Търсене в този блог

петък, 5 декември 2014 г.

Пъстърва с лимонов ориз


С настроение за утре, споделям и аз една рецепта, която може да послужи за празничната трапеза. А и винаги закъснявам с рецептите си, когато стане въпрос за празници, сега ми се науми да я публикувам на време. Идеята взех от Джейми Оливър, но измених доста от нещата, като започнем от самата риба, до зеленчуците и ориза. В рецептата си той използва скумрия, салатата му беше доматена, а вместо ориз използва киноа. Аз разполагах с пъстърва, нямах разнообразие от домати, а киноата определено представлява интересен продукт, но за момента нямах и реших да използвам ориз Жасмин. Приготовлението е напълно същото, както при Джейми. Резултатът също е много вкусен, лесно се приготвя, а и е нещо различно от стандартните риба с ориз. Пъстървата също има люспи, което е и едно от "условията" за рибата, която трябва да присъства на трапезата ни за празника. Смята се, че люспите на рибата са символ на богатството и благоденствието. Запазете няколко едри люспи от шарана в портмонето си, за да ви върви на късмет и пари.
За утрешния празник, нямаме именник, но пък за сметка на това, си имаме шаран. :-) Планирам да го приготвим по класическа за Никулден рецепта - пълнен с ориз, орехи, гъби. Твърде вероятно е, ако всичко мине добре, да споделя рецептата и как се е получило.
Но за сега да се върнем на моите пъстърви и как се приготвят.

2 порции

2 пъстърви
1 ч.ч. ориз Жасмин
2-3 средно големи домата
1 краставица
1 глава лук
няколко стръкчета магданоз, копър
половин лимон
2 с.л. зехтин
сол
черен пипер



Първото нещо, което трябва да направите, е  да почистите рибата. Нашата беше изчистена от вътрешностите, само люспите доизчистих аз. След това се правят прорези, както е на снимката. Овкусява се със солта и черния пипер - отвътре и от вън. В прорезите може да се сложи тънки резенчета лимон, магадноз или копър. Намазва се със зехтин и си чака реда.

 През това време можете да подготвите ориза. Измивате го добре, слагате вода да заври. На описанието на моя, беше 1 част ориз към 2 части вода, но ми се струваше, че хрупкаше още и се наложи да добавя още една чаша вода. Когато водата заври, посолявате я и слагате ориза. Тук има един интересен момент, в който се добавя цялата половинка лимон, директно във врящия ориз и се вари заедно с ориза. Самият жасминов ориз има специфичен вкус и аромат, който идеално се допълва с лимоновия сок. Жасминовият ориз може би малко ми наподобява на ориз Басмати. Когато оризът се свари, изваждате и сварения лимон, като го отцеждате. По този начин оризът поема целия аромат и вкус на лимона. В последствие обаче се оказа, че оризът маалко нагарчаше, заради бялата част на лимона, която е характерна за всички цитрусови плодове. За мен не беше проблем това, аз си падам по горчиви вкусове, но не всеки го възприема добре. Решение може да бъде да използваме настъргана лимонова кора и да използваме отново лимона, но без бялата част. Накрая аз добавих и струйка зехтин, защото ми изглеждаше малко постен ориза.
Какво се случва с рибата. Загрявате тиган с незалепващо покритие, добавяте 1 с.л. зехтин и я слагате да се пържи. Когато придобие златисто-кафеникав цвят , я обръщате от другата страна.
Салатата се приготвя много просто. Доматите, краставиците и лукът се нарязват. В голяма чиния подреждате зеленчуците в кръг по края на чинията. По средата сипвате от лимоновия ориз и най-отгоре поставяте рибата.
Разбира се, можете да се водите и от инструкциите в сайта на Джейми, или пък да прочетете как се е получило при мен. Във всички случаи рецептата не е сложна, не изисква кой знае какви усилия и се получава много вкусно. Силно препоръчвам за любителите на риба. :-)
Весел празник утре!
:-)

вторник, 2 декември 2014 г.

Салата с цвекло, моркови и запечено сирене


Идеята за тази салата дойде съвсем логично като продължение от факта, че ми се намираше цвекло и отдавна исках да го изпробвам, трябваше да се бори настинка, необходими бяха витамини и разбира се, любопитството от нови комбинации и резултати. Като споменах настинка, от някъде бях разбрала, че настърган морков със зехтин и лимонов сок набавя витамини, а и е страшно вкусно и просто за приготвяне. Реших да обогатя с цвеклото, а сиренето беше вкусен бонус към салатата. Вариации на салата с моркови и цвекло има много, аз ви предлагам този вариант, който е много лесен и вкусен.

