Търсене в този блог

вторник, 1 ноември 2011 г.

Фусили със сушени доматчета



В предната публикация споменах, че вкусните сушени доматчета веднага намериха приложение в рецепта. И ето я и нея. Невероятно вкусна, лесна, бърза и универсална! Стига да разполагате със сушени домати. Може да се приготвя от всякакъв вид паста, но мисля, че фусилите (или спираловидна паста) са много подходящи. Няма сосове, няма сложни обработки, единствено се вари пастата, а останалото се добавя направо в чиниите. И ето какво е необходимо:

За 2-4 порции:

1 пакет Фусили
1/2 чаена чаша сушени доматчета
2-3 скилидки чесън
100-150 г маслини
200 г саламурено сирене (може и някакво друго)
зехтин
риган


Първо се сваряват фусилите, по стандартен начин - във вряща, подсолена вода, с малко зехтин или олио в нея. Варят се толкова време, колкото е написано на указанието на пакета. Отцеждат се и се слагат направо в чиниите. Ако сушените домати не са били съхранявани в бурканче със зехтин, е добре да бъдат накиснати малко във вода, след това се изцеждат, нарязват се, и се слагат върху пастата. Ако са били в зехтин, директно ги слагаме. Тъй като моите са чери и са малки, ги слагаме директно така, без да се режат. Счуквате скилидките с нож, наситнявате и поръсвате. Обезкостявате маслините и ги добавяте. Натрошавате сиренето, поръсвате. Накрая  овкусявате с малко риган и поливате деликатно със зехтин. Получава се изкушително ястие, в италиански стил. Вкъщи толкова е станало любимо, че е традиция всеки път, когато се прибера, то да се приготвя. Така че, ако разполагате със сушени доматчета, непременно трябва да се изпробва...

събота, 29 октомври 2011 г.

Есенни истории

Мина доста време, повече от месец, откакто последно публикувах тук. Студентството ми грабна цялото време и внимание. Откога чаках да си поема малко дъх и да се върна на любимото си място. Откога обмислях всякакви постове, свързани с хубавата есен. Въртяха ми се разни историйки, а материал се трупаше, ли трупаше, а и няма как - нали постоянно се яде, следователно и се снима. Откога го планирах този дълъг пост, в който ще се илюстрира есента по кулинарен начин.



Въпреки, че времето беше доста топло и дълго време се радвахме на циганско лято, задачите по зимнината се нижеха една след друга. Гроздето узря бързо, тази година по-рано се събра, напълни се в бъчви и се зачака да дойде приятният момент, когато ще се налее в чаши и примамливо ще ни подканва с червения си цвят. Разбира се всичко по реда си, гроздето се намачка и се изчака няколко дена. Не че разбирам от технологията за правене на вино, но пък ми е интересно да се навъртам около процеса и да завирам фотоапарат...



След това дойде времето на лютениците.


Все пак, каквото и да се прави, където и да се намираш, винаги ти се дояжда домашна лютеница. Градът си е град, селото си е село. И двете имат своя чар. Всяка година, докато се вари лютеницата, се сформира седянка около огъня. И тези моменти са наистина много ценни. Не съм сигурна дали вече ще се повторят. Затова се наслаждавах на всяко приготвяне на зимнина, вярно изисква се труд и усилия, търпение, но пък усещането и резултатът си струват. И не е само мое мнение, наблюдението ми доказва, че и префърцунените граждани, в името на вкусната лютеница, запретват ръкави за един ден поне и поемат към село.
След тези две традиционни задължения за зимата, си позволих малко глезотии като сушени доматчета, сладко от дюли и разни такива.


Отдавна знам за магията на сушените доматчета, но тази година се заех с тях. Четох насам-натам и разбрах, че много хора си ги приготвят. Намирах различни технологии, в крайна сметка първите няколко партиди изсуших по стандартен начин - на слънцето, а по-късно, когато то все по-рядко се показваше, ги изсушавах на фурна с чесън, риган и зехтин. Моментално им станахме фенове. Разбира се, намери се и рецепта за тях, моя измислена, но потвърдено успешна. Чак понякога се дразня, колко често искат да им я приготвям.
Та процедурата по сушенето никак не е трудна, малко внимание се изисква, но пък си заслужава. Може би само ценителите ще разберат.


Тъй като разполагах с голямо количество от чери доматчета, реших, че те са добър избор на сорт. По-бързо стават. Режат се на две, посоляват се, риган, чесън (по желание, но става убийствено вкусно с него), зехтин. Сушенето става в зависимост от фурната. Времетраенето също.



  Първият път сложих чесъна цял, но следващите пъти го слагах на резени, за да се усеща по-силно. След като доматите са изсушени, следва консервирането - в сух буркан, в зехтин, в хладилника.Трайността им не е голяма, както съм чела. Максимум им дават няколко седмици, но моите не съм ги тествала още... 




Като за начало, сушените ми домати изглеждат аматьорски, но със сигурност ще ги подобря.


Сладкото от дюли приготвих по възможно най-простия начин - с GelFix-а на Dr.Oetker.

Последните дни на ваканцията ми, все по-бързо изтичаха и нямаше много време за губене, трябваше да се изпробват доста неща... като това да си направим барбекю. Мда, много хубава идея беше. Използваха се последните топли вечери за хапване под лозата, на фона на щурчетата. Студена бира и гореща скара.


Зеленчуците на скара са перфектната гарнитура! Особено гъбите и тиквичките...


Сещам се за една от първите ми публикации, за гъбената крем супа, където споменавах за идването на есента и как на всеки му се отразява. Приспособяването от лято към есен, винаги е малко по-особено чувство. Но есента е също толкова прекрасна, както всеки друг сезон. Винаги се свързва с работа, още от миналото се знае, че есента се обира реколтата и се стяга за зимата. Есента винаги ни предлага един уют, всичките жълти листа, дъждовете, мъглите... все пак има нещо хубаво в тази картинка. Самият мирис на студа има дори някакво очарование, да нямаш търпение да влезеш на топло, да пийваш нещо сгряващо и да си вършиш любимите занимания.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Рататуй с кайма


Рататуй. Всички са чували за известното филмче с такова име. Само по-запознатите знаят обаче, че това е едно класическо френско и невероятно вкусно ястие. Още по-запознатите биха го сравнили с нашия гювеч. А хората, осмелили се да пробват нещо нетрадиционно с традиционното, като мен, и да добавят месо, в рецепта, която по принцип е само от зеленчуци, ще разберат защо съм уточнила за моя Рататуй, че е с кайма. Ако ви е станало изобщо ясно, от това сложно изречение, Рататуй се приготвя само от зеленчуци. Като основните са патладжан, тиквички, пипер. Много обичам да се разкарвам из световните кухни и сметнах, че трябва да се изпробва това ястие. Пък и сега е сезон за всички тези зеленчуци, няма начин да не се изкушиш. Докато претърсвах различни рецепти, попаднах на някакво мнение, че тази френска манджа върви идеално с френско вино, а след вечеря само да си пуснеш един френски филм. Хареса ми като идея, но едва ли мога да организирам такова събитие вкъщи, през лятото.
Знам, че за рататуй се изисква повече време, затова запретнах ръкави, за да стане навреме вечерята, когато всички се съберат около масата. Първото, което трябваше да се свърши, е да се набавят от вкусните зеленчуци.


Ако и на вас ви се ще нещо френско, вкусно и мисля, не чак толкова сложно за приготвяне, ще ви трябват :

За 4+ порции:

350-400 гр кайма
3 средно големи зелени чушки (е, може и червени)
3 малки патладжана, или 2 по-големи
2 средно големи глави лук
2-3 големи домата
1 тиквичка, ако е малка - 2
2-3 скилидки чесън
сол
черен пипер

Това, което отнема време при приготвянето, е почистването и нарязването на продуктите. За Рататуй знам, че трябва да са максимално на едри кубчета, но има разновидности, при които се реже всичко на колелца и се подреждат, редувайки се. Както казват, колкото готвачи има, толкова и варианти съществуват.
Започвате с патладжана или с което ви харесва най-напред. Нарязват се на кубчета всичките продукти - лукът, чесънът, доматите, чушките, патладжана, тиквичката. Трябва, преди да се подредят в тавата за печене, да се задушат по малко, за да не останат сурови или пък готвенето да ви отнеме часове, тъй като тиквичките са богати много на вода. Започвате с лука и чесъна, задушават се за кратко време. Всичко се задушава поотделно, като се посолява съвсем малко в минимално количество мазнина, тъй като накрая всичко се събира в едно ястие. Когато приключите с всички зеленчуци,  взимате една дълбока тава. Нанасяте като първи слой малко от доматите. И след това сипвате задушените зеленчуци, няма значение, кое първо ще подредите в тавата, просто трябва да има от всичко. Овкусявате с черния пипер. Получи се слой от зеленчуци. Сега слагате каймата, разпределяте я върху слоя зеленчуци. Отгоре нея пак слагате слой зеленчуци и завършвате с домати. Тъй като на мен ми се намираше готов приготвен доматен сос, сложих от него. Но няма проблем, ако само задушите нарязните на кубчета домати, получава се пак сос. Загрява се предварително фурната и се слага да се пече. Отнема около 45 мин. до 1 час, но пак е добре да се следи времето.




Из кухнята се разнася приятен, апетитен и съблазнителен аромат, който те покорява моментално и да не си гладен, огладняваш. Остава само да си намерите едно червено вино и да сервирате.



