Крем-супа от боб

Навън отново хваща люта зима. Идеално време за писане, готвене, четене на интересни кулинарни материали, за топла храна и напитки... Уюта на зимата свързвам и с вкусните топли супи. Дори обичам да колекционирам опити от приготвянето на различни видове супи. Както всички, които обичат да готвят, и за мен е интересно да пробвам други варианти, освен пилешката супа, супата топчета или боб чорбата. Откакто се сдобих с кухненски робот, съм страшен привърженик на крем-супите. Макар и вкъщи да не намирам други любители на това топло изкушение, винаги си намирам причина и повод да пробвам някоя нова рецепта. Докато си разглеждам снимки в интернет или блогове, често попадам на хубави рецепти, които за момента ме впечатляват, но си ги запаметявам и оставям приготвянето им за по-добър момент. Или когато ми се намират съответните продукти. Но ги помня, просто чакам идеалния момент или просто да ми дойде вдъхновението. Така се получи и този път... Тези дни, докато си пиех сутрешното кафе, прелиствайки новините във фейсбук,  чакайки да изникне всеки момент кулинарно вдъхновение, се натъкнах на една снимка от страницата на  Супичка. Беше снимка на крем-супа от зрял боб. Много ми хареса. След това погледнах и рецептата и зачаках да дойде този момент, за който говорех по-горе. Няколко дена обаче, в съзнанието ми се явяваше тази супичка и по-скоро снимката и. Аз много помня детайли около заснетата храна и понякога просто от това, че ми е харесала на външен вид, се втурвам да я приготвя, дори някой път прилича на външен вид, докато вкуса е различен. Вероятно звучи странно, но пък е успешен метод :) Дълги обяснения за начало, но не знам защо все имам нуждата, да представя ястието, по начина, по който ми е хрумнало. Пък блоговете са предимно за писане. Ето я и нея - супичката. Вдъхновена от Супичка.

Какво трябва:

1 ч. ч. боб
1 глава лук
1 морков
1 чаша прясно мляко
20-30 грама масло
50 грама бекон

При мен се получи така, че нашите бяха решили да сварят боб за обяд. И ето го моя момент. Възползвах се, за да я изпробвам. Пък и както казах, вкъщи не са любители на крем-супите, така че цялото удоволствие от вкусната крем-супа си остава за мен. :)  Използвах от готово сварения боб един-два черпака. Загрях си го малко, прехвърлих го в каната-миксер  на робота. Смила се, докато се получи хубава кремообразна смес. След това добавих една чаша прясно мляко ( даже налях направо млякото на око), добавих няколко късчета масло. Отново се смила, за да се разбърка добре. Приготвих си малко крутони. 

Една филия хляб, нарязана на малки кубчета, овкусени със сол, черен, червен и малко лют пипер. В малко мазнина за запичат. Тъй като не ми се чакаше много и нямах търпение, направо запекох бекона при крутоните. Така дори той стана по-хрупкав. Загрях отново супата, за да покъкри няколко минути. Сервирах в дълбока чиния, овкусих я с прясна чубрица. Майка ми си отглежда няколко стръкчета в саксия. Имаме и пресен зелен лук и пресен копър в саксии.   Това много ме радва, защото е прекрасно да поръсиш храната със свежи подправки. Пък и вкуса е друг. Много обичам ситно нарязан зелен лук. Придава свеж вкус и аромат на ястията. Добавих го и тук. Малко крутони, слагаме и хрупкавия бекон... Отделям няколко минути за снимки, и ето вече загребвам първата лъжица...

Както казах, обичам много крем-супите. Най-любимата ми супа е тази от гъби. Но вече мога да наредя до нея и крем-супата от боб. Много интересен вариант. Доволна съм от опита, а и голям принос за това доволство е именно първоначалното ми вдъхновение от снимките на Супичка. Тъй като аз не бих пробвала нещо, ако не ми хареса първо на външен вид.

Доматена супа

Доматената супа е една прекрасна лятна лека храна. Лесно се приготвя и е невероятно вкусна, ако е приготвена с домати, откъснати от градината. Каквото и да си говорим, домашно отгледаните зелечуци имат съвсем различен вкус. Точно такива ястия, като доматената супа, гаспачото, таратора или салатата, винаги са спасявали положението, когато си много гладен, но не ти се правят сложни гозби, хващаш няколко зеленчука и без много обработка, се получава нещо изкушително и за окото, и за небцето. Обичам простите рецепти, които са много вкусни, стават за минути и правят впечатление, че са сложни...
 Ако сте решили да пробвате тази вкусна лятна супа, ще ви трябват:


 За 2-3 порции:

2-3 едри домата
малка глава лук
1-2 скилидки чесън
1 червена люта чушка
магданоз
сол
черен пипер
риган
няколко маслини

