Великден!

Христос Воскресе!

Наканих се на третия ден на Великден да се отбия тук и да споделя снимков материал от тазгодишното празнуване.
Смея да кажа, че съм напълно доволна от подготовката за светлия празник - пъстри яйца, домашни козунаци и пролетни ястия на трапезата.

Експерименът ми с козунако-месенето се оказа изненадващо успешен. И като всеки друг експериментатор, на когото са му харесали произведенията, последваха и други опити, докато уцелиш перфектната рецепта и намериш тайната съставка на най-вкусния козунак. Така и при мен последваха още няколко  вида козунак, като тези козуначени кравайчета и козунакът с плънка от домашно ягодово сладко.
И двата вида козунак бяха замесени от основната рецепта за козуначено тесто, която използвах и се оказа сполучлива. При кравайчетата, разликата е в оформлението, иначе замесването и плънката са както в рецептата, която показах. При тях тестото отделих на по-малки фитилчета, за да се получи по-тънка плитка, която да завием в кръг, с дупка по средата - място за яйцето.

За плънка аз използвах всякакви неща, които ми се намираха - течен шоколад, сладко от смокини, локум, стафиди, сладко.

Беше ми странно и все още ми е, как от толкова много плънка в кравайчетата, накрая пак се падаха тук-там по някоя стафидка и малко парченце локум.

От всички опити, сякаш най-много ми допадна Козунакът със сладко от ягоди. Беше много ароматен и сочен. Сладкото изкушително се разливаше по парчетата и правеше козунака завършен десерт.

Обичам Великден от малко дете. Това беше любимото ми време от годината след Коледа. Шаренето на яйцата, боренето, вкусните козунаци, всички традиции по време на Страстната седмица и събирането на семейството... Особено боядисването на яйцата. Вкъщи ставаше истинска работилница с цветни петна. Един от любимите ми моменти като дете (и все още) е, когато майка ми изважда сварените яйца от голямата тенджера и има някое счупено. Обичах да го хапвам топло още! Друг приятен спомен беше, когато първо боядисвахме нашите яйца, а веднага след това дядо ми, лека му пръст, чакаше да отидем да помогнем при боядисването и на неговите яйца. Падаше едно боядисванееее... . :-)

И до ден днешен, със старание крася яйцата. Даже малко ми се дразнят вкъщи, че много ги крася, после да не ни се искало да ги чупим. Че имат право - имат, но пък и красивите яйца внасят още по-празнично настроение, а и винаги е приятно като изненадаш роднините с интересни яйца. :-)

 В нашия край, най-здравото яйце, оцеляло при боренето с яйца, се казва "борак" .
Яйцето, което съвсем случайно избрах и  нарекох за борак, издържа цели два рунда. След това претърпя погром и се присъедини към събратята си, в зелената салата. :-)

***

Различни по калибър, цвят и сила яйца...

Но не съдете по външния вид - тези дребничките се оказаха доста опасен противник.

Менюто за великденската трапеза, също заема важна част, ако не и най-важната...

Зелена салата с доматено мезе

Яхния от лапад и коприва 

Пиле на бутилка

Пилето, печено на бутилка, заема винаги място на нашите празнични трапези. Оригинален и много ефективен метод за печено пиле. При този начин, пилето се изпича от всички страни, придобива хрупкава апетитна коричка, като плюс, можем да посочим и гарнитурата, която става едновременно с пилето. Което ме подсеща, че трябва да представя рецептата тук някой път. 