Сещате се, когато споменах за мисълта ми за френска вечер, нали?...Оказа се, че съдбата е на моя страна и докато чакахме всички да се съберем за вечеря, баща ми се появява с бутилка Мерло. Ето я френската ми вечер, оставаше и френски филм да намеря, но тъй като не съм веща в издирването на хубави филми, реших да пропусна тази част. Рататуй се хареса на всички, виното също. Късно вечерта, започна втората част на филма "Клетниците", френската продукция с Жерард Депардийо. И ето как без да искам, се получи страхотна френска вечер, без абсолютно никакви планове. Обичам, когато нещата сами се подреждат.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Доматена супа


Доматената супа е една прекрасна лятна лека храна. Лесно се приготвя и е невероятно вкусна, ако е приготвена с домати, откъснати от градината. Каквото и да си говорим, домашно отгледаните зелечуци имат съвсем различен вкус. Точно такива ястия, като доматената супа, гаспачото, таратора или салатата, винаги са спасявали положението, когато си много гладен, но не ти се правят сложни гозби, хващаш няколко зеленчука и без много обработка, се получава нещо изкушително и за окото, и за небцето. Обичам простите рецепти, които са много вкусни, стават за минути и правят впечатление, че са сложни...
 Ако сте решили да пробвате тази вкусна лятна супа, ще ви трябват:


 За 2-3 порции:

2-3 едри домата
малка глава лук
1-2 скилидки чесън
1 червена люта чушка
магданоз
сол
черен пипер
риган
няколко маслини


Започваме с доматите. Правите с ножа тънки прорези като хикс, от отбратното на дръжката на домата, пускате ги за няколко секунди във вряща вода. Веднага ги изваждате и ги охлаждате в студена вода. Тази моя любима операция е "шокиране". Та, шокирането на домата се прави с цел да се обели по-лесно. След като доматите са обелени, ги режем на кубчета. Лука, чесъна и чушката режем на ситно. Загряваме малка тенджерка с малко зехтин. Запържваме лука и чесъна. Посоляваме, добавяме черния пипер и ригана. Прибавяме чушката, след кратко задушаване, слагаме и доматите. Разбърква се добре, покрива се с капак. Намаляваме огъня и оставяме малко време доматите да си пуснат сока. Около 10-15 минути и супата е готова. Пасира се, подправя се с малко черен пипер, поръсвате наситнен магданоз. По желание, може да се сложат и ситно нарязани черни маслини. Допълват още повече вкуса. Поднасяте с леко препечена филия хляб и ето един страхотен летен обяд...или вечеря. :)

сряда, 14 септември 2011 г.

Къпинов Чийзкейк






Чийзкейкът е един от най-лесните десерти, който става изумително вкусен. Като казах лесен, имам предвид този вариант, в който всички продукти просто се смесват и се получава този страхотен десерт. В този случай не се прилага никаква термична обработка  (ако не броим топенето на маслото ), което е и най-хубавото. . . Но колкото и просто да звучи това подреждане на съставки, има си и някои тънкости. Първоначално, за да се постигне класическата стегната кръгла форма, е хубаво да се снабдите с тавичка, на която и се маха дъното. Вярвайте ми, заслужава си заради десерт като този, да си я купите, ако нямате  вече такава. След това няма да съжалявате. Уникалното във вкуса на чийзкейка е крема сиренето. Затова не правете компромиси, а намерете възможно най-хубавото крема сирене и не го щадете, колкото повече, толкова повече, казал Мечо Пух. Другата важна неизменна част, за да получите изкушителния десерт, е топинга. Важно е какво количество ще сложите, за да не стане безвкусен или пък прекалено сладък. И основната част в приготвянето на чийзкейка е... старанието. Аз например отлагах приготвянето му дни наред, докато не си спечеля необходимата нагласа. Ще кажете, чак пък толкова... да, ама когато се готви със старание и с онова приятно очакване какво ще се получи, си е важна подходящата нагласа. Пък и аз не съм особено добра в правенето на десерти, така че ми беше важно и да не се проваля. И ето какво ви трябва за къпиновия чийзкейк:

 200-300 гр бисквити
400 гр заквасена сметана
3-4 пакетчета крема сирене
~1 бурканче сладко от къпини
 1 пакетче масло

Мерките ми не са точни, заради диаметъра на тавичката, в която ще се прави. В зависимост от това, дали искате да стане по-висок и по-малък, или пък по-голям и по-тънък. Моята тавичка беше с диаметър около 18 см. Затова се получи тънък, но голям. Въпрос на предпочитания.
Започвате с бисквитите. Добре е да се смелят, настържат или натрошат на ситно. Аз използвах бисквити с вкус на ванилия, но ако имате други предпочитания, изберете си с друг вкус. Маслото се разтапя. Смесвате натрошените бисквити с разтопеното масло. Трябва добре да се объркат, за да не останат сухи бисквити. Изсипвате тази смес в тавичката и я разпределяте равномерно. След това започвате с дланта да притискате плътно към тавичката, необходимо е за да се получи по-цялостен блат, тъй като маслото като стегне ще спои бисквитените трохи, и когато режете парче от кейка, ще се изважда по-лесно. Можете дори да оформите ръб около стените на тавата. Следващата стъпка е да се смесят добре заквасената сметана и крема сирената. Най-добре свършете това с миксер. Изсипвате внимателно сместа върху блата от бисквити. Изглаждате да се получи равна повърхност. Последната стъпка е топингът. Той определя и вкуса на чийзкейка. Тъй като ми се намираха страхотни домашни къпини, нямаше начин да не се възползвам от тях. А къпините са толкова вкусен и ароматен плод, че още когато бяха зелени, ги чаках с нетърпение да узреят и да направя нещо с тях. Да не говорим за страхотния цвят, когато пуснат сока си. Получава се невероятна комбинация с белия слой сметана и крема сирене.





Приготвих си желе, като използвах GelFix на Dr.Oetker. Прави се по указанията на пакетчето. Получава се страхотно желирано сладко. Тъй като къпините имат едни семенца, които дразнят, е добре да се прецедят през цедка, преди да се приготви сладкото. Получава се по-фин завършек за десерта. А относно това, колко от сладкото трябва да сложите, е въпрос на моментна преценка. Трябва да се покрие целия слой с крема сиренето и заквасената сметана, но да не се получи прекалено дебел слой сладко, чийзкейкът става прекалено натрапчиво сладък.


Готовият чийзкейк се прибира в хладилника и престоява няколко часа. Добре е да престои цяла вечер в хладилника и на другия ден чак да се сервира, за по-сигурно.

Печени Зити ~ Baked Ziti



Печените Зити са едно страшно вкусно италианска ястие! Аз съм особен любител на италианската кухня и на самата Италия като цяло. Смело бих казала, че почти няма италианска храна, която да не ми харесва. А тази рецепта се е доказала като изключително съблазнителна, с невероятния аромат, който се носи из въздуха, докато се пече. Днес за пореден път всички останахме възхитени, въпреки че не ги приготвям за първи път. Разбира се, не се намирам в Италия, затова и измених малко съставките и по-точно сиренето, което в италианския вариант е рикота. Заместих го с нашето саламурено сирене, без италианските сирена, съвсем губим вкуса на Италия, но и този вариант също е вкусен. Не съм сигурна дали и този вид макарони (по-правилно е паста, но това абсолютно не е паста, а някакъв вид макарони) са зити, но поне наподобяват тяхната форма. Така или иначе зитите са вид паста от рода на Пене Ригате, с формата на тръбичка, могат да са по-къси или по-дълги. Но е задължително да са тръбички, тъй като се пълнят със соса и докато се пекат не изсъхват, а остават сочни.




Рецептата никак не е сложна:

Продукти за 4 порции:

500 гр паста Зити
200гр сирене
2 големи червени чушки
глава лук
2-3 скилидки чесън
2-3 средно големи домата
сол
черен пипер
риган
босилек

Зитите първо се сваряват, по класическия начин на варене на паста. Внимава се да не се преварят,  знаем за ал-денте, но в този случай, щом ще се и пекат, може би трябва още една степен преди ал-денте да ги извадите в тавичката, в която ще се пекат. След това приготвяте доматения сос. Тъй като не искам доматения сос да надделява над сиренето и чушката, слагам по-малко от него, но ако обичате да има повече сос, увеличете количеството на доматите. Режете лука на ситно, а чесъна се смачква. Нарязвате доматите на кубчета. Запържвате лука и чесъна. Добавяте доматите и овкусявате с черния пипер, ригана и босилека. Къкри на слаб огън около 10 минути. Изсипвате готовия доматен сос върху зитите. Още като приготвите този сос, ще ви дойде апетита, тъй като става много ароматен, благодарение на чесъна и ригана.  Приготвяте пастата от червената чушка и сиренето. Почиствате чушката от семената и я нарязвате на едро, тъй като ще я пасираме. Аз извършвам тази операция на кухнениски робот, като първо смелвам чушката и след това добавям сиренето. Получава се кремообразна консистенция. Добавяме така получената паста от сирене и чушка към зитите и добре объркваме всичко, за да отиде навсякъде от соса и от пастата. Пече се в предварително загрята фурна около 20 минути. Преди да сервирате, поръсвате с настърган кашкавал и връщате да се дозапече.



Добрият резултат е гарантиран, получавате едно неустоимо ястие, с италиански традиции. Остава само да си налеете хубаво италианско вино и да се насладите на чудесата на италианската кухня.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Пълнени тиквички


Поредната лятна рецепта, от която останахме очаровани и която правихме доста често това лято. Тиквичките са много вкусен и полезен зеленчук, с който може да се експериментира много, а не просто да бъдат изпържени. Брат ми например, не обича тиквички, но по този начин приготвени му харесаха много. Чувала съм от много хора, че не харесват даден зеленчук, вероятно защото са им го поднесли неправило приготвен. От значение е как ще бъде нарязан, печен или пържен, какви подправки му отиват. Неправилно е да се слага заключение, след като може да бъде пробвано и нещо друго със зеленчука. И така, тези пълнени тиквички се оказаха идеално ястие за семейна вечеря или пък за посрещане на гости. Отнема малко време, но по никакъв начин не сложно за приготвяне. Ето какво е необходимо:

