Лятна салата с риба тон и таговете на The Liebster Blog Award

С най-голямо удоволствие сядам да пиша отново. :)

Навън морският въздух се носи примамващо и подканящо, аз не мога да му устоя, но все пак лятото тепърва започва. Време е за леки и вкусни храни, бързи за приготвяне, със сезонни и свежи продукти.

Днешното ми предложение е с лек морски привкус, който идва от рибата тон, в комбинация с царевица и много лимонов сок, се превръща в перфектната лека вечеря. Общо взето с този тип салати може да се експериментира много. Важното е продуктите да са добре комбинирани. Приготвя се бързо и аз лично я виждам често в менюто ми за вечеря през лятото. 

Трябват ви:  (за 2 порции)

400 г паста, по желание

200 г царевица

1 консерва риба тон

2 скилидки чесън

сокът от половин лимон

няколко стръка копър

зехтин

сол

черен пипер

по желание люта чушка

Сварявате пастата, отцеждате и премествате в купа. Аз използвах замразена царевица и за кратко я бланширах. Прибавя се към пастата царевицата и рибата тон. Скилидките чесън се счукват, накълцват се на ситно и се прибавят към останалите продукти. Поръсвате със ситно нарязания копър, солта, черния пипер, лимоновия сок и струйка зехтин. Обърквате добре и салатата вече е готова. :)

Лятото започна динамично, сесията отмина благополучно, започна и летния ми ангажимент към туристите :D. Понякога имам чувството, че Златни пясъци, пък и останалите курорти, са откъснати от България. Това място е наситено с толкова много различни хора, култури, езици и навици, че в един момент забравяш къде се намираш. Забавно е да се срещаш с различни хора, а още по-приятно е когато са доволни от работата, която вършиш и им помагаш. Та, започнах с това, защото исках да се извиня за забавената реакция по отношение на таговете, които получих и за които страшно много се радвам. Нямах търпение да получа свободен ден, за да отвърна и да разпратя нови тагове. Това е един много лесен и приятен начин да придобиеш нови последователи и да се запознаеш с нови и интересни блогове. И така, следващата публикация е посветена на The Liebster Blog Award :)))

Салата Капрезе

В последно време се чувствам много гузно. Поизоставила съм блога, и ми е некомфортно. Искам да сложа доста рецепти, ама все се намира нещо "по-важно" и аз все отлагам.
Пък и така съм се заредила с желание. Усещам огромен глад за готвене, изпробване, четене, писане, учене... живеене.
Лятото се е наредило на опашката на случващите се събития и почти му е дошъл реда вече... направо чука на вратата. Макар че на мен ми е все още доста пролетно.
Времето на салатите, свежата храна, пролетните дъждове, обърканите емоции, безпокойствата и ред други пролетни неща.
За да се стимулирам по-добре за трудната курсова работа, реших да пробвам истинската салата "Капрезе". Досега все нещо ми е липсвало - я босилека, я пестото, я моцарелата. Май само доматите са най-сериозни и винаги присъстват.
Взех си готово песто, за да го пробвам най-накрая. Честно казано останах малко изненадана от вкуса му. Но предполагам това е, защото е нов вкус. Сигурна съм, че след втората салата вече ще го заобичам. Пък и е добър повод да пробвам домашно приготвено песто.
Приготвянето на салата Капрезе, както може да предположите, изобщо не е сложно. Тази емблематична салата за италианците, както за нас шопската, е колкото лесна, толкова и вкусна.
Трябват ви един-два домата, топка моцарела, зехтин и босилек. Съществуват различни видове Капрезе. Една с песто Дженовезе, една с листа от босилек, дали ще сложите парчетата моцарела върху доматите, или ще ги редувате, дали ще ги подредите като сандвич - домат, моцарела, домат, моцарела, вкусът винаги ще е италиански и запленяващ. Аз не бих отказала и българския вариант с нашето си саламурено сирене, струйка зехтин и риган. Изобщо комбинацията домат и сирене е възможно най-голямото откритие. Още от сега съм запланувала лятната ми доматено-сирена диета :D Наистина, мога да ги ям до безкрайност. Ако добавим и маслини и една зелена люта чушка, нямам нужда от нищо друго.
И ако все пак трябва да дам обяснение как се приготвя, то бих ви казала, да я направите както ви е на сърце. :)
Нарежете доматите на кръгчета, моцарелата също. Сложете зехтин, поръсете с босилек или риган. Ако моцарелата ви се стори леко безвкусна, можете да си я посолите леко. Ако използвате песто, то ще я овкуси достатъчно. Накратко пестото е смес от босилек, пармезан, зехтин, кедрови ядки, чесън и лимонов сок. Както можете да се сетите, домашно приготвеното песто по нищо не може да се сравни с купешкото. Освен на салата Капрезе, ще го изпробвам на брускети и на още една салата с Фарфале. Изобщо приложимо е в доста рецепти, така че не бива да се страхуваме да експериментираме. :)

