Търсене в този блог

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Гьоза


Толкова са ми омръзнали стандартните храни, познатите ястия, че в някои случаи жадувам за нещо непознато като вкус... В такива моменти се сещам за световната кухня. През главата ми преминават различни идеи за "чужди" ястия, докато най-сетне не отсея точно какво ми се прияжда. Понякога ми се приисква да опитам нещо азиатско. Трудно успявам да измисля какво обаче, тъй като продуктите са трудно откриваеми... Но когато намеря рецепта с познати продукти, не пропускам да я опитам. Така се случи с гьозата. Видя ми се много вкусна, лесна за приготвяне, продуктите са познати, което ще рече, че ще се хареса като вкус и на останалите вкъщи, а не само на моите прищевки за екзотична храна. Единствено трябваше да науча как се прави специфичното сгъване. Поразтърсих се аз из интернет, намерих много добро, точно и ясно описание как да се приготви и най-вече как да се сгъне. Първото, което направих след като се запознах с метода е, да си изрежа кръгче от хартия и да се пробвам да го сгъна, както беше показано. След един-два опита, свикнах с начина и вече бях готова да го приложа и реално с листовете за гьозата. 
Като споменах листове, първият път, когато я правих, замесих тесто, но не бих казала, че беше успешен опит - листовете бяха дебели и трудно се сгъваше гьозата, тъй като тестото беше меко, трябваше да поизсъхне малко. Беше вкусно, наистина, но не ме удовлетвори. Гледайки снимките на гьоза в интернет, много ми наподобяваха нашите кори за баница, пък и предполагах, че не са  нещо по-различно от тях. Затова и след провала си казах, че следващия път ще пробвам или с кори за баница, или ще разточа листовете по-тънки и малко да престоят, за да изсъхнат. Така и направих. И опита определено ми хареса. Хареса се и на останалите. :)
Ако някой се пристраши да опита нещо различно, продуктите са следните:


За около 20-25 гьози:

2-3 листа кори за баница
250-300 г кайма
1 ч. чаша ситно нарязано зеле
1 глава лук
1-2 скилидки чесън
2 с. л. соев сос
сол, черен пипер





Започва се с изрязването на кръгове от корите за баница. Най-лесно става с метален ринг. Но тъй като аз не разполагах с такъв, използвах кръгла чинийка за кафе, като я  очертавах с нож. Малко по-бавно, но все пак става. Смесват се добре  всички съставки в купа. Загребва се с лъжичка и се оформя в центъра на кръга. Пригответе си малка купичка с вода за краищата на листа, за да се залепят. Сгъването е най-сложната част от цялата подготовка. Не знам и как точно да го обясня. Така готовият лист с плънка по средата се сгъва на две, притискат се краищата, залепят се добре. Започва се от средата да се сгъва. После от двата края, стават максимум до две-три сгъвки. След това леко се притиска, за да се получи нещо като полумесец и се притиска към масата, за да има равно дъно. Това се прави, за да може да стои изправено в тигана. Моите гьози също не са сгънати кой знае колко правилно, но това е въпрос на усъвършенстване, просто се приготвят рядко. Ако се правят по-често, няма начин да не се свикне със сгъването и разбира се да се получават по-добри резултати на външен вид.
Важно е да се получи на външен вид автентично и да не се отворят при пърженето.
След като са готови, в голям тиган се загрява олио и се слагат да се запържат за 1-2 минути. Когато станат златисто запържени, се добавя малко вода, покриват се с капак, намалява се температурата или напълно се изключва, задушават се до готовност - стават леко прозрачни, омекват и плънката прозира през корите.



Звучи вероятно сложно или пък недостатъчно апетитно, но който се осмели да разнообрази менюто си с гьоза, ще остане наистина впечатлен. Плънката е невероятно ароматна, когато се разчупи гьозата, леко запържените части са се запазили хрупкави при задушаването, а хапката се топи в устата. Соевият сос за добавка, прави това ястие пълно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар