Търсене в този блог

сряда, 27 март 2013 г.

Кроасанчета




Честно да си призная днес ми е "малко" депресарско настроението. Разбира се причини колкото искаш. Най-важната от която е, че не се развиват събитията според очакваното. Или пък точно това очаквах да стане, но до последно се надявах да не съм права. За съжаление винаги съм права. А едната причина като е на лице, последват още и още и още... докато съвсем не се предадеш на песимизма.
В такива ситуации и аз не знам какво да правя, макар да имам богат опит. Все ми се иска да си приказвам с някой, ама сякаш на никого не му се занимава с песимистични хора. Чудно ми е защо, животът не е само радост и смях. Обикновено не намирам никой. Затова се сещам да пиша на разни хора, защото понякога депресията ме вдъхновява много. Не я харесвам хич тази дума депресия, ама си е точно такова състоянието.
Та и този път се чудих на кого да пиша.
Мислих да пиша и на стария ми учител по журналистика, ама след това се отказах. Аз винаги разполагам с размишления върху всякакви теми, може би трябва да си направя блог за емоционални състояния...
И в крайна сметка реших, че най-полезното, което мога да направя, е да си пиша в моя си блог. Поне тук, който иска чете, който иска разглежда, който иска затваря веднага щом му се стори досаден, изобщо всеки е свободен на действия, които иска. И тъй като отдавна се канех да сложа тази лесна и впечатляваща рецепта, която предполагам, не е безизвестна на никой и няма много обяснения за приготвянето, реших да се поотпусна и да напиша нещо странично.
Небходимо ви е бутер тесто и някакъв пълнеж.


1 пакет бутер тесто
 кашкавал, сирене, шоколад или сладко

В зависимост как обичате да си хапвате кроасаните, изберете подходящата плънка. Или направете като мен - от всичко.



Важно е тестото да е студено, когато работите с него. Върху намаслен плот  разстилате тестото. С остър нож режете триъгълници, които гледайте да са с по-остри върхове, за да може кроасанчето да заприлича на купените. В основата на триъгълника слагате малко от желаната плънка, правите малък прорез в основата, така че да се разделят леко краищата на тиъгълника и завивате внимателно, докато придобие характерната форма на кроасан. Тъй като бутер тестото няма нужда от мазнина, просто ги нареждате в тава с хартия за печене и задължително ги печете в силно загрята фурна. Температурата трябва да бъде една и съща през цялото време. Аз сбърках и намалих по едно време, което значително забави процеса на печене. Преди да ги изпечете можете да ги намажете с жълтък, за да придобият апетитен блясък. Пекат се приблизително 20 до 25 мин. След като са готови, е необходимо да ги оставите за няколко минути да се поохладят, ефекта е по-добър когато са съвсем леко топли. :)

понеделник, 18 март 2013 г.

Банички със спанак


Лека полека пролетта започва да се усеща. Дали от времето ни подсеща, или  календара, а дори и по желанието ни да хапваме вече зеленини и пресни зеленчуци.
Напоследък все по-често забелязвам по щандовете в магазините пресния спанак. Прииска ми се да разнообразя с пролетна лека зелена храна. А любимото ни ястие със спанак са тези невероятно вкусни и лесни банички със спанак.
Знам тази рецепта от една кулинарна игра - Cooking Academy. Самата игра е направена като кулинарна академия, която цели да ни запознае с класическите рецепти от световната кухня. Та тази рецепта я научих от там. Единствено специфичното е в сгъването, но то не е никак трудно. Изключително простичка за приготвяне, тя ми стана любима, защото неведнъж съм казвала, че обичам простите неща, които оставят силно впечатление. Нека да ви я представя :)

Какво е нужно:

3-4 кори за баница
250 г спанак
150 г сирене
1 малка глава лук
сол на вкус
черен пипер

Тъй като аз използвам едни много хубави кори за баница - Одрински, всичко, приготвено с тях става много добре. Понеже те са малко по-плътни от стандартните кори за баница. Лошото е, че не се откриват навсякъде, аз съм ги виждала само  в моя малък град.
Приготвяте корите - необходимо е да ги разрежете по дължина, да се оформят дълги ленти с ширина около 10 см. 
Спанакът се измива добре и се почиства. Можете да го нарежете или пък да го оставите така. Загрявате малко олио в тиган, запържвате лука, а след това задушавате за кратко и спанака. След като се задуши, оттегляте да се охлади. Натрошавате сиренето при спанака и разбърквате добре. Пълненето става по следния начин:


Докато се получи перфектното триъгълниче:

 Нареждат се в тава и се пекат за около двайсетина минути.



Тъй като брат ми е маниак на тема здравословни хранене и не ми дава да превишавам мазнините, ме накара да ги изпека на фурна. Но в класическата рецепта се пържат и мисля, че стават много по-вкусни пържени.



неделя, 17 март 2013 г.