Гуакамоле

Предупреждавам, че това може би ще бъде една от най-страстните ми публикации. Колкото и странно да звучи, така е! Понеже това, което най-много искаш, най-много ти убягва. Мисълта че този път ще стане лека полека така те разпаля, че в едни момент гориш от желание да успееш.  Та това е моята история за гуакамолето. Минаха два неуспешни опита, докато успея да го приготвя. Стига съм писала излишни неща, да премина по същество. Бях в моя любим супермаркет, подбирах си печурки, тъй като отдавна си бях наумила да хапна топла гъбена крем супа, пък и времето го предполага. Съвсем, съвсем случайно се поогледах и видях, че имат перфектно узрели авокадота! Много рядко се случва, дори никога!!! J За секунда ми се прокрадна мисълта да пробвам пак, но бързо разума (страха) надделя и взех да се оттеглям. Да, ама нали съм си инат, докато не се получи, няма отказ. Върнах се аз, поопипах ги (казах, ви че ще е страстна публикация J) бяха точно толкова узрели, колкото трябва – пръста леко потъва и кожата им е черна. Пробвах едно-две…  пак взех да размислям какво още ми трябва за гуакамолето. И с изненада установих, че имам всичко – един-два домата, домашно производство от последните за сезона, съвсем пресен магданоз, лимон, лук и чесън. Всичко се подреждаше идеално и реших да сложа край на това колебание, което в мислите ми изглеждаше много дълго, но в действителност трая 1-2 минути. На излизане грабнах един тортила  чипс и с най-бързата крачка тръгнах към вкъщи. Едва ли нещо може да се сравни с тази бързина, когато нямаш търпение да се прибереш и да пробваш това, което ти се е наумило, да видиш веднага резултата – без отлагания, без бавене! Чакам на светофара и си мисля ту за гуакамолето, ту за блога и вече половината публикация ми се е оформила в главата. 

Със същата тази бързина приготвих всичко необходимо – обелих една скилидка чесън, малка главичка лук, половин домат, лимон, магданоз. Започвам с авокадото – най-важното за цялото гуакамоле. Правя прорез с ножа, по учебник, а то въобще не ми дава да вложа усилия – само се разпада. Цветът отвътре е перфектен, меко, костилката сама излезе. С лъжичка извадих вътрешността и директно в купичката за мачкане.  Намачквам грубо с вилица, бързо режа домата на ситни, много ситни кубчета. Следва лука – също много на ситно, счуквам една скилидка чесън, посолявам, изстисквам лимона, поръсвам с магданоз, няколко капки олио и… Гуакамолето е неустоимо вече.

Забивам набързо няколко триъгълничета от царевичното изкушение и мисля с какво мога го комбинирам, сещам се, че ме чака една Каменица Фреш .(с лимон) Чудно… към средата на ноември сме вече, хората приготвят  тикви, карфиол, зеле… А аз тотално в лятото се върнах.  Но когато моментът изглежда толкова подходящ, няма как да се пропусне.

Когато стане въпрос за нещата, които вършим или трябва да вършим, винаги съм твърдяла, че трябва да си тотално вглъбен в това, което правиш, за да го правиш добре и да имаш успех.  Трябва да гориш за това нещо, да мислиш за него постоянно, да се пробваш, да се проваляш, отново да пробваш и да не се отказваш. 

Пиша  това и загребвам с последното триъгълниче тортила от попривършилото гуакамоле… ;)

Хрупкава салата с ориз Басмати

Оригиналното име на тази салата е Crunchy Rice Salad, но реших все пак да го напиша на български. Макар че хрупкава звучи почти толкова вкусно, колкото сrunchy. :) Таа как започна всичко. Отдавна си бях наумила нещо за салата от ориз. Но тъй като не ми се намираше кафяв ориз под ръка, нещата се отложиха. Искаше ми се да взема някакъв по-екзотичен ориз. Избирах между два вида - императорски и басмати. Императорския вървеше повече с морски дарове, пък на мен ми се щеше да опитам басмати на салата.