За 2 порции:

3  моркова
1 глава средно голямо цвекло
200 г сирене
сока на половин лимон
няколко маслини за украса
стръкчета магданоз
сол
черен пипер
зехтин на вкус

Морковите и цвеклото се почистват, измиват и настъргват на едро ренде. Овкусяват се със солта, лимоновия сок, зехтина, черния пипер. Разбърква се добре, аз използвах ръцете си, за да се смесят съставките по-добре.
Сиренето се нарязва на квадрати или правоъгълници с дебелина около 1 см. Подсушава се върху кърпа. Тиганът се загрява, струйка зехтин и сиренето се запича до златисто. Внимателно го обръщате, защото поумеква от топлината. Когато е готово, поднасяте го със салатата и сте готови.  :-)


Трябва да споделя, че усмивката, без да искам се е получила. :-) Салатата е идеална за зимните вечери, поднесена с чаша бяло вино или ракия, без съмнение ще разнообрази менюто ви, внасяйки полезност и цвят.

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Предложение за пърленка


Напоследък ми прави впечатление, че е "на мода" да се похапват пърленки вместо хляб. На няколко заведения хората си поръчваха пърленки и аз винаги бях любопитна да видя каква пърленка ще поднесе заведението. Направи ми впечатление, че всеки ресторант има свои собствени разбирания как трябва да изглежда и каква трябва да бъде на вкус тяхната пърленка.
За познатите вече доста добре пърленки, аз знам от много отдавна, още преди да станат толкова масово известни. Тогава за мен това беше  възможно най-вкусното нещо и просто нещо, което можех да си представя. Разбира се, последва и опит у дома, доста сполучлив, но не същият както когато ги бях опитала за първи път. От запознати хора знам, че за хубавата пърленка, да бъде крехка е необходима силна фурна, с много високи градуси, . Такава, каквато обикновените домакинства няма как да имат.
Това лято имах възможността да наблюдавам отблизо как се приготвя една пърленка в ресторант. Беше ми изключително любопитно и интересно. Приготвя се точно за 5 минути. Разбира се, в ресторанта имат заготовки - готово тесто, настърган кашкавал, натрошено сирене, разтопено масло. На момента просто се сглобява и се пече. Говоря за тези пърленки, които ме бяха спечелили още в самото начало, когато за първи път опитах пърленка. Та, в зависимост каква пърленка сте си поръчали, се добавя пълнежа - сирене, кашкавал или чеснова, може и комбинирана. Пърленката се пече на 400 градуса (може и повече) за 2 до 3 минути. След това се маже с маслото. Аз няма как да приготвя този тип пърленки у дома, но измислих мой вариант, пригоден за домашните фурни. Трябва да ви кажа, че се получава доста добре на стария ни Раховец. :-)
Сега ще ви предложа моя вариант на домашно приготвена пърленка, която маалко се различава от досега познатите ни видове. Мисля, че се получава много интересно. Пърленката става много ароматна, апетитна и идеална добавка към всяка вечеря. 

За тестото:

200-250 г брашно + допълнително брашно за разточване
1/4 кубче мая
2 с.л. кисело мляко
1 с.л. олио
1 ч.л. сол
щипка захар
1/2 ч.ч хладка вода

Тестото не е нещо особено. Същото тесто използвам и за пица. Рецептата знам от майка ми, като съм я комбинирала и с рецептата за Пържена пица .
Слагате брашното в купа. Добавяте солта. В купичка слагате хладката вода, не трябва да бъде гореща, нито студена. Разтваряте маята във водата, като прибавяте захарта при нея. Аз добавям при брашното и солта, киселото мляко и олиото, накрая слагам и разтворената мая. Замесва се меко тесто, като може да се добавя по малко брашно. Аз лично го правя на око. Оставяте така замесеното тесто да втаса за около час, час и половина. След като е удвоило обема си, го разточвате върху набрашнен плот. Аз обичам да е много тънко разточено, максималната тънкост, която може да позволи, затова и се получава доста хрупкаво, но ако обичате да е по-меко, не го разточвайте толкова тънко. В намаслена тава, слагате разточеният лист и с вилица леко го продупчвате.
Пече се в силно загрята фурна за около 5-6 мин., като се наблюдава. Може да се наложи и по-малко или повече време. След като извадя готовата пърленка, аз я намазвам със смес от разтопено масло и 2 ч.л. магданозено песто*. Разрязвам я на парчета и е готова за поднасяне.




*Рецептата за магданозено песто можете да намерите тук

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Пълнени чушки

Прекрасни, зелени, свежи, пълни с витамин С! Едно описание съвсем не подходящо за началото на студеното есенно време. Това не са стандартните пълнени чушки, които познавате. Тези са малко по-различни. Преди време ви бях споменала, че ще ви покажа едно страхотно мезе, както за ракия, така и за вино. Представете си нещо като зеленчуков бонбон. Невероятна хрупкава обвивка, която при отхапването разпръсква  всички свежи сокове, чувайки характерното хрупкане на сочен зеленчук, а вътре е меката, кремообразна, ароматна плънка, която допълва и "омекотява" вкусът на чушката. Контрастът между двете е абсолютно удоволствие за небцето! А и се приготвят толкова лесно. Ако съм ви заинтригувала поне малко, продължете да четете по-надолу, ще ви споделя как се приготвят ;-)