Надявам се всички сте имали един хубав, уютен, слънчев и много вкусен Великден! :-)

Великденски козунак с аромат на портокал и анасон

 Един от най-хубавите празници предстои съвсем скоро - Великден! Трескави празнични подготовки, много традиции, вкусна храна и красиви трапези, пролетно време (или не съвсем), зараждащ се нов живот. Всеки иска да се подготви подобаващо за празника, да внесе весело настроение, домакините да приготвят най-вкусните ястия, най-красиво боядисаните яйца. Като сигурен привърженик на българските традиции, винаги обичам да се включвам в подготовката на почти всичко.
 Най-накрая се наканих и аз да изпека първия си козунак! Толкова време го отлагах, страхувайки се, че няма да мога да го измайсторя. Възпирана от старите разбирания, че е много трудоемко и сложно, много месене и време отива, че стаята трябва да е много топла, дълго време не си и помислях  да опитам. Но тази година реших да докажа и на майка ми, която е майсторка на питките и други печива, но не и привърженик на домашните козунаци, че не е толкова невъзможна мисията "Домашен козунак". Тази година, поради наличието на много свободно време и огромно желание да изпека нещо подходящо за Великден, се осмелих да пробвам и рискувам. Резултатът - идеален! За по-хубав козунак не бях си и  мечтала. Ароматен, мекичък, с разни сладки изкушения отвътре и хрупкава захарна коричка отгоре.  Последните години купешките козунаци се оказват съвсем не задоволяващи вкуса ми и разбиранията ми за празничен козунак. Затова всички тези фактори ме окуражиха. Не мога да не спомена и вдъхновението си от козуначетата на Светлето. Още като ги видях и страшно ми се прииска и аз да направя толкова красиви и вкусни козунаци. От нейното описание намерих и точната рецепта, от която имах нужда, защото не исках да рискувам с голямо количество продукти, а тази рецепта ми се стори доста лесно изпълнима. В комбинация и с подробните описания, с много снимки от Дневникът на Бриджит Джоунс възможността за допускането на грешки  се сведе до минимум. Представям ви успешния си гръцки козунак с аромат на портокал и анасон.

Предлагам ви точната рецепта, която аз спазвах стриктно, а от описанията от блога, който споменах по-горе, следях за стадиите на тестото и дали се получава както трябва. И все пак реших да изменя оригиналната рецепта и да добавя вътре в тестото стафиди, локум и шоколад. Като си представя само как се е размекнал локума или как хапвайки, попадаш на сочна стафида или парченце шоколад... нямаше как да устоя.

Необходими продукти

7 г суха мая*
125 мл прясно мляко
60 г краве масло
1/2 ч. л. сол
60 г захар
375 г брашно
1 ч. л. анасон
1 яйце
1 ч. л. настъргана кора от портокал

За плънката

около 30 г стафиди
4-5 парченца локум
1-2 редчета шоколад

Отгоре

1 разбито яйце
1-2 с.л. захар, намокрена

*Аз използвах прясна мая, около 1/6 от цялото кубче

 Приготвих продуктите по-рано, за да са на стайна температура. Брашното пресях заедно с анасона. Маята се залива с 2 с.л. топла вода и се оставя да се разтвори. Млякото с маслото, захарта, солта и портокаловата кора се загрява, но не много, колкото да се разтопи маслото. Ако много сте го стоплили, е добре да го оставите за кратко да се охлади. Лесно се проверява като потопите пръст и усетите температурата, ако е поносима, значи е готово. Ако е твърде горещо ще свари яйцата.
В брашното се изсипва маята, разбитото яйце и млечната смес. Започвате бавно да замесвате тестото. Това, което аз усетих е, че се получава наистина много лепкаво, а при мен дори доста течно, затова добавих една малка шепа брашно. След това върху добре намаслен плот започва великото месене. По време на месенето, сигурно ще се наложи да добавите още олио, защото лепне много, не се притеснявайте, тестото си го поема. Бях се притеснила, че е много олиото, но се оказа, че не е. И продължавате да месите, месите, месите и така около 10 мин. Накрая ударете тестото 10-20 пъти в плота с всичка сила, знаете тази класическа техника, за да влезе повече въздух в тестото и да стане меко и гладко.

Оставяте тестото в намазнена купа, покрито с фолио или кърпа да втаса, трябва да увеличи два пъти обема си. След като вече е втасало, тестото се разделя на три фитила.

