Торта за рождения ден на татко - 2

Дълго време се чудих дали да споделя резултата от тазгодишната ми торта-изненада. Понеже си мислих, че не е нищо особено - обикновена сметанова торта. Разглеждайки снимките и припомняйки си всъщност колко вкусна се получи, реших да и дам шанс. Все пак не всички сме изкусни сладкари и можем да си позволим да правим засукани сладкиши и торти. Първоначално исках да пробвам да направя шахматна торта, но вече споменах, че не ме бива много в сладкарството и светлия ми блат се провали, затова и тази идея отпадна. Почвайки тортата, идея нямах с какво ще я украся и въобще какъв вкус да преобладава освен сметановия. В последствие обаче, идеите идваха сами една след друга. Сетих се, че имаме богат запас от различни сладка и конфитюри, които така все не намираме къде да сложим. Имах и дрга идея -  изпитана бърза и много лесна торта, която правих минути преди заминаването си за Германия. Това беше незабравим вкус, който винаги ще помня. Вълненията около заминаването, мисълта, че ще прекарам дълго време далеко от вкъщи и неизвестностите и тази прекрасна лесна торта, която всичко на всичко представляваше просто един по-дебеличък пандишпанов блат, намазан обилно със сметана и отгоре залят със сладко от желирани ягоди. И така ето я и моята торта-изненада за татко.

Разбира се, сега разполагах с повече време и повече възможности за старание. Има нещо особено в приготвянето на тортите. Винаги има някаква празничност, нетърпение да видиш как се е получила, целият процес от поставянето на първия блат, до сиропирането, нанасянето на крема между блатовете, украсата и най-накрая - черешката на тортата, в моя случай - боровинките :D

Ето и как я приготвих.

Необходими продукти за блатовете:

7 яйца
1 1/2 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч брашно
2 пакетчета ванилия
3 с.л. какао за какаовите блатове

За пълнежа и украсата:

500 мл сладкарска сметана
1 бурканче сладко от череши (около 400 г)
1 бурканче сладко от ягоди ( 200 г)
сушени боровинки - по желание

Сироп:

2 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч вода
50 мл ром

Всички продукти трябва да са на стайна температура. Най-добре ги оставете от предната вечер.
Както вече споменах в предната рецепта за торта за рождения ден на татко, спазвам стриктно рецептата на майка ми за пандишпанов блат. Започва се с яйцата - разбиват се дълго време, около 10 минути. След това се добавя захарта и отново се разбиват с миксера. Брашното и ванилията може да се смесят или да се добавят по отделно. След като се получи хубава гладка смес сме готови да изпечем и първия блат. Фурната се загрява. В тавичка с хартя за печене се изсипва малко от сместа и се пече на 180 градуса за около 15-20 мин., добре е да наблюдавате. Аз исках все пак да направя различни блатове и затова прибавих какао на следващите блатове.
Първият ми блат - този без какаото не се получи много добре - дебел и неравен. Вторият - какаовият стана добре, но беше по-голям от белия. С което и фантазиите ми за по-интересна, шахматна торта се изпариха моментално. В крайна сметка се получиха три блата - 2 какаови и 1 обикновен. Като дори последния го поизгорихме леекичко :-) Установихме, че ако го сиропираме повече, никой няма да забележи.

На снимките можете да видите, че дори и подредена, си личи колко неравен беше белият блат. :-)
Все пак има спасение от това положение - да направиш тортата толкова вкусна, че да не се забелязва дефекта, а и както каза майка ми, не я правя за изложение, а за да си хапнем торта.
 
Окуражена, се заех и със сиропа, при който моментално ми се прокрадна една идея за експеримент и лееко пострадах. Отново от непримиримото ми желание да направя по-интересно нещо. Исках да направя карамелена украса и се изгорих с горещия карамел. Слава Богу нищо сериозно. Поредното доказателство, че не ме бива като сладкар.
Готовият сироп изчаках да изстине и смесих с рома.

Разбих сметаната до готовност. Отделих по-голямо количество за украсата, а по-малкото смесих със сладкото от ягоди и малко от сладкото от череши. Разбих ги добре, за да се смесят и овкусят добре сметаната.