Около 10 или повече зелени, нелюти чушки
100-150 г краве сирене
1-2 скилидки чесън
няколко стръка копър
няколко стръка магданоз
струйка зехтин
черен пипер
сол


 Чушките се почистват от дръжките и семките.
 Намачквате чесъна добре, овкусявате с малко сол и черен пипер. Нарязвате на ситно копъра и магданоза и ги прибавяте при чесъна. На мен ми се намираха и няколко стръка прясна чубрица, добавих и тях, за още по-богат аромат. Поливате със зехтина на вкус. Натрошавате сиренето и обърквате цялата смес хубаво. Може да се пробват различни варианти, в които се добавя крема сирене или заквасена сметана, но дори и с обикновеното бяло сирене добрият резултат е гарантиран.
Пълните чушките с малка лъжичка, като натискате хубаво сместа, за да влезе навътре.
В зависимост от това колко чушки ще пълните, направете плънката. Аз почти никога не уцелвам точната мярка, затова и винаги импровизирам, както и този път. Винаги можете да оползотворите останалата плънка - на филийка краставица, филийка домат или на съвсем обикновена филийка хляб. :-)



вторник, 21 октомври 2014 г.

Сладолед 2 част: Къпинов и ягодов домашен сладолед



Преди да е завалял снегът и да се е застудило реших да ви покажа втория ми опит за сладолед в домашни условия. Тази година имахме добра реколта къпини и просто нямах търпение да ги изпробвам във всякакви вариации. Къпината е изключително интересен плод - с богат аромат, цвят, вкус и редица полезни качества. Спомням си, когато приготвях първия си чийзкейк, търсих къпини под път и над път, количеството беше ограничено, а сега... изобилие. Големите количества къпини оползотворихме в компоти, сладка и замразени във фризера. Тъй като миналата година успешно приготвих портокалов и ванилов сладолед, бях решена да експериментирам с още вкусове при първа възможност. Изобилието от къпини просто ми подсказа тази добра идея да ги използвам в нов вид сладолед.
Рецептата за приготвянето на къпинов и ягодов сладолед е същата, както и за ваниловия. Разликата е там, че "овкусявате" натуралния вкус с плодове. И все пак предлагам ви рецептата. :-)


3 яйца
2 пакетчета суха сметана
1 непълна ч.ч захар
400 мл прясно мляко
1-2 ванилии
300 г замразени къпини
300 г замразени ягоди


Приготовлението се извършва по същата схема. Първо разбивате белтъците със захарта. След това жълтъците със захарта. Накрая и сметаната с млякото. Смесвате всичко, бъркайки в една посока. Аз смелих в робота къпините и се получи гладка смес. Претрих през цедка, тъй като къпините имат доста големи семки и е неприятно да ви се заклещват между зъбите. Ягодите също смелих. Разделих основната смес в две пластмасови купи. В едната сложих къпините, а в другата ягодите. Разбърках добре. Затворих плътно купите. На всеки час (долу-горе) е необходимо да разбърквате сместа. Аз успях само в първите няколко, тъй като го приготвих късно през деня. В резултат на което се получи разбира се страшно ароматен и хубав сладолед, но на малки ледчета. Така че, за добрата мека, кремообразна форма на сладоледа, е необходимо често бъркане. Къпиновият сладолед, както и очаквах, се получи по-хубав. Къпините пускат страхотен и апетитен цвят, ароматът им е и по-силен. В крайна сметка ми хареса контрастът между двата вида сладолед - и вкусово, и цветово. :-)
При всички положения, домашният сладолед е по-специален, по-вкусен, не толкова труден за приготвяне и задължителен за изпробване от любопитните любители-кулинари. :-)


събота, 18 октомври 2014 г.

Къпинов крамбъл


След известни пренастройки, отново съм тук на линия. Извинението е може би творческа пауза, липса на вдъхновение или подобни такива...  Важното е, че не съм се отказала и продължавам с кулинарните опити. След като днес претърпях един успешен опит на този лесен десерт, се насъбра в мен нетърпение да напиша как го приготвих. По-късно вечерта приготвих и едно интересно мезе, което ще ви покажа скоро, та не издържах и насъбрах вдъхновение, качих снимките на компютъра най-накрая, ето първата публикация вече е факт.
Идеята ми беше, че отдавна исках да изпека нещо сладко. От известно време се намираха едни къпини в хладилника, може би последните за сезона. Тъй като изглеждат узрели, но всъщност са доста кисели, някак си не намерихме достатъчно лакомство, за да ги изядем. Вече взех да се тревожа, че ще ги изтървем, когато реших все пак да потърся някоя рецепта за десерт с къпини. Вече съм изпробвала Къпинов чийзкейк и исках нещо друго да бъде. Таа, попаднах на доста лесна рецепта от форума на БГ Мама - къпинов крамбъл! Какво представлява този десерт? Предполагам  хората, които обичат повече да похапват, отколкото да готвят, биха се затруднили, може би, с тази неизвестна дума.



