Предизвикателство през август - ден двайсет и втори

Днес отново посетих шведския фест в центъра на града. Беше много приятна разходка и отново вечерях сред тълпите от хора.
Този път доста се колебаех какво да си взема и в крайна сметка се спрях на запечена моцарела, в плосък хляб, с домати, рукола и оцет балсамико.

Нищо особено, но страшно вкусно. Другият вариант беше със запечено овче сирене. Мисля, че щеше да бъде по-вкусно, но понеже не си падам по овчето сирене, реших да заложа на сигурното.

Предлагам ви малко снимки от събитието, понеже последните ми постове са доста бедни, но скоро се завръщам с готвенето.

Random шведи на пост

 Хората, насядали пред кметството, пият бира и се радват...

 Ето и къде стават вкусните, сочни наденички - братвурси, ростбратвурси, шинкенвурси и всякакви други вкуснотии.

 

Иии Честита Нова година! Нее...Кулминацията от предната вечер - заря! Кой не обича фоерверките?! :-)

 Красивите вечерни гледки на Висмар.

 

Предизвикателство през август - ден двайсет и първи

Днес ходих на Шведен фест-а в града,  който живея. Или иначе казано, винаги има празненства по това време от август. А защо е шведски, защото, градът е бил известно време под шведско управление. Разбрах, че е голямо събитие тук и реших да отида да видя.
Ходила съм и на други подобни такива и знам, че със сигурност ще има някаква вкусна храна, която се продава на улицата, затова и реших вечерята ми да е направо там.

Ростбратвурст

Обичам вкусните, печени вурстове в хлебче, с горчица! Класика.

За доброто настроение - Пиня Колада. Някак си, има нещо страшно приятно в това да вървиш, да гледаш какво се случва наоколо и да пийваш коктейл...

Кулминацията на вечерта беше зарята.
Утре ще допълня поста, а сега отивам да спя. :-)

Предизвикателство през август - ден единайсти

Поради технически причини и недостиг на време, публикувам вечерята от 11 август днес.
Не, че да се извинявам или нещо, ама така се получи. А аз обичам, когато нямам време. По-скоро обичам да съм заета.
Мислих си да пусна само снимките без много текст, но пък това, което вечерях исках отдавна да споделя и реших да му отделя маалко повече време. И така.

Фламкухен!

Откакто го опитах за първи път на един коледен пазар, тук в Германия, се влюбих в него!
Толкова просто приготвен, но толкова вкусен!
Исках да се пробвам да го приготвя вкъщи, но така и не се наканих и то докато се наканя,аз взех, че отново дойдох в Германия.
Този Фламкухен, купих от магазина. Да, полуфабрикат, исках да го приготвя сама, но вчера бях толкова гладна и толкова малко време имах, че реших хем да спестя време, хем да си припомня вкуса му, за да знам как да го приготвя по-добре. :-)
Повече ще ви напиша за него, когато го изпробвам.

На кратко казано, представлява блат, подобен на пицата, върху него има заквасена сметана, типична немска шунка, която наричат "шпек" и лук. Толкова! Буквално преведено означава огнен сладкиш, огнена торта или нещо подобно. Но, повече - когато го приготвя и представя като самостоятелна рецепта.

Рибата и бирата са задължителни!

Това очарователно градче се слави с вкусната прясна риба и горчива бира. Какво му трябва повече на човек - мирис на море, звука на гларусите, риба, бира и някой местен...
Не беше учудващо за мен, че навсякъде се предлагат сандвичи с риба, по-учудващото беше, когато сутринта, минавайки през двора на университета, видях малък фургон, където продават наливна бира. Да! В университета, рано сутрин, целия ден, цялата първа учебна седмица. Добре, може би е малко наивна моята изненада, все пак това е страната, където се консумира и произвежда много бира. Ако обичаш бира, това не е никакъв проблем, даже напротив - навсякъде ти предлагат, дори и безплатно. Е, ако това не е раят за бирените фенове, то не знам къде е.

В това малко корабче и в още няколко други, на "туристическото пристанище", продават много видове свежа пушена риба, която е наистина много вкусна. Имената им са ми малко трудни за произнасяне, но съм сигурна, че от любопитството ми към новите вкусове, ще ги науча бързо.
Понякога оставам малко в недоумение относно немските традиции, но не можеш да си в крак с всичко. Така например, седейки с компания немци в едно кафене до пристанището,  се появиха някакви хора, които празнуваха, че приятелят им се е оженил. Младоженецът разнасяше табла с лакомства, малки бутилчици с ликьор и друг алкохол. Обясниха ми, че това било традицията, когато някой се ожени, трябва да ги разнася и да ги продава на символични цени. А друга интересна традиция за ергените е, че ги карат да застават на Марктплац-а (нещо като нашия център на града) изсипват им купчина талаш, в който има дребни неща, като бижута или нещо подобно, и те трябва да ги намерят. Звучи ми като да намериш игла в купа сено. Но, така е, трябва да ги накарат да се засрамят, че не са се оженили навреме. Немска му работа.
Като споменах Марктплац, градчето е известно най-вече с това, че е член на така наречената Hanseatic League. Навремето е играло важна роля в търговията между Германия и Северните страни. Градът е защитен от ЮНЕСКО, заради типичната архитектура на къщите и готическите църкви.Казват, че сърцето на града е така нареченият пазар (Marktplatz), a душата му са трите големи църкви.

Стъпка напред

След натовареното лято е ред съвестно да се завърна към моята страничка. Макар и да не мога да споделям рецепти, обещавам, че ще присъствам все с някакви материали. Имах големи кулинарни планове за лятото, но в крайна сметка единственото, в което се състоеше моето лято, беше работа, работа, работа, сън, работа, работа, плаж, работа, работа и пак работа. Даа, не беше едно от най-леките лета, но не мога да отрека, че имаше и хубави моменти. За сметка на това, очаквам есента да бъде зашеметяваща. И спокойно мога да кажа, че за отсъствието ми тук, има доста важна и приятна причина. Това е моето приключение до Германия и обратно. Надявам се да не са само празни обещания, но когато мога ще споделям впечатления за страната, кухнята им разбира се, хората и всичко, което ми прави впечатление. Затова няма да изоставям блога, ще гледам да го поддържам жив.
Впечатленията ми за сега са добри. Намирам се в едно спокойно и красиво градче в Северозападна Германия. Хората са мили и внимателни и тепърва ми предстои сблъсъка с другата култура, с техните обичаи и традиции, с техните нрави и така нататък. За няколкото дни престой не съм се разхождала кой знае колко много. Ходих два пъти до центъра им и обикалях близките улички. Не съм изпробвала все още кухнята им, но мисля скоро да го направя. Първото нещо, което пробвах беше сладолед или по-скоро замразен йогурт от една италианска сладкарничка, а после и  от едно магазинче специално за замразен йогурт или fro jo, както му викат на запад. :)
Трябва да ви кажа, че сега, в началото, когато кухнята, където живея, е доста оскъдно оборудвана, си е цяло изобретателство да се храниш нормално, а за готвене и дума да не става. :D Едва пристигнала, веднага започна да ми липсва българската храна и едно от първите неща, които си взех беше немско кисело мляко! 
Приключенията и изненадите следват една след друга и нямам търпение да се потапям все повече и повече в атмосферата на немското градче.
С това приключвам първия си пост от немска земя. :)