 В крайна сметка се спрях на басмати. Отдавна знам за този вид ориз, но не съм смеела да го пробвам. Докато сега, добила смелост и вдъхновение, взех си, без много, много да го мисля. О Остана само да намеря подходящата рецепта. Докато търсех различни рецепти, научих много интересни факти за този ориз. Оказа се, че освен много вкусен, е и много полезен. Повечето рецепти са все от индийската кухня, а там, знаете, има доста подправки, които първо, не мога да си набавя с лекота, и второ, нямаше да се харесат у нас. Накрая просто харесах една рецепта от taste.com.au по името си я избрах :), записах набързо рецептата и ето вече ви я предлагам :)

1 ч.ч. ориз Басмати
100 г нудълс
1 глава лук
2 с.л. лимонов сок
3 ч.ч. бульон
1/3 ч.ч. касис/френско грозде
1-2 стръка пресен лук
1/2 с.л. куркома
сол
черен пипер

След като вече сте прочели рецептата и съставките, някои биха възкликнали "та каква е тази салата!" или "какво ще стане от това, какви са тези продукти" Общо взето, би се видяла странна за някои. Но за други ще се окаже вкусно предизвикателство. Аз съм от вторите. :) В оригиналната рецепта се слага микс от подправки - "пет подправки" Това е китайски микс, който съчетава 5 вкуса - горчиво, кисело, лютиво, сладко, солено. Обикновено този микс съдържа звездовиден анасон, семена от резене или копър, сечуански пипер, канела и карамфил. Аз не използвах точно тези подправки, но пък се опитах до известна степен да съчетая някои от 5-те вкуса. При моята салата имаше люто - сложих лют пипер, сладко-кисело-от френското грозде. Като цяло се получи интересна комбинация. Как да си приготвите, ако си падате по нестандартни азиатски изкушения като това:

Аз използвах от полуготовите спагети. Загрях малко мазнина в тиган, колкото можах разлепих нудълсите едни от други, а които не можах - натруших. Запържват се много за кратко. Вадят се на кухненска салфетка, за да се отстрани излишната мазнина от тях. След това запържвате лука в същия тиган за кратко. Добавяте добре измития ориз при лука. Овкусявате със сол, черен пипер и куркомата. Басмати се вари с 3 части и половина вода. На опаковката обикновено е посочено. Ако не искате да оцветявате вашия ориз с куркомата, просто я пропуснете. Но ще се лишите от апетитния жълт цвят, който придава на ориза. Заливате ориза с бульона и оставяте да заври. Около 20-тина минути са необходими, но по-добре следете. След като оризът е готов, отсранете от котлона. Нужно е да се охлади малко, пък и става по-пръхкав, когато се оттегли от котлона. Напръсквате с лимоновия сок и поръсвате с наситнени зелени пера лук. Когато сервирате ориза, поръсвате малко от изпържените нудълс, именно от тях идва тази хрупкавост. Добавяте по няколко зрънца френско грозде.  Воала!

И от към вкус, и от към външен вид, перфектният резултат е гарантиран! Не се колебайте, не умувайте излишно, не е кой знае колко нестандартен вкус. Нещо свежо, лесно и много вкусно. Хапва ли ви се нещо различно, пробвайте хрупкавата салата с ориз басмати! :)

"Суши"

Една авторска рецепта за страхотно предястие, което на вид наподобява суши, а в действителност няма нищо общо с традиционното суши. Авторска, защото един ден нещо ми се науми, че суши ми се яде. А на мен, когато ми се науми някаква идея, ме човърка отвътре, докато не я осъществя по някакъв начин. Нямам никакви продукти за суши, нямаме и ресторант, който го предлага в града. Какво друго ми остава, освен да пофантазирам малко. Въртят ми се из главата едни работи, включващи краставици, моркови, риба... Но тъй като не готвя само за себе си и се съобразявам с вкусовете и на останалите, стигнах до следният вариант: вместо корите нори, използвах краставица, вместо сурова риба, използвах консерва риба тон, и вместо традиционния ориз за суши, който се овкусява с оризов оцет, използвах наш си обикновен ориз... Звучи странно, нали? Така е, голямо предизвикателство е да  изменяш традиционните вкусове в тон със своите и да приспособяваш рецептите с наличните продукти. Но пък точно в това е чарът на готвенето. :)
На първо четене със сигурност изглежда странно и сложно. Веднага бързам да ви оспоря. Вярно изисква си малко търпение и старание, но пък резултатът е интересен и много вкусен.
Ето и продуктите:

