Пълнени гъби

Пълнени гъби. Изглежда лесно на вид за приготвяне, в същото време бързо, идеално предястие или интересно ново мезе за студената бира. И точно такива са. Само че, дори и с ясната представа кое как да направя, пак се подвоумих и потърсих малко рецепти за тях. Първите въпроси, които ми изникнаха бяха, дали сурови да напълня гъбите или леко да ги запека, колко време трябва да се пекат и евентуално няколко идеи за плънки. Оказа се, че първоначалната ми идея за бързо мезе, пълнейки гъбите сурови с плънката, щеше да се окаже, може би леко несполучливо, понеже щеше да отнеме повече време да омекнат и да се изпари водата. Затова, понякога, подлагайки нещата на съмнение, се предотвратяват провалите. В края на краищата се получи много вкусно мезе. Знам, че вариации за плънки съществуват много, но аз ви предлагам моята.

Необходими продукти:

6 големи гъби или 10 по-малки*
3 триъгълничета топено сирене
около 50 г пушен кашкавал
няколко лентички Прошуто или бекон
1 скилидка чесън
100 мл бира
сол
черен пипер
щипка лют червен пипер
олио за намазване


*Тъй като пълнените гъби не бяха планувани, а просто ми се намираха доста малки гъбки, плънката ми е малко ориентировъчна. Аз направих две по-големи и осем от малките.


Гъбите се почистват от пънчетата. В тиган, с малко мазнина, се запържват за кратко, докато добият лек златист цвят. Изваждат се и се подреждат в намазнена тавичка. Във всяка гъба, се поставя тънка филийка чесън, посоляват се и се овкусяват с черен пипер. След това се поставя кубче топено сирене, парченца прошуто и отгоре кашкавал. Понеже ние сме любители на леко пикантната храна, както казва брат ми: "Да е пикантно, да върви с бирата", поръсих накрая и с лют червен пипер, а и придава много примамлив вид на храната. В тавичката добавих маалко бира, може би около 100 мл, за да не са на сухо гъбите, докато се пекат. :-)

 Пекат се около 15-20 мин. в силно загрята фурна. Когато кашкавалът се запече и течността изври почти, пълнените гъби са готови за сервиране. Приятна добавка е ситно нарязани пера пресен лук. Самата гъба е доста сочна, благодарение на чесъна е ароматна, а благодарение на кашкавала, който запечатва всички останали продукти, топеното сирене се запазва вътре, разтапя се добре и е интересната изненада, когато вкусите гъбите. Препеченото прошуто пък добавя интересен хрупкав вкус на пълнените гъби и така се получава много богата текстура. Ех, как добре звучи. Не забравяйте и бирата! Идеално си подхождат. :-)

Картофена крем супа

Макар че лятото окончателно пристигна и е време за разхлаждащи рецепти, а не за топли супи, покрай проливните дъждове сякаш повече имаме нужда от топла супа, отколкото разхлаждане. В момента, в Германия изобщо не можеш да кажеш, че е лято, по-скоро пролетно време. Затова и някак си ми се прииска да си приготвя топла и засищаща крем супа. Картофената крем супа се приготвя бързо и лесно, ето как я приготвих аз:

3-4 големи картофа
1 глава лук
50 г масло
150 мл сметана
сол
черен пипер
риган, розмарин и други подправки по желание

Обелвате картофите, почиствате ги и ги нарязвате на ситни кубчета. В тенджерка задушавате лука в маслото. След това добавяте и картофите. Доливате с около половин литър вода. Аз добавих и половин кубче бульон. Оставяте ги да врат, докато умекнат, като водата не трябва да се е изпарила напълно. Ако има нужда долейте с гореща вода. След като са се сварили, оттегляте от котлона. Намачкайте ги хубаво с вилица или използвайте пасатор. Колкото по-добре ги намачкате, толкова по-кремообразна консистенция ще има супата. Прибавете сметаната и върнете на котлона за кратко. Овкусете с подправките и супата е готова. Можете да добавите хрупкав бекон или както аз направих - хрупкав печен лук, защото ми се намираше под ръка. Пресни свежи зелени подправки също биха били добър избор за завършек. :-)