За 4 порции:
4 малки или средна големина тиквички
1 чаена чаша ориз
500 гр кайма
глава лук
2-3 скилидки чесън
зелена чушка
1-2 малки домата
1 морков
100 гр кашкавал за поръсване
сол
черен пипер
червен пипер
малко чубрица

Първо взимате тиквичките, режете ги на половина, надълго. Издълбавате вътрешността с лъжичка. Тъй като са богати на вода, е необходимо да се обработят преди да се напълнят и да се сложат да се пекат. Слагате вода да заври, посолявате я и слагате половинките тиквички един вид да се бланшират. След това ги изваждате внимателно, за да не се разкъсат, тъй като вече са поумекнали. Нареждате ги в намаслена тава. Приготвяте плънката, като запържвате лука, нарязаните чушка, морков и чесън. След като се позапържат добавяте измития ориз и го запържвате, докато придобие обичайния си кристален вид. Подправяте с черния пипер, червения пипер, чубрицата, разбърквате добре и слагате наситнените доматчета. Наливате необходимите части вода и оставяте ориза да къкри на тих огън. След като оризът изстине, се смесва добре с каймата. Така плънката е готова и може да започнете да пълните тиквичките. Когато са готови, добавяте малко вода в тавата, а може и нарязани домати, за да се получи сос,  слагат се в предварително загрятата фурна и се пекат около 30-35 минути, наблюдавайте печенето, може да има нужда и от повече време. Когато забележите, че са се позапекли, изваждате тавата и поръсвате тиквичките с кашкавала. Връщате за около 10-15 минути. Накрая получавате едно вкусно ястие, подходящо както за студена бира, така и за червено вино :)



П.С. Понякога плънката идва в повече, ако тиквичките са по-малки или просто, защото така сее получило да остане... и можете да напълните няколко домата... Става също много вкусно. Доматите нямат нужда от предварителна подготовка, така че само ги пълните и ги слагате при тиквичките да се пекат. :)

събота, 10 септември 2011 г.

Кафе Гранита






Един десерт за отминаващите летни дни. Четох някъде, че е възможно най-лесният за приготвяне десерт през лятото. И се оказа така наистина.
Оригиналната рецепта се състои само от три съставки - кафе, вода и захар. Има разновидности с ликьор или сладолед. Моето кафе изпробвах с ванилов сладолед, макар че не бих никак отказала и с ликьор.
Първоначално  кафе Гранита ми изглеждаше малко обикновено като десерт. Веднага си представих как си го хапвам навън, в жегата. Леденото  черно кафе се разтапя върху белия ванилов сладолед и двата вкуса се смесват постепенно... ммм. Няма как да се устои. Ето и  рецептата.

За 4 чаши:
2 чаши сварено кафе еспресо
100 гр захар
50 мл вода

Правите си 2 чаши обикновено кафе на еспресо машината, както всяка сутрин. Оставяте го да изстине. Мисля, че би се получило и с инстантно кафе. Разтваряте кафето в горещата вода и изчаквате да изстине.
През това време можете да приготвите захарния сироп. Аз разтопих захарта и добавих след това водата, но можете и да го направите като смесите водата и захарта и да изчакате, докато се разтвори добре. Въпрос на вкус, но на мен ми харесва този карамелен цвят и вкус на разтопената захар. Необходимо е да се получи гъст сироп.
След като изстине сиропът, се смесва с кафето. Разбърква се добре и се изсипва в някакъв плитък съд. Прибира се във фризера. След 2 часа разбърквате. И така процедурата с разбъркването се повтаря на няколко часа. Но ако не се сещате или нямате възможност, не е фатално. Това бъркане се прави, за да придобие гранитата по-фин вид и  да не е на едри късчета лед.
След около 5-6 часа е готово. Избирате си едни хубави десертни чашки или други, които ви харесват, сипвате лъжица ванилов сладолед и добавяте лъжица от гранитата. Ваниловият вкус на сладоледа идеално се допълва с този на кафето. Ако изберете друг сладолед, може да не се открои толкова много гранитата.
 Получава се добър освежаващ ефект и може да се консумира по всяко време. И най-важното - лесен и бърз десерт за летните дни, когато заради жегата, не ни се правят особено сложни неща и предпочитаме да се излегнем на сянка.

сряда, 7 септември 2011 г.

"Суши"



Една авторска рецепта за страхотно предястие, което на вид наподобява суши, а в действителност няма нищо общо с традиционното суши. Авторска, защото един ден нещо ми се науми, че суши ми се яде. А на мен, когато ми се науми някаква идея, ме човърка отвътре, докато не я осъществя по някакъв начин. Нямам никакви продукти за суши, нямаме и ресторант, който го предлага в града. Какво друго ми остава, освен да пофантазирам малко. Въртят ми се из главата едни работи, включващи краставици, моркови, риба... Но тъй като не готвя само за себе си и се съобразявам с вкусовете и на останалите, стигнах до следният вариант: вместо корите нори, използвах краставица, вместо сурова риба, използвах консерва риба тон, и вместо традиционния ориз за суши, който се овкусява с оризов оцет, използвах наш си обикновен ориз... Звучи странно, нали? Така е, голямо предизвикателство е да  изменяш традиционните вкусове в тон със своите и да приспособяваш рецептите с наличните продукти. Но пък точно в това е чарът на готвенето. :)
На първо четене със сигурност изглежда странно и сложно. Веднага бързам да ви оспоря. Вярно изисква си малко търпение и старание, но пък резултатът е интересен и много вкусен.
Ето и продуктите:

