Търсене в този блог

събота, 29 декември 2012 г.

Коледни сладки


Дойде пак най-хубавото време от годината. Навън е все още снежно, камината излъчва уют, вкъщи всички сме заедно и посрещаме и изпращаме празници. Бъдни вечер, Коледа, а сега и Нова година, празниците минават неусетно в трескава подготовка за тях.
Тази година, благодарение на обстоятелствата с лошото време, се случи така, че се прибрах вкъщи по-рано за празниците. Точно в най-голямата снежна виелица. Голям екшън си беше. Понякога се чудя за някои сцени от филмите как ги докарват и ми се струват доста нагласени или много рядко могат да се случат в реалния живот, но напоследък взех да се чувствам като от някои сцени в киното. Но, ние сме свикнали на скептицизъм, докато не ни се случи, не вярваме. Та и сега така. Навалица на гарата, снегът непрестанно валеше, различни препятствия, няма билети, влака претъпкан, аз с големите багажи... няма смисъл да си го припомням. Единствено при филмите малко се разминават нещата с това, че не беше точно на Бъдни вечер а цели 5 дена преди това!
Снабдила се с нови формички за сладки, ароматни коледни подправки и редовните неща, които взимаме за празниците, се прибрах невредима. Доволна съм, че най-накрая успях да приготвя коледни джинджифилови сладки за Коледа! Досега все за Нова година ги правих, защото все не ми стигаше време, но този път се радвахме по Коледа на ароматни домашни сладки.
Рецептата е от старата тетрадка на майка ми, а аз само я допълних с лъжичка джинджифил.


Коледа вече мина, но ако на някой не му е останало време, също като на мен предните години, може да ги приготви за Нова година или за следвашата Коледа. :)
Ето какво е необходимо:

2 1/2 ч.ч. брашно
2 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. смлени орехи
3-4 лъжици мед
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. олио
1 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. канела
1ч.л. джинджифил
щипка сол

За кралска глазура:
2 белтъка
250 г пудра захар
капка лимон
сладкарски бои, по желание

Хубавото на тези сладки, е че стават лесно, много са вкусни и стават доста като количество. Носят Коледно настроение и е страшно добро занимание за артистите в кухнята. :) Може да се експериментира с часове с кралската глазура! :)
Добре е всички продукти да са със стайна температура. Брашното се пресява и се прави кладенче. Счупват се яйцата, добавя се киселото мляко и в него се изгася содата. Следва медът, олиото, захарта, канелата, джинджифила и смлените орехи. Щипка сол и се замесва тестото.
Загрява се фурната на 200 градуса. Разделяте тестото на две топки и разточвате не много дебел лист. Изрязвате си различни формички. Печете върху лист хартия за печене за около 10-15 мин., наглеждайте за по-сигурно. Готовите сладки се охлаждат.


По желание можете да си направите кралска глазура. Но ако не ви се занимава, така приготвените сладки са си достатъчно вкусни. Ако искате все пак да ги украсите, в съвсем чиста и суха купа разбивате двата белтъка на сняг. След това постепенно се прибавя пудрата захар (добре е да я пресеете, за да няма едри частици) и капка лимонов сок. Глазурата се разбива, докато придобие гладка консистенция. Тъй като все съм искала да направя разноцветни сладки, този път оцветих част от глазурата. В различни купички си приготвих зелена, червена, която всъщност стана розова и синя глазура - коледните цветове. Част от сладките украсих с натрошени бонбони - зелени и червени. Те ми послужиха като украса за елхата. Става интересно, пък и по-вкусно. Добре е да имате някой помощник, защото си е дълга работа. :) Накрая се получават красиви и вкусни Коледни сладки с аромат на джинджифил!
Подредих ги в няколко подноса. На всяко минаване през кухнята, сладките постепенно намаляваха, но това е заради характерното им качество като опиташ една, неминуемо се връщаш за още. :)
И така все пак запазихме няколко красиво украсени сладки за посещение на гости.


понеделник, 12 ноември 2012 г.

