Търсене в този блог

събота, 29 октомври 2011 г.

Есенни истории

Мина доста време, повече от месец, откакто последно публикувах тук. Студентството ми грабна цялото време и внимание. Откога чаках да си поема малко дъх и да се върна на любимото си място. Откога обмислях всякакви постове, свързани с хубавата есен. Въртяха ми се разни историйки, а материал се трупаше, ли трупаше, а и няма как - нали постоянно се яде, следователно и се снима. Откога го планирах този дълъг пост, в който ще се илюстрира есента по кулинарен начин.



Въпреки, че времето беше доста топло и дълго време се радвахме на циганско лято, задачите по зимнината се нижеха една след друга. Гроздето узря бързо, тази година по-рано се събра, напълни се в бъчви и се зачака да дойде приятният момент, когато ще се налее в чаши и примамливо ще ни подканва с червения си цвят. Разбира се всичко по реда си, гроздето се намачка и се изчака няколко дена. Не че разбирам от технологията за правене на вино, но пък ми е интересно да се навъртам около процеса и да завирам фотоапарат...



След това дойде времето на лютениците.


Все пак, каквото и да се прави, където и да се намираш, винаги ти се дояжда домашна лютеница. Градът си е град, селото си е село. И двете имат своя чар. Всяка година, докато се вари лютеницата, се сформира седянка около огъня. И тези моменти са наистина много ценни. Не съм сигурна дали вече ще се повторят. Затова се наслаждавах на всяко приготвяне на зимнина, вярно изисква се труд и усилия, търпение, но пък усещането и резултатът си струват. И не е само мое мнение, наблюдението ми доказва, че и префърцунените граждани, в името на вкусната лютеница, запретват ръкави за един ден поне и поемат към село.
След тези две традиционни задължения за зимата, си позволих малко глезотии като сушени доматчета, сладко от дюли и разни такива.


Отдавна знам за магията на сушените доматчета, но тази година се заех с тях. Четох насам-натам и разбрах, че много хора си ги приготвят. Намирах различни технологии, в крайна сметка първите няколко партиди изсуших по стандартен начин - на слънцето, а по-късно, когато то все по-рядко се показваше, ги изсушавах на фурна с чесън, риган и зехтин. Моментално им станахме фенове. Разбира се, намери се и рецепта за тях, моя измислена, но потвърдено успешна. Чак понякога се дразня, колко често искат да им я приготвям.
Та процедурата по сушенето никак не е трудна, малко внимание се изисква, но пък си заслужава. Може би само ценителите ще разберат.


Тъй като разполагах с голямо количество от чери доматчета, реших, че те са добър избор на сорт. По-бързо стават. Режат се на две, посоляват се, риган, чесън (по желание, но става убийствено вкусно с него), зехтин. Сушенето става в зависимост от фурната. Времетраенето също.



  Първият път сложих чесъна цял, но следващите пъти го слагах на резени, за да се усеща по-силно. След като доматите са изсушени, следва консервирането - в сух буркан, в зехтин, в хладилника.Трайността им не е голяма, както съм чела. Максимум им дават няколко седмици, но моите не съм ги тествала още... 




Като за начало, сушените ми домати изглеждат аматьорски, но със сигурност ще ги подобря.


Сладкото от дюли приготвих по възможно най-простия начин - с GelFix-а на Dr.Oetker.

Последните дни на ваканцията ми, все по-бързо изтичаха и нямаше много време за губене, трябваше да се изпробват доста неща... като това да си направим барбекю. Мда, много хубава идея беше. Използваха се последните топли вечери за хапване под лозата, на фона на щурчетата. Студена бира и гореща скара.


Зеленчуците на скара са перфектната гарнитура! Особено гъбите и тиквичките...


Сещам се за една от първите ми публикации, за гъбената крем супа, където споменавах за идването на есента и как на всеки му се отразява. Приспособяването от лято към есен, винаги е малко по-особено чувство. Но есента е също толкова прекрасна, както всеки друг сезон. Винаги се свързва с работа, още от миналото се знае, че есента се обира реколтата и се стяга за зимата. Есента винаги ни предлага един уют, всичките жълти листа, дъждовете, мъглите... все пак има нещо хубаво в тази картинка. Самият мирис на студа има дори някакво очарование, да нямаш търпение да влезеш на топло, да пийваш нещо сгряващо и да си вършиш любимите занимания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар