Търсене в този блог

сряда, 15 февруари 2012 г.

Пържоли със сметанов сос


Идеята за тези вкусни пържоли се породи съвсем спонтанно. Макар че винаги съм искала да пробвам сметанов сос. Пържолите не рядко стават сухи, затова понякога идва на помощ сосът.
В повечето случаи хапваме пържоли на скара. Но в такъв случай, трудно се докарват да са сочни и трябва да се ядат веднага, защото бързо изстиват, а аз не понасям студена храна! :) Майсторство е да приготвиш невероятно вкусни и сочни пържоли. Перфектната пържола си е тази, която абсолютно няма нужда от нищо друго, освен нож и вилица! :)
Така се случи, че майка ми приготвяше за брат ми свинска пържола на тиган. Аз гледам много скептично на този метод, не знам и аз защо. Гледала съм много успешни рецепти за пържоли на тиган и все съм искала да пробвам. И ето, че се случи! Останах наистина впечатлена. Често ми се случва първоначално да не харесвам нещо и от после да ми се наложи да го пробвам, веднага след това то обезателно ми харесва! Нещата, които първо не харесвам, после ми стават любими... Да се връщам на пържолките, стига толкова приказки... Та, приготвяме си ние пържолите, ама аз си знам моето, не ми стигат просто едни обикновени пържоли. Веднага измислих и сос за тях. В противоречие с това, което писах по-горе, че сосът помага при сухи пържоли, то този път станаха хубави и сочни. Тъй като нямаше друга гарнитура за тях, спретнах на бързо един семпъл сметанов сос. Ето и рецептата:

За 2 порции:

2 свински пържоли
1-2 големи гъби
1 глава лук
1 с.л. масло
2-3 триъгълничета топено сирене
150 мл. готварска сметана
сол, черен пипер
зелен лук за поръсване


Започваме с пържолите. В малко сгорещена мазнина запечатваме пържолите, похлупваме с капак, задушават се за 2-3 мин от всяка страна. Подправят се със сол и черен пипер. Приготвяме соса. Запържваме в малко масло ситно нарязания лук, посоляваме, добавяме нарязаните на филийки гъби. След като, гъбите омекнат, слагаме и сметаната. На тих огън оставяме да покъкри за кратко, добавя се и топеното сирене. Разбърква се добре. Когато топеното сирене се е разтопило напълно, сосът е готов. Сервират се пържолите в чиния, полива се по малко от соса върху тях или се сипва отстрани. Поръсва се със свежи подправки или с пресен зелен лук. Перфектното зимно ястие, което върви идеално с червено вино! Бон апети!


Приятната страна на зимата



Тази година зимата е повече от очарователна! Не минава ден без да превали малко сняг. Откога исках такава зима! И, за да има равновесие, колкото красива и бяла да е, толкова е мразовита и опасна. Та, тази година зимата си беше наистина истинска, с много студ, много лед, много сняг. От друга страна пък, имаме различни начини, за да я преживеем по-приятно поне. Такива са например многото празници и многото покрай тях лакомства, горещи напитки, мезета и други хубави неща... Тази публикация е посветена на приятните лакомства за зимно време, с които правим деня си поне малко по-сладък. :)



Първото предложение е лесен, бърз кафяв кекс. Вероятно много хора го знаят и рецептите варират според броя на хората, които го приготвят. И не, че е типично зимен десерт, защото може да се приготвя по всяко време в годината, но признайте си, че така поръсен с пудра захар, напомня точно на снежен ден! Докато го правихме, веднага ми дойдоха идеи, как да изглежда по-снежен и по-зимен, като например, да се сложат шаблони на снежинки върху кекса и да го напудрим, като се получават страхотни бели снежинки, контрастиращи върху тъмно-кафевия цвят на кекса. Щеше да стане наистина красива картинка, но тъй като вече наполовина беше поръсен със захарта, оставих за някой друг път. И ако досега не ви е заприличал на зимен десерт, то в комбинация с най-често срещаното изкушение през зимата - негово величество компотът, нещата вече изглеждат по друг начин.


Доста добре върви кексът с компота от къпини. Къпините са много ароматен и сочен плод. Това лято дори успях да ги включа в примамлив летен десерт - Къпинов чийзкейк.


На следващо място, сред зимните изкушения, бих сложила чай с тиквеник. Ароматен черен чай с парче вкусен тиквеник. Тук няма нужда от много думи, самата комбинация говори достатъчно сама за себе си. Само ще добавя, че горещият чай действа освен сгряващо и ободряващо, особено след като си прекарал 2-3 часа навън, в снега. :)

За да стане още по-изкушаващ и по-деликатен черният чай, добавете малко мляко. Ммм...