Разстилат се и върху тях се поставя плънката - стафиди, локум и парченца шоколад.

Стафидите се накисват предварително в ром, уиски, ликьор или дори ракия, хем да набъбнат, хем да придобият сочност. Подсушават се и така се поръсват върху тестото, локумът се нарязва на парченца, шоколада също. Грешката ми тук беше, че наситних много шоколада, понеже не посмях да е по на едро, заради притеснението ми, че няма да се изпече добре тестото и накрая той почти не се усещаше.

След това всеки фитил се затваря хубаво и се навива, както се завиват на една страна конците за мартениците, за да не се развият. От тази процедура зависят така важните козуначени конци. Накрая се сплитат на плитка. Можете да го оставите така или да свържете двата му края и да придобие кръгла форма. За тази част от приготовлението нямам снимки и се извинявам, че не е нагледно, бях с мазни ръце и нещата се случиха много динамично :-) Поставя се във висока тавичка, с хартия за печене. Намазва се с разбито яйце и се поръсва с намокрена захар. Оставя се да втаса за втори път.

Фурната се загрява на 180 градуса и козунака се слага да се пече. Ако случайно печката ви е Раховец - това означава 3-та степен горе и долу. Пече се за 45-50 минути като най-добре е да се наблюдава. Резултатът след изпичането на празничния козунак е невероятен аромат на портокал, анасон и масло! Оставете да се охлади и съхранявайте,  като го покриете с фолио, запазва се свеж и мекичък. :-)

Не знам доколко са ми се получили конците, но определено от към вкус беше перфектен! Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се похваля с първия си козунак. Резултатът беше следния- отрязах на всеки по едно парче да опита, което последва от рязане на още парчета и така и така до... сещате се какъв е краят. Това положително потвърди, че месенето на домашни козунаци определено е възможно. Освен, че е приятно занимание, чувството на удовлетворение от добре свършената работа и осъзнаването как от купчина продукти се получава толкова прекрасно нещо, ви кара да се усмихнете, а и е много вкусно накрая. Както всички, които обичат да готвят, ще заключа с това, че няма нищо по-хубаво от домашно приготвената храна!

А аз да му мисля... и да запрятам ръкави, защото всички искат да меся козунаците и за Великден. :-)

Кексчета "Червено кадифе" ~ Red Velvet Cupcakes

След последната празнична публикация идва ред на друга такава, преди да дойде време и за Великденска бъдеща празнична публикация... Много празнични рецепти се събраха. Та, "червените кадифени" кексчета реших да изпробвам по повод рождения си ден, който беше в събота. Отдавна червените кадифени кексчета ми правеха впечатление, но в интерес на истината, никога не бях търсила как се приготвят. Струваха ми се сложно изпълними или неподходящи за мен, имайки предвид слабите си сладкарски умения :-).
В крайна сметка полюбопитствах и установих, че съм била в пълна заблуда. Всичко е толкова просто и лесно изпълнимо, но  оставящо впечатление за сложен и изискан десерт. Реших да съвместя опита ми за ред велвет  къпкейкс и рождения ми ден и да изненадам гостите си, не само с визията на интересното кексче, но надявайки се с вкуса също.

Намерих подходяща рецепта, която най-много ми допадна от към начин на изпълнение и съставки. По-скоро смесих две рецепти от - Sunshine's Kitchen и Paula Deen от foodnetwork.com

Съставките като цяло са почти едни и същи, както и метода на приготвяне и все пак аз реших да променя малко класическите кексчета като им сложих и пълнеж. Сториха ми се недостатъчно празнични. :-)

Ето и начина на приготвяне.

За сместа:

170 г брашно
170 г захар
1/2 ч.л. сода
1 ч.л. какао
щипка сол
1 яйце
180 мл мляко + 1/2 ч.л. ябълков оцет
120 мл олио
1 ч.л. червена сладкарска боя
1/2 ч.л. оцет
1 пакетче ванилия

*От тази смес се получиха 10 кексчета, а трябваше да са 12, но както ще прочетете по-надолу, едните се получиха големи, другите - малки.