За 4 рула:
2 големи краставици
1 кафена чаша ориз
1 с.л. оцет
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
1 морков
1 консерва риба тон
соев сос

Започвам и с обяснението. Първо да спомена за ориза. Всеки път съм го правила с различни видове ориз. Добре ми се получи последният път, когато използвах объл ориз. Първата стъпка е сваряването на ориза. 4 части вода към 1 част ориз. Важно е и в какъв съд ще се вари оризът. За предпочитане е по-широк съд. Когато водата заври, се изсипва 1 ч.л. и след нея се добавя предварително измития в цедка ориз. Вари се 15 минути на средна температура, без капак. След това се изключва котлонът и ако има непоета вода, се захлупва за още малко време. Когато оризът е готов, се добавят оцета и захарта. По този начин един вид се овкусява, тъй като останалите продукти няма да бъдат подправяни с нищо. Така, дотук не е кой знае колко сложна операцията по сваряването. Въпреки че си е майсторство да свариш добре ориза. Но, всички сме варили, колкото и да е, имаме някакъв опит в това. Следват по-сложните действия.
Взимате краставицата, обелвате я с белачка. Предварително си пригответе прозрачно фолио в правоъгълна форма. Или ако не ви се намира под ръка, заменете го с обикновена найлонова торбичка, не от онея с дръжките, а онези прозрачните, със средна големина. Изпъвате я добре на масата, изглаждате гънките. На нея ще редим сушито. Класическият метод за приготвяне на суши е върху специална рогозка, но тъй като това е особен вид, който е с по-нестабилни 'кори', е по-добре да използваме още по-гъвкава рогозка, т.е. фолиото. Продължаваме работата със същата тази удобна белачка. Започвате внимателно да плъзгате белачката по цялата дължина на краставицата, сякаш отново я белите, като се стараете да стават по-широки самите филета. Нареждате ги върху фолиото филие до филе, като гледате леко да се застъпват и да се слепят, за да стане по стабилна 'кората'. Ето така трябва да изглежда:


Гарантирам ви, че след няколко от тези изящни движения с белачката, резултатът няма да закъснее и вероятно ще получите това. Така, до тук добре. Следва да нанесем ориза. Слага се в долната част, като се остави по малко разстояние от ръбовете, за да не се разпръсне ориза, когато завиваме рулото. Подреждате го, добре, в правоъгълна форма, притискайте го добре, колкото по-лепкав се получи, толкова по-добре. Ето как става:


Морковът се нарязва на тънки резенчета. Поставя се по ширината, по средата на ориза, а плътно до него се нареждат и късчетата риба. Ето го и нашият напредък. Сега е специфичната част, която ако от първият път не се получи, не се притеснявайте, пробвайте пак. За мен първото навиване беше успешно. Не е толкова трудно, колкото изглежда, като обяснение.
Започвате да завивате внимателно, като следите да не се разпръска ориза. Пристягате на вътре, и завивате, докато краставицата обвие всичко. Сами ще усетите ритъма и ще видите кое как се получава. В крайна сметка имаме едно добре подредено и стегнато ролце, което изглежда така:


Вижда се, че най-удобно е да се разреже върху дъска, така че внимателно го пренесете от фолиото върху дъската. Режете цилиндърчетата, според това къде започва новото филе от краставицата, така най-добре става. А да, използвайте достатъчно остър нож. Накрая се подреждат с помощта на ножа в подходяща чиния и се сервират със соев сос в отделна купичка. Идеално се получава, когато се потопи в соевия сос, тъй като се доовкусява и се подчертава още повече вкуса на ориза.


Та, това е моето измислено суши. Перфектно е за предястие, когато посрещате специални гости, има с какво да ги изненадате. Вярвайте ми, доста е ефектно и вкусно. А и не отнема толкова много време, стига да свикнете с метода му. Със сигурност може да се обогати с други зеленчуци и риба. Свежа храна, която с голям успех се комбинира с чаша бяло изстудено вино.

петък, 2 септември 2011 г.

Емпанадас

В контраст с предната публикация, ще ви представя една страхотна лятна латиноамериканска рецепта. Като любител на испанската и мексиканската кухня, все си намирам по нещо, което лесно може да бъде приспособено с нашите вкусове и налични продукти. Разгледах доста варианти за приготвянето на емпанадите и си харесах една лесна рецепта. За съжаление имам ужасния навик да си записвам рецептите на различни листчета, които разбира се, след това губя... И сега трябва да я събирам парче по парче от спомени. Добре, че ги приготвих два пъти и имам богат снимков материал, за да се подсетя какво слагах. Впечатленията ми от тази рецепта са, че тестото за еманадите не се прави по някакъв сложен метод, а  за плънката има много вариации. За първи път, когато ги приготвих, направих плънка от пилешко месо, но може да се сложи и кайма, или накълцано телешко месо. 