Торта за рождения ден на татко



След месец отсъствие, намерих вдъхновение и реших да напиша някоя и друга рецепта. :)
Вчера баща ми имаше рожден ден и майка ми искаше да направим някаква торта. Разбира се желираните плодове са и слабост и пожела да направим плодова торта, макар и трудно да се получава.
Когато вкъщи правим торти, майка ми дава напътствията, а аз върша цялата работа. Голям екип сме :D.
Самата торта не е никак сложна. Стандартна сметанова торта с плодове. И все пак е по-добре да си направиш домашна торта, отколкото да вземеш готова. На всички ни се прияжда от време на време торта, а тези от сладкарниците, много не се стараят. Трудно се попада на някаква различна и хубава торта. Пък и правенето на торта е приятно, освен трудоемко. :)
Таа, ето как приготвихме ние тортата:

За блатовете:

7 яйца
2 ч.ч. захар
2 ч.ч. брашно
кора от портокал

Майка ми педантично винаги настоява пандишпановия блат за торта да се разбива дълго време. Първо разбивахме яйцата около 15 мин. Добре че роботът сам си ги разбива, че ако беше с миксер... След това добавихме захарта и разбивахме още 10 мин. Получава се наистина невероятен пухкав и въздушен крем. Предполагам това и е останало в главата от едновремешните рецепти за кексове и пандишпан, тъй като не се използва набухвател. Продължителното разбиване вкарва достатъчно въздух. Накрая добавихме внимателно брашното с дървена лъжица, бъркайки само в една посока. Трябваше да се ароматизира с ванилия, но тъй като нямахме, се наложи да импровизираме. Бога ми, никога нямаме ванилия! :D Следващият път ще купя промишлено количество, та чак доставчиците да разберат...
Ако сте забелязали стила ми на писане, не се чудете, в момента чета една интересна книга, а аз когато чета нещо интересно или гледам хубав сериал, се вдъхновявам до такава степен, чее, навсякъде намирам да вмъкна по нещо от тях. :)) Вместо ванилия, настъргахме обилно кора от портокал. Обожаваме аромата на портокал. Така или иначе идеята беше да се украси с плодове, така вкусът на блатовете е в тон с украсата.



Да изпечеш блатовете си е истинско изкуство. Първият малко го загорихме, но иначе стана идеално равен и тънък. Втория пък се изпече добре, но стана доста дебел, но решихме да не го режем, а да го сиропираме обилно.
След като блатовете са готови и охладени, приготвихме сиропа.

2 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч. вода

Карамелизирахме захарта и когато се разтопи напълно, заляхме с водата. Съветвам ви да се отдръпнете, защото този процес е опасен, може да ви опръска с гореща захар. Когато се получи хомогенен сироп, с гъста консистенция, го оттеглихме да се охлади.
Ние сложихме дебелия блат най-отдолу и го сиропирахме от двете страни, като надупчихме с дървен шиш, за да поеме по-добре от сиропа.
Тъй като не ни се правеше сложен крем, разбихме сметана. Върху сиропирания блат, намазах пласт сметана и поставихме на мама от специалните череши. Нещо като сладко от цели череши, само че нейните бяха се получили досущ като коктейлните черешки.  Стараехме се да избегнем суха торта, така че се получи сочна сърцевина. Вие можете да сложите сладко по желание или пък пресни плодове като банани, киви, ягоди, малини. Покрива се с другия блат. Той отново се сиропира. След това със сметаната нанасяте съвсем тънък слой около цялата торта и се прибира за около 20-30 мин. в хладилника. Този номер го гледах на някакво предаване. По този начин тортата се подготвя да бъде украсена и се доовкусява. След това я изваждате и започвате с украсата. Ако искате да рискувате с желе, пробвайте този вариант. Аз лично с желирането не се справям много, затова бих предпочела някаква друга украса.

За украсата:

500 мл сметана
1 ябълка
1 портокал
1 киви
череши
2 пакетчета желатин
300 мл сок от компот


Нарязах плодовете на тънки филийки и ги наредих върху тортата. За желатина уж бях спокойна, че ще се получи и може би малко с пренебрежение подходих, затова и не стана, както трябва.
Използвах две пакетчета от по 10 г. Накиснах ги в няколко с.л. вода, за да набъбне. След това го разтворих на водна баня. Оставих го да се поохлади. Прибавих го към сока на един компот от праскови, прецеден. И там се объркаха нещата. Първоначално се оформи нещо като желе, след това сякаш се разтвори напълно. Взех внимателно да поливам всеки плод с малко от желето. Бях чела преди това, че е по-добре да се полива от желето на няколко пъти, като след всеки път, тортата се прибира в хладилника, за да стегне желатина. Но, уви, при мен протече. Плодовете все пак бяха се покрили с тънък слой желе и изглеждаха гланцирани, което беше важно, за да се запази цвета и вкуса им. Спазих процедурата. Но така и не се получи онзи примамлив желиран слой върху плодовите пити и тарталети.



 Все пак рожденикът много хареса тортата! Беше добра изненада. И всички и се радвахме, все пак рядко се наемаме да приготвим този празничен десерт, в което се крие и чарът му... :)))