Фурната се загрява на 180 градуса. Хубаво е продуктите да са на стайна температура преди да започнете с приготовлението. Брашното, пресято, се поставя в купа. Към него се прибавят захарта, содата, какаото, солта и ванилията или всички сухи съставки. Към прясното мляко се слага оцета и се оставят да си взаимодействат около 5-10 мин. Това се използва като заместител на така известната мътеница (Buttermilk), която все още не може да се намери в България. Докато млякото престоява, разбивате яйцето. Към него прибавяте олиото, боята и оцета. Накрая слагате и млякото към яйчената смес и хубаво разбърквате. Смесват се мокрите и сухите съставки и се бърка до получаване на хомогенна смес. Разпределяте от сместа във формичките за мъфини, като предварително сте поставили хартиени кошнички. Не ги пълнете до горе. Пекат се в загрятата фурна около 20 мин., проверяват се с клечка за зъби за готовност. Оставят се за 10 мин. във формите, след това се изваждат и се охлаждат.
 Аз въпреки че пробвах различни нива на пълнене, винаги кексчетата ми или прекалено бухваха и излизаха извън формите, или едвам се подаваха над тях. Подозирам, че за това са виновни силиконовите формички. Струва ми се, че в нормална тавичка с гнезда, биха се изпекли по-равномерно. В крайна сметка не се получиха красиво оформени кексчета, което наложи и след като ги изпекох да ги изрежа и изравня. Докато ги подравнявах, ми дойде идеята и за пълнежа.

За пълнежа използвах от любимото ми черешово сладко. Струваше ми се, че идеално ще подчертае и вкуса и цвета на кексчетата. Представях си, как отхапваш от кексчето и усещаш три различни неща, като вкус и текстура - самото кексче, глазурата и черешовото сладко.

Ако и на вас евентуално не ви се получат добре оформени кексчета - не е фатално. Изрязва се частта, която не ви допада, после това лесно може да се замаскира с глазурата. Ако решите и вие да им сложите пълнеж, просто изчакайте да са добре изстинали и с остър нож издълбайте малки дупки в кексчетата. С лъжичка добавяйте по малко от желания пълнеж и покрийте с изрезките дупките.

Сега идва ред на глазурата, която е и може би най-любимия момент на всички.

Глазура:

2 пакетчета крема сирене
около 100 г краве масло
150 г пудра захар
2 пак. ванилия

Крема сиренето и пресятата пудра захар се разбиват добре. Малко по малко се добавя и леко размекнатото краве масло и ванилията. С шприц, пош или дори с лъжичка се украсяват по ваш вкус.
Тъй като 10 броя не ме устройваха много, реших да забъркам нова смес и да изпека още малко. Но не получих желания цвят, тъй като сладкарската боя свърши, а бях прочела в интернет, че може да бъде заменена с боя за яйца, тъй като е безвредна. Резултатът беше ето този - съвсем нормален цвят на кекс.

Все пак не е кой знае какъв провал - получи се още един вид кексчета. Тях реших да отлича освен по цвета и по вкуса. За пълнеж използвах двуцветен какаов крем, закупен от магазина. Получиха се също много вкусни и се харесаха на всички. Гостите поискаха да опитат и от двата вида. Зарадваха ме!

 Въпреки, че не се получиха перфектни на визия, на вкус бяха добри. Освен, че подхождаха идеално за празничния повод, бяха и първите ми успешни кексчета с глазура и с пълнеж! Наистина достойно лакомство!

