Печено пилешко със зеленчуци на фурна

Предлагам на вниманието ви едно, невероятно богато на вкусове и цветове, ястие. Идеята за него беше дошла, когато трябваше да приготвя редовното пилешко бяло месо някак. Знаете, то е доста сухо и си е цяло изкуство да се приготви добре. Искаше ми се да е нещо различно, да не е панирано, запечатано или печено на скара. В същото време исках двете неща - месото и гарнитурата да станат по едно и също време. Не беше трудно да се досетя, че това лесно ще стане във фурната. Ще ви покажа моята идея за това, как да приготвим вкусна вечеря със зеленчуци и пилешко месо на фурна.

 Необходими продукти:

 1 бр. пилешки гърди + бонфиленцата
 3 големи картофа
 2 моркова
 2 глави сух лук
 2 скилидки чесън
 2 малки цвекла
 стрък пресен лук
 стрък пресен чесън
 връзка копър
1 чаша бяло вино или бира
1 с.л. червен сладък пипер
щипка червен лют пипер
риган
черен пипер
сол
олио 

Първата важна стъпка е подготовката на пилешкото месо. Оставете гърдите цели, няма нужда да ги разрязвате или изтънявате. Колкото по-дебели са те, толкова по-сочни се получават. Овкусяват се добре със солта и черния пипер. Навсякъде хубаво се натриват с червения сладък и лют пипер. В тиган, с незалепващо покритие, загрявате олиото. Готово е, когато е почти запушило. Поставяте пилешкото месо и пържите около 3 до 4 мин. от всяка страна. Така месото се запечатва и запазва всички вкусни сокове вътре. Покривката от червен пипер, също спомага за доброто запечатване на месото и впоследствие образува апетитна хрупкава коричка.
Докато правите това, можете да си подготвите зеленчуците.

Следващата по важност стъпка, са зеленчуците. Предварително ги почистете и измийте.
Лука нарежете на едро, може на дебели шайби или на четвъртинки, картофите на дебели кръгчета, цвеклото на кубчета, морковите на дебели пръчици или кръгчета,  за да не се стопят прекалено много при печенето. Пресният лук и чесън, нарежете на ситно.
След като месото е готово, го извадете в чиния и оставете настрана. В същия тиган, в който сте запечатали месото, добавете за кратко лука, за да се запържи съвсем леко.* Смачкайте чесъна и го запържете за кратко, само да пусне аромат.
Загрейте фурната.
Пригответе си тавичката за печенето, като я намазните леко с олио или зехтин. Извадете лука и го подредете в тавата, заедно с чесъна. В същия тиган, сложете картофите за кратко. След като поумекнат, ги добавете при лука и чесъна в тавата. Подредете останалите зеленчуци в тавата.

*Първият път, когато приготвях това ястие, сложих всички продукти сурови в тавата, освен картофите, тях малко ги задуших в тигана. Не ми хареса как се получава суровият лук, беше омекнал  и не успя да се запече хубаво, за да разпръсне аромат и вкус. Затова втория път, реших да го запържа леко първо, хем да запази формата си, хем да се усеща по-добре вкуса и аромата му. Картофите, ги задушавам, за да избегна евентуално по-дългото време за печене, а и придобиват златиста коричка.

Следва любимата ми част.

Обирането на всичкия този невероятно ароматен и вкусен сос, който всички продукти оставят в тигана. Или ако трябва да го кажа малко по-професионално - деглазирането на тигана. Какво представлява това точно? Деглазирането е готварска техника, при която се налива кисела течност - оцет, балсамов оцет или бяло вино, като се обират останалите сокове от приготвянето на месото и зеленчуците. Първият път аз направих това с бяло вино и се получи много ароматен сос. Втория път, реших да пробвам с бира, като ефектът беше също доста добър.
Докато е загрят тигана се излива виното или бирата и с дървена бъркалка остъргвате всичко, което е останало по тигана. Добавяте го при зеленчуците. Най-отгоре поставяте и месото. Поръсвате с нарязаните зелен лук, чесън и копър. Финалният щрих - порсъвате с чер пипер, сол и риган. Слагате да се пече за около 20-25 мин.

Ето как изглежда цялото ястие, подредено в тавата.

Хубавото при приготвянето му е, че не отнема толкова много време. Използват се максимално всички вкусове, гарнитурата е богата и всички аромати се сливат хармонично.

