Търсене в този блог

четвъртък, 26 септември 2013 г.

Рибата и бирата са задължителни!


Това очарователно градче се слави с вкусната прясна риба и горчива бира. Какво му трябва повече на човек - мирис на море, звука на гларусите, риба, бира и някой местен...
Не беше учудващо за мен, че навсякъде се предлагат сандвичи с риба, по-учудващото беше, когато сутринта, минавайки през двора на университета, видях малък фургон, където продават наливна бира. Да! В университета, рано сутрин, целия ден, цялата първа учебна седмица. Добре, може би е малко наивна моята изненада, все пак това е страната, където се консумира и произвежда много бира. Ако обичаш бира, това не е никакъв проблем, даже напротив - навсякъде ти предлагат, дори и безплатно. Е, ако това не е раят за бирените фенове, то не знам къде е.



В това малко корабче и в още няколко други, на "туристическото пристанище", продават много видове свежа пушена риба, която е наистина много вкусна. Имената им са ми малко трудни за произнасяне, но съм сигурна, че от любопитството ми към новите вкусове, ще ги науча бързо.
Понякога оставам малко в недоумение относно немските традиции, но не можеш да си в крак с всичко. Така например, седейки с компания немци в едно кафене до пристанището,  се появиха някакви хора, които празнуваха, че приятелят им се е оженил. Младоженецът разнасяше табла с лакомства, малки бутилчици с ликьор и друг алкохол. Обясниха ми, че това било традицията, когато някой се ожени, трябва да ги разнася и да ги продава на символични цени. А друга интересна традиция за ергените е, че ги карат да застават на Марктплац-а (нещо като нашия център на града) изсипват им купчина талаш, в който има дребни неща, като бижута или нещо подобно, и те трябва да ги намерят. Звучи ми като да намериш игла в купа сено. Но, така е, трябва да ги накарат да се засрамят, че не са се оженили навреме. Немска му работа.
Като споменах Марктплац, градчето е известно най-вече с това, че е член на така наречената Hanseatic League. Навремето е играло важна роля в търговията между Германия и Северните страни. Градът е защитен от ЮНЕСКО, заради типичната архитектура на къщите и готическите църкви.Казват, че сърцето на града е така нареченият пазар (Marktplatz), a душата му са трите големи църкви.



петък, 20 септември 2013 г.

Стъпка напред



След натовареното лято е ред съвестно да се завърна към моята страничка. Макар и да не мога да споделям рецепти, обещавам, че ще присъствам все с някакви материали. Имах големи кулинарни планове за лятото, но в крайна сметка единственото, в което се състоеше моето лято, беше работа, работа, работа, сън, работа, работа, плаж, работа, работа и пак работа. Даа, не беше едно от най-леките лета, но не мога да отрека, че имаше и хубави моменти. За сметка на това, очаквам есента да бъде зашеметяваща. И спокойно мога да кажа, че за отсъствието ми тук, има доста важна и приятна причина. Това е моето приключение до Германия и обратно. Надявам се да не са само празни обещания, но когато мога ще споделям впечатления за страната, кухнята им разбира се, хората и всичко, което ми прави впечатление. Затова няма да изоставям блога, ще гледам да го поддържам жив.
Впечатленията ми за сега са добри. Намирам се в едно спокойно и красиво градче в Северозападна Германия. Хората са мили и внимателни и тепърва ми предстои сблъсъка с другата култура, с техните обичаи и традиции, с техните нрави и така нататък. За няколкото дни престой не съм се разхождала кой знае колко много. Ходих два пъти до центъра им и обикалях близките улички. Не съм изпробвала все още кухнята им, но мисля скоро да го направя. Първото нещо, което пробвах беше сладолед или по-скоро замразен йогурт от една италианска сладкарничка, а после и  от едно магазинче специално за замразен йогурт или fro jo, както му викат на запад. :)
Трябва да ви кажа, че сега, в началото, когато кухнята, където живея, е доста оскъдно оборудвана, си е цяло изобретателство да се храниш нормално, а за готвене и дума да не става. :D Едва пристигнала, веднага започна да ми липсва българската храна и едно от първите неща, които си взех беше немско кисело мляко! 
Приключенията и изненадите следват една след друга и нямам търпение да се потапям все повече и повече в атмосферата на немското градче.
С това приключвам първия си пост от немска земя. :)