Един от най-хубавите празници предстои съвсем скоро - Великден! Трескави празнични подготовки, много традиции, вкусна храна и красиви трапези, пролетно време (или не съвсем), зараждащ се нов живот. Всеки иска да се подготви подобаващо за празника, да внесе весело настроение, домакините да приготвят най-вкусните ястия, най-красиво боядисаните яйца. Като сигурен привърженик на българските традиции, винаги обичам да се включвам в подготовката на почти всичко.
Най-накрая се наканих и аз да изпека първия си козунак! Толкова време го отлагах, страхувайки се, че няма да мога да го измайсторя. Възпирана от старите разбирания, че е много трудоемко и сложно, много месене и време отива, че стаята трябва да е много топла, дълго време не си и помислях да опитам. Но тази година реших да докажа и на майка ми, която е майсторка на питките и други печива, но не и привърженик на домашните козунаци, че не е толкова невъзможна мисията "Домашен козунак". Тази година, поради наличието на много свободно време и огромно желание да изпека нещо подходящо за Великден, се осмелих да пробвам и рискувам. Резултатът - идеален! За по-хубав козунак не бях си и мечтала. Ароматен, мекичък, с разни сладки изкушения отвътре и хрупкава захарна коричка отгоре. Последните години купешките козунаци се оказват съвсем не задоволяващи вкуса ми и разбиранията ми за празничен козунак. Затова всички тези фактори ме окуражиха. Не мога да не спомена и вдъхновението си от козуначетата на Светлето. Още като ги видях и страшно ми се прииска и аз да направя толкова красиви и вкусни козунаци. От нейното описание намерих и точната рецепта, от която имах нужда, защото не исках да рискувам с голямо количество продукти, а тази рецепта ми се стори доста лесно изпълнима. В комбинация и с подробните описания, с много снимки от Дневникът на Бриджит Джоунс възможността за допускането на грешки се сведе до минимум. Представям ви успешния си гръцки козунак с аромат на портокал и анасон.
Предлагам ви точната рецепта, която аз спазвах стриктно, а от описанията от блога, който споменах по-горе, следях за стадиите на тестото и дали се получава както трябва. И все пак реших да изменя оригиналната рецепта и да добавя вътре в тестото стафиди, локум и шоколад. Като си представя само как се е размекнал локума или как хапвайки, попадаш на сочна стафида или парченце шоколад... нямаше как да устоя.
Необходими продукти
7 г суха мая*
125 мл прясно мляко
60 г краве масло
1/2 ч. л. сол
60 г захар
375 г брашно
1 ч. л. анасон
1 яйце
1 ч. л. настъргана кора от портокал
За плънката
около 30 г стафиди
4-5 парченца локум
1-2 редчета шоколад
Отгоре
1 разбито яйце
1-2 с.л. захар, намокрена
*Аз използвах прясна мая, около 1/6 от цялото кубче
Приготвих продуктите по-рано, за да са на стайна температура. Брашното пресях заедно с анасона. Маята се залива с 2 с.л. топла вода и се оставя да се разтвори. Млякото с маслото, захарта, солта и портокаловата кора се загрява, но не много, колкото да се разтопи маслото. Ако много сте го стоплили, е добре да го оставите за кратко да се охлади. Лесно се проверява като потопите пръст и усетите температурата, ако е поносима, значи е готово. Ако е твърде горещо ще свари яйцата.
В брашното се изсипва маята, разбитото яйце и млечната смес. Започвате бавно да замесвате тестото. Това, което аз усетих е, че се получава наистина много лепкаво, а при мен дори доста течно, затова добавих една малка шепа брашно. След това върху добре намаслен плот започва великото месене. По време на месенето, сигурно ще се наложи да добавите още олио, защото лепне много, не се притеснявайте, тестото си го поема. Бях се притеснила, че е много олиото, но се оказа, че не е. И продължавате да месите, месите, месите и така около 10 мин. Накрая ударете тестото 10-20 пъти в плота с всичка сила, знаете тази класическа техника, за да влезе повече въздух в тестото и да стане меко и гладко.
Оставяте тестото в намазнена купа, покрито с фолио или кърпа да втаса, трябва да увеличи два пъти обема си. След като вече е втасало, тестото се разделя на три фитила.
Разстилат се и върху тях се поставя плънката - стафиди, локум и парченца шоколад.
Стафидите се накисват предварително в ром, уиски, ликьор или дори ракия, хем да набъбнат, хем да придобият сочност. Подсушават се и така се поръсват върху тестото, локумът се нарязва на парченца, шоколада също. Грешката ми тук беше, че наситних много шоколада, понеже не посмях да е по на едро, заради притеснението ми, че няма да се изпече добре тестото и накрая той почти не се усещаше.
След това всеки фитил се затваря хубаво и се навива, както се завиват на една страна конците за мартениците, за да не се развият. От тази процедура зависят така важните козуначени конци. Накрая се сплитат на плитка. Можете да го оставите така или да свържете двата му края и да придобие кръгла форма. За тази част от приготовлението нямам снимки и се извинявам, че не е нагледно, бях с мазни ръце и нещата се случиха много динамично :-) Поставя се във висока тавичка, с хартия за печене. Намазва се с разбито яйце и се поръсва с намокрена захар. Оставя се да втаса за втори път.
Фурната се загрява на 180 градуса и козунака се слага да се пече. Ако случайно печката ви е Раховец - това означава 3-та степен горе и долу. Пече се за 45-50 минути като най-добре е да се наблюдава. Резултатът след изпичането на празничния козунак е невероятен аромат на портокал, анасон и масло! Оставете да се охлади и съхранявайте, като го покриете с фолио, запазва се свеж и мекичък. :-)
Не знам доколко са ми се получили конците, но определено от към вкус беше перфектен! Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се похваля с първия си козунак. Резултатът беше следния- отрязах на всеки по едно парче да опита, което последва от рязане на още парчета и така и така до... сещате се какъв е краят. Това положително потвърди, че месенето на домашни козунаци определено е възможно. Освен, че е приятно занимание, чувството на удовлетворение от добре свършената работа и осъзнаването как от купчина продукти се получава толкова прекрасно нещо, ви кара да се усмихнете, а и е много вкусно накрая. Както всички, които обичат да готвят, ще заключа с това, че няма нищо по-хубаво от домашно приготвената храна!
А аз да му мисля... и да запрятам ръкави, защото всички искат да меся козунаците и за Великден. :-)