От фурната се носи пикантен аромат на чесън и вино.
Както виждате от снимките, лукът е станал перфектен - запазил е формата си и е придобил апетитна златиста коричка. Картофите са меки и сочни, цвеклото добавя приятен земен аромат и  характерния си цвят, морковите са хрупкави, месото е перфектно изпечено - хрупкаво отвън и сочно вътре.
Единствената забележка, която мога да си дам е, че сосът беше в повече. Не, че е лошо да имаш сос, в който да си затопиш, но в този случай зеленчуците, които са на дъното, не успяха да се запекат добре и останаха като варени/задушени. Може би по-добрият вариант е, да се приготви отделно сос, с който да се полеят накрая зеленчуците и месото. Иначе се получава наистина богата и разнообразна вечеря. Получих това, което търсех - нов вкус, много зеленчуци в гарнитурата и сочно месо, а и всичко е готово наведнъж.

Пица

 Напоследък се чувствам като в огромна, тъмна, дълбока дупка... с неясно решение как да се измъкна от нея. Някак си тази неизвестност ме побърква и ме прави много нервна и раздразнителна, антипатична и безразлична. Съвсем не в кулинарно настроение и вдъхновение. И все пак, чувството, че поне си сготвил нещо, времето, прекарано в подготовката на ястието, отнемат част от този стрес. В последно време, нямайки абсолютно никакво желание за готвене, ядене, изпробване на рецепти, бях забравила колко лекуващо и облекчаващо е готвенето.
И сега, събрала поне маааалко вдъхновение, решавам, че е време с мравешки стъпки, да се завърна обратно във форма. И то с една от любимите си рецепти. Не знам доколко запленително ще ви опиша този, почти като ритуал за мен, процес, и все пак ще пробвам.
Трябва да си призная, че много отдавна исках да споделя рецептата за домашно приготвената пица. У дома тя е на особена почит. Дори имаме традиция - всяка сряда или четвъртък вечер да приготвяме пица.

 Вегетарианска пица със спанак, пипер и сирена

Досега не успях да опиша начина на приготовление, поради една проста причина - липсата на снимки. Ще ви обясня и защо. Приготвяме пицата, печем пицата, пицата е готова, пицата се разрязва, едно-две-три парчета и вече остават само малки трохички. Не можех да сваря да направя хубави снимки, защото винаги й се нахвърляхме докато е топла и нямаше възможност за фотосесии. Този път, обаче явно заради флегматичността ми, успях да отделя малко време и да направя малко повече снимки, а и тази пица е малко необичайна за традиционния вкус.

Винаги сме били любители на домашно приготвените пици, но в един момент реших, че трябва да подобрим начина, по който ги приготвяхме. Така веднъж реших аз да се заема с подготовката от самото начало до самия край. Замесването на тестото, подготовката на продуктите, подредбата и изпичането. Може би, си мислите, че да се приготви пица, не е никак сложно занимание, без никакви тънкости или особености.Аз мисля, че има доста тънкости и особености, при приготвянето, за да получите накрая перфектната пица.

Когато правя пицата вкъщи, аз не използвам никакви мерки. Всичко е до усещане. Бих казала нескромно, че досега не е ставала несполучлива пица. Говорейки за рецепта обаче, се предполага, че все пак трябва да се посочат необходимите продукти и как точно става.

За тестото:

350 г брашно
1 ч.л. сол
1/4 кубче мая
около 1 с.л. олио
1-2 с.л. кисело мляко
щипка захар

Брашното се пресява в купа и се прави кладенче. Маята се разтваря с няколко с.л. топла вода, поръсва се със захарта и щипка брашно и се оставя за малко.
При брашното се слага солта, киселото мляко, олиото и шупналата мая. Замесва се меко тесто. Ако тестото се получи лепкаво или сухо, можете да добавите съответно брашно или малко вода. От майка ми знам, че киселото мляко прави тестото крехко и меко. Оставя се да втаса за около час, хубаво е да го покриете с кърпа или фолио, за да не хваща коричка.

След като тестото е втасало, върху набрашнен плот се разточва с точилка, или ако сте по-талантливи, можете да го премятате от ръка в ръка като майсторите-пицари. Аз все още се усъвършенствам в тази част :-). След като постигнете желаната дебелина, го премествате внимателно в намазнена тава. Тъй като казах, че замесвам тестото на око, всеки път се получава различно по обем тесто. Понякога става за две големи пици, друг път за три, трети за една голяма и една малка... Големините и броя варират, затова и оставям на вас да прецените, коя тава е най-добре, според индивидуалните ви нужди и наличности от тави.
Ние обичаме пицата много тънка и с хрупкава коричка. Твърде тестените пици не са ми по вкуса.

Включете фурната да загрява. Идва най-приятната част - нареждането на плънката. Тук, не бих могла да дам точна рецепта за това какво слагаме, но мога да дам няколко полезни идеи.