Гуакамоле



Предупреждавам, че това може би ще бъде една от най-страстните ми публикации. Колкото и странно да звучи, така е! Понеже това, което най-много искаш, най-много ти убягва. Мисълта че този път ще стане лека полека така те разпаля, че в едни момент гориш от желание да успееш.  Та това е моята история за гуакамолето. Минаха два неуспешни опита, докато успея да го приготвя. Стига съм писала излишни неща, да премина по същество. Бях в моя любим супермаркет, подбирах си печурки, тъй като отдавна си бях наумила да хапна топла гъбена крем супа, пък и времето го предполага. Съвсем, съвсем случайно се поогледах и видях, че имат перфектно узрели авокадота! Много рядко се случва, дори никога!!! J За секунда ми се прокрадна мисълта да пробвам пак, но бързо разума (страха) надделя и взех да се оттеглям. Да, ама нали съм си инат, докато не се получи, няма отказ. Върнах се аз, поопипах ги (казах, ви че ще е страстна публикация J) бяха точно толкова узрели, колкото трябва – пръста леко потъва и кожата им е черна. Пробвах едно-две…  пак взех да размислям какво още ми трябва за гуакамолето. И с изненада установих, че имам всичко – един-два домата, домашно производство от последните за сезона, съвсем пресен магданоз, лимон, лук и чесън. Всичко се подреждаше идеално и реших да сложа край на това колебание, което в мислите ми изглеждаше много дълго, но в действителност трая 1-2 минути. На излизане грабнах един тортила  чипс и с най-бързата крачка тръгнах към вкъщи. Едва ли нещо може да се сравни с тази бързина, когато нямаш търпение да се прибереш и да пробваш това, което ти се е наумило, да видиш веднага резултата – без отлагания, без бавене! Чакам на светофара и си мисля ту за гуакамолето, ту за блога и вече половината публикация ми се е оформила в главата. 





Със същата тази бързина приготвих всичко необходимо – обелих една скилидка чесън, малка главичка лук, половин домат, лимон, магданоз. Започвам с авокадото – най-важното за цялото гуакамоле. Правя прорез с ножа, по учебник, а то въобще не ми дава да вложа усилия – само се разпада. Цветът отвътре е перфектен, меко, костилката сама излезе. С лъжичка извадих вътрешността и директно в купичката за мачкане.  Намачквам грубо с вилица, бързо режа домата на ситни, много ситни кубчета. Следва лука – също много на ситно, счуквам една скилидка чесън, посолявам, изстисквам лимона, поръсвам с магданоз, няколко капки олио и… Гуакамолето е неустоимо вече.
Забивам набързо няколко триъгълничета от царевичното изкушение и мисля с какво мога го комбинирам, сещам се, че ме чака една Каменица Фреш .(с лимон) Чудно… към средата на ноември сме вече, хората приготвят  тикви, карфиол, зеле… А аз тотално в лятото се върнах.  Но когато моментът изглежда толкова подходящ, няма как да се пропусне.
Когато стане въпрос за нещата, които вършим или трябва да вършим, винаги съм твърдяла, че трябва да си тотално вглъбен в това, което правиш, за да го правиш добре и да имаш успех.  Трябва да гориш за това нещо, да мислиш за него постоянно, да се пробваш, да се проваляш, отново да пробваш и да не се отказваш. 
Пиша  това и загребвам с последното триъгълниче тортила от попривършилото гуакамоле… ;)


Поредното завръщане


Въпреки, че нямам кой знае какви читатели, даже никакви :D. (Никак не е обезсърчаващо, да.) Та дори и скромните ми посетители вероятно са забелязали голямата пауза от 6 месеца. Това са точно летните месеци и както всеки се досеща, тогава не ти е много до компютър и писане. Това лято посветих в търсене на лятна работа и плаж. Много плаж. Единият месец на лятото прекарах в търсене на работа и ходене на плаж, абсолютно всеки ден. Никакво желание за готвене и писане. Всичките мисли ми бяха насочени в това, че трябва да се работи, да се трупа някакъв опит, а сигурна бях, че покрай тези две сериозни неща има и куп други по-весели. Така и стана следващия месец - почти хванах последния влак и започнах интересна работа в една туристическа агенция. Възможност да общуваш с много туристи. Да се забавляваш и да се ядосваш, от всичко има. Доволна останах, струваше си да се преживее всичко. Научих различни неща и покрай това си прекарвах весело. Държа да отбележа, че това беше първата ми работа в живота :D И всичко ми беше интересно и ново. Тъкмо свикнах и той сезона взе, че свърши и сега чакам с нетърпение следващото лято.
А сега се завръщам отново с моето любимо занимание и се надявам да не го занемарявам пак :)
За сметка на пропуснатите месеци, съм приготвила страхотна силна публикация, която да ме отсрами. :)

вторник, 12 юни 2012 г.