Така приготвен чаят има много по-плътен и мек вкус. В добавка с мед и канела се превръща в ароматно, топло, несравнимо зимно изкушение...
 Радвам се на всеки зимен повод за топла напитка или пък десерт, който през зимата има просто различен вкус. Вероятно аз съм от малкото хора, възхищаващи се и радващи се на зимата. Старая се да се радвам на всеки зимен и снежен ден, събирам в очите си всички красоти на зимата, всяка снежинка, всяко красиво дърво, покрито със сняг, всяка ледена висулка, всяка зимна картина, защото понякога се случва зимата да отсъства, макар и да я отразяваме в календара.  Тогава идват на помощ спомените от красивите бели зими...Затова и обичам зимата, заради уюта, който носи, заради това, че всички сме вкъщи, заради чистотата на белия сняг, заради вятъра в комина, заради мириса на студа...

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Гьоза


Толкова са ми омръзнали стандартните храни, познатите ястия, че в някои случаи жадувам за нещо непознато като вкус... В такива моменти се сещам за световната кухня. През главата ми преминават различни идеи за "чужди" ястия, докато най-сетне не отсея точно какво ми се прияжда. Понякога ми се приисква да опитам нещо азиатско. Трудно успявам да измисля какво обаче, тъй като продуктите са трудно откриваеми... Но когато намеря рецепта с познати продукти, не пропускам да я опитам. Така се случи с гьозата. Видя ми се много вкусна, лесна за приготвяне, продуктите са познати, което ще рече, че ще се хареса като вкус и на останалите вкъщи, а не само на моите прищевки за екзотична храна. Единствено трябваше да науча как се прави специфичното сгъване. Поразтърсих се аз из интернет, намерих много добро, точно и ясно описание как да се приготви и най-вече как да се сгъне. Първото, което направих след като се запознах с метода е, да си изрежа кръгче от хартия и да се пробвам да го сгъна, както беше показано. След един-два опита, свикнах с начина и вече бях готова да го приложа и реално с листовете за гьозата. 
Като споменах листове, първият път, когато я правих, замесих тесто, но не бих казала, че беше успешен опит - листовете бяха дебели и трудно се сгъваше гьозата, тъй като тестото беше меко, трябваше да поизсъхне малко. Беше вкусно, наистина, но не ме удовлетвори. Гледайки снимките на гьоза в интернет, много ми наподобяваха нашите кори за баница, пък и предполагах, че не са  нещо по-различно от тях. Затова и след провала си казах, че следващия път ще пробвам или с кори за баница, или ще разточа листовете по-тънки и малко да престоят, за да изсъхнат. Така и направих. И опита определено ми хареса. Хареса се и на останалите. :)
Ако някой се пристраши да опита нещо различно, продуктите са следните:


За около 20-25 гьози:

2-3 листа кори за баница
250-300 г кайма
1 ч. чаша ситно нарязано зеле
1 глава лук
1-2 скилидки чесън
2 с. л. соев сос
сол, черен пипер





Започва се с изрязването на кръгове от корите за баница. Най-лесно става с метален ринг. Но тъй като аз не разполагах с такъв, използвах кръгла чинийка за кафе, като я  очертавах с нож. Малко по-бавно, но все пак става. Смесват се добре  всички съставки в купа. Загребва се с лъжичка и се оформя в центъра на кръга. Пригответе си малка купичка с вода за краищата на листа, за да се залепят. Сгъването е най-сложната част от цялата подготовка. Не знам и как точно да го обясня. Така готовият лист с плънка по средата се сгъва на две, притискат се краищата, залепят се добре. Започва се от средата да се сгъва. После от двата края, стават максимум до две-три сгъвки. След това леко се притиска, за да се получи нещо като полумесец и се притиска към масата, за да има равно дъно. Това се прави, за да може да стои изправено в тигана. Моите гьози също не са сгънати кой знае колко правилно, но това е въпрос на усъвършенстване, просто се приготвят рядко. Ако се правят по-често, няма начин да не се свикне със сгъването и разбира се да се получават по-добри резултати на външен вид.
Важно е да се получи на външен вид автентично и да не се отворят при пърженето.
След като са готови, в голям тиган се загрява олио и се слагат да се запържат за 1-2 минути. Когато станат златисто запържени, се добавя малко вода, покриват се с капак, намалява се температурата или напълно се изключва, задушават се до готовност - стават леко прозрачни, омекват и плънката прозира през корите.