Накратко крамбълът представлява хрупкав  и сочен десерт, в основата на който, се намират плодове. Плодовете могат да бъдат вашите любими плодове, да речем. Известни са крамбъл с ябълки, сини сливи, къпини, ягоди, малини, праскови, смокини, круши и т.н. Хубавото е, че се приготвя изключително лесно, но става толкова ароматен и сочен, че със сигурност се нарежда в списъка със задължителни лесни десерти. Смея да кажа, че тази рецепта е точно като за мен, понеже имам някакви наблюдения, че кексовете и сладкишите малко не ми вървят, но точно този, няма просто къде да се сгреши...Това ми дава солидна основа да помисля какви други варианти мога да изпробвам. Харесва ми, че всеки път може да се правят нови неща и да експериментирам колкото искам, докато не попадна на перфектната рецепта. :-)
 Ето и как го направих.

За 3-4 порции:

около 200 г къпини
1 ябълка
1 яйце
100 мл прясно мляко
2 с.л. захар

За щрейзела (хрупкавата коричка):

 ~30 г брашно
 ~25 г масло
  щипка сол
  щипка канела

Разбира се, малко измених оригиналната рецепта. Първо, защото нямах достатъчно къпини, но пък за това имам много ябълки. Второ, кокосовият вкус изцяло го елиминирах, въпреки че обожавам кокос. Вместо това добавих канела за аромат, тъй като подхожда на ябълката. 

Аз приготвих крамбъла в малка тавичка с диаметър около 20 см. Намазах тавичката с маслото. Можете да използвате някакви формички също. Подредих плодовете на дъното. Като ябълката обелих и нарязах на ситни кубчета. Яйцето се разбива добре със захарта, прибавя се млякото и се смесват. Заливате плодовете с тази смес. Щрейзела или "хрупкавата част" се приготвя като смесите брашното с маслото и солта и с ръце образувате трохи. Поръсвате с трохите върху останалите продукти. Накрая аз завърших с щипка канела.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15-20 мин. 


 Поднесен със следобедното кафе или по друг повод, този лесен десерт определено ще ви стане любим. Получава се един невероятен микс на съставки, в който се преплитат сочните плодове и хрупкавата ароматна коричка. Това изобилие на вкусове няма как да ви остави безразлични. :-)


неделя, 6 юли 2014 г.

Салата с фусили и тиквички


Тази топла салата е перфектният избор, когато сте гладни, хапва ви се нещо бързо и вкусно, но не ви се отделя време за сложни приготовления. Звучи ви доста познато предполагам. Да, това е едно от универсалните ястия за заетите хора, които обичат да се хранят добре. Особено ако  тиквичките и пастата са ви сред любимите продукти. Точно тази комбинация от продукти, мисля е в най-пълна хармония и ми е много любима. Ето и какво направих аз:

За 2 порции:
 400 г паста Фусили, или други по ваш избор
1-2 тиквички
2-3 средно големи домата
2-3 скилидки чесън
150 г кашкавал или Ементал
100 г маслини
зехтин
риган, босилек, розмарин
черен пипер
сол



Сварявате пастата. Отцеждате и изплаквате със студена вода, отново изцеждате и я слагате в купа. Тиквичките нарязвате на кубчета и задушавате в малко зехтин. Овкусявате ги със сол и черен пипер. Те бързо омекват, така че не отнема много време. Мятате ги при фусилите, когато са готови. Доматите нарязвате на кубчета също. Скилидките чесън счуквате и прибавяте към останалите продукти в купата, заедно с маслините. Овкусявате със зехтина и подправките, поръсвате с настъргания кашкавал, аз използвах Ементал, но можете да използвате и сирене, става също много вкусно. Хубаво обърквате всичко и салатата е готова. Благодарение на чесъна и подправките, се получава ароматна и апетитна засищаща салата. По мое мнение комбинацията тиквички-домати-чесън е една от най-успешните. Съществуват безкрайно много варианти на салата с паста, този вариант, който аз ви предлагам е едно леко и ароматно ястие, подходящо за завършека на деня. :-)

четвъртък, 3 юли 2014 г.

Бързи бирени банички


Леко с дъх на носталгия, ви представям рецептата за бирените банички. Разбира се колкото и да е разнообразна интернационалната кухня, винаги ни се приисква да си хапнем нещо "нашенско си". Това се засилва особено, когато не сте в България. Рецептата за бързите бирени банички знам отдавна, намерих я из интернет.  Потвърдено успешна е и е една от любимите ми щом се отнася за тестени изделия. Защото е проста, не отнема време и е толкова подходяща за студентски условия. Дори и да не ви се намира точилка под ръка, мога да ви дам добра идея с какво да я заместите :-). Аз обикновено ги меся на око, така че не ми се сърдете, ако не дам точни мерки. Но ето и как се получават.