Започваме с доматите. Правите с ножа тънки прорези като хикс, от отбратното на дръжката на домата, пускате ги за няколко секунди във вряща вода. Веднага ги изваждате и ги охлаждате в студена вода. Тази моя любима операция е "шокиране". Та, шокирането на домата се прави с цел да се обели по-лесно. След като доматите са обелени, ги режем на кубчета. Лука, чесъна и чушката режем на ситно. Загряваме малка тенджерка с малко зехтин. Запържваме лука и чесъна. Посоляваме, добавяме черния пипер и ригана. Прибавяме чушката, след кратко задушаване, слагаме и доматите. Разбърква се добре, покрива се с капак. Намаляваме огъня и оставяме малко време доматите да си пуснат сока. Около 10-15 минути и супата е готова. Пасира се, подправя се с малко черен пипер, поръсвате наситнен магданоз. По желание, може да се сложат и ситно нарязани черни маслини. Допълват още повече вкуса. Поднасяте с леко препечена филия хляб и ето един страхотен летен обяд...или вечеря. :)

Гъбена Крем Супа

Септември дойде бързо. Имам чувството, че от всички месеци, той идва най-бързо и най-бързо отминава. С него и първите есенни мисли. Наситен едновременно с новите ни очаквания, ново начало, а в същото време и с онази меланхолия за отминалото лято. За едни е месецът на досадното започване на работа и училище,  за други вероятно време за почивка, а за трети възможност да предприемат някакви промени.  Каквото и да се спомене за септември, той винаги ще си остане с  един тръпчив вкус, при който хем не искаме да свърши лятото, хем ни е любопитно какво ни очаква през новия учебен или работен сезон. Точно в това е очарованието на есента, която сякаш донася уюта вкъщи, а заедно с това и нов извор на кулинарни вдъхновения. И в духа на започващата есен, макар и синоптиците да прогнозират, че септември ще бъде август, ще споделя една добре изпитана рецепта, носеща уюта на есента. Гъбена крем супа. За първи път, когато я изпробвах, имах невероятната възможност да използвам едни гъби, които се бяха появили в задния ни двор. Дълго време не смеехме да ги пипнем, макар и да изглеждаха ядливи. Но баща ми,  като разбирач на горските гъби, ни светна, че това са сърнели.А моята първа мисъл беше, че ще стане чудесна крем супа от тях. Така приготвих за първи път крем супа. Използвах непретенциозна рецепта. Потърсих няколко рецепти в интернет, след известно редуциране, постигнах вариант, който според мен е лесен, достъпен и много вкусен. 

По принцип не обичам да следя точните мерки, грамажи и подобни. Винаги готвя на око. Знам, че не е много правилно, но вероятно един ден и това ще се науча да правя. Та какво ви трябва. Трябва ви най-първо известно количество гъби. Каквито обичате, каквито ви се намират. Знам, че може и със сушени гъби. Дори тогава ставала още по-ароматна супата. Но моят вариант е с пресни. Какво означава известно количество гъби. Аз използвах (не знам колко грама) около 10-12 гъби, зависи от размера, разбира се. При мен варираха, имаше доста ситни, имаше и по-едри. Знам, че не помагам много с това обяснение, но от моя скромен опит знам, че дори и в рецептата да е описано точното количество, то иднивидуалния човек винаги го прави според продуктите, които му се намират под ръка, добавя по нещо, или маха... или пък изпълнява стриктно. Но аз не следя точната рецепта, винаги махам по нещо или променям, за това оставам възможност всеки сам да прецени. Ако все пак трябва да обобщя, около 10-12 средно големи гъби са достатъчни. 

10-12 средно големи гъби (по избор)
около 50-70 г масло или половин пакетче от 125 г
една средно голяма глава лук
чаша и половина прясно мляко
половин литър пилешки или гъбен бульон
малко брашно (2-3 супени лъжици)
черен пипер
сол


Взимате една средна тенджера, разтапяте маслото и запържвате лука. Добавяте нарязаните гъби, като се позапържат, прибавяте брашното. Следва млякото и бульонът. Разбърквате добре и оставате да къкри на слаб огън, докато се посгъсти. Не си спомням колко време ми отне, предполагам около 15-20 минути ще са добре. Така, супата е готова. Ако обичате да виждате какво загребвате с лъжицата, оставете супата така. Сервирайте с наситнен магданоз. Обаче аз съм любител на крем супите и веднага прехвърлих моята в каната на робота за да добие онази приятна консистенция на крем супите. Предварително си приготвих крутони, много ги обичаме за всякакви супи. И веднага и се нахвърлих, докато е гореща още. Оттогава много ми е любима.