Торта за рождения ден на татко - 2

Дълго време се чудих дали да споделя резултата от тазгодишната ми торта-изненада. Понеже си мислих, че не е нищо особено - обикновена сметанова торта. Разглеждайки снимките и припомняйки си всъщност колко вкусна се получи, реших да и дам шанс. Все пак не всички сме изкусни сладкари и можем да си позволим да правим засукани сладкиши и торти. Първоначално исках да пробвам да направя шахматна торта, но вече споменах, че не ме бива много в сладкарството и светлия ми блат се провали, затова и тази идея отпадна. Почвайки тортата, идея нямах с какво ще я украся и въобще какъв вкус да преобладава освен сметановия. В последствие обаче, идеите идваха сами една след друга. Сетих се, че имаме богат запас от различни сладка и конфитюри, които така все не намираме къде да сложим. Имах и дрга идея -  изпитана бърза и много лесна торта, която правих минути преди заминаването си за Германия. Това беше незабравим вкус, който винаги ще помня. Вълненията около заминаването, мисълта, че ще прекарам дълго време далеко от вкъщи и неизвестностите и тази прекрасна лесна торта, която всичко на всичко представляваше просто един по-дебеличък пандишпанов блат, намазан обилно със сметана и отгоре залят със сладко от желирани ягоди. И така ето я и моята торта-изненада за татко.

Разбира се, сега разполагах с повече време и повече възможности за старание. Има нещо особено в приготвянето на тортите. Винаги има някаква празничност, нетърпение да видиш как се е получила, целият процес от поставянето на първия блат, до сиропирането, нанасянето на крема между блатовете, украсата и най-накрая - черешката на тортата, в моя случай - боровинките :D

Ето и как я приготвих.

Необходими продукти за блатовете:

7 яйца
1 1/2 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч брашно
2 пакетчета ванилия
3 с.л. какао за какаовите блатове

За пълнежа и украсата:

500 мл сладкарска сметана
1 бурканче сладко от череши (около 400 г)
1 бурканче сладко от ягоди ( 200 г)
сушени боровинки - по желание

Сироп:

2 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч вода
50 мл ром

Всички продукти трябва да са на стайна температура. Най-добре ги оставете от предната вечер.
Както вече споменах в предната рецепта за торта за рождения ден на татко, спазвам стриктно рецептата на майка ми за пандишпанов блат. Започва се с яйцата - разбиват се дълго време, около 10 минути. След това се добавя захарта и отново се разбиват с миксера. Брашното и ванилията може да се смесят или да се добавят по отделно. След като се получи хубава гладка смес сме готови да изпечем и първия блат. Фурната се загрява. В тавичка с хартя за печене се изсипва малко от сместа и се пече на 180 градуса за около 15-20 мин., добре е да наблюдавате. Аз исках все пак да направя различни блатове и затова прибавих какао на следващите блатове.
Първият ми блат - този без какаото не се получи много добре - дебел и неравен. Вторият - какаовият стана добре, но беше по-голям от белия. С което и фантазиите ми за по-интересна, шахматна торта се изпариха моментално. В крайна сметка се получиха три блата - 2 какаови и 1 обикновен. Като дори последния го поизгорихме леекичко :-) Установихме, че ако го сиропираме повече, никой няма да забележи.

На снимките можете да видите, че дори и подредена, си личи колко неравен беше белият блат. :-)
Все пак има спасение от това положение - да направиш тортата толкова вкусна, че да не се забелязва дефекта, а и както каза майка ми, не я правя за изложение, а за да си хапнем торта.
 
Окуражена, се заех и със сиропа, при който моментално ми се прокрадна една идея за експеримент и лееко пострадах. Отново от непримиримото ми желание да направя по-интересно нещо. Исках да направя карамелена украса и се изгорих с горещия карамел. Слава Богу нищо сериозно. Поредното доказателство, че не ме бива като сладкар.
Готовият сироп изчаках да изстине и смесих с рома.

Разбих сметаната до готовност. Отделих по-голямо количество за украсата, а по-малкото смесих със сладкото от ягоди и малко от сладкото от череши. Разбих ги добре, за да се смесят и овкусят добре сметаната.