Хрупкава салата с ориз Басмати


Оригиналното име на тази салата е Crunchy Rice Salad, но реших все пак да го напиша на български. Макар че хрупкава звучи почти толкова вкусно, колкото сrunchy. :) Таа как започна всичко. Отдавна си бях наумила нещо за салата от ориз. Но тъй като не ми се намираше кафяв ориз под ръка, нещата се отложиха. Искаше ми се да взема някакъв по-екзотичен ориз. Избирах между два вида - императорски и басмати. Императорския вървеше повече с морски дарове, пък на мен ми се щеше да опитам басмати на салата.




 В крайна сметка се спрях на басмати. Отдавна знам за този вид ориз, но не съм смеела да го пробвам. Докато сега, добила смелост и вдъхновение, взех си, без много, много да го мисля. О Остана само да намеря подходящата рецепта. Докато търсех различни рецепти, научих много интересни факти за този ориз. Оказа се, че освен много вкусен, е и много полезен. Повечето рецепти са все от индийската кухня, а там, знаете, има доста подправки, които първо, не мога да си набавя с лекота, и второ, нямаше да се харесат у нас. Накрая просто харесах една рецепта от taste.com.au по името си я избрах :), записах набързо рецептата и ето вече ви я предлагам :)

1 ч.ч. ориз Басмати
100 г нудълс
1 глава лук
2 с.л. лимонов сок
3 ч.ч. бульон
1/3 ч.ч. касис/френско грозде
1-2 стръка пресен лук
1/2 с.л. куркома
сол
черен пипер



След като вече сте прочели рецептата и съставките, някои биха възкликнали "та каква е тази салата!" или "какво ще стане от това, какви са тези продукти" Общо взето, би се видяла странна за някои. Но за други ще се окаже вкусно предизвикателство. Аз съм от вторите. :) В оригиналната рецепта се слага микс от подправки - "пет подправки" Това е китайски микс, който съчетава 5 вкуса - горчиво, кисело, лютиво, сладко, солено. Обикновено този микс съдържа звездовиден анасон, семена от резене или копър, сечуански пипер, канела и карамфил. Аз не използвах точно тези подправки, но пък се опитах до известна степен да съчетая някои от 5-те вкуса. При моята салата имаше люто - сложих лют пипер, сладко-кисело-от френското грозде. Като цяло се получи интересна комбинация. Как да си приготвите, ако си падате по нестандартни азиатски изкушения като това:

Аз използвах от полуготовите спагети. Загрях малко мазнина в тиган, колкото можах разлепих нудълсите едни от други, а които не можах - натруших. Запържват се много за кратко. Вадят се на кухненска салфетка, за да се отстрани излишната мазнина от тях. След това запържвате лука в същия тиган за кратко. Добавяте добре измития ориз при лука. Овкусявате със сол, черен пипер и куркомата. Басмати се вари с 3 части и половина вода. На опаковката обикновено е посочено. Ако не искате да оцветявате вашия ориз с куркомата, просто я пропуснете. Но ще се лишите от апетитния жълт цвят, който придава на ориза. Заливате ориза с бульона и оставяте да заври. Около 20-тина минути са необходими, но по-добре следете. След като оризът е готов, отсранете от котлона. Нужно е да се охлади малко, пък и става по-пръхкав, когато се оттегли от котлона. Напръсквате с лимоновия сок и поръсвате с наситнени зелени пера лук. Когато сервирате ориза, поръсвате малко от изпържените нудълс, именно от тях идва тази хрупкавост. Добавяте по няколко зрънца френско грозде.  Воала!


И от към вкус, и от към външен вид, перфектният резултат е гарантиран! Не се колебайте, не умувайте излишно, не е кой знае колко нестандартен вкус. Нещо свежо, лесно и много вкусно. Хапва ли ви се нещо различно, пробвайте хрупкавата салата с ориз басмати! :)

сряда, 30 май 2012 г.