Започнах със сглобяването. Първият блат сиропирах добре. Намазах с ягодово-черешовата сметана, да се получи хубав дебел слой. Пуснах и по някоя друга черешка от сладкото, за цвят и за акцент. Поставих средният блат - светлият. Отново сиропирах и отново нанесох от сметаната, последният блат също сиропирах. Накрая намазах хубаво цялата торта със сметаната, която си бях заделила и се започна с украсяването. Любимата ми част. Исках да стане много семпла торта, без излишна суета. Черешовото сладко, просто разнесох по повърхността, като направих малък бордюр, евентуално ако реши да се разтича. :-) Финалният щрих бяха няколко сушени червени боровинки.

Дори и да ви звучи от моите описания като пълен провал, всъщност не беше. Получи се сочна, ароматна плодово-сметанова торта. Всички вкусове вървяха в пълна хармония. Леко киселият вкус на черешовото сладко беше интересен контраст. Дефектите не направиха впечатление на никой. Татко много и се зарадва и каза, че това е висш пилотаж в сладкарските ми умения :-D  Какво ли пък разбира той
Много ни хареса и едва дочакахме да мине време, за да я разрежем. Аз пък цял ден дебнех слънцето да се покаже, та да направя някоя сносна снимка. :-)

Пълнени гъби

Пълнени гъби. Изглежда лесно на вид за приготвяне, в същото време бързо, идеално предястие или интересно ново мезе за студената бира. И точно такива са. Само че, дори и с ясната представа кое как да направя, пак се подвоумих и потърсих малко рецепти за тях. Първите въпроси, които ми изникнаха бяха, дали сурови да напълня гъбите или леко да ги запека, колко време трябва да се пекат и евентуално няколко идеи за плънки. Оказа се, че първоначалната ми идея за бързо мезе, пълнейки гъбите сурови с плънката, щеше да се окаже, може би леко несполучливо, понеже щеше да отнеме повече време да омекнат и да се изпари водата. Затова, понякога, подлагайки нещата на съмнение, се предотвратяват провалите. В края на краищата се получи много вкусно мезе. Знам, че вариации за плънки съществуват много, но аз ви предлагам моята.

Необходими продукти:

6 големи гъби или 10 по-малки*
3 триъгълничета топено сирене
около 50 г пушен кашкавал
няколко лентички Прошуто или бекон
1 скилидка чесън
100 мл бира
сол
черен пипер
щипка лют червен пипер
олио за намазване


*Тъй като пълнените гъби не бяха планувани, а просто ми се намираха доста малки гъбки, плънката ми е малко ориентировъчна. Аз направих две по-големи и осем от малките.


Гъбите се почистват от пънчетата. В тиган, с малко мазнина, се запържват за кратко, докато добият лек златист цвят. Изваждат се и се подреждат в намазнена тавичка. Във всяка гъба, се поставя тънка филийка чесън, посоляват се и се овкусяват с черен пипер. След това се поставя кубче топено сирене, парченца прошуто и отгоре кашкавал. Понеже ние сме любители на леко пикантната храна, както казва брат ми: "Да е пикантно, да върви с бирата", поръсих накрая и с лют червен пипер, а и придава много примамлив вид на храната. В тавичката добавих маалко бира, може би около 100 мл, за да не са на сухо гъбите, докато се пекат. :-)

 Пекат се около 15-20 мин. в силно загрята фурна. Когато кашкавалът се запече и течността изври почти, пълнените гъби са готови за сервиране. Приятна добавка е ситно нарязани пера пресен лук. Самата гъба е доста сочна, благодарение на чесъна е ароматна, а благодарение на кашкавала, който запечатва всички останали продукти, топеното сирене се запазва вътре, разтапя се добре и е интересната изненада, когато вкусите гъбите. Препеченото прошуто пък добавя интересен хрупкав вкус на пълнените гъби и така се получава много богата текстура. Ех, как добре звучи. Не забравяйте и бирата! Идеално си подхождат. :-)