Търсене в този блог

неделя, 31 май 2015 г.

Ризото с горски гъби


За любителите кулинари, понякога намирането на вдъхновение, може да се окаже сложна задача. През последния месец, дали заради известното кулинарно шоу-състезание, което предизвиква интерес в момента в България, или от книгата-подарък за рождения ми ден, вдъхновението за изпробване на нови ястия, изобщо не ме е напускало. Нещо повече дори - увеличи се желанието ми за готвене и то не просто заради самото готвене, а най-вече за вкуса, за резултата, затова храната да бъде изпипана докрай.
Споменавайки ви за книгата, която получих като подарък и как тя ми въздейства върху кулинарните възприятия, няма как да не ви споделя впечатленията ми. Накратко казано - препоръчвам ви я! За всички, които обичат да готвят, а и не само. Още в началните страници попаднах на много хвалебствени думи за книгата, което още повече разпали любопитството ми. В крайна сметка и  моите хвалби се нареждат до тези на Антъни Бордейн, Ню Йорк Таймс Бук Ревю, Нешънъл пъблик рейдио, "О-Списанието на Опра", Тайм аут Лондон и още много други известни медии и хора от света на кулинарията.
Съвсем леко и ненатрапчиво четиво, което комбинира идеално кулинарията,  семейните ценности, приятелството, приключението на главния герой от единия край на света до другия и от обикновения квартален ресторант до висшата кухня. Хареса ми, че книгата не е изцяло кулинарна енциклопедия, а включва завладяващи истории и случки от живота на героя, показващи как той е стигнал до това, за което е мечтал, в същото време, толкова добре се описани ястията, които се приготвят, с точните думи и определения, просто картините няма как не изникнат в съзнанието ти. След всеки прочит, ми се искаше да готвя все по-добре и по-добре, да изпробвам повече рецепти, да влагам повече любов, да приготвям храната по-правилно, да прочета повече за кулинарните техники, с една дума - изцяло се запалих по готвенето.
Точно мой тип книга и бих я прочела още веднъж. Сигурна съм, че ще намеря много повече детайли и нови вдъхновения.


И така, наред с книгата и цялото това вдъхновение, което ме беше обзело, се сдобих и с малко горски сушени гъби от Балкана, набрани от наши роднини. Впечатляващо е как още докато ми ги даваха, усетих колко силен и концентриран аромат имат горските манатарки,. Нямаше как да не се сетя, че с тях би се получило страхотно ризото. Разбира се, те биха били идеална подправка за всякакви други ястия, но ризото с манатарки си е класика.


Доста отдавна бях пробвала да приготвя ризото, но имам смътни спомени, а и съм сигурна, че не съм го приготвила както трябва. Затова пък сега, чела и гледала доста материали за това как се приготвя, целият процес по приготвянето на ризотото ми минаваше като на кино лента в главата. Ще се опитам да я пресъздам сега и да ви разясня какво направих аз.

Благодарности и на Супичка, за това че поглеждах на няколко пъти и рецептата, предложена там

Необходими продукти:

50 г сушени манатарки
1 ч.ч. ориз Арборио или объл ориз
1 литър бульон
1 чаша бяло вино
1 глава сух лук
1 стрък пресен чесън
2 с.л. зехтин
30 г студено масло
няколко люспи сирене пармезан
сол
черен пипер
магданоз

Накиснете сушените гъби в гореща вода и оставете да омекнат. През това време нарежете на ситно лука и чесъна. Тук ще отбележа, че е най-добре да използвате шалот, защото той е най-подходящият лук за запържване и сух чесън, заради по-силния си аромат. Тъй като на мен не ми се намираше нито шалот, нито сух чесън, използвах това, което имах. Но пресния чесън определено има по-лек вкус и аромат.



Когато гъбите са омекнали, отцедете ги и ги нарежете. Загрейте в тигана зехтина. Запържете за кратко гъбите и ги извадете. Ще усетите колко силен и прекрасен аромат имат. В същия тиган, запържете първо лука до златисто, след това добавете чесъна и накрая ориза.  Запържете ориза за около 3-4 мин. След това добавете бялото вино.



Когато оризът попие бялото вино, започнете да добавяте по малко от бульона, който трябва да е горещ, и да бъркате. Основното при приготвянето на ризотото е бъркането. Благодарение на него, ориза отделя нишестето, което е толкова важно за кремообразната консистенция на ризотото.


Добавяйте всеки път бульон, когато ориза го поеме и бъркайте. Опитвайте от време на време ориза, за да разберете кога е готов. Трябва да кажа, че това е по индивидуален вкус. Някои хора обичат ориза да е ал денте, за други това означава, че е суров, трети пък не харесват разварения ориз, в крайна сметка за ризотото важи правилото леко да е ал денте, но не и да хрупа. Върнете гъбите при ориза.
Когато установите, че ориза е готов, добавете студеното масло и разбъркайте. Маслото спомага за хубавата кремообразна консистенция и му придава аромат и вкус.


Сервирайте в чиния, отгоре поставете люспиците пармезан, поръсете малко със сол и черен пипер, струйка зехтин и малко магданоз на ситно.


Виждате, че оризът е запазил формата си, не се е превърнал в каша, но в същото време има кремообразната структура, която трябва да има ризотото. Аромата на виното и манатарките, идеално се съчетава с маслото и пармезана. Липсваше ми и лекият аромат на чесън, толкова характерен за италианската кухня, но в момента, както знаете е сезонът на пресния чесън и имах само такъв.


Трябва да ви призная, че съм много доволна от резултата. Получи се много вкусно и надявам се да съм се доближила възможно най-много до истинското ризото. Истинско удоволствие е да приготвяш ястие, стъпка по стъпка, по някаква технология и накрая да се получи и на вкус и на външен вид така, както трябва да е. Намират ли ви се сушени гъби - не се колебайте да опитате да приготвите ризото. Дори и гъбите да не са повод да го сготвите, то поне желанието за вкусна и специална вечеря в италиански стил може да бъде този ваш повод. :-)

2 коментара:

  1. Много се радвам, че книжката ти е харесала, Петя! :) А манатарки обожавам. Не съм ги приготвяла по по-специален начин, обаче, което е голям пропуск от моя страна, но и много рядко ми попада тази царица на гъбите, според мен. И въпреки че има много хора, които признават само печурките от магазина от страх, свързан с риска от консумация на горските гъби, смятам, че много губят. Ризотото ти е прекрасно! Голяма еуфория има покрай предаването. Аз лично съм на двата полюса откъм мнение, но може да се черпи и от него малко вдъхновение за готвене. :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Светле, много правилно определение й даде - тази гъба наистина е царицата на гъбите. Не съм опитвала толкова много гъби, но мога да кажа, че толкова ароматна и вкусна гъба с право може да се ползва от това определение. Права си, толкова много видове ядливи гъби има и всяка е с различна форма, аромат и вкус и е толкова жалко да не се опитат. Все пак печурките наистина са най-достъпните гъби на пазара, макар и не с толкова специфичен вкус. Светле, аз бих ти предложила, ако имаш време, да се видим на кафе и да обсъдим финала, а пък и не само. :)

      Изтриване