Оризови спагети с морски дарове


Преди да сте си представили октоподчета и различни морски мекотели, ще ви издам, че тази рецепта се приготвя изключително лесно, с лесно-намираеми продукти. Става много вкусно и екзотично. Въпреки че от снимката не става ясно кои са морските дарове, по-нататък в рецептата ще се уверите, че няма нищо фрапиращо. :)
Идеята ми дойде, след като брат ми, изключително впечатлен от софийски китайски ресторант, ми разправяше колко вкусни били оризовите спагети и колко големи били порциите в китайския ресторант. Аз съм страстен любител на каквито и да било спагети, а още повече ми се подхрани желанието от факта, че не бях опитвала оризови спагети до тогава. Пропуск. Голям и то. Таа, тъй като при нас трябва всичко да се планира навреме, не е така просто да отида до кварталния магазин и да си взема микс морски дарове, налага ми се внос от по-големия град. Но, когато има желание, начините се намират. Да ви предложа рецептата? :)


1 пакет оризови спагети (около 300 г)
500 г скариди
1 пакет рулца от раци (100 г)
2-3 стръка пресен лук
1-2 скилидки чесън
2 с.л. соев сос


Започнете подготовката като изчистите скаридите. Разбира се, всичко може да стане много по-бързо и лесно (и чисто) ако си вземете изчистени скариди, но тогава трябва да бръкнете по-надълбоко в джоба си. :) Ваш е изборът, но ако изберете по-дългия вариант, но никак не труден, ви уверявам, че ще се справите. Можете да си вземете помощник, както направих аз с брат ми.  Не е кой знае какво, става по-бързо, пък и можете да си говорите, така няма почти да усетите как е минало времето и вашите скариди са напълно готови да бъдат изпържени. Ако мога най-лесно и точно да обясня как се чистят (ако не сте чистили досега), то е да ви кажа да започнете от главата на скаридата. Разклаща се нагоре-надолу, след което леко се откъсва. След това се премахват внимателно пипалата/краката и накрая внимателно издърпвате горната черупка. След като сте готови с тази част, изплакнете скаридите с вода. През това време можете да сложите вода да заври за спагетите. Счуквате скилидките чесън, нарязвате бялата част на лука. Рулцата от раци нарязвате на тънки дълги ивици. Скаридите оставете цели.
Оризовите спагети не се приготвят по-различно от обикновените, разликата е във времето. На пакета на моите пишеше около 3-4 минути, но когато пробвах бяха леко жилави, така че се наложи малко по-дълго да се поварят. Съветвам ви да опитвате отвреме на време степента на свареност, и когато ви харесва, да прекратите варенето. Изваждат се, отцеждат се и веднага се плакнат със студена вода. Загрявате мазнина в дълбок голям тиган. Запържвате скаридите за не повече от 1-2 минути. След това добавяте рулцата от раци, чесънът и лукът. Пържите 2 минути и прибавяте спагетите в тигана. Ако се наложи добавете 1-2 черпака от водата, в която са се варили спагетите, за да не станат сухи и слепени. Накрая добавяте соевия сос. Разбърквате добре. Сервирайте веднага, като поръсите с наситно нарязани зелени пера от лука.
Само докато го напиша и ми се приядоха отново! :) Препоръчвам ви ги. Не са сложни за приготвяне и  удоволствието е по-голямо, когато си сготвиш сам, отколкото да си ги поръчаш от ресторант.



събота, 12 май 2012 г.

Hola México!


С идването на жегите няма как да не се сетя за Мексико. И още повече да ми се прииска да усетя мексиканската атмосфера - екзотична храна, напитки, музика... езика дори. Мексико несъмнено носи лятно настроение. Лошата новина е, че в скоро време не се очертава да го посетя, затова следвам принципа на известната поговорка за Мохамед - когато Мохамед не отива при планинатапланината отива при Мохамед. Че и мойта такава... щом не мога да отида в Мексико, то тогава то ще дойде при мен :). 
Обичам наистина много мексиканската и испанската кухня, дори от предната публикация още си пролича тази моя любов. Винаги, когато ми хрумне за Мексико, намирам нещо, което поне малко да ми напомня за него - храна, текила, музика... Таа, след като миналата година успешно направих мексикански имен ден, тази година ми се прииска отново да повторим мексиканската вечер. И сякаш като подарък от съдбата, веднъж като се прибирах от лекции, във входа ни бяха оставили от информационните брошури на Лидл. Аз си взимам винаги, ей така, за информация къде какво има. Та, понеже, ние студентите сме много заети, разгледах я едва на следващия ден. Небрежно прелиствайки, попаднах на голяма жълта страница, посветена на Мексиканската кухня - пшенични питки за тортила, тако черупки, бира с вкус на текила, тортила чипс и други изкушения... Веднага взех да обмислям разни схеми как в най-скоро време да отида, защото имах странното предчувствие, че ако се забавя много може и да изпусна този шанс за истинско мексиканско усещане.  Отидох на следващата седмица, и предчувствието ми не ме излъга - повечето продукти вече бяха се изкупили. Успях да взема от бирата, тако черупките, тортила чипс, предлагаха и дип-сосове, които много отдавна исках да опитам, но бяха свършили. Кулинарната ми мисъл веднага проработи и се сетих, че мога да направя домашен дип. Едва дочаках края на седмицата, когато беше планирано да се подготви мексиканската вечер. 


