Пай с тиквички

Лятото е вече тук, а с него и летните ангажименти. Къде лятна работа, къде плаж и лятна сесия. В няколкото дни, които ми останаха до първия изпит, се запасих с различни рецепти, които да изпробвам. Разглеждайки сайта на Бон Апети, ме грабна този пай с тиквички. Изглеждаше много вкусен, а и лесен за правене. Тиквичките са ми много любим зеленчук и просто нямаше излишно колебание. Предизвикателството беше, че брат ми не обича тиквички и щом разбра, че ще присъстват във вечерята, веднага сбърчи вежди. Но, пък аз знам, че когато зеленчуците, които хората не обичат, са приготвени добре, и най-върлите им противници се изкушават да ги опитат. А щом присъства и неустоимата моцарела, не виждам как въобще може да се откаже на такова апетитно ястие. Ето и как се приготвя пая:

1 лист бутер тесто
2 средно големи тиквички
3 яйца
1 топка моцарела
150 г сирене
1 глава лук
2-3 стръка пресен лук
3-4 стръка копър
сол
черен пипер
зехтин за намазване

В оригиналната рецепта, тиквичките се настъргват и се оставят за 1 час да се отцедят, за да може по-бързо да се изпече пая и да не стане воднист. Но тъй като тиквичката е много нежен зеленчук, реших при моя пай да ги нарежа на ситни кубчета, защото исках да се усеща по-силно вкусът им. Вместо да ги отцеждам за час, ги задуших в малко мазнина.

След това двата вида лук се нарязват на ситнo  и се прибавят към тиквичките.
Яйцата се разбиват. Към тях се добавя натрошено сиренето и моцарелата, нарязана на ситно. Яйчената смес се изсипва при тиквичките. Поръсва се с черен пипер и нарязания копър. Всичко се разбърква добре. Правоъгълна тавичка се намазва леко със зехтин или олио. Поставя се лист от бутер тестото, така че да стърчат краищата извън тавичката. Сместа се изсипва върху тестото и краищата внимателно се прищипват. Пече се в загрята на 200 градуса фурна - 45 мин. с вентилатор.

Аз останах силно впечатлена от резултата. Получи се страхотна лека вечеря, в комбинация със салата. Със сигурност ще я направя пак. Имах малко притеснения дали тестото ще се изпече добре, но всичко се получи, както трябва. Интересно решение ако искате да поканите гости и да прекарате приятна вечер в компанията на вкусна храна. :)

Салата Капрезе

В последно време се чувствам много гузно. Поизоставила съм блога, и ми е некомфортно. Искам да сложа доста рецепти, ама все се намира нещо "по-важно" и аз все отлагам.
Пък и така съм се заредила с желание. Усещам огромен глад за готвене, изпробване, четене, писане, учене... живеене.
Лятото се е наредило на опашката на случващите се събития и почти му е дошъл реда вече... направо чука на вратата. Макар че на мен ми е все още доста пролетно.
Времето на салатите, свежата храна, пролетните дъждове, обърканите емоции, безпокойствата и ред други пролетни неща.
За да се стимулирам по-добре за трудната курсова работа, реших да пробвам истинската салата "Капрезе". Досега все нещо ми е липсвало - я босилека, я пестото, я моцарелата. Май само доматите са най-сериозни и винаги присъстват.
Взех си готово песто, за да го пробвам най-накрая. Честно казано останах малко изненадана от вкуса му. Но предполагам това е, защото е нов вкус. Сигурна съм, че след втората салата вече ще го заобичам. Пък и е добър повод да пробвам домашно приготвено песто.
Приготвянето на салата Капрезе, както може да предположите, изобщо не е сложно. Тази емблематична салата за италианците, както за нас шопската, е колкото лесна, толкова и вкусна.
Трябват ви един-два домата, топка моцарела, зехтин и босилек. Съществуват различни видове Капрезе. Една с песто Дженовезе, една с листа от босилек, дали ще сложите парчетата моцарела върху доматите, или ще ги редувате, дали ще ги подредите като сандвич - домат, моцарела, домат, моцарела, вкусът винаги ще е италиански и запленяващ. Аз не бих отказала и българския вариант с нашето си саламурено сирене, струйка зехтин и риган. Изобщо комбинацията домат и сирене е възможно най-голямото откритие. Още от сега съм запланувала лятната ми доматено-сирена диета :D Наистина, мога да ги ям до безкрайност. Ако добавим и маслини и една зелена люта чушка, нямам нужда от нищо друго.
И ако все пак трябва да дам обяснение как се приготвя, то бих ви казала, да я направите както ви е на сърце. :)
Нарежете доматите на кръгчета, моцарелата също. Сложете зехтин, поръсете с босилек или риган. Ако моцарелата ви се стори леко безвкусна, можете да си я посолите леко. Ако използвате песто, то ще я овкуси достатъчно. Накратко пестото е смес от босилек, пармезан, зехтин, кедрови ядки, чесън и лимонов сок. Както можете да се сетите, домашно приготвеното песто по нищо не може да се сравни с купешкото. Освен на салата Капрезе, ще го изпробвам на брускети и на още една салата с Фарфале. Изобщо приложимо е в доста рецепти, така че не бива да се страхуваме да експериментираме. :)