Пъстърва с лимонов ориз

С настроение за утре, споделям и аз една рецепта, която може да послужи за празничната трапеза. А и винаги закъснявам с рецептите си, когато стане въпрос за празници, сега ми се науми да я публикувам на време. Идеята взех от Джейми Оливър, но измених доста от нещата, като започнем от самата риба, до зеленчуците и ориза. В рецептата си той използва скумрия, салатата му беше доматена, а вместо ориз използва киноа. Аз разполагах с пъстърва, нямах разнообразие от домати, а киноата определено представлява интересен продукт, но за момента нямах и реших да използвам ориз Жасмин. Приготовлението е напълно същото, както при Джейми. Резултатът също е много вкусен, лесно се приготвя, а и е нещо различно от стандартните риба с ориз. Пъстървата също има люспи, което е и едно от "условията" за рибата, която трябва да присъства на трапезата ни за празника. Смята се, че люспите на рибата са символ на богатството и благоденствието. Запазете няколко едри люспи от шарана в портмонето си, за да ви върви на късмет и пари.
За утрешния празник, нямаме именник, но пък за сметка на това, си имаме шаран. :-) Планирам да го приготвим по класическа за Никулден рецепта - пълнен с ориз, орехи, гъби. Твърде вероятно е, ако всичко мине добре, да споделя рецептата и как се е получило.
Но за сега да се върнем на моите пъстърви и как се приготвят.

2 порции

2 пъстърви
1 ч.ч. ориз Жасмин
2-3 средно големи домата
1 краставица
1 глава лук
няколко стръкчета магданоз, копър
половин лимон
2 с.л. зехтин
сол
черен пипер

Първото нещо, което трябва да направите, е  да почистите рибата. Нашата беше изчистена от вътрешностите, само люспите доизчистих аз. След това се правят прорези, както е на снимката. Овкусява се със солта и черния пипер - отвътре и от вън. В прорезите може да се сложи тънки резенчета лимон, магадноз или копър. Намазва се със зехтин и си чака реда.

 През това време можете да подготвите ориза. Измивате го добре, слагате вода да заври. На описанието на моя, беше 1 част ориз към 2 части вода, но ми се струваше, че хрупкаше още и се наложи да добавя още една чаша вода. Когато водата заври, посолявате я и слагате ориза. Тук има един интересен момент, в който се добавя цялата половинка лимон, директно във врящия ориз и се вари заедно с ориза. Самият жасминов ориз има специфичен вкус и аромат, който идеално се допълва с лимоновия сок. Жасминовият ориз може би малко ми наподобява на ориз Басмати. Когато оризът се свари, изваждате и сварения лимон, като го отцеждате. По този начин оризът поема целия аромат и вкус на лимона. В последствие обаче се оказа, че оризът маалко нагарчаше, заради бялата част на лимона, която е характерна за всички цитрусови плодове. За мен не беше проблем това, аз си падам по горчиви вкусове, но не всеки го възприема добре. Решение може да бъде да използваме настъргана лимонова кора и да използваме отново лимона, но без бялата част. Накрая аз добавих и струйка зехтин, защото ми изглеждаше малко постен ориза.
Какво се случва с рибата. Загрявате тиган с незалепващо покритие, добавяте 1 с.л. зехтин и я слагате да се пържи. Когато придобие златисто-кафеникав цвят , я обръщате от другата страна.
Салатата се приготвя много просто. Доматите, краставиците и лукът се нарязват. В голяма чиния подреждате зеленчуците в кръг по края на чинията. По средата сипвате от лимоновия ориз и най-отгоре поставяте рибата.
Разбира се, можете да се водите и от инструкциите в сайта на Джейми, или пък да прочетете как се е получило при мен. Във всички случаи рецептата не е сложна, не изисква кой знае какви усилия и се получава много вкусно. Силно препоръчвам за любителите на риба. :-)
Весел празник утре!
:-)

Празнуване по немски ... и по студентски

Честита Коледа и Щастлива Нова година пожелавам на всички! Весели празници и колкото и банално да звучи, ви пожелавам здраве и късмет през новата година, както и доброто настроение дълго време да не ви напуска! Защото знам, че баналните неща са най-истинските и понякога най-важните. :)

Все се канех да напиша тази публикация и все излизаше нещо по-важно, по-интересно или по-належащо... Иде реч за кулинарните ми срещи по различни поводи тук.

