Сладолед

1-ви юни - този така радостен ден за децата! Спомням си, когато бях в детската градина беше голямо тържество за нас. От една страна защото самата детска градина носеше името Първи юни, а от друга, че е празникът на децата. Песни, танци, балони, цветя, лято, череши, ваканция, море, сладолед... все приятни и любими неща от детството. Какъв по-добър повод от това на 1-ви юни да ви покажа едно от любимите лакомства на децата - сладоледът!

Идеята почерпих от един чуден кулинарен блог - Кулинарни фантазии - блогът на Светлето. :)

Никога не съм си представяла, че правенето на домашен сладолед ще е толкова лесно или пък че резултатът ще е невероятен. Рецептата беше ясно и добре показана, доверих се на опита на Светлето и знаех че ще се получи добре. Откраднах си малко време и на спокойствие приготвих чудния домашен сладолед. Веднъж разгадала тайната за правенето му, считам че купеният сладолед ще бъде изместен за дълго от менюто ни.
Ето и рецептата, без никакви промени:

3 яйца
2 пакетчета суха сметана ( 1 пакетче е 60 г)
1 непълна ч.ч захар
400 мл прясно мляко
1-2 ванилии

 Белтъците разбих на сняг, с повечето от захарта. След това разбих жълтъците с останалата захар, а накрая сухата сметана и млякото. Ванилията се прибавя към някоя от останалите съставки. Накрая се смесват всички съставки като се бърка в една посока.
Исках да опитам сладоледа в натурален вид, но и ми се искаше да го обогатя с още някакъв вкус. Исках да е някакъв плодов вкус. В хладилника ми се намираха няколко портокала. Вярно, не им е сезонът сега, но пък са много свежи и подходящи за сладолед и внасят летен вкус. Разделих сладоледа на две части, прибрах в две отделни купи. Настъргах кората на един портокал и прибавих малко ситни парченца от плода. Разбърках добре и прибрах и двата сладоледа в плътно затворени кутии, във фризера. Периодично на няколко пъти го разбърквах, за да не се получат големи парчета лед. И зачаках за резултата. :)
Знаех, че вкъщи ще бъдат много изненадани и нямах търпение да им сервирам от хубавия домашен сладолед.

Портокаловият сладолед стана много ароматен и свеж. Нямам търпение да усъвършенствам рецептата и да добавям нови и различни съставки, за да се получава всеки път уникален сладолед. Такъв, какъвто не можем да открием по магазините. :)

За моя изненада, натуралният вкус - ванилов, се хареса повече и по-бързо свърши. :)
Ваниловият сладолед е по-универсален. Може да се включва в различни други рецепти - в сладоледена торта, в Кафе Гранита, или в известния десерт Аляска, който мисля да пробвам някой път.
Не се колебайте, ако искате да изненадате любимите си хора, пригответе им уникален сладолед, по техен вкус. Няма по-лесно нещо от това да зарадваш другия. :)))

Нова година - нови хоризонти и шоколадово-портокалови кексчета

Свършиха празниците отдавна. Мина и досадната сесия, която сякаш край нямаше. Много тежка беше, най-тежката досега. Появиха се отново квартирантски неволи. Нямах търпение всичко да приключи и да се отдам на заслужена почивка и полезен кулинарен труд. За щастие успях всичко да свърша с приемливо добри резултати и ето ме вкъщи отново, с кулинарното нетърпение да се изпробват различни неща.
За да не е съвсем празен пост, без никакви снимки и рецепта, ще ви споделя какво приготвих за новогодишната нощ. Едни ароматни зимни празнични кексчета.

Направих ги по образец на рецептата за шоколоадово-портокалов кекс, за която бях писала вече. Тогава се провалих, но иначе рецептата е много хубава. Затова реших да я пробвам пак , но под различна форма. Все пак ще ви я напиша пак.

1 портокал
125 г масло/маргарин
3 яйца
280 г захар
100 г гъст айрян
25 г какао
250 г брашно
1 и 1/2 ч.л. бакпулвер
щипка сол

Рецептата не е никак сложна за правене. Продуктите просто се разбиват и се смесват. Хареса ми и заради това, че портокаловият вкус се усеща много силно.

