Гуакамоле

Предупреждавам, че това може би ще бъде една от най-страстните ми публикации. Колкото и странно да звучи, така е! Понеже това, което най-много искаш, най-много ти убягва. Мисълта че този път ще стане лека полека така те разпаля, че в едни момент гориш от желание да успееш.  Та това е моята история за гуакамолето. Минаха два неуспешни опита, докато успея да го приготвя. Стига съм писала излишни неща, да премина по същество. Бях в моя любим супермаркет, подбирах си печурки, тъй като отдавна си бях наумила да хапна топла гъбена крем супа, пък и времето го предполага. Съвсем, съвсем случайно се поогледах и видях, че имат перфектно узрели авокадота! Много рядко се случва, дори никога!!! J За секунда ми се прокрадна мисълта да пробвам пак, но бързо разума (страха) надделя и взех да се оттеглям. Да, ама нали съм си инат, докато не се получи, няма отказ. Върнах се аз, поопипах ги (казах, ви че ще е страстна публикация J) бяха точно толкова узрели, колкото трябва – пръста леко потъва и кожата им е черна. Пробвах едно-две…  пак взех да размислям какво още ми трябва за гуакамолето. И с изненада установих, че имам всичко – един-два домата, домашно производство от последните за сезона, съвсем пресен магданоз, лимон, лук и чесън. Всичко се подреждаше идеално и реших да сложа край на това колебание, което в мислите ми изглеждаше много дълго, но в действителност трая 1-2 минути. На излизане грабнах един тортила  чипс и с най-бързата крачка тръгнах към вкъщи. Едва ли нещо може да се сравни с тази бързина, когато нямаш търпение да се прибереш и да пробваш това, което ти се е наумило, да видиш веднага резултата – без отлагания, без бавене! Чакам на светофара и си мисля ту за гуакамолето, ту за блога и вече половината публикация ми се е оформила в главата. 

Със същата тази бързина приготвих всичко необходимо – обелих една скилидка чесън, малка главичка лук, половин домат, лимон, магданоз. Започвам с авокадото – най-важното за цялото гуакамоле. Правя прорез с ножа, по учебник, а то въобще не ми дава да вложа усилия – само се разпада. Цветът отвътре е перфектен, меко, костилката сама излезе. С лъжичка извадих вътрешността и директно в купичката за мачкане.  Намачквам грубо с вилица, бързо режа домата на ситни, много ситни кубчета. Следва лука – също много на ситно, счуквам една скилидка чесън, посолявам, изстисквам лимона, поръсвам с магданоз, няколко капки олио и… Гуакамолето е неустоимо вече.

Забивам набързо няколко триъгълничета от царевичното изкушение и мисля с какво мога го комбинирам, сещам се, че ме чака една Каменица Фреш .(с лимон) Чудно… към средата на ноември сме вече, хората приготвят  тикви, карфиол, зеле… А аз тотално в лятото се върнах.  Но когато моментът изглежда толкова подходящ, няма как да се пропусне.

Когато стане въпрос за нещата, които вършим или трябва да вършим, винаги съм твърдяла, че трябва да си тотално вглъбен в това, което правиш, за да го правиш добре и да имаш успех.  Трябва да гориш за това нещо, да мислиш за него постоянно, да се пробваш, да се проваляш, отново да пробваш и да не се отказваш. 

Пиша  това и загребвам с последното триъгълниче тортила от попривършилото гуакамоле… ;)