Печено пилешко със зеленчуци на фурна

Предлагам на вниманието ви едно, невероятно богато на вкусове и цветове, ястие. Идеята за него беше дошла, когато трябваше да приготвя редовното пилешко бяло месо някак. Знаете, то е доста сухо и си е цяло изкуство да се приготви добре. Искаше ми се да е нещо различно, да не е панирано, запечатано или печено на скара. В същото време исках двете неща - месото и гарнитурата да станат по едно и също време. Не беше трудно да се досетя, че това лесно ще стане във фурната. Ще ви покажа моята идея за това, как да приготвим вкусна вечеря със зеленчуци и пилешко месо на фурна.

 Необходими продукти:

 1 бр. пилешки гърди + бонфиленцата
 3 големи картофа
 2 моркова
 2 глави сух лук
 2 скилидки чесън
 2 малки цвекла
 стрък пресен лук
 стрък пресен чесън
 връзка копър
1 чаша бяло вино или бира
1 с.л. червен сладък пипер
щипка червен лют пипер
риган
черен пипер
сол
олио 

Първата важна стъпка е подготовката на пилешкото месо. Оставете гърдите цели, няма нужда да ги разрязвате или изтънявате. Колкото по-дебели са те, толкова по-сочни се получават. Овкусяват се добре със солта и черния пипер. Навсякъде хубаво се натриват с червения сладък и лют пипер. В тиган, с незалепващо покритие, загрявате олиото. Готово е, когато е почти запушило. Поставяте пилешкото месо и пържите около 3 до 4 мин. от всяка страна. Така месото се запечатва и запазва всички вкусни сокове вътре. Покривката от червен пипер, също спомага за доброто запечатване на месото и впоследствие образува апетитна хрупкава коричка.
Докато правите това, можете да си подготвите зеленчуците.

Следващата по важност стъпка, са зеленчуците. Предварително ги почистете и измийте.
Лука нарежете на едро, може на дебели шайби или на четвъртинки, картофите на дебели кръгчета, цвеклото на кубчета, морковите на дебели пръчици или кръгчета,  за да не се стопят прекалено много при печенето. Пресният лук и чесън, нарежете на ситно.
След като месото е готово, го извадете в чиния и оставете настрана. В същия тиган, в който сте запечатали месото, добавете за кратко лука, за да се запържи съвсем леко.* Смачкайте чесъна и го запържете за кратко, само да пусне аромат.
Загрейте фурната.
Пригответе си тавичката за печенето, като я намазните леко с олио или зехтин. Извадете лука и го подредете в тавата, заедно с чесъна. В същия тиган, сложете картофите за кратко. След като поумекнат, ги добавете при лука и чесъна в тавата. Подредете останалите зеленчуци в тавата.

*Първият път, когато приготвях това ястие, сложих всички продукти сурови в тавата, освен картофите, тях малко ги задуших в тигана. Не ми хареса как се получава суровият лук, беше омекнал  и не успя да се запече хубаво, за да разпръсне аромат и вкус. Затова втория път, реших да го запържа леко първо, хем да запази формата си, хем да се усеща по-добре вкуса и аромата му. Картофите, ги задушавам, за да избегна евентуално по-дългото време за печене, а и придобиват златиста коричка.

Следва любимата ми част.

Обирането на всичкия този невероятно ароматен и вкусен сос, който всички продукти оставят в тигана. Или ако трябва да го кажа малко по-професионално - деглазирането на тигана. Какво представлява това точно? Деглазирането е готварска техника, при която се налива кисела течност - оцет, балсамов оцет или бяло вино, като се обират останалите сокове от приготвянето на месото и зеленчуците. Първият път аз направих това с бяло вино и се получи много ароматен сос. Втория път, реших да пробвам с бира, като ефектът беше също доста добър.
Докато е загрят тигана се излива виното или бирата и с дървена бъркалка остъргвате всичко, което е останало по тигана. Добавяте го при зеленчуците. Най-отгоре поставяте и месото. Поръсвате с нарязаните зелен лук, чесън и копър. Финалният щрих - порсъвате с чер пипер, сол и риган. Слагате да се пече за около 20-25 мин.

Ето как изглежда цялото ястие, подредено в тавата.

Хубавото при приготвянето му е, че не отнема толкова много време. Използват се максимално всички вкусове, гарнитурата е богата и всички аромати се сливат хармонично.

От фурната се носи пикантен аромат на чесън и вино.
Както виждате от снимките, лукът е станал перфектен - запазил е формата си и е придобил апетитна златиста коричка. Картофите са меки и сочни, цвеклото добавя приятен земен аромат и  характерния си цвят, морковите са хрупкави, месото е перфектно изпечено - хрупкаво отвън и сочно вътре.
Единствената забележка, която мога да си дам е, че сосът беше в повече. Не, че е лошо да имаш сос, в който да си затопиш, но в този случай зеленчуците, които са на дъното, не успяха да се запекат добре и останаха като варени/задушени. Може би по-добрият вариант е, да се приготви отделно сос, с който да се полеят накрая зеленчуците и месото. Иначе се получава наистина богата и разнообразна вечеря. Получих това, което търсех - нов вкус, много зеленчуци в гарнитурата и сочно месо, а и всичко е готово наведнъж.

