Hola México!

С идването на жегите няма как да не се сетя за Мексико. И още повече да ми се прииска да усетя мексиканската атмосфера - екзотична храна, напитки, музика... езика дори. Мексико несъмнено носи лятно настроение. Лошата новина е, че в скоро време не се очертава да го посетя, затова следвам принципа на известната поговорка за Мохамед - когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед. Че и мойта такава... щом не мога да отида в Мексико, то тогава то ще дойде при мен :). 
Обичам наистина много мексиканската и испанската кухня, дори от предната публикация още си пролича тази моя любов. Винаги, когато ми хрумне за Мексико, намирам нещо, което поне малко да ми напомня за него - храна, текила, музика... Таа, след като миналата година успешно направих мексикански имен ден, тази година ми се прииска отново да повторим мексиканската вечер. И сякаш като подарък от съдбата, веднъж като се прибирах от лекции, във входа ни бяха оставили от информационните брошури на Лидл. Аз си взимам винаги, ей така, за информация къде какво има. Та, понеже, ние студентите сме много заети, разгледах я едва на следващия ден. Небрежно прелиствайки, попаднах на голяма жълта страница, посветена на Мексиканската кухня - пшенични питки за тортила, тако черупки, бира с вкус на текила, тортила чипс и други изкушения... Веднага взех да обмислям разни схеми как в най-скоро време да отида, защото имах странното предчувствие, че ако се забавя много може и да изпусна този шанс за истинско мексиканско усещане.  Отидох на следващата седмица, и предчувствието ми не ме излъга - повечето продукти вече бяха се изкупили. Успях да взема от бирата, тако черупките, тортила чипс, предлагаха и дип-сосове, които много отдавна исках да опитам, но бяха свършили. Кулинарната ми мисъл веднага проработи и се сетих, че мога да направя домашен дип. Едва дочаках края на седмицата, когато беше планирано да се подготви мексиканската вечер. 


Ето го и резултата :)))) >>>

Ако някой има увлечения, като мен по Мексико, или пък просто му се иска нещо различно и ново,  с най-голяма радост споделям рецептите за екзотичните изкушения :)

Такос


10-12 тако шелс /царевични питки/
300-350 г пилешко месо
2 средно големи глави лук
2 стръка пресен лук
250 г царевица
1 голям пипер/чушка/
2 скилидки чесън
1-2 домата
няколко листа маруля
лимонов сок
сол
черен пипер

Ако не успеете да си намерите готови тако шелс /черупки/, не знам дали е възможно да си ги приготвите в домашни условия. Винаги съм любопитствала, но все още не съм се осмелила да пробвам. Ще бъде добре, ако успеете да си намерите готови. По описанието от опаковката, разбрах, че трябва да се претоплят, преди да се приготвят такосите. 

Та, как се приготвя плънката: 
Нарязвате месото на ленти, овкусявате го със солта, черния пипер и лимоновия сок. Добре е да започнете от него, за да може да престои малко овкусено. През това време пригответе зеленчуците. Лукът се нарязва на полумесеци, пипера на тънки ленти. Скилидките чесън се счукват (един съвет - тъй като в мексиканската кухня се използва солидно количество чесън, пък и ние много го обичаме,  знаех, че за всички ястия, ми трябва чесън) и предварително изчистих една глава чесън. Пресовах го с преса за чесън. И така спестих доста време. И с кеф консумирахме доволно количество от ароматни, пикантни сосове, пък и какво от това... никой нямаше да излиза. Вечерта беше изцяло посветена на вкусна храна, бира и обичайните приказки под лозата... 
Стига отклонения :)
Тъй като исках месото да се запази сочно, не го нарязах настино, а на ленти и го запържих в сгорещено олио. След това го извадих в чиния. Зеленчуците запържих в същия тиган последователно - лук, царевица, пипера, накрая чесъна и пресния лук. След това нарязах/накъсах месото и на изключен котлон, го прибавих към зеленчуците, за да стои топло. 
Процедурата по сглобяването на такосите е следната : слагате едно-две листа маруля, след това от плънката със зеленчуците и месото, накрая нарязвате домата на ситни кубчета и поръсвате отгоре . За да бъде завършено напълно в Мексико стил, сложете и малко сметанов сос :)

Сметанов сос

1-2 лъжици заквасена сметана
1 малка връзка копър
малко магданоз
щипка сол
1 с.л. лимонов сок
1с.л. олио
1-2 скилидки чесън, смачкани
черен пипер

Приготвянето му е лесно. 

В купичка слагате чесъна, нарязаните подправки, солта, сока от лимон, олиото и разбърквате добре. След това слагате и сметаната. 
Разбира се може и без сметановия сос, но ще лишите вашето тако от невероятно ароматен и апетитен плътен вкус. :)

За тортила чипса, както споменах по-горе, приготвих един лесен, невероятно вкусен дип-сос. 

Дип сос от печен пипер

2-3 едри червени печени пипера/чушки
1 малка глава лук
1 стрък пресен лук
1-2 скилидки счукан чесън
1-2 с.л. олио
1 пак. крема сирене
щипка/ или две :)/ лют червен пипер
сол
черен пипер

Обелените и нарязните пипери, заедно с наситнения лук и подправките, се пасират до гладка консистенция. След това се добавя и крема сиренето и отново пасирате. Получава се кремообразен, пикантен дип. Обичам много думата дип, , звучи ми мноог вкусно и веднага като я видя, правя асоциация с топене в нещо вкусно :))) Вярно чуждица е, но как да кажа, че това  е сос, при положение, че е по-гъсто. Но, ако се дразните от чуждици и сос звучи добре :). Диповете са лесни и бързи ястия, предимно за топене, като разядка, като мезе или като леко предястие. Обикновено са кремообразни и са перфектна комбинация с чипс, тортила чипс или различни крекери. 
Отначало исках да направя гуакамоле, тогава щеше наистина да се пренесем в Мексико, но имайки предвид двата ми неуспешни опита, се отказах и заложих на по-сигурното. Все не мога да уцеля добре узряло авокадо. Този дип се получи също ефектен и с достатъчно мексикански вкус (пикантен) :)))

Всички ястия се получиха точно, както очаквах и исках. Единствено липсваше текилата, но решихме да не сме чак толкова хард-мексиканци :))))) За сметка на това, не по-назад остана и бирата с лимонов и текила вкус. Без нея нямаше да се получи всичко така добре...
:))))))))

Не веднъж съм споменавала, че с брат ми сме големи ценители на бирата, осбено, когато е нестандартна. Още по-специално беше усещането, като знаехме, че тази мексиканска серия е лимитирана и вероятно това няма да се повтори... Но пък, винаги можем да си направим мексиканска вечер, стига да имаме желание, а то при мен много рядко липсва. :)))

Получи се интересна, свежа вечер, след тежкия петъчен ден... Като обобщение :)))) ще кажа само, че винаги, когато мога, ще правя отново мексикански вечери, за да има малко цвят в сивите дни, различен вкус, весели приказки и спомени :))))))))))