Дип с карамелизиран лук

Напоследък ми липсва малко кулинарното вдъхновение. Април се оказа доста натоварен с различни задължения месец. Пък и дълго време беше мрачен и облачен, по нищо не показващ, че пролетта е тук. Макар че аз откривам известно очарование в мрачните облачни дни. И все пак навън мирише на пролет, а с нея се подсказва и за възраждане.
Поемам дълбоко пролетния въздух и споделям с вас една лесна и вкусна рецепта.
Когато я приготвях се сетих откъде се започна всичко с кулинарните ми увлечения. Като бях малка, прекарвах доста време в кухнята с майка ми. Когато тя готвеше и запържваше лука, толкова на вкусно миришеше и аз все се навъртах около нея. Започнах аз да режа лука, обожавах да го режа. :D После внимателно загрявах олиото в тигана. Плъзвах внимателно с ножа лука от дъската към тигана и с удоволствие слушах как започва да цвърчи, да се носи този апетитен аромат на запържен лук. От тогава досега цялата процедура с лука ми е любима и продължавам да я върша с удоволствие. Може би с изключение на случаите, когато лукът те разплаква от лютивината си. :D
И така основата за тази рецепта е именно лукът. Взех я от Бон Апети, като малко съм променила някои от съставките. Какво ви е нужно:

3 глави червен лук
125 г крема сирене
200 г заквасена сметана
30 мл зехтин
20 мл оцет
1 връзка магданоз
сол и черен пипер на вкус

Лукът се нарязва на полумесеци и се запържва в зехтина. Овкусява се с черния пипер и солта. Оставя се докато се карамелизира или покафенее, след това се деглазира (прибавя се оцета) и след като се изпари течността, се отнема от котлона. В купа се намачква крема сиренето. Към него се прибавя и сметаната. Накрая добавяте и карамелизирания лук. Подправяте с наситнен магданоз. Получавате приятно и леко предястие, което идеално би си партнирало с чаша бяло или червено вино. В комбинация с кракери или препечени филийки, придобива завършен вид. Аз бих го добавила в графата "Перфектно за парти храна". :)

Банички със спанак

Лека полека пролетта започва да се усеща. Дали от времето ни подсеща, или  календара, а дори и по желанието ни да хапваме вече зеленини и пресни зеленчуци.
Напоследък все по-често забелязвам по щандовете в магазините пресния спанак. Прииска ми се да разнообразя с пролетна лека зелена храна. А любимото ни ястие със спанак са тези невероятно вкусни и лесни банички със спанак.
Знам тази рецепта от една кулинарна игра - Cooking Academy. Самата игра е направена като кулинарна академия, която цели да ни запознае с класическите рецепти от световната кухня. Та тази рецепта я научих от там. Единствено специфичното е в сгъването, но то не е никак трудно. Изключително простичка за приготвяне, тя ми стана любима, защото неведнъж съм казвала, че обичам простите неща, които оставят силно впечатление. Нека да ви я представя :)

Какво е нужно:

3-4 кори за баница
250 г спанак
150 г сирене
1 малка глава лук
сол на вкус
черен пипер

Тъй като аз използвам едни много хубави кори за баница - Одрински, всичко, приготвено с тях става много добре. Понеже те са малко по-плътни от стандартните кори за баница. Лошото е, че не се откриват навсякъде, аз съм ги виждала само  в моя малък град.
Приготвяте корите - необходимо е да ги разрежете по дължина, да се оформят дълги ленти с ширина около 10 см. 
Спанакът се измива добре и се почиства. Можете да го нарежете или пък да го оставите така. Загрявате малко олио в тиган, запържвате лука, а след това задушавате за кратко и спанака. След като се задуши, оттегляте да се охлади. Натрошавате сиренето при спанака и разбърквате добре. Пълненето става по следния начин:

Докато се получи перфектното триъгълниче:

 Нареждат се в тава и се пекат за около двайсетина минути.