Гуакамоле

Предупреждавам, че това може би ще бъде една от най-страстните ми публикации. Колкото и странно да звучи, така е! Понеже това, което най-много искаш, най-много ти убягва. Мисълта че този път ще стане лека полека така те разпаля, че в едни момент гориш от желание да успееш.  Та това е моята история за гуакамолето. Минаха два неуспешни опита, докато успея да го приготвя. Стига съм писала излишни неща, да премина по същество. Бях в моя любим супермаркет, подбирах си печурки, тъй като отдавна си бях наумила да хапна топла гъбена крем супа, пък и времето го предполага. Съвсем, съвсем случайно се поогледах и видях, че имат перфектно узрели авокадота! Много рядко се случва, дори никога!!! J За секунда ми се прокрадна мисълта да пробвам пак, но бързо разума (страха) надделя и взех да се оттеглям. Да, ама нали съм си инат, докато не се получи, няма отказ. Върнах се аз, поопипах ги (казах, ви че ще е страстна публикация J) бяха точно толкова узрели, колкото трябва – пръста леко потъва и кожата им е черна. Пробвах едно-две…  пак взех да размислям какво още ми трябва за гуакамолето. И с изненада установих, че имам всичко – един-два домата, домашно производство от последните за сезона, съвсем пресен магданоз, лимон, лук и чесън. Всичко се подреждаше идеално и реших да сложа край на това колебание, което в мислите ми изглеждаше много дълго, но в действителност трая 1-2 минути. На излизане грабнах един тортила  чипс и с най-бързата крачка тръгнах към вкъщи. Едва ли нещо може да се сравни с тази бързина, когато нямаш търпение да се прибереш и да пробваш това, което ти се е наумило, да видиш веднага резултата – без отлагания, без бавене! Чакам на светофара и си мисля ту за гуакамолето, ту за блога и вече половината публикация ми се е оформила в главата. 

Със същата тази бързина приготвих всичко необходимо – обелих една скилидка чесън, малка главичка лук, половин домат, лимон, магданоз. Започвам с авокадото – най-важното за цялото гуакамоле. Правя прорез с ножа, по учебник, а то въобще не ми дава да вложа усилия – само се разпада. Цветът отвътре е перфектен, меко, костилката сама излезе. С лъжичка извадих вътрешността и директно в купичката за мачкане.  Намачквам грубо с вилица, бързо режа домата на ситни, много ситни кубчета. Следва лука – също много на ситно, счуквам една скилидка чесън, посолявам, изстисквам лимона, поръсвам с магданоз, няколко капки олио и… Гуакамолето е неустоимо вече.

Забивам набързо няколко триъгълничета от царевичното изкушение и мисля с какво мога го комбинирам, сещам се, че ме чака една Каменица Фреш .(с лимон) Чудно… към средата на ноември сме вече, хората приготвят  тикви, карфиол, зеле… А аз тотално в лятото се върнах.  Но когато моментът изглежда толкова подходящ, няма как да се пропусне.

Когато стане въпрос за нещата, които вършим или трябва да вършим, винаги съм твърдяла, че трябва да си тотално вглъбен в това, което правиш, за да го правиш добре и да имаш успех.  Трябва да гориш за това нещо, да мислиш за него постоянно, да се пробваш, да се проваляш, отново да пробваш и да не се отказваш. 

Пиша  това и загребвам с последното триъгълниче тортила от попривършилото гуакамоле… ;)

Пържоли със сметанов сос

Идеята за тези вкусни пържоли се породи съвсем спонтанно. Макар че винаги съм искала да пробвам сметанов сос. Пържолите не рядко стават сухи, затова понякога идва на помощ сосът.
В повечето случаи хапваме пържоли на скара. Но в такъв случай, трудно се докарват да са сочни и трябва да се ядат веднага, защото бързо изстиват, а аз не понасям студена храна! :) Майсторство е да приготвиш невероятно вкусни и сочни пържоли. Перфектната пържола си е тази, която абсолютно няма нужда от нищо друго, освен нож и вилица! :)
Така се случи, че майка ми приготвяше за брат ми свинска пържола на тиган. Аз гледам много скептично на този метод, не знам и аз защо. Гледала съм много успешни рецепти за пържоли на тиган и все съм искала да пробвам. И ето, че се случи! Останах наистина впечатлена. Често ми се случва първоначално да не харесвам нещо и от после да ми се наложи да го пробвам, веднага след това то обезателно ми харесва! Нещата, които първо не харесвам, после ми стават любими... Да се връщам на пържолките, стига толкова приказки... Та, приготвяме си ние пържолите, ама аз си знам моето, не ми стигат просто едни обикновени пържоли. Веднага измислих и сос за тях. В противоречие с това, което писах по-горе, че сосът помага при сухи пържоли, то този път станаха хубави и сочни. Тъй като нямаше друга гарнитура за тях, спретнах на бързо един семпъл сметанов сос. Ето и рецептата:

За 2 порции:

2 свински пържоли
1-2 големи гъби
1 глава лук
1 с.л. масло
2-3 триъгълничета топено сирене
150 мл. готварска сметана
сол, черен пипер
зелен лук за поръсване


Започваме с пържолите. В малко сгорещена мазнина запечатваме пържолите, похлупваме с капак, задушават се за 2-3 мин от всяка страна. Подправят се със сол и черен пипер. Приготвяме соса. Запържваме в малко масло ситно нарязания лук, посоляваме, добавяме нарязаните на филийки гъби. След като, гъбите омекнат, слагаме и сметаната. На тих огън оставяме да покъкри за кратко, добавя се и топеното сирене. Разбърква се добре. Когато топеното сирене се е разтопило напълно, сосът е готов. Сервират се пържолите в чиния, полива се по малко от соса върху тях или се сипва отстрани. Поръсва се със свежи подправки или с пресен зелен лук. Перфектното зимно ястие, което върви идеално с червено вино! Бон апети!