Търсене в този блог

неделя, 17 март 2013 г.

Торта за рождения ден на татко



След месец отсъствие, намерих вдъхновение и реших да напиша някоя и друга рецепта. :)
Вчера баща ми имаше рожден ден и майка ми искаше да направим някаква торта. Разбира се желираните плодове са и слабост и пожела да направим плодова торта, макар и трудно да се получава.
Когато вкъщи правим торти, майка ми дава напътствията, а аз върша цялата работа. Голям екип сме :D.
Самата торта не е никак сложна. Стандартна сметанова торта с плодове. И все пак е по-добре да си направиш домашна торта, отколкото да вземеш готова. На всички ни се прияжда от време на време торта, а тези от сладкарниците, много не се стараят. Трудно се попада на някаква различна и хубава торта. Пък и правенето на торта е приятно, освен трудоемко. :)
Таа, ето как приготвихме ние тортата:

За блатовете:

7 яйца
2 ч.ч. захар
2 ч.ч. брашно
кора от портокал

Майка ми педантично винаги настоява пандишпановия блат за торта да се разбива дълго време. Първо разбивахме яйцата около 15 мин. Добре че роботът сам си ги разбива, че ако беше с миксер... След това добавихме захарта и разбивахме още 10 мин. Получава се наистина невероятен пухкав и въздушен крем. Предполагам това и е останало в главата от едновремешните рецепти за кексове и пандишпан, тъй като не се използва набухвател. Продължителното разбиване вкарва достатъчно въздух. Накрая добавихме внимателно брашното с дървена лъжица, бъркайки само в една посока. Трябваше да се ароматизира с ванилия, но тъй като нямахме, се наложи да импровизираме. Бога ми, никога нямаме ванилия! :D Следващият път ще купя промишлено количество, та чак доставчиците да разберат...
Ако сте забелязали стила ми на писане, не се чудете, в момента чета една интересна книга, а аз когато чета нещо интересно или гледам хубав сериал, се вдъхновявам до такава степен, чее, навсякъде намирам да вмъкна по нещо от тях. :)) Вместо ванилия, настъргахме обилно кора от портокал. Обожаваме аромата на портокал. Така или иначе идеята беше да се украси с плодове, така вкусът на блатовете е в тон с украсата.



Да изпечеш блатовете си е истинско изкуство. Първият малко го загорихме, но иначе стана идеално равен и тънък. Втория пък се изпече добре, но стана доста дебел, но решихме да не го режем, а да го сиропираме обилно.
След като блатовете са готови и охладени, приготвихме сиропа.

2 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч. вода

Карамелизирахме захарта и когато се разтопи напълно, заляхме с водата. Съветвам ви да се отдръпнете, защото този процес е опасен, може да ви опръска с гореща захар. Когато се получи хомогенен сироп, с гъста консистенция, го оттеглихме да се охлади.
Ние сложихме дебелия блат най-отдолу и го сиропирахме от двете страни, като надупчихме с дървен шиш, за да поеме по-добре от сиропа.
Тъй като не ни се правеше сложен крем, разбихме сметана. Върху сиропирания блат, намазах пласт сметана и поставихме на мама от специалните череши. Нещо като сладко от цели череши, само че нейните бяха се получили досущ като коктейлните черешки.  Стараехме се да избегнем суха торта, така че се получи сочна сърцевина. Вие можете да сложите сладко по желание или пък пресни плодове като банани, киви, ягоди, малини. Покрива се с другия блат. Той отново се сиропира. След това със сметаната нанасяте съвсем тънък слой около цялата торта и се прибира за около 20-30 мин. в хладилника. Този номер го гледах на някакво предаване. По този начин тортата се подготвя да бъде украсена и се доовкусява. След това я изваждате и започвате с украсата. Ако искате да рискувате с желе, пробвайте този вариант. Аз лично с желирането не се справям много, затова бих предпочела някаква друга украса.

За украсата:

500 мл сметана
1 ябълка
1 портокал
1 киви
череши
2 пакетчета желатин
300 мл сок от компот


Нарязах плодовете на тънки филийки и ги наредих върху тортата. За желатина уж бях спокойна, че ще се получи и може би малко с пренебрежение подходих, затова и не стана, както трябва.
Използвах две пакетчета от по 10 г. Накиснах ги в няколко с.л. вода, за да набъбне. След това го разтворих на водна баня. Оставих го да се поохлади. Прибавих го към сока на един компот от праскови, прецеден. И там се объркаха нещата. Първоначално се оформи нещо като желе, след това сякаш се разтвори напълно. Взех внимателно да поливам всеки плод с малко от желето. Бях чела преди това, че е по-добре да се полива от желето на няколко пъти, като след всеки път, тортата се прибира в хладилника, за да стегне желатина. Но, уви, при мен протече. Плодовете все пак бяха се покрили с тънък слой желе и изглеждаха гланцирани, което беше важно, за да се запази цвета и вкуса им. Спазих процедурата. Но така и не се получи онзи примамлив желиран слой върху плодовите пити и тарталети.



 Все пак рожденикът много хареса тортата! Беше добра изненада. И всички и се радвахме, все пак рядко се наемаме да приготвим този празничен десерт, в което се крие и чарът му... :)))


3 коментара:

  1. Страшно апетитно изглежда! Аз съм фен на шоколадовите торти, но не мога да отрека, че тази е доста примамлива. (:

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасна торта за специален повод! Да е жив и здрав рожденика и да се радва на много торти! :)
    Относно желатина спазила си технологията, но все пак не знам защо не се е поличило. С него и без него тортата е много свежа и красива! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Хехе, благодаря ви момичета! :)))

    ОтговорИзтриване