1. Вариант 



За тестото:
250-300 г пресято брашно
1 жълтък
100-120 г масло или маргарин
сол на вкус
малко вода

За плънката:
една голяма глава лук
2 скилидки чесън
200 г пилешко месо
1 зелена чушка
1 домат
1 морков
100 г маслини
1 люта чушка
магданоз
черен пипер
сол

Замесва се тестото - брашното, маслото, добавя се жълтъкът, сол и вода. Ако се получи по-твърдо, се добавя малко вода. Оставя се за 30 минути в хладилника. През това време може да се приготви плънката. Нарязва се лука на ситно и се запържва, добавя се накълцаното месо, овкусява се със солта и черния пипер. След това се прибавят нарязаните морков, зелена и люта чушка. Задушават се за кратко. Добавя се чесънът и доматът. Накрая се слагат и маслините с нарязания магданоз. След като е минала кратката почивка за тестото, го разточвате на дебелина около 1 см. Отрязвате с кръгла форма (купичка или по-голяма чаша, или специален ринг...каквото ви се намира, аз използвах купичка). Големината на диаметъра е по желание... Но мисля, че 7-8 см са добре. Слагате плънката в единия край, намокряте краищата и залепвате.


Пече се в предварително загрята фурна около 20 минути, все пак следете печенето. Различно е времето при различните фурни. :)

2. Вариант


Вторият начин се различава единствено в плънката. Вместо пилешко месо, с кайма. Тестото се прави по същия начин. Подробният списък за плънката с кайма:

200 г кайма
глава лук
2-3 скилидки чесън
1 морков
1 зелена чушка
1 люта чушка
1 домат
маслини, около 80-100 гр
магданоз
черен пипер
сол


Запържва се лука, след това каймата. Зелената чушка се реже на тънки ленти, морковът  на кубчета и лютата чушка на ситно. Задушават се за малко. Добавя се чесънът и доматът. Накрая се слагат и маслините с магданоза.


И резултатът:


3. Вариант

Даа, тествах и един трети начин за приготвяне на вкусните емпанадас. Прочетох разни неща из интернет, и разбрах, че в различните страни се приготвят по съвсем различен един от друг начин. Та, попаднах и на сладък вариант, в който за плънка се слагат различни плодови плънки. И ето моят сладък вариант с кайсии:


Получи се като кифлички, но тестото е същото, както при солените, с изключение на това, че добавих захар. За да се получи по-пълна рецепта, ще го напиша отново:

 За тестото:

250-300 г пресято брашно
1 жълтък
100-120 г масло или маргарин
100 гр захар
малко вода

За плънката:

половин кг кайсии
100 гр захар
щипка канела
някакви ядки по желание

Тестото се замесва по същият начин, както по-горе споменах. Оставя се за кратко в хладилника. След това се разточва на кръг, с дебелина около 1,5 см, разрязва се на триъгълници.
Кайсиите се нарязват на тънки резенчета и ги оставяте да покъкрят на слаб огън. Поръсвате ги със захарта и канелата. Бъркате постоянно. Накрая се слагат и ядките. След около 10-15 минути, когато се поизпари малко сокът на кайсиите, сваляте от котлона. На всеки триъгълник от тестото, слагате по малко от сместа, навивате, както се навива кифличка.



Поръсвате ги със захар и се печат в загрята фурна около 20-25 минути.

Впечатленията ми за еманадите са доста добри. Сравнително лесно се приготвят, стават много вкусни, пък и само това, че ги приготвих няколко пъти, потвърждава успехът им. Обичам такива рецепти, които успяват да получат приложение в менюто ни. Споменах на една приятелка за еманадите и нейното внимание беше успешно привлечено, след което тя ми сподели, че е направила успешен опит, даже няколко пъти. Така тези невероятни емпанадас си спечелиха достойно място в списъка с любимите ни чуждестранни ястия.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Гъбена Крем Супа

Септември дойде бързо. Имам чувството, че от всички месеци, той идва най-бързо и най-бързо отминава. С него и първите есенни мисли. Наситен едновременно с новите ни очаквания, ново начало, а в същото време и с онази меланхолия за отминалото лято. За едни е месецът на досадното започване на работа и училище,  за други вероятно време за почивка, а за трети възможност да предприемат някакви промени.  Каквото и да се спомене за септември, той винаги ще си остане с  един тръпчив вкус, при който хем не искаме да свърши лятото, хем ни е любопитно какво ни очаква през новия учебен или работен сезон. Точно в това е очарованието на есента, която сякаш донася уюта вкъщи, а заедно с това и нов извор на кулинарни вдъхновения. И в духа на започващата есен, макар и синоптиците да прогнозират, че септември ще бъде август, ще споделя една добре изпитана рецепта, носеща уюта на есента. Гъбена крем супа. За първи път, когато я изпробвах, имах невероятната възможност да използвам едни гъби, които се бяха появили в задния ни двор. Дълго време не смеехме да ги пипнем, макар и да изглеждаха ядливи. Но баща ми,  като разбирач на горските гъби, ни светна, че това са сърнели.А моята първа мисъл беше, че ще стане чудесна крем супа от тях. Така приготвих за първи път крем супа. Използвах непретенциозна рецепта. Потърсих няколко рецепти в интернет, след известно редуциране, постигнах вариант, който според мен е лесен, достъпен и много вкусен. 