Ето го и резултата :)))) >>>






Ако някой има увлечения, като мен по Мексико, или пък просто му се иска нещо различно и ново,  с най-голяма радост споделям рецептите за екзотичните изкушения :)


Такос


10-12 тако шелс /царевични питки/
300-350 г пилешко месо
2 средно големи глави лук
2 стръка пресен лук
250 г царевица
1 голям пипер/чушка/
2 скилидки чесън
1-2 домата
няколко листа маруля
лимонов сок
сол
черен пипер



Ако не успеете да си намерите готови тако шелс /черупки/, не знам дали е възможно да си ги приготвите в домашни условия. Винаги съм любопитствала, но все още не съм се осмелила да пробвам. Ще бъде добре, ако успеете да си намерите готови. По описанието от опаковката, разбрах, че трябва да се претоплят, преди да се приготвят такосите. 




Та, как се приготвя плънката: 
Нарязвате месото на ленти, овкусявате го със солта, черния пипер и лимоновия сок. Добре е да започнете от него, за да може да престои малко овкусено. През това време пригответе зеленчуците. Лукът се нарязва на полумесеци, пипера на тънки ленти. Скилидките чесън се счукват (един съвет - тъй като в мексиканската кухня се използва солидно количество чесън, пък и ние много го обичаме,  знаех, че за всички ястия, ми трябва чесън) и предварително изчистих една глава чесън. Пресовах го с преса за чесън. И така спестих доста време. И с кеф консумирахме доволно количество от ароматни, пикантни сосове, пък и какво от това... никой нямаше да излиза. Вечерта беше изцяло посветена на вкусна храна, бира и обичайните приказки под лозата... 
Стига отклонения :)
Тъй като исках месото да се запази сочно, не го нарязах настино, а на ленти и го запържих в сгорещено олио. След това го извадих в чиния. Зеленчуците запържих в същия тиган последователно - лук, царевица, пипера, накрая чесъна и пресния лук. След това нарязах/накъсах месото и на изключен котлон, го прибавих към зеленчуците, за да стои топло. 
Процедурата по сглобяването на такосите е следната : слагате едно-две листа маруля, след това от плънката със зеленчуците и месото, накрая нарязвате домата на ситни кубчета и поръсвате отгоре . За да бъде завършено напълно в Мексико стил, сложете и малко сметанов сос :)

Сметанов сос

1-2 лъжици заквасена сметана
1 малка връзка копър
малко магданоз
щипка сол
1 с.л. лимонов сок
1с.л. олио
1-2 скилидки чесън, смачкани
черен пипер

Приготвянето му е лесно. 

В купичка слагате чесъна, нарязаните подправки, солта, сока от лимон, олиото и разбърквате добре. След това слагате и сметаната. 
Разбира се може и без сметановия сос, но ще лишите вашето тако от невероятно ароматен и апетитен плътен вкус. :)

За тортила чипса, както споменах по-горе, приготвих един лесен, невероятно вкусен дип-сос. 




Дип сос от печен пипер

2-3 едри червени печени пипера/чушки
1 малка глава лук
1 стрък пресен лук
1-2 скилидки счукан чесън
1-2 с.л. олио
1 пак. крема сирене
щипка/ или две :)/ лют червен пипер
сол
черен пипер