Измива се добре портокала. Поставя се на дъното на тенджера и се пълни с вода, докато го покрие. Вари се за около 20-30 мин, до омекване. Изважда се след това, оставя се да се охлади и се нарязва на парчета. Пасира се на гладко пюре.
Яйцата се разбиват, прибавя се към тях и захарта и се разбиват до получаването на пухкав крем. Смесват се брашното, какаото, бакпулвера и солта. Към разбитите яйца прибавяме айряна, разтопеното масло и портокала. Накрая на 2-3 пъти изсипваме сухите съставки и разбъркваме добре. Фурната се загрява на 180 градуса.
По принцип аз използвам силиконови формички за кексчета, но този път реших да им сложа и хартиени кошнички, за по-сигурно, пък и изглеждат по-празнично. Формите не се пълнят до горе, за да не прелее сместа, когато се пекат. Макар че моите кексчета едва се подадоха извън хартиената кошничка.
По желание можете отгоре да сложите някакви ядки. Аз сложих орехи.
Пекат се за около 30 мин, като проверявате за готовност с дървено шишче.
Рецептата е същата, различното е, че пропуснах разтопения шоколад и сместа разпределих във форми за кексчета. Този път не претърпях провал, а напротив - получиха се много ароматни какаови кексчета.

Кексът-провал, който се хареса на всички

Ще кажете сигурно "Къде е този провал, та той си изглежда съвсем наред"... да ама всичко излиза наяве, щом се разреже. С една дума - суров отвътре, примамлив отвън. Таа да започвам все от някъде с обясненията. Харесах си рецептата от блога на Ирина - sunshine's kitchen
Спазвах всичко стриктно, правих го с огромно любопитство, нетърпение и ентусиазъм, но в крайна сметка, претърпях поредния провал в кексовата си кариера :)))) Всеки път си казвах, че повече с кексове няма да се занимавам, упорито се убеждавах, че аз десерти не мога да правя и все пак, вдъхновението надделя! Заех се аз, запретнах ръкави, подготвих продуктите и с най-огромното желание на света започнах да правя поредния кекс!!!
Мдаа, окуражавах се, че този път ще се получи, внимавах много, правих го в спокойна и съсредоточена среда, където няма кой да ти отвори фурната и кекса ти да отиде на вятъра. И все пак получих жизненоважната подкрепа, че каквото и да стане, ще го изядем, а това е най-важното, нали? (:  Ще си спестя описанието на процеса по приготовлението, копирайки рецептата, за да не объркам останалите желаещи да го пробват, защото ще ви издам в аванс, че става абсолютно неповторим! И за да прекратя противоречията и объркването (хем провал, хем харесан) ще ви предложа рецептата:

От sunshine's kitchen

1 портокал
100гр черен шоколад
125гр масло
3 яйца
280гр захар
100гр гъст айран (кисело мляко към вода = 3:1)
25гр какао
250гр брашно
1 и 1/2 чаена лъжаца бакпулвер
щипка сол

Измиваме портокала, слагаме го в дълбока тенджера и наливаме вода, колкото да го покрие. Варим го около 30 минути, или докато омекне. Изваждаме го от водата и го пасираме на гладко пюре, ако има семки ги отстраняваме и го оставяме да се охлади.
Разтопяваме шоколада и маслото на водна баня или в микровълнова и ги оставяме да се охладят леко.
Смесваме брашното, какаото, бакпулвера и солта.
В купа разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем, добавяме айрана, охладеното портокалово пюре и шоколада. На 2-3 пъти прибавяме сухите съставки и внимателно разбъркваме.
Загряваме фурната на 180C и намасляваме форма за кекс (около 23см). Изсипваме тестото и печем около 40-50 минути, като проверяваме за готовност с дървено шишче.
След като кексът е готов, оставяме го да се охлади във формата, след което го прехвърляме върху метална скара.