Тъй като брат ми е маниак на тема здравословни хранене и не ми дава да превишавам мазнините, ме накара да ги изпека на фурна. Но в класическата рецепта се пържат и мисля, че стават много по-вкусни пържени.

Пълнени картофи

Последните дни ми е едно такова блудкаво.  Просто някакси се пренасищам от ваканцията и ми се ще глъдка свеж въздух. Не че като започнем пак учебния процес, ще липсва еднообразието. Ама февруари винаги ми е бил един никакъв... И така да не продължавам в меланхоличен тон, а по-добре да ви представя една страхотна рецепта, която си измислих набързо. Пълнени картофи!

5-6 средно големи картофа
1 малка глава лук
2-3 лентички бекон
100 мл сметана
50 г топено сирене
100 мл прясно мляко
50 г кашкавал
сол, черен пипер
зехтин

Това е една много лесна и интересна рецепта. Трябваше да се измисли нещо за вечеря и обикновено все се допитват до мен. На мен пък понякога хич не ми е до готвене. Чудих се какво може да се направи, хем на мен да ми е интересно, хем да се получи вкусно и навреме. Хрумна ми, че мога да изпробвам пълнени картофи, а и имахме разнообразни продукти, с които да ги напълним. Ето и как стават:
Измитите картофи се слагат да се варят с кората. През това време можете да приготвите плънката. Лукът се нарязва на ситно, заедно с бекона. Аз използвах някакъв вид прошуто, което когато се запече придобива много хрупкав и апетитен вид. Кашкавала и топеното сирене прибавяте на кубчета. Добавяте млякото и сметаната и разбърквате цялата смес добре. След като картофите са се сварили, ги обелвате и разполовявате на две, така че да могат да се издълбаят. А ако са много малки, няма нужда да ги режете на две. Внимателно ги издълбавате, докато са топли още, защото когато истинат, се втвърдяват и е малко по-трудно. Можете да добавите част от картофената смес, която сте издълбали към плънката или да си направите пюре. :)

След като картофите са готови за пълнене, поставяте лист хартия за печене в тавичка и леко намазнявате със зехтин или олио. Подреждате картофите и ги овкусявате със сол, черен пипер, по желание лют червен пипер, риган и леко ги поръсвате със зехтин. Пълните ги със сместа и в предварително загрята фурна ги печете за около 20 мин. или докато се запекат. :)
Благодарение на сметаната и млякото, картофите не са сухи, а са сочни, беконът обогатява вкуса,  разтопеният кашкавал примамливо ви кара да сте нетърпеливи да ги опитате. :)
Получава се много вкусно основно ястие или предястие, лека вечеря, която е перфектна за добри гости или просто за семейна вечеря. Продуктите могат да бъдат различни и всеки път отличният ефект ви е гарантиран. :)

Кошнички с яйца

Това е една много семпла, вкусна и ефектна рецепта. Може да послужи както за закуска, така и за обяд, предястие или лека вечеря. Идеална е да впечатли изненадващи гости. Не са нужни много продукти и кой знае какви кулинарни умения. Необходимо ви е желание и форма за мъфини. Ето какво ви е необходимо още:

за 6 порции:
2-3 листа кори за баница
6 яйца
100-150 г сирене
шепа сушени доматчета
1 глава лук
1-2 с.л. зехтин
риган
черен пипер
лют пипер