 На първо място, понеже е от най-скоро, ще ви разкажа за това как посрещнах Коледа с унгарец, словак, тайванка, тунизийка, китаец и украинка. Да, съвсем далеч от традиционната Бъдни вечер беше, но все пак си остава ценен спомен за мен. Решихме да си направим "немска Бъдни вечер", и в менюто ни да присъстват традиционните вурстчета и картофена салата. Дали немците посрещат така Бъдни вечер, един господ знае, но речено - сторено. Взехме и Щолен, разбира се, за къде сме без него. Всеки се включи в приготовлението на трапезата. Момчето от Словакия приготви плодово-винен пунш, китаецът сготви пиле по китайски (че как иначе :D), аз бях приготвила нещо традиционно от българската трапеза за Бъдни вечер - постна бобена салата. 

 

Всички нямахме търпение да седнем на масата! Слушахме коледни песни, аз им разказвах за нашата пита с паричка вътре и как за нова година правим баница с късмети. След това изиграхме няколко игри, подходящи за маса. :-). Получи се интересна и весела вечер, типично за Коледа, всички бяхме преяли и все още имаше много храна... :D

 ***

 Следващото, за което ще ви разкажа е как отбелязахме Никулден. Тук вече си бяхме българска компания, преди да заминат всички за България. Това беше и последната вечеря,на която бяхме всички българки заедно за тази година, тъй като на следващия ден едното момиче отпътува за България. 

 Все се канехме да си вземем от пушената риба, която продаваха на пристанището. Изглеждаше толкова изкушаващо всеки път, когато минавахме покрай малките корабчета на път за гарата. Най-накрая дойде Никулден и вече нямаше как - риба трябваше да се вземе. Тогава пък се случи някаква буря и времето беше много студено. Затвориха университета, разпуснаха учениците и съответно затвориха корабчетата, които продаваха риба. За щастие, като морски град, тук на доста места се продава риба. Та в един ресторант, близо до пристанището, имаше разнообразие от пушена и прясна риба. Тъй като не знаехме наименованията на рибите на немски, всеки си хареса някаква риба на външен вид. А после търсихме в гугъл какво сме яли :D. Оказа се, че аз съм си взела пушена сьомга. Едното момиче искаше много да опита змиорка. Попълнихме менюто и с по един шиш с пушени скариди. Сгряхме си от традиционното немско греяно вино. И ето така имахме нашия си екзотичен Никулден без шаран. :-)

Сьомгата ми хареса, определено ми стана любима риба, но аз бях впечатлена от змиорката, макар че не намерих други поддръжници. :) Комбинирахме с варени картофи и сос от заквасена сметана с лимонов сок, копър и черен пипер. 

***

Следва да ви споделя и как мина последния ни 8-ми декември. Зашеметяващо! 

Първото българско голямо парти! Да, ние го направихме, разбира се. :-) Поканихме всички, които познавахме и смея да кажа, че както беше тръгнала тенденцията да не вървят много партитата или да не идват много хора на тях, на нашето дойдоха всички, всички стаи бяха пълни с хора! Запознахме ги с българската музика (а.к.а. чалга), макар че някои от германците вече доста добре се бяха запознали с нея, толкова добре, че да си поискат конкретна песен! На франсетата също много им допадна :-) Играхме право хоро в коридора на общежитието с мексиканци, испанци, германци, китайци, тайванци, малайзийки, словаци... и беше невероятно.

Гостихме ги със суши. Даа, партито трябваше да е лъскаво, весело, с храна и танци, както си му е редът. Напълно подобаващо! Като за последно!

 Всеки получи по шот желирани мечета... с водка.

***

 И като за финал - Денят на благодарността!

От студентския съвет бяха решили да организират за интернационалните студенти традиционна вечеря за деня на благодарността с пълнена пуйка!