Звучи вероятно сложно или пък недостатъчно апетитно, но който се осмели да разнообрази менюто си с гьоза, ще остане наистина впечатлен. Плънката е невероятно ароматна, когато се разчупи гьозата, леко запържените части са се запазили хрупкави при задушаването, а хапката се топи в устата. Соевият сос за добавка, прави това ястие пълно.

вторник, 7 февруари 2012 г.

Сирники


Напоследък имам увлечение към руската кухня. Може и да е от студа... То не че е от скоро де. Отдавна харесвам аз руската кухня. Ама рядко правя нещо, поради липса на продукти или на време или някакви други причини. Но, когато ми дойде музата, може и рядко да е, получават се добри резултати. Както сутринта, след изпита по финанси, когато трябваше да се спаси положението набързо. Всички мразим, сутрините, когато след като изпием кафето, почва един глад, а вдъхновението не идва и не идва... В такива моменти, рядко ми работи кулинарната мисъл, за нещастие... Но пък, ето, че се случва и да измисля нещо вкусно под напрежение. Та, ето ни ги и сирниките! Страшно бързо забъркани, без много продукти, а стават убийствено вкусни. Единствено ме е яд, че забърках малко смес и се получиха малко а брой, но това е добра причина да се изпробват скоро. 

Ето и продуктите:

300 г извара
200 г сирене
1-2 яйца
150-200 г брашно
сол
захар
олио за пържене

Натрушава се сиренето с вилица, смесва се с изварата. Може и да се сложи и крема сирене. Оригиналната рецепта е с творог, руско сирене, което има аналог в лицето на котидж чийз, а при нас българите, мисля, че изварата би свършила добра работа. Следват яйцата, солта, захарта, брашното. Всичко се обърква добре и се получава гладко меко тесто. Оставих го за малко в хладилника, докато пиехме кафето, не че нещо специално ще се случи. 



Загрява се малко олио или масло. Тестото се разточва на дебелина не по-малка от 1 -1,5 см. Изрязох ги с чаша, за да са в хубава форма, но могат да се оформят и на ръка. Пържим ги до златисто, вадим ги, върху лист готварска хартия, за да се отцедят от мазнината. Сервират се със заквасена сметана, може и със сладко. По желание от ягоди, горски плодове... Тъй като ми се намираше вкусен рачел от смокини, реших да си ги хапна с него. Останах наистина очарована. Мм любима рецепта! :)




Спагети Скампи



Отдавна исках да пробвам рецепта със скариди. Тъй като у нас рядко се купуват каквито и да е морски деликатеси, освен риба, исках рецептата да не е много сложна и колкото се може повече да се запази натуралния вкус на скаридите. Какъв по-добър избор от това скаридите да са Скампи... Чесъна и лютия пипер подчертават вкуса на скаридите, а лимоновият сок, придава свежест. Известно време се поколебах само за спагетите, но тъй като ги обожавам, мисленето не продължи дълго. 



Може да не хапваме често скариди, но пък отдавна знам как трябва да се приготвят, така че не бях съвсем неподготвена... Почистихме ги без проблем, запържих ги за кратко в зехтин. Много внимавах да не ги препържа, защото знам, че стават жилави. Веднага щом ги извадих опитах една скарида още гореща, за да се уверя напълно. Заех се със спагетите и соса.
Ако решите и вие да пробвате нещо екзотично в студената зима, ето необходимите продукти:

2-3 порции
400-500 г скариди (ако са от малките)
250-300 г спагети
3-4 супени лъжици зехтин
3-4 скилидки чесън
лют червен пипер
1 ч.ч. бяло вино
черен пипер
сол
пресен зелен лук
магданоз

Всички съставки са ни много любими и слагаме повечко от тях, затова количеството им може да се намалява или увеличава, по индивидуален вкус.
Спагетите се сваряват по познатия метод - във вряща подсолена вода и зехтин. След като запържих скаридите, ги извадих в стъклена купа, в която после прехвърлих спагетите и накрая  соса, като се смесват всички съставки добре. 