 Всяка кора се намазнява по малко със зехтин и се сгъва на две. Разрязва се на 2 или 3 квадрата.    Формите за мъфини леко се намазват със зехтин. Поставя се квадрат от корите за баница и се оформя като кошничка. На дъното на всяка кошничка се слага сирене и няколко сушени доматчета. Лукът се нарязва на ситно и се разпределя по малко във всяка кошничка. Може да замените сушените доматчета с маслини, а лука с чесън. Възможни са различни вариации.
Овкусявате с ригана, черния пипер и лютия пипер. Счупвате по едно яйце. Печете за около 20 минути (може и по-малко). По желание можете да украсите със ситно нарязани пера от зелен лук или с друга свежа зелена подправка. Става много апетитно и бързо ястие.Може да се експериментира много - да добавите или махнете някой продукт, различни подправки и  получавате различни кошнички всеки път. Дори и вариант като десерт.

Гуакамоле

Предупреждавам, че това може би ще бъде една от най-страстните ми публикации. Колкото и странно да звучи, така е! Понеже това, което най-много искаш, най-много ти убягва. Мисълта че този път ще стане лека полека така те разпаля, че в едни момент гориш от желание да успееш.  Та това е моята история за гуакамолето. Минаха два неуспешни опита, докато успея да го приготвя. Стига съм писала излишни неща, да премина по същество. Бях в моя любим супермаркет, подбирах си печурки, тъй като отдавна си бях наумила да хапна топла гъбена крем супа, пък и времето го предполага. Съвсем, съвсем случайно се поогледах и видях, че имат перфектно узрели авокадота! Много рядко се случва, дори никога!!! J За секунда ми се прокрадна мисълта да пробвам пак, но бързо разума (страха) надделя и взех да се оттеглям. Да, ама нали съм си инат, докато не се получи, няма отказ. Върнах се аз, поопипах ги (казах, ви че ще е страстна публикация J) бяха точно толкова узрели, колкото трябва – пръста леко потъва и кожата им е черна. Пробвах едно-две…  пак взех да размислям какво още ми трябва за гуакамолето. И с изненада установих, че имам всичко – един-два домата, домашно производство от последните за сезона, съвсем пресен магданоз, лимон, лук и чесън. Всичко се подреждаше идеално и реших да сложа край на това колебание, което в мислите ми изглеждаше много дълго, но в действителност трая 1-2 минути. На излизане грабнах един тортила  чипс и с най-бързата крачка тръгнах към вкъщи. Едва ли нещо може да се сравни с тази бързина, когато нямаш търпение да се прибереш и да пробваш това, което ти се е наумило, да видиш веднага резултата – без отлагания, без бавене! Чакам на светофара и си мисля ту за гуакамолето, ту за блога и вече половината публикация ми се е оформила в главата. 

Със същата тази бързина приготвих всичко необходимо – обелих една скилидка чесън, малка главичка лук, половин домат, лимон, магданоз. Започвам с авокадото – най-важното за цялото гуакамоле. Правя прорез с ножа, по учебник, а то въобще не ми дава да вложа усилия – само се разпада. Цветът отвътре е перфектен, меко, костилката сама излезе. С лъжичка извадих вътрешността и директно в купичката за мачкане.  Намачквам грубо с вилица, бързо режа домата на ситни, много ситни кубчета. Следва лука – също много на ситно, счуквам една скилидка чесън, посолявам, изстисквам лимона, поръсвам с магданоз, няколко капки олио и… Гуакамолето е неустоимо вече.

Забивам набързо няколко триъгълничета от царевичното изкушение и мисля с какво мога го комбинирам, сещам се, че ме чака една Каменица Фреш .(с лимон) Чудно… към средата на ноември сме вече, хората приготвят  тикви, карфиол, зеле… А аз тотално в лятото се върнах.  Но когато моментът изглежда толкова подходящ, няма как да се пропусне.

Когато стане въпрос за нещата, които вършим или трябва да вършим, винаги съм твърдяла, че трябва да си тотално вглъбен в това, което правиш, за да го правиш добре и да имаш успех.  Трябва да гориш за това нещо, да мислиш за него постоянно, да се пробваш, да се проваляш, отново да пробваш и да не се отказваш. 