Започнах със сглобяването. Първият блат сиропирах добре. Намазах с ягодово-черешовата сметана, да се получи хубав дебел слой. Пуснах и по някоя друга черешка от сладкото, за цвят и за акцент. Поставих средният блат - светлият. Отново сиропирах и отново нанесох от сметаната, последният блат също сиропирах. Накрая намазах хубаво цялата торта със сметаната, която си бях заделила и се започна с украсяването. Любимата ми част. Исках да стане много семпла торта, без излишна суета. Черешовото сладко, просто разнесох по повърхността, като направих малък бордюр, евентуално ако реши да се разтича. :-) Финалният щрих бяха няколко сушени червени боровинки.

Дори и да ви звучи от моите описания като пълен провал, всъщност не беше. Получи се сочна, ароматна плодово-сметанова торта. Всички вкусове вървяха в пълна хармония. Леко киселият вкус на черешовото сладко беше интересен контраст. Дефектите не направиха впечатление на никой. Татко много и се зарадва и каза, че това е висш пилотаж в сладкарските ми умения :-D  Какво ли пък разбира той
Много ни хареса и едва дочакахме да мине време, за да я разрежем. Аз пък цял ден дебнех слънцето да се покаже, та да направя някоя сносна снимка. :-)

Пълнени гъби

Пълнени гъби. Изглежда лесно на вид за приготвяне, в същото време бързо, идеално предястие или интересно ново мезе за студената бира. И точно такива са. Само че, дори и с ясната представа кое как да направя, пак се подвоумих и потърсих малко рецепти за тях. Първите въпроси, които ми изникнаха бяха, дали сурови да напълня гъбите или леко да ги запека, колко време трябва да се пекат и евентуално няколко идеи за плънки. Оказа се, че първоначалната ми идея за бързо мезе, пълнейки гъбите сурови с плънката, щеше да се окаже, може би леко несполучливо, понеже щеше да отнеме повече време да омекнат и да се изпари водата. Затова, понякога, подлагайки нещата на съмнение, се предотвратяват провалите. В края на краищата се получи много вкусно мезе. Знам, че вариации за плънки съществуват много, но аз ви предлагам моята.

Необходими продукти:

6 големи гъби или 10 по-малки*
3 триъгълничета топено сирене
около 50 г пушен кашкавал
няколко лентички Прошуто или бекон
1 скилидка чесън
100 мл бира
сол
черен пипер
щипка лют червен пипер
олио за намазване


*Тъй като пълнените гъби не бяха планувани, а просто ми се намираха доста малки гъбки, плънката ми е малко ориентировъчна. Аз направих две по-големи и осем от малките.


Гъбите се почистват от пънчетата. В тиган, с малко мазнина, се запържват за кратко, докато добият лек златист цвят. Изваждат се и се подреждат в намазнена тавичка. Във всяка гъба, се поставя тънка филийка чесън, посоляват се и се овкусяват с черен пипер. След това се поставя кубче топено сирене, парченца прошуто и отгоре кашкавал. Понеже ние сме любители на леко пикантната храна, както казва брат ми: "Да е пикантно, да върви с бирата", поръсих накрая и с лют червен пипер, а и придава много примамлив вид на храната. В тавичката добавих маалко бира, може би около 100 мл, за да не са на сухо гъбите, докато се пекат. :-)

 Пекат се около 15-20 мин. в силно загрята фурна. Когато кашкавалът се запече и течността изври почти, пълнените гъби са готови за сервиране. Приятна добавка е ситно нарязани пера пресен лук. Самата гъба е доста сочна, благодарение на чесъна е ароматна, а благодарение на кашкавала, който запечатва всички останали продукти, топеното сирене се запазва вътре, разтапя се добре и е интересната изненада, когато вкусите гъбите. Препеченото прошуто пък добавя интересен хрупкав вкус на пълнените гъби и така се получава много богата текстура. Ех, как добре звучи. Не забравяйте и бирата! Идеално си подхождат. :-)

