Търсене в този блог

събота, 21 ноември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и трети


Един недобре затворен прозорец, силен вятър и джъд, изгорял лаптоп, неуспешен опит за преместване, много неясноти и неизвестности ... може би така мога да обясня внезапното ми изчезване от блога и прекъсването на предизвикателството за цели три месеца!
Да, определено не беше приятен период. Но, разбира се след всяка трудност, човек с нови сили продължава да се бори...

Разбира се, липсата на лаптоп, не попречи да довърша предизвикателството, макар и несподеляйки го с вас. Запазих снимките и рецептите, за момента, когато ще мога да се завърна към блога. И ето го този момент.
И понеже готвенето  винаги ми носи успокоение и ред в обърканите мисли, вечерта на "инцидента" с лаптопа, си правих пица. От край до край. От тестото, до доматения сос, всичко внимателно и с много любов.


За тестото:
200 г брашно
1/2 ч.л. суха мая
1 с.л. кисело мляко
малко топла вода
щипка сол
щипка захар
струйка зехтин


За доматения сос:

2-3 средно големи домата
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
щипка сол
щипка захар
риган
босилек
черен пипер

Тестото за пица винаги меся по един и същи начин. Правя кладенче по средата, добавям киселото мляко, зехтина, солта и захарта. Маята, въпреки че беше суха, пак я разтворих в топла вода и добавих към останалите съставки. Замесих меко тесто и оставих да втаса. През това време се заех с доматения сос.

На дупето на всеки домат направих малко кръстче и пуснах във вряла вода за много кратко. След това веднага шокирах в студена вода. Обелих доматите и ги нарязах на ситни кубчета. В малка тенджерка загрях зехтина. Запържих за кратко, много наситно нарязания лук и чесън. Добавих доматите и овкусих с подправките. Намалих котлона и оставих да покъкри за кратко, докато се получи сос и малко от водата на доматите изври. Не се получи толкова фино, както си го представях, но все пак - много вкусно.


 След като тестото втаса, го разточих на тънък блат, върху хартия за печене. Разнесох отгоре доматения сос. Имах различни продукти за топинг отгоре и дълго се чудих какво да сложа. В крайна сметка реших, че ще  направя едната половина с различни сирена, а другата с шунка.

Изпекох пицата в предварително загрята фурна за около 20 минути. Резултатът - невероятно вкусна домашна пица, а стресът - понижен, от приятното занимание.


Разбира се, че можете да си вземете готова пица от магазина и само да я опечете или да съкратите всяка стъпка по приготовлението, купувайки си нещо полуготово, било то блата или соса. Приготвянето на пицата от началото до края, обаче, е същото, когато искате да се приберете вкъщи, вървейки умишлено пеша, а не вземайки превозно средство, ей така, заради по-дългото време навън, за чистия въздух и за времето, в което можете да помислите.

2 коментара:

  1. За нищо не бих заменила пицата ти. :) Терапия си е готвенето, нали!
    Съжалявам за инцидента, Пете, но се надявам вече всичко да е наред. Добре дошла! :)
    Усмивки ти изпращам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Гери, коментарът ти успя да ме усмихне! :)
      Готвенето е наистина голяма терапия! Всеки път се изумявам, колко по-добре се чувствам, след като прекарам известно време в кухнята.
      Много поздрави и усмивки пращам и аз! :)

      Изтриване