Всеки донесе нещо от неговата национална кухня. Така опитахме кус кус от Турция, млечен десерт от Китай, маршмелоу бисквитки, приготвени от германка, живяла в Америка, немски варени картофи :D, а ние им занесохме кюфтенца, ориз със зеленчуци и кавърма. Впечатлена бях от греяното бяло вино с вкус на портокал, което страшно те отпуска и ти действа празнично :D Както и от печените кестени, и от лешникотрошачката в купата с ядки, за която няколко души казаха, че действала успокояващо. Когато трошиш ядките с нея, сваляла стреса, това беше заключението на един индиец,  с който много съм съгласна.

 Беше наистина уютна и приятна вечеря, дори мога да кажа, че почувствах топлината на празника и цялата тази добронамерена обстановка ти действа успокояващо и те зарежда с положителна енергия. :)

 

П.С. Ако посрещнем весело и Новата година, ще редактирам поста, добавяйки и разказ от празничната вечер. :D

***
Както и бях ви споменала, ще обновя поста с няколко снимки от Нова година. 

Нейно величество - Новогодишната баница с късмети! Най-накрая! Най-накрая да направя заветната баница тук! Благодарение на един турчин, който ме снабди с кори за баница и унгарците, които ми услужиха с фурна! Че за къде сме на Нова година без баница с късмети?! :-)

Както може би се досещате за Нова година менюто ни също беше интернационално, даже повече от всеки друг път. Салата Мимоза и пилешки копанчета в меден сос от Украйна, хапки с червен хайвер от Казахстан, Рьощи от Словакия, усмивки и различни мезета от Унгария, украинско шампанско, донесено от тунизийка и украинска водка, донесена от германец, дъвки от Румъния, баницата с късметите от България, ех...

Поздравихме се с Новата 2014-та година навън, с шампанско, палейки фойерверки, пиратки и бенгалски огън. Струваше си да се преживее :-)

Рибата и бирата са задължителни!

Това очарователно градче се слави с вкусната прясна риба и горчива бира. Какво му трябва повече на човек - мирис на море, звука на гларусите, риба, бира и някой местен...
Не беше учудващо за мен, че навсякъде се предлагат сандвичи с риба, по-учудващото беше, когато сутринта, минавайки през двора на университета, видях малък фургон, където продават наливна бира. Да! В университета, рано сутрин, целия ден, цялата първа учебна седмица. Добре, може би е малко наивна моята изненада, все пак това е страната, където се консумира и произвежда много бира. Ако обичаш бира, това не е никакъв проблем, даже напротив - навсякъде ти предлагат, дори и безплатно. Е, ако това не е раят за бирените фенове, то не знам къде е.

В това малко корабче и в още няколко други, на "туристическото пристанище", продават много видове свежа пушена риба, която е наистина много вкусна. Имената им са ми малко трудни за произнасяне, но съм сигурна, че от любопитството ми към новите вкусове, ще ги науча бързо.
Понякога оставам малко в недоумение относно немските традиции, но не можеш да си в крак с всичко. Така например, седейки с компания немци в едно кафене до пристанището,  се появиха някакви хора, които празнуваха, че приятелят им се е оженил. Младоженецът разнасяше табла с лакомства, малки бутилчици с ликьор и друг алкохол. Обясниха ми, че това било традицията, когато някой се ожени, трябва да ги разнася и да ги продава на символични цени. А друга интересна традиция за ергените е, че ги карат да застават на Марктплац-а (нещо като нашия център на града) изсипват им купчина талаш, в който има дребни неща, като бижута или нещо подобно, и те трябва да ги намерят. Звучи ми като да намериш игла в купа сено. Но, така е, трябва да ги накарат да се засрамят, че не са се оженили навреме. Немска му работа.
Като споменах Марктплац, градчето е известно най-вече с това, че е член на така наречената Hanseatic League. Навремето е играло важна роля в търговията между Германия и Северните страни. Градът е защитен от ЮНЕСКО, заради типичната архитектура на къщите и готическите църкви.Казват, че сърцето на града е така нареченият пазар (Marktplatz), a душата му са трите големи църкви.