Суши

Най-накрая се пристраших да приготвя и аз суши в домашни условия. След солидна практика, благодарение на едно от момичетата, с които живях миналата година, научих основните техники и придобих увереност, че ще се справя с тази задача. Всъщност приготовлението на суши, не е никак сложна работа. Доста хора вече го приготвят у дома, споделят опит и технологии, показва се стъпка по стъпка приготвянето, така че сушито намира все по-голяма приемственост и се харесва на все повече хора.
У дома имах малки съмнения дали ще се харесат на традиционалисти като нашите по отношение на храната, но в крайна сметка рискувах. Включих любими и познати вкусове, така че да намаля риска от нехаресване. Единствено си мислих, че корите нори няма да им допаднат, поради специфичния им вкус, но за щастие, нямаше проблеми.


Необходими продукти:

6-7 кори нори
1 1/2 ч.ч ориз за суши или объл ориз
100 г пушена сьомга или друг вид риба по ваш вкус
100 г рулца от раци
1 авокадо
половин краставица
4 с.л. оцет*
соев сос

Получават се 7 рула

Сега ще ви обясня стъпка по стъпка как приготвих сушито, както се научих аз.

1. Започва се с ориза.
Измива се добре - няколко пъти под течаща вода, с въртеливи движения, докато не спре да излиза нишесте или водата, която изливате не е мътно бяла, а бистра. След това се поставя в купа и се пълни с вода. Оставя се да се накисне за около час - час и нещо.

2. След като оризът се е накиснал, отцеждате го добре, премествате го в тенджерка и наливате вода, като водата не трябва да е повече от 2 пръста над ориза. Слагате го на котлона, докато заври без да го захлупвате с капак. След като заври, намалявате до най-ниската температура и захлупвате. Оризът ще попие водата. Разбърквайте периодично с дървена бъркалка. На няколко места четох, че оризът за суши по японска традиция, се разбърква с дървена бъркалка, за да не се развали вкусът му. След като се свари, оттегляте от котлона, оставяте да се охлади, можете да го преместите в голяма купа. Тъй като аз не разполагах с оризов оцет, овкусих моя ориз с обикновен оцет, малко захар и сол.

3. Добре е сушито да се навива върху т. нар. бамбукова рогозка, защото е много удобно и се получава хубаво стегнато руло. Виждала съм по магазините дори, че се предлагат цели "суши сетове", които включват необходимите принадлежности. Ако не разполагате с тази рогозка, можете да използвате и само фолио за свежо съхранение. Добре е рогозката да се увие в това фолио, за по-чиста работа, а и за да не се цапа самата рогозка.
Върху рогозката се поставя кора нори с лъскавата страна надолу. Осигурете си купичка с вода, за да не ви залепва оризът по ръцете, докато работите. Оризът се разстила върху кората нори, като се оставя малък празен участък, където се залепват накрая рулата.

4. Оризът хубаво се притиска, като се оформя тънък пласт. В долната част, се поставя плънката, която може да бъде разнообразна. Обикновено това е пушена сьомга, риба тон, рулца от раци, авокадо, краставица, морков, чушка. Аз го приготвих с домашно пушена скумрия и вид сьомга, рулца от раци, авокадо и краставица.

Навива се плътно, като краят, който остава без ориз се намокря леко, за да се залепи добре.
Леко, повдигайки рогозката, притискате плънката на вътре и завивате до края.
Готовите рула може да престоят известно време на хладно място или пък да се нарежат веднага.

С остър нож, върху дъска, се нарязват на тънки или по-дебели парчета. Добре е ножът да се мокри от време на време, за да се режат по-добре и да не се смачкват.

Готовото суши се подрежда в чиния, поднася се със соев сос и остава само да се насладите на интересния нов вкус.