Обелените и нарязните пипери, заедно с наситнения лук и подправките, се пасират до гладка консистенция. След това се добавя и крема сиренето и отново пасирате. Получава се кремообразен, пикантен дип. Обичам много думата дип, , звучи ми мноог вкусно и веднага като я видя, правя асоциация с топене в нещо вкусно :))) Вярно чуждица е, но как да кажа, че това  е сос, при положение, че е по-гъсто. Но, ако се дразните от чуждици и сос звучи добре :). Диповете са лесни и бързи ястия, предимно за топене, като разядка, като мезе или като леко предястие. Обикновено са кремообразни и са перфектна комбинация с чипс, тортила чипс или различни крекери. 
Отначало исках да направя гуакамоле, тогава щеше наистина да се пренесем в Мексико, но имайки предвид двата ми неуспешни опита, се отказах и заложих на по-сигурното. Все не мога да уцеля добре узряло авокадо. Този дип се получи също ефектен и с достатъчно мексикански вкус (пикантен) :)))

Всички ястия се получиха точно, както очаквах и исках. Единствено липсваше текилата, но решихме да не сме чак толкова хард-мексиканци :))))) За сметка на това, не по-назад остана и бирата с лимонов и текила вкус. Без нея нямаше да се получи всичко така добре...
:))))))))


Не веднъж съм споменавала, че с брат ми сме големи ценители на бирата, осбено, когато е нестандартна. Още по-специално беше усещането, като знаехме, че тази мексиканска серия е лимитирана и вероятно това няма да се повтори... Но пък, винаги можем да си направим мексиканска вечер, стига да имаме желание, а то при мен много рядко липсва. :)))


Получи се интересна, свежа вечер, след тежкия петъчен ден... Като обобщение :)))) ще кажа само, че винаги, когато мога, ще правя отново мексикански вечери, за да има малко цвят в сивите дни, различен вкус, весели приказки и спомени :))))))))))

вторник, 1 май 2012 г.

Буритос


Първо да ви честитя днешния 1-ви май! :))) Трудете се, работете, правете всичко, което искате/стига да е смислено/ дори и нещата да изглеждат сложни, не се отказвайте и само тогава ще успеете! :)
А сега към публикацията...
Ех, Мексико, Мексико... Обичам Мексико и мексиканската култура и в частност мексиканската кухня...(и текила, и текила! :D)
 Буритос! Откога искам да напиша рецептата за него... Това вероятно е най-любимото ми мексиканско ястие! Споменавала ли съм, че понякога имам усещането, че в някой предишен живот вероятно съм била мексиканка или латиноамериканка... толкова харесвам тези култури и храната им, че просто нямам търпение да посетя Мексико и цялата Южна Америка...
 Знам за буритос още от времето, когато даваха по бТВ сериала "Брейкър Хай", където основното действие се развиваше на кораб, като често се посещаваха различни държави. Един вид, като обучаваща програма. Та, когато бяха спрели в Мексико и любимият ни герой (на мен и брат ми) Джими, го учиха как се приготвя бурито. Имаше една стара жена, която му даваше да върши ежедневни задължения, като сгъване на кърпи, пране, търкайки дрехите на онези неща, наподобяващи ренде, а в същото време е показвала начина, по който се приготвя буритото... но само хората, гледали сериала, вероятно ще се сетят, пък може и въобще да не са обърнали внимание на този епизод. Но, тъй като за храна, аз винаги забелязвам детайлите, си спомням идеално този епизод. Таа, отдавна исках да пробвам мексиканското чудо, което от испански burrito означава умалително на думата burro - магаре. Потърсих рецепти за тортила и се спрях на най-лесната. Останалото е фасулска работа. :)))
Ето и как се приготвя:

Тортила:
Половин кг брашно
180 мл. прясно мляко или вода
1 1/2 ч.л. бакпулвер
2 ч.л  олио
сол на вкус


Разбъркайте брашното с бакпулвера в голяма купа. Добавете сол на вкус и олиото към млякото и разбъркайте, докато се смесят. Внимателно прибавете млякото към брашното и го замесете на тесто. След което, набрашнете масата и го размесвате енергично за около 2 минути. Може млякото да се замени със същото количество гореща вода. Оставяте тестото да си почине за около 15 мин. То няма да бухне. След това го раделяте на 8 топки, приблизително равни по размер и ги оставяте за още 20 минути. Няма да бухнат, но тестото има нужда от тази почивка. Набрашнете масата. Всяко топче с натискане оформете до около 13-14 см кръг, тогава го разточете, докато стане 20-22 см или с 6-7 мм дебелина. Запичате на сух тиган за около 1-2 минута от всяка страна. Слагате тортилите една върху друга и ги покривате с кърпа, за да се задушат и да могат да се сгъват. Иначе ще останат твърди и няма да можете да си завиете бурито :)