За 4 рула:
2 големи краставици
1 кафена чаша ориз
1 с.л. оцет
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
1 морков
1 консерва риба тон
соев сос

Започвам и с обяснението. Първо да спомена за ориза. Всеки път съм го правила с различни видове ориз. Добре ми се получи последният път, когато използвах объл ориз. Първата стъпка е сваряването на ориза. 4 части вода към 1 част ориз. Важно е и в какъв съд ще се вари оризът. За предпочитане е по-широк съд. Когато водата заври, се изсипва 1 ч.л. и след нея се добавя предварително измития в цедка ориз. Вари се 15 минути на средна температура, без капак. След това се изключва котлонът и ако има непоета вода, се захлупва за още малко време. Когато оризът е готов, се добавят оцета и захарта. По този начин един вид се овкусява, тъй като останалите продукти няма да бъдат подправяни с нищо. Така, дотук не е кой знае колко сложна операцията по сваряването. Въпреки че си е майсторство да свариш добре ориза. Но, всички сме варили, колкото и да е, имаме някакъв опит в това. Следват по-сложните действия.
Взимате краставицата, обелвате я с белачка. Предварително си пригответе прозрачно фолио в правоъгълна форма. Или ако не ви се намира под ръка, заменете го с обикновена найлонова торбичка, не от онея с дръжките, а онези прозрачните, със средна големина. Изпъвате я добре на масата, изглаждате гънките. На нея ще редим сушито. Класическият метод за приготвяне на суши е върху специална рогозка, но тъй като това е особен вид, който е с по-нестабилни 'кори', е по-добре да използваме още по-гъвкава рогозка, т.е. фолиото. Продължаваме работата със същата тази удобна белачка. Започвате внимателно да плъзгате белачката по цялата дължина на краставицата, сякаш отново я белите, като се стараете да стават по-широки самите филета. Нареждате ги върху фолиото филие до филе, като гледате леко да се застъпват и да се слепят, за да стане по стабилна 'кората'. Ето така трябва да изглежда:

Гарантирам ви, че след няколко от тези изящни движения с белачката, резултатът няма да закъснее и вероятно ще получите това. Така, до тук добре. Следва да нанесем ориза. Слага се в долната част, като се остави по малко разстояние от ръбовете, за да не се разпръсне ориза, когато завиваме рулото. Подреждате го, добре, в правоъгълна форма, притискайте го добре, колкото по-лепкав се получи, толкова по-добре. Ето как става:

Морковът се нарязва на тънки резенчета. Поставя се по ширината, по средата на ориза, а плътно до него се нареждат и късчетата риба. Ето го и нашият напредък. Сега е специфичната част, която ако от първият път не се получи, не се притеснявайте, пробвайте пак. За мен първото навиване беше успешно. Не е толкова трудно, колкото изглежда, като обяснение.
Започвате да завивате внимателно, като следите да не се разпръска ориза. Пристягате на вътре, и завивате, докато краставицата обвие всичко. Сами ще усетите ритъма и ще видите кое как се получава. В крайна сметка имаме едно добре подредено и стегнато ролце, което изглежда така:

Вижда се, че най-удобно е да се разреже върху дъска, така че внимателно го пренесете от фолиото върху дъската. Режете цилиндърчетата, според това къде започва новото филе от краставицата, така най-добре става. А да, използвайте достатъчно остър нож. Накрая се подреждат с помощта на ножа в подходяща чиния и се сервират със соев сос в отделна купичка. Идеално се получава, когато се потопи в соевия сос, тъй като се доовкусява и се подчертава още повече вкуса на ориза.

Та, това е моето измислено суши. Перфектно е за предястие, когато посрещате специални гости, има с какво да ги изненадате. Вярвайте ми, доста е ефектно и вкусно. А и не отнема толкова много време, стига да свикнете с метода му. Със сигурност може да се обогати с други зеленчуци и риба. Свежа храна, която с голям успех се комбинира с чаша бяло изстудено вино.