За 2-4 бройки:

около 400 г брашно
около 1 чаша бира
100-200 г сирене
100 г кашкавал
зелен лук
зелени подправки, като копър магданоз и други
черен пипер
лют пипер
олио за пържене


Тестото се замесва много лесно. Просто наливате бирата при брашното и замесвате тесто. Може да се наложи да добавите малко брашно или пък бира, докато замесите тестото. Няма нужда от нищо повече.
След като сте замесили тестото, го разделете на 2-4 топки. Разточете топките, така че да се получат правоъгълници. Тъй като не ми се намираше точилка, а ми се похапваше страшно много баница, трябваше да съм изобретателна и използвах празна бутилка от вино, за да ги разточа. Набрашнявате работния плот и ги разточвате на тънко. След това натрошавате сиренето и поръсвате по дължината.


Поръсвате с настъргания кашкавал и подправките. Завивате на руло и след това рулото на охлюв, като подпъхвате краищата, така че да не се развие.


Разточвате охлювите на колкото се може по-тънко. Не се притеснявайте ако плънката излезе по малко отстрани. По-добре да е тънко разточено, защото иначе тестото бавно се пържи и остава сурово. Загрявате мазнина в тиган. Пържите от двете страни до зачервяване. Получават се страхотни ароматни банички. Това е просто един удобен и оригинален вариант сред разнообразието от рецепти за баница. :-)

сряда, 2 юли 2014 г.

Картофена крем супа


Макар че лятото окончателно пристигна и е време за разхлаждащи рецепти, а не за топли супи, покрай проливните дъждове сякаш повече имаме нужда от топла супа, отколкото разхлаждане. В момента, в Германия изобщо не можеш да кажеш, че е лято, по-скоро пролетно време. Затова и някак си ми се прииска да си приготвя топла и засищаща крем супа. Картофената крем супа се приготвя бързо и лесно, ето как я приготвих аз:

3-4 големи картофа
1 глава лук
50 г масло
150 мл сметана
сол
черен пипер
риган, розмарин и други подправки по желание




Обелвате картофите, почиствате ги и ги нарязвате на ситни кубчета. В тенджерка задушавате лука в маслото. След това добавяте и картофите. Доливате с около половин литър вода. Аз добавих и половин кубче бульон. Оставяте ги да врат, докато умекнат, като водата не трябва да се е изпарила напълно. Ако има нужда долейте с гореща вода. След като са се сварили, оттегляте от котлона. Намачкайте ги хубаво с вилица или използвайте пасатор. Колкото по-добре ги намачкате, толкова по-кремообразна консистенция ще има супата. Прибавете сметаната и върнете на котлона за кратко. Овкусете с подправките и супата е готова. Можете да добавите хрупкав бекон или както аз направих - хрупкав печен лук, защото ми се намираше под ръка. Пресни свежи зелени подправки също биха били добър избор за завършек. :-)

четвъртък, 22 май 2014 г.

Салата Цезар


Пролетта е времето на свежите зелени салати. Ето защо всеки нов вариант за салата е добре дошъл. От доста отдавна знам за прочутата салата Цезар. Освен, че е много вкусна, не особено трудна за приготвяне, е и перфектна като основно ястие. През годините все я приготвях различно, като постепенно се приближавах до оригинала. В крайна сметка, вариантът, който ще ви покажа сега, отново не е по оригиналната рецепта, но все пак е достатъчно близо. Това, което пропуснах аз са яйцата и аншоата. Но и без тях ще имате максимално добър вкус. Ако сте строги традиционалисти - добре, направете го. Тази рецепта е идеална за посрещане на гости, за по-специални поводи или както обичам да казвам - просто да се поглезите след тежкия ден. :-)

Сложете бяло вино да се изстудява, запретнете ръкави и вижте как става.

Трябват ви:

1 салата айсберг
150-200 г пилешко бон филе
2 филии хляб
1 глава червен лук
1 краставица
2-3 скилидки чесън
150 г кисело мляко
сока от половин лимон
30-40 г пармезан
сол, черен пипер на вкус


Отново казвам, това е моят вариант, макар че то варианти колкото искаш. Ако считате, че лукът не е подходящ за тази салата, пропуснете го. Аз не мога да си представя салата без лук, колкото и странно да ви звучи.
Започнете с приготвянето на месото. Овкусете бон филетата със сол и черен пипер. В сгорещен тиган с малко зехтин или олио ги запържете. Оставете ги да се изстинат за кратко.
Нарежете филиите хляб на малки кубчета. От тях ще направим ароматни крутони. Този път аз реших да приготвя крутоните по различен начин. Изпекох първо филиите на тостер. След това ги намазах със скилидките чесън и натроших на ситни парчета. Исках да се усеща по-силно ароматът.
Пригответе дресинга за салатата като смесите киселото мляко с една счукана скилидка чесън, лимоновия сок и подправките. Аз сложих и един италиански микс подправки (риган, босилек, черен пипер). Салатата айсберг накъсайте на дребно, не правете грешката да я режете. Листата се смачкват и не се получава добре. Тя е богата на вода и е хрупкава, ако ги нарежете губите тази хрупкавост. Поиграйте си малко, за да получите по-добър резултат. Краставицата се нарязва на кубчета, лукът - на тънки полумесеци и се прибавят към накъсната салата.
Подредете бон филетата върху салатата и овкусете с дресинга. Накрая добавяте и крутоните и поръсвате обилно с пармезан.