По принцип не обичам да следя точните мерки, грамажи и подобни. Винаги готвя на око. Знам, че не е много правилно, но вероятно един ден и това ще се науча да правя. Та какво ви трябва. Трябва ви най-първо известно количество гъби. Каквито обичате, каквито ви се намират. Знам, че може и със сушени гъби. Дори тогава ставала още по-ароматна супата. Но моят вариант е с пресни. Какво означава известно количество гъби. Аз използвах (не знам колко грама) около 10-12 гъби, зависи от размера, разбира се. При мен варираха, имаше доста ситни, имаше и по-едри. Знам, че не помагам много с това обяснение, но от моя скромен опит знам, че дори и в рецептата да е описано точното количество, то иднивидуалния човек винаги го прави според продуктите, които му се намират под ръка, добавя по нещо, или маха... или пък изпълнява стриктно. Но аз не следя точната рецепта, винаги махам по нещо или променям, за това оставам възможност всеки сам да прецени. Ако все пак трябва да обобщя, около 10-12 средно големи гъби са достатъчни. 


10-12 средно големи гъби (по избор)
около 50-70 г масло или половин пакетче от 125 г
една средно голяма глава лук
чаша и половина прясно мляко
половин литър пилешки или гъбен бульон
малко брашно (2-3 супени лъжици)
черен пипер
сол


Взимате една средна тенджера, разтапяте маслото и запържвате лука. Добавяте нарязаните гъби, като се позапържат, прибавяте брашното. Следва млякото и бульонът. Разбърквате добре и оставате да къкри на слаб огън, докато се посгъсти. Не си спомням колко време ми отне, предполагам около 15-20 минути ще са добре. Така, супата е готова. Ако обичате да виждате какво загребвате с лъжицата, оставете супата така. Сервирайте с наситнен магданоз. Обаче аз съм любител на крем супите и веднага прехвърлих моята в каната на робота за да добие онази приятна консистенция на крем супите. Предварително си приготвих крутони, много ги обичаме за всякакви супи. И веднага и се нахвърлих, докато е гореща още. Оттогава много ми е любима. 

неделя, 28 август 2011 г.

Телевизори


Известно време се чудех с каква рецепта да започна моя любителски блог. След като доста сутрини  ни е спасявала от сутрешния глад една закуска с шантаво име, най-сетне реших, че закуската "Телевизори" е подобаващо начало, както за деня, така и за скромния ми блог. Преди да напиша каквото и да е за тази рецепта, трябва да спомена, че тя най-първо грабва с името си. След това бих казала, че това е възможно най-вкусната и лесна закуска някога! Честно казано не помня откъде я знам, единствено помня, че се казва закуска "Телевизори" и как да я приготвя. Та стига недоумение, идва ред малко да пообясня откъде идва странното и име. "Телевизор" идва от това, че филията хляб се издълбава така, сякаш е екран на телевизор, а яйцето, което се чупи посредата е един вид предаването. Само докато го пиша ми звучи странно и смешно, но какво да се прави, така остана в списъка на вкусните и бързи закуски. Ето и как се приготвя:

2-4  ( в зависимост от желаните порции) филии хляб по желание
2-4 яйца (според броя филии)
сол
черен пипер
1 домат


Както споменах подготовката започва след като филиите се издълбаят. Ще кажете какво толкова сложно има да се издълбае филия хляб, всъщност е важно дупките да не са много големи, за да може яйцето да се задържи към филията, а не да остане самостоятелно да се пържи в тигана, както веднъж ми се случи. Следващата стъпка е да се загрее тиган с много малко олио. Филията се запича от едната страна, след това от другата без яйцето. Ако има нужда, капвате по малко олио. След като от двете страни филията се е запекла, се чупи яйцето посредата, посолява се и се поръсва с малко черен пипер (по желание). Внимателно се обръща и от другата страна. Запържвате толкова дълго, колкото обичате да е рохкаво яйцето. Накрая се сервира с резен домат. По желание може да се сервира върху парче сирене.

неделя, 21 август 2011 г.

За блога

Идеята за кулинарен блог отлежаваше дълго време в мислите ми и чакаше удобен момент, в който  да събера достатъчно смелост, въображение и трудолюбие, за да се появи най-накрая и този блог. Създаден за развлечение и обогатяване на кулинарните ми разбирания. Непретенциозно място в огромното изобилие от информиращи ни потоци, ей така само за моите си работи, написани просто и обикновено, без префърцунени и натруфени очаквания...