Плънката е по ваше пожелание. Но познавайки мексиканските класически продукти, бих ви предложила тази:

300-400 г. пилешко месо
1-2 средно големи домата
1 глава лук
1 зелена чушка
1 червена чушка
200 г царевица
1 ч.ч. ориз
1 връзка магданоз
1-2 с. л. лимонов сок
1-2 скилидки чесън
1 люта чушка



Лукът и чушките нарязвате на тънки дълги ленти. Доматите и чесъна на кубчета. Запържвате месото, след това добавяте лука и постепенно останалите продукти. В същото време или преди това, можете да сварите ориза. Задушавате плънката и след като всичко е готово, можете да пристъпите към сглобяването на буритото. Взимате една тортила питка, слагате 1 лъжица ориз, върху него слагате плънката с месо и завивате като прегъвате навътре до средата, след това и другите два края.
Тъй като в мексиканската кухня често се среща заквасената сметана, можете да си приготвите един прост сметанов сос (може да се замени сметаната и с кисело мляко). Просто счуквате 1 скилидка чесън, малко копър, 1 с.л. лимонов сок, 1 с.л олио и щипка сол. Имате прекрасен лек сос за неповторимото бурито.
Още от първият път, когато го приготвих, ми е любимото мексиканско ястие. Може да се приготвя по различни начини, вкусът си остава автентичен и го препоръчвам за любители на екзотична кухня. :)

събота, 28 април 2012 г.

Великденски кексчета - гнездо с яйца


От много рано тази година, почнах да си мисля какво мога да направя за този Великден. По традиция, майка ми приготвя трапезата за празника, а аз и помагам. Но, на мен разбира се, само това не ми е достатъчно. Някакъв десерт трябваше да измисля. Търсейки рецепти в taste.com.au попаднах на един кекс, с глазура, а украсата му беше, струпани малки шоколадови яйца в центъра. Веднага ме грабна, пък и не ми се видя сложна за изпълнение. Но докато наближи Великден, се сдобих с малки формички за мъфини. И естествено, не беше трудно да се досетя, че ще бъде оригинално да зарадвам семейството и роднините с мини кексчета, с яйчица! :)))


Дълго време се чудих с какъв вкус да бъдат, исках да е нещо контрастно на глазурата, затова се спрях на какаови :) Вътре сложих малко замразени ягоди. От към вкус малко ми куцаха, но пък от към визия, съм напълно доволна!
Ето я и рецептата:

2 яйца
2 ч.ч. брашно
1 1/2 ч.л. сода
1 с.л. оцет
1 1/2 ч.ч. кисело мляко
2-3 с.л. какао
1 ч.ч. ягоди
1 1/2 ч.ч. захар
50-70 г масло
За глазурата:

250 мл сладкарска сметана
150-200 г натурален шоколад
36 малки шоколадови яйца

Много се притеснявах дали ще ми се получат кексчетата, тъй като имах достатъчно горчиви опити за кексове, в които те или не се изпичаха напълно, или въобще не се изпичаха отвътре. Но, това беше успешна рецепта. Изненадана останах, че содата, не се усещаше въобще. Та, как се приготвят: Разбиват се яйцата с миксер. Добавя се захарта. Разбиват се до получаването на пухкава маса. След това се слага киселото мляко. Върху него изсипвате содата и с оцета я гасите. Тази процедура ми е любима, заради реакцията на содата при допира и с оцета. Срещала съм рецепти, в които не е необходимо да се слага оцет, тъй като се гаси в киселото мляко, но това си е по ваш избор. Може да се угаси и с няколко капки лимонов сок. Разтопявате маслото. Отнемате го, за да изстине малко, след това го прибавяте към сместа. Слагате ягодите. Смесвате брашното с какаото и през цедка го добавяте на няколко пъти, докато се поеме. Пълните формичките, не до горе. И в предварително загрята на 180 градуса фурна печете 20-25 мин, като следите. Проверявате за готовност с дървено шишче, ако излиза сухо, значи имате прекрасно изпечени и ароматни мъфини! :)
За глазурата се чудих дълго време, но сметнах, че простото е най-ефектно. Затова разбих сметана и нарязах шоколад за глазура. Пък и исках украсата да наподобява гнездо. Имах идея и да оцветя сметаната със зелена боя, за да прилича на трева, но не ми се получи. Пък и с шоколад е по-вкусно :)



В крайна сметка, великденските ми кексчета посрещнаха удобрение и не се задържаха дълго време. Радвам се, че се получиха добре и имах възможност да дам и на роднини, заедно с нялколо красиво боядисани яйца и козунак! :)


Великден


Най-насетне се наканих да напиша тази великденска публикация! Откога ми се въртеше из мислите, ама пусто му време... все го нямаме. Разбира се, не искам да се оправдавам, но наистина  седмицата след Великден, беше натоварена. Ето я и публикацията, късно, но все пак я има :).