вторник, 20 май 2014 г.

Фетучини с тикивички

Да, не е сезонът на тиквичките, но какво пък... Толкова изкушаващи са със свежия си зелен цвят, че трудно може да им се устои. Когато се намира и италианска паста, а защо не и пармезан, нещата много бързо се нареждат. На няколко пъти си взимах от малките зелени тиквички и ги приготвях в различни вариации. Но тази последната се получи доста успешна. Приготвя се бързо, лесно, идеален обяд или бърза вечеря, все ще и намерите местенце в графика. Как се приготвя?

Ето и продуктите:

За 1-2 порции:
около 300 г паста Фетучини (или друга по ваш избор)
1-2 не много големи тиквички
2-3 скилидки чесън
3-4 с.л. настърган пармезан
сол, черен пипер на вкус

Толкова е проста рецептата, а се получава много вкусно, чак е трудно за вярване, но е така.
Сварявате пастата в подсолена вода с малко олио до не пълна готовност. Заделете малко от водата, в която се е варяла пастата. Нарязвате тиквичките на кубчета, полумесеци, лентички или както ви харесва. Счуквате скилидките чесън. В загрят тиган със зехтин задушавате тиквичките, докато умекнат. Прибавяте чесъна след това, овкусявате с подправките и слагате малко от водата. След като се поизпари, добавяте и фетучините и оставяте за кратко да се готви. След около 2 до 3 мин. прибавяте и пармезана и сервирате. Можете да добавите и "екстра" пармезан, след като вече сте сервирали. И ето как получавате италиански вкус за отрицателно време без много трудности директно вкъщи. :-)


 

неделя, 11 май 2014 г.

Пържена пица


Няма нищо по-хубаво от това да сготвиш нещо вкусно през неделния ден, да отпочинеш от работната и учебна седмица, а и почивката е още по-уютна ако времето навън е дъждовно и облачно и не предразполагащо за излизане навън. Обикновено неделята хич не я харесвам, защото е прекалено дълга, прекалено отегчителна и дооста мързелива. Но ако има подходящи занимания, положението може да бъде спасено. Като да изпробваш някоя нова рецепта, например. Вчера открих тази за пържената пица от Иван Звездев и тъй като тук не разполагам с фурна, немските пици са скъпи и неудовлетворяващи ме, реших да пробвам този вариант, който можем да наречем калцоне също. Останах приятно изненадана от успешния резултат, затова и решавам да ви го споделя.


Преди да сте си казали, че това не е добра идея, защото пърженото не е полезно, ще ви прекъсна и ще кажа, че всъщност пиците не стават толкова мазни, колкото си мислите. И едва ли са по-вредни от тяхната оригинална версия на фурна. Ако все пак държите на това да се храните внимателно и здравословно, можете да изпечете пиците и във фурна.
Ето и как ги направих аз, а вие можете да погледнете  оригинала тук


4 броя

за тестото:

250 г брашно
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1/3 кубче мая
малко топла вода
струйка олио


В купа смесвате брашното захарта и солта. Тъй като аз използвах кубче мая, беше необходимо да я разтворя в малко топла вода. След това разтворената мая добавих към брашното, заедно с малко олио и замесих тестото. Оставяте го да си почине за около 10-тина минути. През това време можете да приготвите останалите продукти за пиците.


Разбира се, можете да сложите всичко, което обичате в една пица -  шунка, кашкавал, маслини, лук, гъби, различни видове сирена. Иначе какво сложих аз:

50 г шунка
50 г кашкавал
50 г моцарела
няколко резена шпеков салам
малко червен лук 
кетчуп
подправки


Разточвате тестото на не много тънък пласт. С помощта на купичка и нож, изрязвате кръгове, големината може да варира, но грубо казано с диаметър около 10 см.




 Нарязвате продуктите на малки кубчета и ги слагате в единия край на пицата. Можете да направите различни комбинации от продукти. Вместо кетчуп можете да сложите пресни домати, аз ги пропуснах, защото мислих, че много ще разводнят тестото. Ако пък не обичате лук, можете да го пропуснете.



Подходящи подправки биха били черен пипер, босилек и риган, направете ги изцяло по ваш вкус. Накрая ги затваряте и притискате хубаво краищата им, за да не се разтворят по време на пърженето. 


Загрявате хубаво олиото в дълбок тиган. Пържите пиците до златисто, вадите ги и ги слагате върху кухненска хартия, за да се отцедят от излишната мазнина. Може леко да ви напомнят за нашите мекици, и сте прави за това, разликата е, че са пълни с тези вкусни продукти. Получават се приятно хрупкави отвън, а отвътре неустоимо  разтопената моцарела се е сляла с останалите продукти и заедно правят тези затворени пици в истинско удоволствие. :-)



вторник, 29 април 2014 г.