Пиша  това и загребвам с последното триъгълниче тортила от попривършилото гуакамоле… ;)

Печен Камембер

Първата ми публикация в студентската квартира!!! Не че е нещо особено, но винаги съм си го представяла... на спокойствие, зарязала всички учебници и икономически глупости, наслаждавайки се изцяло на свободно време, прекарано по моя любим начин. :) И най-хубавото е, че след като си напиша поста, ще се насладя на прясно изпечени мини кишчета, по студентски. Като споменах "по студентски" обмислям една идея, но ми се струва, че скоро ще направя нещо по въпроса. Човърка ме отдавна и ще я осъществя аз, не мога иначе :)))) Таа ако трябва да премина по същество, идеята ми дойде внезапно, разлиствайки един от хубавите кулинарни блогове like Alice in wonderland . Грабна ме моментално! На мен малко ми трябва де. Падам си по такива неща, които не всеки се харесват и не всеки е склонен да ги пробва. Само кулинарните души ще ме разберат (; Тааа... оставаше само Камембер да си намеря. Хапвала съм това сирене в натурален, суров вид, исках да видя сега, като е запечено какъв вкус ще придобие... Имах някакви очаквания да е много богат, плътен и приятен, но все пак елементът на изненадата присъстваше. Известно време в супермаркета, където ходя, не можех да открия Камембер и точно преди рождения ми ден, миналата седмица, видях, че има в наличност. Без капка мисъл, грабнах едно. Остана само да се прибера вкъщи и да го опитаме с приятна компания... И ето я рецептата, която никак, ама никак не е сложна! :)

Камембер
50 мл бяло вино
малко лют червен пипер или сушена чушка

Изваждате сиренето от опаковката, слагате го в картонената кутийка и я завързвате с канап или друг устойчив конец. Поливате сиренето с виното, не се притеснявайте, че отива в кутийката, после, печейки виното завира и става доста хубав ефект. Препечете си една суха чушка на котлона, гарантирам ви неустоим пикантен аромат... Поръсете сиренето с начупената чушка. В предварително загрята фурна на 180 градуса, слагате сиренето и печете 20 минути.

Резултатът е невероятен!!! Взимате бързо... или не, по-добре предварително си подгответе няколко филийки какъвто хляб обичате, чаша бяло вино, за да не губите излишно време, щом сиренето е готово. Мммм едва успях да спася цялостния му вид от брат ми, който упорито напираше, за да направя няколко снимки. Определено това ми е много, много любимо предястие!

"Суши"

Една авторска рецепта за страхотно предястие, което на вид наподобява суши, а в действителност няма нищо общо с традиционното суши. Авторска, защото един ден нещо ми се науми, че суши ми се яде. А на мен, когато ми се науми някаква идея, ме човърка отвътре, докато не я осъществя по някакъв начин. Нямам никакви продукти за суши, нямаме и ресторант, който го предлага в града. Какво друго ми остава, освен да пофантазирам малко. Въртят ми се из главата едни работи, включващи краставици, моркови, риба... Но тъй като не готвя само за себе си и се съобразявам с вкусовете и на останалите, стигнах до следният вариант: вместо корите нори, използвах краставица, вместо сурова риба, използвах консерва риба тон, и вместо традиционния ориз за суши, който се овкусява с оризов оцет, използвах наш си обикновен ориз... Звучи странно, нали? Така е, голямо предизвикателство е да  изменяш традиционните вкусове в тон със своите и да приспособяваш рецептите с наличните продукти. Но пък точно в това е чарът на готвенето. :)
На първо четене със сигурност изглежда странно и сложно. Веднага бързам да ви оспоря. Вярно изисква си малко търпение и старание, но пък резултатът е интересен и много вкусен.
Ето и продуктите:

