Търсене в този блог

петък, 27 ноември 2015 г.

Предидизвикателство през август - ден двайсет и шести


26-ти август - Шакшука.
Винаги съм свързвала това ястие с Израел, но се оказа, че в доста арабски страни също се приготвя. За първи път бях видяла да го готвят в  Мастър Шеф.
Очарована съм просто, колко обикновено, бързо толкова близко до нашия вкус е това ястие и в същото време тоооолкова вкусно!
Може да ви прилича на нашия Миш-маш и няма да сте далеко от истината, просто тук яйцата остават цели, което на мен лично повече ми допада.
Макар, че съм чувала, че обикновено се поднася за закуска, на мен идеално ми се вписва за  вечеря. Когато сме изморени от деня, хапва ни се набързо нещо вкусно и топло, даже направо от тигана ако може... Така като гледате снимката, не ви ли се иска да разчупите хлебчето и да затопите хапка с ръце във вкусния доматен сос?
Ако да, ето и как да си приготвите Шакшука.


2 яйца (за повече порции увеличете бройката)
2-3 средно големи домата
1 червена чушка/пипер
150 г сирене
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
сол
черен пипер
магданоз или други зелени подправки

Лукът, доматите и чесънът се нарязват на ситно, чушката - на ивици. В дълбок тиган загрявате зехтина и запържвате лука до златисто, след него и чесъна за кратко. Добавяте нарязаните домати и чушката и задушавате. Овкусявате с подправките. Когато доматите си пуснат сока и се образува соса, чуквате яйцата и захлупвате с капак. Колко дълго ще ги готвите, зависи от това как предпочитате яйцата, ако ги обичате рохкави - 2 до 3 минути, ако ги искате напълно сготвени, оставете ги за 5 до 6 минути. Накрая натрошете сиренето отгоре. Поднесете с топъл хляб. :-)



сряда, 25 ноември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и пети


На 25-ти август съм си записала, че за вечеря  съм си пекла хлебчета на бързо (полуготови, не съм ги месила аз) с песто и крамбъл (който съм пекла предната вечер) и по-късно съм пила бира с приятели, явно затова съм и бързала...
Ех, интересно е да се върнеш назад и да се сетиш кое, как и защо. Та, очевидно не е било кой знае каква вечеря. И все пак без рецепта няма да оставя тоя пост.
Крамбълът ми е един от любимите лесни десерти. Сещам се също така, че доста го бях отлагала, докато се наканя да го изпробвам. Бях набрала къпини и имах боровинки.
В главата ми се въртяха картини на апетитно запечени горски плодове, разтичащи се изпод хрупкавата, ароматна коричка от брашно, масло и ядки.
В крайна сметка дългото плануване и отлагане, старанието, което исках да вложа, малко се разминаха... Приготвих крамбъла преди да изпека пицата от по-предната вечер, за десетина минути. То пък и колко ли му трябва.


Крамбъл с горски плодове

250 г боровинки
250 г къпини
2-3 с.л. захар
1 с.л. брашно
малко настъргана лимонова кора

3 с.л. брашно
100 г масло
2 с.л. овесени ядки
1-2 с.л. захар /по желание, ако обичате по-сладкото/
щипка канела
щипка сол



Плодовете се измиват добре и подсушават. В купа смесвате плодовете, заедно с брашното, захарта и лимоновата кора и хубаво обърквате.
Намазнявате тавичката, където ще печете Крамбъла и разпределяте плодовете.
Брашното, заедно с маслото, овесените ядки и подправките смесвате в купа хубаво, до получаването на едри трохи. Накрая, покривате хубаво плодовете с брашняната смес и слагате да се пече. Не се сещам да съм засичала време, но около 20-тина минути трябва да стигнат. Или докато коричката отгоре порозовее.
Топъл е много вкусен, дори може би по-вкусен, отколкото, когато е студен. Ако добавите и малко ванилов сладолед, получавате страхотно изкушение!

неделя, 22 ноември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и четвърти


На 24-ти август съм похапвала ето това за вечеря... Сандвичи с пушена сьомга. Елементарно, бързо и страшно вкусно.
Няма и много за разясняване по приготовлението. Просто печен ръжен хляб, масло, сьомга, няколко листа рукола, малко червен лук, лимонов сок, сол и черен пипер. Идеално за хапване, докато гледате някое предаване или филм. Или просто не ви се готви. Да в пълен контраст с предната публикация, където обяснявам как готвенето е терапия, но какво да се прави, има и такива моменти, в които явно нямаме много нужда от терапия. :-)


събота, 21 ноември 2015 г.

Предизвикателство през август - ден двайсет и трети


Един недобре затворен прозорец, силен вятър и джъд, изгорял лаптоп, неуспешен опит за преместване, много неясноти и неизвестности ... може би така мога да обясня внезапното ми изчезване от блога и прекъсването на предизвикателството за цели три месеца!
Да, определено не беше приятен период. Но, разбира се след всяка трудност, човек с нови сили продължава да се бори...

Разбира се, липсата на лаптоп, не попречи да довърша предизвикателството, макар и несподеляйки го с вас. Запазих снимките и рецептите, за момента, когато ще мога да се завърна към блога. И ето го този момент.
И понеже готвенето  винаги ми носи успокоение и ред в обърканите мисли, вечерта на "инцидента" с лаптопа, си правих пица. От край до край. От тестото, до доматения сос, всичко внимателно и с много любов.


За тестото:
200 г брашно
1/2 ч.л. суха мая
1 с.л. кисело мляко
малко топла вода
щипка сол
щипка захар
струйка зехтин


За доматения сос:

2-3 средно големи домата
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
щипка сол
щипка захар
риган
босилек
черен пипер

Тестото за пица винаги меся по един и същи начин. Правя кладенче по средата, добавям киселото мляко, зехтина, солта и захарта. Маята, въпреки че беше суха, пак я разтворих в топла вода и добавих към останалите съставки. Замесих меко тесто и оставих да втаса. През това време се заех с доматения сос.

На дупето на всеки домат направих малко кръстче и пуснах във вряла вода за много кратко. След това веднага шокирах в студена вода. Обелих доматите и ги нарязах на ситни кубчета. В малка тенджерка загрях зехтина. Запържих за кратко, много наситно нарязания лук и чесън. Добавих доматите и овкусих с подправките. Намалих котлона и оставих да покъкри за кратко, докато се получи сос и малко от водата на доматите изври. Не се получи толкова фино, както си го представях, но все пак - много вкусно.


 След като тестото втаса, го разточих на тънък блат, върху хартия за печене. Разнесох отгоре доматения сос. Имах различни продукти за топинг отгоре и дълго се чудих какво да сложа. В крайна сметка реших, че ще  направя едната половина с различни сирена, а другата с шунка.

Изпекох пицата в предварително загрята фурна за около 20 минути. Резултатът - невероятно вкусна домашна пица, а стресът - понижен, от приятното занимание.


Разбира се, че можете да си вземете готова пица от магазина и само да я опечете или да съкратите всяка стъпка по приготовлението, купувайки си нещо полуготово, било то блата или соса. Приготвянето на пицата от началото до края, обаче, е същото, когато искате да се приберете вкъщи, вървейки умишлено пеша, а не вземайки превозно средство, ей така, заради по-дългото време навън, за чистия въздух и за времето, в което можете да помислите.