Суши с рулца от раци авокадо и краставица

Суши с пушена скумрия

На мен мааалко не ми достигна ориза, за да се получат 7 нормални рула. Всъщност се получиха 7 рула, но последното, беше доста тънко. От 7 рула можете да видите колко много суши се получава. :-)

В крайна сметка сушито се хареса от всички. Даде се заявка отново да се направи, а аз останах доволна от резултата. И все пак, малко не толкова традиционно, но все пак суши, се хареса сушито с пушена скумрия, авокадо и  краставица. :-)

Ако сте любители кулинари и обичате да готвите, да експериментирате, да се усъвършенствате, да се предизвиквате сами, то правенето на суши е идеален повод за това. Ако обичате новия вкус, непознатото, различното, то отново сушито е за вас. Съберете смелост, вдъхновение и малко търпение и пробвайте! Сигурна съм, че ще откриете вкуса, който най-много ви допада, а и сушито се оказва, е доста полезна храна, заради полезните вещества във водораслите, от които са направени корите нори и рибата.
Ако пък не ви допада вкусът на корите нори, можете да пробвате един вариант, в който те липсват, и става също много вкусен - Фалшиво суши

Пиде

Трябва да призная, че отдавна исках да съживя блога с някоя рецепта, но се оказа, че нямам подходящ снимков материал. Имах хиляди идеи, някои от които успешно осъществени, но или нямах заредени батерии на фотоапарата или снимките не ставаха хубави. Ех, какво да правя, искам нещата да изглеждат добре и вкусно. В края на краищата все пак се сдобих и с добра рецепта, и с що годе сполучливи снимки. Ще ви споделя успешния опит от последното изключително вкусно нещо, което приготвих - Пиде. Пиде е традиционен турски плосък хляб, често с някаква плънка. За нас, българите балканската кухня и в частност турската, не са непознат вкус. Известно е, че доста от ястията, които приготвяме тук, ги има в една или друга вариация в съседите ни. Затова и толкова много ни харесват. Пиде е известно още и като "турска пица".
Вчера, разглеждайки снимки на произволен принцип, попаднах на апетитна снимка на това ястие. Нямаше как да не устоя и да го пробвам веднага. Поразтърсих се все пак из интернет за рецепти, макар и само от външния вид да си личи какво съдържа и как се приготвя. Познайте какво? Можете да сложите всичко, което обичате - от кашкавал, шунка, кайма, до зеленчуци, гъби, различни сирена, яйца и все такива хубави неща. Какво по-хубаво от това?!

Как се приготвя? Веднага бързам да отговоря - много лесно! Ако сте правили някога пица, а се съмнявам, любителите на кулинарията, да не са правили поне веднъж пица, ще ви кажа, че се прави  като пицата.

Необходими продукти:




1 яйце
1/4 кубче мая
2 с.л. кисело мляко
1/2 ч.ч. леко топла вода
2 с. л. олио или зехтин
брашно-колкото поеме
щипка сол
щипка захар

За плънката:

100 г шунка или бекон
150 г кашкавал
1 домат
100 г сирене
черен пипер
риган

Получават се 4 бр. Пиде

Яйцето се разбива. Маята се разтваря във водата, заедно със захарта. В купа слагате брашното и солта. Правите кладенче и наливате разбитото яйце, разтворената мая, киселото мляко и олиото. Замесва се меко тесто и се оставя да втаса, покрито с кърпа или фолио. Аз го оставих да втаса около час.
През това време можете да приготвите плънката за Пиде.
Когато тестото втаса, се разделя на 4 топки и се разточва тънко върху набрашнен плот. Формата, която трябва да придобие е елипсовидна. Плънката се разполага върху тестото. Накрая краищата се завиват навътре към плънката и се защипват в двата края, получава се формата на лодка, както се вижда на снимките.
Поставят се в намазнена тава или върху лист хартия за печене и се пече в силно загрята фурна за около 15-20 мин.

Ако сте любители на пицата (Силно се съмнявам някой да не е любител :D) то непременно пробвайте този турски вариант. Тестото е мекичко и крехко, а плънката неустоимо се разтапя и разтича... Разбира се, можете да сложите плънка изцяло по ваш избор, така че да получите вашия любим вариант на това лесно и вкусно ястие!