В същата мазнина, в която са запържени скаридите, слагам чесъна и малко зелен лук да се запържат. Поръсвам със сол, черен пипер, лютия пипер на люспи, т.е. по-едро счукан (red hot pepper flakes). Дори взех две сухи червени чушки, не много люти, леко ги препекох на котлона и ги накълцах, за да се усеща по-силно. Обожавам аромата на печена суха чушка, много е апетитен! Като се запържат за около 2 мин. всички съставки, се добавя и виното, изчакваме леко да се изпари. Добавя се готовия сос към спагетите и скаридите, хубаво се обърква всичко, за да се овкусят добре спагетите. Накрая се добавят 1-2 черпака от водата, в която са се варили спагетите, за да не останат сухи. При мен често се случва, много се дразня, затова се застраховам, като добавям по малко от водата. 
Получи се много вкусно ястие. Честно казано, очаквах някакъв провал, защото, не бях много сигурна как ще се станат скаридите, но за моя хубава изненада, всичко беше много вкусно. Вече е едно от любимите ми ястия. Пък и не е никак сложно, идеално е за специални случаи.


Крем-супа от боб




Навън отново хваща люта зима. Идеално време за писане, готвене, четене на интересни кулинарни материали, за топла храна и напитки... Уюта на зимата свързвам и с вкусните топли супи. Дори обичам да колекционирам опити от приготвянето на различни видове супи. Както всички, които обичат да готвят, и за мен е интересно да пробвам други варианти, освен пилешката супа, супата топчета или боб чорбата. Откакто се сдобих с кухненски робот, съм страшен привърженик на крем-супите. Макар и вкъщи да не намирам други любители на това топло изкушение, винаги си намирам причина и повод да пробвам някоя нова рецепта. Докато си разглеждам снимки в интернет или блогове, често попадам на хубави рецепти, които за момента ме впечатляват, но си ги запаметявам и оставям приготвянето им за по-добър момент. Или когато ми се намират съответните продукти. Но ги помня, просто чакам идеалния момент или просто да ми дойде вдъхновението. Така се получи и този път... Тези дни, докато си пиех сутрешното кафе, прелиствайки новините във фейсбук,  чакайки да изникне всеки момент кулинарно вдъхновение, се натъкнах на една снимка от страницата на  Супичка. Беше снимка на крем-супа от зрял боб. Много ми хареса. След това погледнах и рецептата и зачаках да дойде този момент, за който говорех по-горе. Няколко дена обаче, в съзнанието ми се явяваше тази супичка и по-скоро снимката и. Аз много помня детайли около заснетата храна и понякога просто от това, че ми е харесала на външен вид, се втурвам да я приготвя, дори някой път прилича на външен вид, докато вкуса е различен. Вероятно звучи странно, но пък е успешен метод :) Дълги обяснения за начало, но не знам защо все имам нуждата, да представя ястието, по начина, по който ми е хрумнало. Пък блоговете са предимно за писане. Ето я и нея - супичката. Вдъхновена от Супичка.

Какво трябва:

1 ч. ч. боб
1 глава лук
1 морков
1 чаша прясно мляко
20-30 грама масло
50 грама бекон


При мен се получи така, че нашите бяха решили да сварят боб за обяд. И ето го моя момент. Възползвах се, за да я изпробвам. Пък и както казах, вкъщи не са любители на крем-супите, така че цялото удоволствие от вкусната крем-супа си остава за мен. :)  Използвах от готово сварения боб един-два черпака. Загрях си го малко, прехвърлих го в каната-миксер  на робота. Смила се, докато се получи хубава кремообразна смес. След това добавих една чаша прясно мляко ( даже налях направо млякото на око), добавих няколко късчета масло. Отново се смила, за да се разбърка добре. Приготвих си малко крутони. 



Една филия хляб, нарязана на малки кубчета, овкусени със сол, черен, червен и малко лют пипер. В малко мазнина за запичат. Тъй като не ми се чакаше много и нямах търпение, направо запекох бекона при крутоните. Така дори той стана по-хрупкав. Загрях отново супата, за да покъкри няколко минути. Сервирах в дълбока чиния, овкусих я с прясна чубрица. Майка ми си отглежда няколко стръкчета в саксия. Имаме и пресен зелен лук и пресен копър в саксии.   Това много ме радва, защото е прекрасно да поръсиш храната със свежи подправки. Пък и вкуса е друг. Много обичам ситно нарязан зелен лук. Придава свеж вкус и аромат на ястията. Добавих го и тук. Малко крутони, слагаме и хрупкавия бекон... Отделям няколко минути за снимки, и ето вече загребвам първата лъжица...





Както казах, обичам много крем-супите. Най-любимата ми супа е тази от гъби. Но вече мога да наредя до нея и крем-супата от боб. Много интересен вариант. Доволна съм от опита, а и голям принос за това доволство е именно първоначалното ми вдъхновение от снимките на Супичка. Тъй като аз не бих пробвала нещо, ако не ми хареса първо на външен вид.