За 4 рула:
2 големи краставици
1 кафена чаша ориз
1 с.л. оцет
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
1 морков
1 консерва риба тон
соев сос

Започвам и с обяснението. Първо да спомена за ориза. Всеки път съм го правила с различни видове ориз. Добре ми се получи последният път, когато използвах объл ориз. Първата стъпка е сваряването на ориза. 4 части вода към 1 част ориз. Важно е и в какъв съд ще се вари оризът. За предпочитане е по-широк съд. Когато водата заври, се изсипва 1 ч.л. и след нея се добавя предварително измития в цедка ориз. Вари се 15 минути на средна температура, без капак. След това се изключва котлонът и ако има непоета вода, се захлупва за още малко време. Когато оризът е готов, се добавят оцета и захарта. По този начин един вид се овкусява, тъй като останалите продукти няма да бъдат подправяни с нищо. Така, дотук не е кой знае колко сложна операцията по сваряването. Въпреки че си е майсторство да свариш добре ориза. Но, всички сме варили, колкото и да е, имаме някакъв опит в това. Следват по-сложните действия.
Взимате краставицата, обелвате я с белачка. Предварително си пригответе прозрачно фолио в правоъгълна форма. Или ако не ви се намира под ръка, заменете го с обикновена найлонова торбичка, не от онея с дръжките, а онези прозрачните, със средна големина. Изпъвате я добре на масата, изглаждате гънките. На нея ще редим сушито. Класическият метод за приготвяне на суши е върху специална рогозка, но тъй като това е особен вид, който е с по-нестабилни 'кори', е по-добре да използваме още по-гъвкава рогозка, т.е. фолиото. Продължаваме работата със същата тази удобна белачка. Започвате внимателно да плъзгате белачката по цялата дължина на краставицата, сякаш отново я белите, като се стараете да стават по-широки самите филета. Нареждате ги върху фолиото филие до филе, като гледате леко да се застъпват и да се слепят, за да стане по стабилна 'кората'. Ето така трябва да изглежда:

Гарантирам ви, че след няколко от тези изящни движения с белачката, резултатът няма да закъснее и вероятно ще получите това. Така, до тук добре. Следва да нанесем ориза. Слага се в долната част, като се остави по малко разстояние от ръбовете, за да не се разпръсне ориза, когато завиваме рулото. Подреждате го, добре, в правоъгълна форма, притискайте го добре, колкото по-лепкав се получи, толкова по-добре. Ето как става:

Морковът се нарязва на тънки резенчета. Поставя се по ширината, по средата на ориза, а плътно до него се нареждат и късчетата риба. Ето го и нашият напредък. Сега е специфичната част, която ако от първият път не се получи, не се притеснявайте, пробвайте пак. За мен първото навиване беше успешно. Не е толкова трудно, колкото изглежда, като обяснение.
Започвате да завивате внимателно, като следите да не се разпръска ориза. Пристягате на вътре, и завивате, докато краставицата обвие всичко. Сами ще усетите ритъма и ще видите кое как се получава. В крайна сметка имаме едно добре подредено и стегнато ролце, което изглежда така:

Вижда се, че най-удобно е да се разреже върху дъска, така че внимателно го пренесете от фолиото върху дъската. Режете цилиндърчетата, според това къде започва новото филе от краставицата, така най-добре става. А да, използвайте достатъчно остър нож. Накрая се подреждат с помощта на ножа в подходяща чиния и се сервират със соев сос в отделна купичка. Идеално се получава, когато се потопи в соевия сос, тъй като се доовкусява и се подчертава още повече вкуса на ориза.

Та, това е моето измислено суши. Перфектно е за предястие, когато посрещате специални гости, има с какво да ги изненадате. Вярвайте ми, доста е ефектно и вкусно. А и не отнема толкова много време, стига да свикнете с метода му. Със сигурност може да се обогати с други зеленчуци и риба. Свежа храна, която с голям успех се комбинира с чаша бяло изстудено вино.