Обичам много Великден. Винаги спазвам традициите около празника - взимането на благодатния огън, обикалянето на църквата, боядисването на яйцата... С право мога да кажа, че Великден е най-хубавото време през пролетта! Тази година, от рано бях започнала с различни планове как да направя празника още по-интересен и с весело настроение. За този Великден бях много въодушевена и имах много очаквания. Дали се получи както исках ли? Ами в известна степен съм доволна, но за да е по-интересно и да я има тръпката, можеше да е и по-добре. Нищо, догодина, вече. Бях си поставила няколко цели, които ако можех да изпълня, щяха да ме зарадват много. Исках да направя някакъв великденски сладкиш, великденска декорация и да се пробвам да замеся козунак. От трите цели само две бяха постигнати:


До тук виждате великденската ми декорация. Беше огромно удоволствие за мен, да направя нещо красиво, в тон с празника и в същото време толкова лесно и просто. Все пак трапезата изглеждаше по различен начин с пролетните клончета и красивите, висящи яйца. Придават много приятна и празнична атмосфера. :)

Другата цел - великденски сладкиш:


Сигурно се досещате коя е неосъществената цел? Да, не успях да направя козунак. Нищо, догодина вече ще бъде изпробван. За сметка на това, великденските ми  кексчета - гнезда с яйца, се харесаха на всички, бяха достатъчно атрактивни и вкусни, което ме зарадва наистина и допринесе за веселата, празнична обстановка :).

четвъртък, 12 април 2012 г.

Печен Камембер




Първата ми публикация в студентската квартира!!! Не че е нещо особено, но винаги съм си го представяла... на спокойствие, зарязала всички учебници и икономически глупости, наслаждавайки се изцяло на свободно време, прекарано по моя любим начин. :) И най-хубавото е, че след като си напиша поста, ще се насладя на прясно изпечени мини кишчета, по студентски. Като споменах "по студентски" обмислям една идея, но ми се струва, че скоро ще направя нещо по въпроса. Човърка ме отдавна и ще я осъществя аз, не мога иначе :)))) Таа ако трябва да премина по същество, идеята ми дойде внезапно, разлиствайки един от хубавите кулинарни блогове like Alice in wonderland . Грабна ме моментално! На мен малко ми трябва де. Падам си по такива неща, които не всеки се харесват и не всеки е склонен да ги пробва. Само кулинарните души ще ме разберат (; Тааа... оставаше само Камембер да си намеря. Хапвала съм това сирене в натурален, суров вид, исках да видя сега, като е запечено какъв вкус ще придобие... Имах някакви очаквания да е много богат, плътен и приятен, но все пак елементът на изненадата присъстваше. Известно време в супермаркета, където ходя, не можех да открия Камембер и точно преди рождения ми ден, миналата седмица, видях, че има в наличност. Без капка мисъл, грабнах едно. Остана само да се прибера вкъщи и да го опитаме с приятна компания... И ето я рецептата, която никак, ама никак не е сложна! :)

Камембер
50 мл бяло вино
малко лют червен пипер или сушена чушка


Изваждате сиренето от опаковката, слагате го в картонената кутийка и я завързвате с канап или друг устойчив конец. Поливате сиренето с виното, не се притеснявайте, че отива в кутийката, после, печейки виното завира и става доста хубав ефект. Препечете си една суха чушка на котлона, гарантирам ви неустоим пикантен аромат... Поръсете сиренето с начупената чушка. В предварително загрята фурна на 180 градуса, слагате сиренето и печете 20 минути.


Резултатът е невероятен!!! Взимате бързо... или не, по-добре предварително си подгответе няколко филийки какъвто хляб обичате, чаша бяло вино, за да не губите излишно време, щом сиренето е готово. Мммм едва успях да спася цялостния му вид от брат ми, който упорито напираше, за да направя няколко снимки. Определено това ми е много, много любимо предястие!