сряда, 1 февруари 2012 г.

Зимни приказки...


Обичам преди да се прибера вкъщи, да напазарувам интересни неща, които не се намират в нашия град. И то не, че са кой знае колко екзотични, а просто защото, тук вкусовете са еднообразни и утвърдени, така едно сирене Камембер, за тукашните предели е нещо изумително. Но както и да е... Не мисля да коментирам тукашните нрави. Та, комбинирахме сиренето с тъмна бира, понеже аз и брат ми сме особени почитатели на това пиво.
Беше доста смело да опитаме подобно сирене. Отначало дори малко съжалих, защото вкусът му не се оказа това, което очаквах, но след това взе да ми харесва.
Като споменах за мезета, не мога да не отбележа и любимите ми празници - Коледа и Нова година. Бъдни вечер тази година отбелязахме подобаващо. Аз много обичам Бъдни вечер, свързвам го с много традиции, семейна топлина и духовно смирение. И често се дразня, когато по една или друга причина се пренебрегне някаква част от отбелязването на тези часове преди Рождество Христово. Но тази година се получи нещо интересно, реших да не обръщам много внимание на това какво трябва и какво не, и се посветих на тържествеността на този ден. Пък и имаше сняг! Беше красива бяла вечер...


Покрай Нова година също си попразнувахме. На масата, както навсякъде, присъстваха всякакви видове храна. Но, думата сега е за мезетата. Та отбелязахаме Новата година с домашни мезета, разбира се, то няма как иначе да е :))).




Това отляво е сушено пилешко филе, овкусено с лют пипер и чубрица. А това отдясно си е купешко.

Сибирският студ навън - добра причина за писане (а.k.а Голямото завръщане)



След дългото тримесечно отсъствие, най-сетне намерих време за моя блог, за готвенето също. Пък и времето навън благоприятства. Разбира се,  редица обстоятелства пречиха досега обновяването на блога. Какво ли не мина?! Три месеца, наситени с много различни преживявания, задължения и какво ли не, различно от любимите ми занимания. Много голяма пауза, която не понасях, а се налагаше. Все не оставаше време, нито за готвене, нито за снимане, нито за писане. Всичко се въртеше около ученето. Цялото време се поглъщаше от университета. Винаги съм се възхищавала на хората, които освен задълженията, които имат, успяват да намерят време и за писане в блогове, и за четене на приятна книга, и за гледане на хубав филм... Сигурна съм, че един ден и аз ще го постигна. :) През това време ме топлеше мисълта и очакването, когато ще се освободя от университетските ми занимания и ще се върна към приятните кулинарни дейности, като търсене на различни рецепти, публикуване в блога на различни ястия, които съм изпробвала, снимки, рекламиране на блога и разни други. 
Като споменах за времето, пък и от заглавието си личи, винаги съм харесвала уюта на зимата. А тя тази година изключително се постара за това. Доказателство са минусовите температури, които ни безпокоиха тези дни. Но пък нали е зима, нека да е истинска. Мислих си, тея дни, покрай студа, че поне студа е истински, ако не друго. Не останаха много истински неща. Затова и аз не се вайках колко студено било. Радвах се, че зимата тази година е на ниво, има си и сняг, има си и студ, малко профилактика на природата. Е, аз си гледам студа от вкъщи, може би затова така разсъждавам, може би щях малко да се поколебая, ако трябваше да прекрвам време навън. Не че не го направих. Но просто сега, хората са по-малко калени. повече се оплакват, повече негодуват. Всички все обичат лятото... А аз харесвам всички сезони. Харесвам разнообразието. Та така де, бях почнала да разказвам за уюта на зимата - у дома, камината, горещи напитки, вкусни мезета, спокойствие, любвеобилни котки, сняг. С нетърпение дочаках скромната ми ваканция от 20 дни, за да се насладя на този уют. Преодолях какво ли не, включително и ужаса "сесия". Противно на страховете ми, че това е най-тежката ни сесия, останах доволна от нея. Бих казала дори, че и ми хареса. Не, не наредих само шестици, напротив, имам си почти от всичко, та нали харесвам разнообразието. Може би все пак у мен се е започнало да се изгражда по малко икономическо мислене и затова ще е... Да не смесвам обаче приятното със сериозното, но не се стърпях да споделя възхищението ми. Нека се върнем на мезетата. :))