До тук, всичко вървеше добре, но разочарованието дойде в момента, когато дървеното шишче излезе не сухо, а с недоопечен кекс по него.. :)
Още когато казах на майка ми, че ще слагам в тестото за кекс разтопен шоколад, тя с недоверие ме погледна и ми каза, че няма да се изпече отвътре. Да, ама аз убедена в успеха на рецептата, не се поколебах и свърших всичко стъпка по стъпка, както е описано по-горе. Мислих си, толкова много рецепти има с разтопен шоколад вътре в тестото, защо моя кекс да не стане...? Заех се с приготвянето на ганаша, но него направих по стара рецепта на майка ми - 2 с.л.  какао, 1 с.л захар, половин с.л. брашно, 1 с. л. масло и много малко вода се смесват в съд, оставят да се за кратко на котлона, за да стане хомогенна смес, по необходимост внимателно се добавя вода, ако е много гъсто. Изпечения кекс се намазва с глазурата и се оставя да изстине. :)

Когато най-накрая го разрязах, за да видим какво се е получило, останах уплашена. Поватрях си все пак думите на нашите, че ще го изядем, какъвто и да е :) А сега идват положителните отзиви. Кексът беше изумително вкусен, въпреки че е недоопечен, стана с много интересна структура. Отвън беше хрупкав, а отвътре наподобяващ халва. Портокаловият вкус се усешаще много силно, в комбинация с шоколада, се беше превърнал в голямо изкушение. Пък и глазурата допринасяше доста за уникалността. Това беше едно от многото доказателства как, без да искаш, мислейки си, че си се провалил, всъщност си успял. Стана от дефекта - ефект. Всички много го харесаха, нищо че беше доста нестандартен. Останахме силно впечатлени :)

Подарък за 8-ми март

Напоследък ми попаднаха доста лесни и интересни рецепти за домашно приготвени шоколадови бонбони. А и осми март наближаваше, какъв по-добър повод от това да ги изпробвам. Тази година реших да подаря за осми март на мама домашни шоколадови бонбони. Не че не мога да отида и да избера някои много хубави и нестандартни от магазина, но исках да и дам нещо, направено от сърце. И така се появиха бонбонките-сърца! :)

В комбинация с нарисувана от мен картичка с пролетни цветя, кокиченце и любимото и списание, моят подарък за осми март се хареса много от мама. А бонбоните бяха неочаквано вкусни за мен и определено впечатлиха всички вкъщи. Ето как можете да зарадвате някой скъп за вас човек:

За около 10-12 бонбони
6-8 бисквити с вкус на какао
150 г натурален шоколад
50 г масло
1 с.л. ликьор
1 с.л. портокалова кора, настъргана

Всичко става много лесно, чак се изненадах! Тъй като ги правих в студентската квартира, нямах много от полезните уреди и нарязах бисквитите на ръка, но това лесно може да се случи с блендер. Около половината от шоколада се разтопява на водна баня. Добавя се към него и маслото. Сместа се прибавя към натрушените бисквити. Следват ликьора и кората от портокал.  Както казах, нямам в квартирата стандартните домакински принадлежности (ренде :))) и затова кората от портокала не я настъргах на ренде, свърших това с белачката за картофи, като се получиха хубави тънки, и малко по-едри стърготини. Споделих ви това, защото, мисля че може би е по-добре, портокала се усеща повече. Така получината смес се разбърква добре и докато шоколада не е стегнал се оформят топчета. Оставят се на студено или в хладилник за около час, да стегнат.
Много исках моите бонбони да са във формата на сърца. Все още нямам силиконови формички за домашни бонбони, а се бях загледала във формите за лед, с които се сдобих миналото лято. Имам звезди, сърца и цветя. Чудих се как могат да се оформят бонбоните като сърца и след известни изчисления, сместа за бонбони слжих във формата за лед. Прибрах ги в хладилник. Когато се стегнаха, въпросът беше как ще ги извадя... Подържах формата в малко топла вода, след това с почукване в масата, взеха една по една да изкачат от формата. Трудоемко, но пък си заслужаваше. Пък и това все пак беше за първи опит, нататък ще се усъвършенствам. :) След като извадих бонбоните, разтопих останалия шоколад на водна баня и потапях всяка от бонбоните, като ги слагах на метална скаричка, за да изтече излишния шоколад. Съхранявах ги върху хартия за печене, в кутия, в хладилника.

Разбира се, независимо дали са най-обикновени топчета или сърца, домашните шоколадови бонбони стават много хубави и несъмнено ще зарадват всеки! :)