Пиле Тонкатсу / Chicken Tonkatsu

Представям ви нещо японско този път, в случай, че ви се е приискало нещо различно. Колко различно не знам, имайки предвид основните продукти - пиле и ориз, но е важен начинът на приготвяне. :-)
Който разбира се не е никак сложен. Ето какво направих аз:

За 2 порции:
 
пил. гърди, около  400 г
200 г ориз
150 г брашно
2  яйца
1 ч.ч. корнфлейкс
2 скилидки чесън
сол, черен, червен пипер 

Хубаво е да овкусите месото предварително и да престои известно време. Аз го овкусих със счукания  чесън, малко сол, черен пипер и червен пипер. Оставих го за около час да престои с подправките. През това време можете да сварите ориза. Аз използвах от пакетчетата ориз, всяко от които е по 125 г. Но вие можете да използвате всякакъв друг вид, бланширания ориз би свършил добра работа.
Разбивате яйцата. Овалвате пил. гърди в яйце, след това в брашното, пак в яйце и накрая хубаво ги овалвате в натрошения корнфлейкс. Панираното месо се мята в сгорещено олио и се пържи до позлатяване. 

Можете да си приготвите и този вкусен сос:

2 с.л. кетчуп
2 с.л. соев сос
1 с.л. сос Уорчестър
щипка червен и черен пипер на вкус, аз добавих и малко лют пипер

По оригинална рецепта, трябва всички продукти да се сложат в тенджера и да се изчака да заврат, но аз просто ги смесих. 
Сервирате готовото месо върху ориза и поръсвате със соса. Това е! :-)




петък, 18 април 2014 г.

Snack food


Понякога не ни се готвят дълги и сложни ястия. Хапва ни се нещо на бързо, но пък да е вкусно. Или пък имате нужда от някаква храна, за гости или по друг повод, която може лесно да бъде консумирана дори само с ръце... Всичко това лесно намира решение в така наречената snack food или на български можем да кажем мезе, бърза храна или каквото там ви харесва. :-) И аз последните дни се наслаждавах на бързо приготвените сандвичи. Дали защото нямах време или просто не ми се готвеше, така се получи, че реших да ви споделя тези лесни трикове.

1. Брускети


Всички знаем за изкушителните италиански лесни филийки франзела, предимно с домати, маслини, чесън и зехтин. Е, това е малко по-различно виждане за брускети, но носи същата идея... и вкус :-)

1 франзела или филийки хляб
1-2 средно големи домата
5-6 маслини
1-2 скилидки чесън
сол, черен пипер, лют пипер
зехтин
няколко листа босилек или пък сух, риган

Мисля, че аз допуснах грешка, използвайки този черен хляб, тъй  като вкусът му беше прекалено наситен. Затова съветвам ви, използвайте за най-добър резултат франзела или бял хляб. Но и черен да използвате, няма да е чак толкова фатално. Та, приготвяте си доматите конкасе, или по друг начин казано - обелени и нарязани на ситно домати, без семки. Втората ми грешка беше, че пропуснах този момент. Но, при все това резултатът беше все така вкусен :-)
Запичате си филийките франзела на фурна. Когато ги извадите топли, ги натърквате със скилидките чесън. Поръсвате със струйка зехтин и слагате от доматите, нарязаните на ситно маслини, босилек, овкусявате със солта, черния пипер и другите ви любими подправки.
Разбира се вариации на брускетите има колкото искаш. Например можете да пробвате ето тези от блога на Светлана. :-)

2. Филийки със сьомга


Следващото предложение е леко по-изтънчено и спокойно можете да го използвате за специални поводи или пък просто да си доставите малко удоволствие, ей така без причина. :-)
По-лесно и вкусно не може и да бъде.
Трябват ви:

3-4 филийки черен хляб
крема сирене или друг вид леко кремообразно сирене
100-150 г пушена сьомга
1 краставица
1 стрък зелен лук
половин лимон
каперси /по желание/


Тук вече е желателно да използвате черен хляб. Можете да препечете филийките или пък не, всичко е по ваш вкус. Намазват се със сиренето. Краставицата се нарязва на тънко по диагонал. Редите краставица, филе риба, поръсвате с пресния лук. Ако ви се намират каперси, добавете и тях, ако ли не... можете и да ги пропуснете. :-)

 3. Тост с кашкавал


Добре, признавам си, когато съм вкъщи вместо тост, ям печена питка на тиган по тоя начин. Но тук открих тези кръгли симпатични хлебчета, които ми напомниха, че могат спокойно да заместят мамината питка на тиган :-D Която не е нищо особено, а просто остатъци от тестото за пица, да речем.
Да, предполагам и нормалните кръгли хлебчета ще ви свършат работа.


2 кръгли хлебчета
100 г кашкавал
шарена сол
кетчуп
1-2 с.л. олио

Това е много бърз трик, ако сте гладни и времето ви е ограничено или пък просто сте прекалено мързеливи да правите нещо друго. Хлебчетата се разполовяват. Загрявате тигана, поръсвате с малко олио и запичате хлебчетата от двете страни. След като са се запекли добре, поръсвате с кашкавала и изчаквате, докато се разтопи. Хлебчетата ви са готови, след като кашкавалът вече неустоимо се стича по тях, вадите ги, слагате им кетчупа и ръсите хубаво със шарена сол. Толкова е просто! :-)

вторник, 15 април 2014 г.

Пълнени чушки по мексикански


Chiles rellenos, както е оригиналното име на това ястие е ястие от пълнени чушки със сирене или месо и панирани в яйце и брашно. Да, това на снимката изглежда съвсем различно от това, което ви описах тъй като го приготвих по памет, гледайки как мексиканците го правят, без да съм следвала някаква рецепта. Оказа се, че те са го направили в този вариант за по-лесно, понеже готвиха за едно съзтезание и храната трябваше да стане бързо. Този семестър в интернационалната ни група има много мексиканци (за което съм много доволна :D) та покрай тях се опитвам да се запозная още по-подробно с любимата ми мексиканска кухня.
Всъщност чушките и в този вариант никак не са зле, но задължително ще трябва да опитам и оригинала, който много напомня на нашите пиперки бюрек.
Аз ги пробвах в два варианта - с кайма и гауда + домати.



Това, което ви трябва са няколко чушки и плънка по желание. Този вид чушки, които използвах аз, не ми хареса много, но тук единствено се намират тези, наподобяващи камби, които са много месести и сочни... и малко блудкави. И все пак ето какво използвах аз:

3 бр. чушки
150 г кайма
2 средни глави лук или една голяма
около 100 г сирене Гауда (и кашкавал ще свърши работа)
2 средни домата
сол
черен пипер
зелен лук по желание

Първото, което трябва да направите е да изчистите чушките, да ги разполовите на две и да ги запечете на тиган в много малко мазнина.
За плънката с каймата - запържете една глава лук, а след това и каймата. Овкусете със солта и черния пипер. Накрая добавете  гаудата. След като се разтопи напълно, пълните чушките със сместа.
За плънката с доматите - запържете лука, добавете нарязаните на ситно домати и гответе докато сокът на доматите се изпари. Отново овкусявате. Накрая  добавяте гаудата и изчаквате за кратко  да се разтопи. Пълните чушките и сте готови. :) Пресният лук можете да нарежете на ситно и да поръсите за украса. Разбира се не изключвам вариант,  който можете да смесите и двете плънки и да стане дори още по-вкусно.
Плюсовете на тази рецепта са, че е много лесна, става много бързо и може да се сготви порция и за един човек. Успешно се комбинира със зелена салата и таратор. Така че, следващия път, когато се чудите какво да ядете за обяд или вечеря, нямате извинение :-Р

петък, 11 април 2014 г.

Салата с рукола и бейби спанак и запечен кашкавал


Време беше да се завърна. Но аз гледам на това отсъствие като артистична почивка... тоест като нямам муза за готвене и публикуване, някак си не ми се насилва. Пролетта обаче дойде и това е любимият ми сезон, който лъха на възраждане. Наскоро ме връхлетя вдъхновението за готвене и ето ме тук отново. :)
Рецептата за това ястие, взех от Бон Апети или от Кухнята на Звездев, малко ги пообърках. Но ще ви я представя в цялостен вид, както съм си я записала. И ви я препоръчвам силно. Получава се нещо много свежо, вкусно и лесно, както за вечеря, така и за обяд. :)


800 г кашкавал
250 г чери доматчета
1 морков
1 връзка пресен лук
1/2 връзка копър
50 г бейби спанак
30 г рукола
50 г маслини Каламата
4 с.л. зехтин
2 с.л. балсамов оцет
сол, черен пипер на вкус



Вместо кашкавал аз използвах Ементал, тъй като тук няма от нашия традиционен кашкавал. Но мисля, че с ементала се получи добър контраст, тъй като той има леко сладникав вкус. Макар че малко трудно го запекох. По-скоро се разтопи, но все пак придоби леко златист цвят. Та, кашкавалът се запича на силно сгорещен тиган за по 2-3 мин. от всяка страна. Салатата се приготвя също много лесно. Смесват се руколата и спанакът. Маслините, пресния лук и копърът се нарязват. Аз нямах пресен лук, но успешно го замених със стар лук. Предполагам с пресния щеше да се получи по-свеж вкус, но и така беше добре. :) Доматчетата се разполовяват, морковът се реже на лентички, с помощта на белачка или на кръгчета, както направих аз. Всички продукти се смесват добре и се овкусяват със зехтина, оцета, солта и пипера. Сервирате заедно със запечения кашкавал и имате страхотна лесна и бърза вечеря, която с добавка от леко вино се превръща в идеалния завършек за тежкия ден. :)