1. Аз винаги използвам домашно доматено пюре. Дори и да не ми се намира в момента, сгъстявам доматен сок.
2. Доматеното пюре се разстила хубаво по повърхността на тестото.
3. Следват подправките - риган, черен пипер, малко сол, босилек. Ако ви се намира мелничка с подходящи подправки за пица - направо използвайте нея.
4. Винаги поръсвам малка струйка зехтин.
5. Настъргвам кашкавала. Доста противоречиви мнения има по отношение на тази стъпка, дали кашкавала трябва да е отдолу останалите продукти, или най-отгоре. Трябва да ви кажа, че откакто го слагам най-отдолу, пиците стават сочни и кашкавалът се запазва еластичен, а не прегаря. Когато настъргвате кашкавала отгоре, той става като покривка за другите продукти и ги задушава, те не могат да се запекат, а той изгаря. Разбира се, можете да сложите кашкавал и отдолу и отгоре продуктите, ако обичате много кашкавалените пици.
6. Нареждам салама, луканката, филето, прошутото, шунката или другите меса по ваш избор.
7. Слагам всички останали продукти, които можете да се сетите - пипер, маслини, лук, гъби, топено сирене, краве сирене, спанак, домати...

 Така приготвената пица, слагам в загрятата фурна на средна скара и пека около 10-15 мин., като я следя. Накрая, за да си подсигуря изпичането на тестото отвсякъде, премествам най-отдолу на фурната и изключвам горния реотан, за да не прегори отгоре.

Воала!

Пицата, която виждате на всички снимки до тук, е последният ми експеримент с плънка спанак. Отдавна исках да пробвам, получи се много вкусна вегетарианска пица със спанак, сирене, топено сирене и пипер. При приготвянето й, не съм се отклонила от стъпките, които ви показах. Единствено различно нещо е, поради факта, че спанакът беше замразен и се наложи да го задуша за кратко в тиган с малко мазнина. Иначе с пресен спанак би се получило много по-вкусно.


Тук имаме пица със сръбска наденица, лук, маслини, шунка, пушен кашкавал и яйца.

 Тук се извинявам за лошото качество на снимките, но са правени набързо, с телефон, колкото ей така, да има спомен, че сме яли пица. Иначе пицата е от времето на "Песто-манията ни" , вместо доматен сос, намазана с магданозено песто, кашкавал, домашно филе, гъби и домати. Този вид пица се получава невероятно ароматен, заради пестото с много апетитен вкус. Доматите внасят свежест и правят пицата една идея в по-лек вариант. Важно е да са нарязани на много тънки филийки, за да не разводнят тестото.

 

Ии една стандартна пица с шунка, кашкавал, лук и маслини

 

Това са засега материалните ми запаси от снимки на домашните ни пици. Имам идеи за нови видове и веднага щом се появят на бял свят, ще гледам да ги споделя, за любителите-пицари ;-)

Печен Камембер

Първата ми публикация в студентската квартира!!! Не че е нещо особено, но винаги съм си го представяла... на спокойствие, зарязала всички учебници и икономически глупости, наслаждавайки се изцяло на свободно време, прекарано по моя любим начин. :) И най-хубавото е, че след като си напиша поста, ще се насладя на прясно изпечени мини кишчета, по студентски. Като споменах "по студентски" обмислям една идея, но ми се струва, че скоро ще направя нещо по въпроса. Човърка ме отдавна и ще я осъществя аз, не мога иначе :)))) Таа ако трябва да премина по същество, идеята ми дойде внезапно, разлиствайки един от хубавите кулинарни блогове like Alice in wonderland . Грабна ме моментално! На мен малко ми трябва де. Падам си по такива неща, които не всеки се харесват и не всеки е склонен да ги пробва. Само кулинарните души ще ме разберат (; Тааа... оставаше само Камембер да си намеря. Хапвала съм това сирене в натурален, суров вид, исках да видя сега, като е запечено какъв вкус ще придобие... Имах някакви очаквания да е много богат, плътен и приятен, но все пак елементът на изненадата присъстваше. Известно време в супермаркета, където ходя, не можех да открия Камембер и точно преди рождения ми ден, миналата седмица, видях, че има в наличност. Без капка мисъл, грабнах едно. Остана само да се прибера вкъщи и да го опитаме с приятна компания... И ето я рецептата, която никак, ама никак не е сложна! :)

Камембер
50 мл бяло вино
малко лют червен пипер или сушена чушка

Изваждате сиренето от опаковката, слагате го в картонената кутийка и я завързвате с канап или друг устойчив конец. Поливате сиренето с виното, не се притеснявайте, че отива в кутийката, после, печейки виното завира и става доста хубав ефект. Препечете си една суха чушка на котлона, гарантирам ви неустоим пикантен аромат... Поръсете сиренето с начупената чушка. В предварително загрята фурна на 180 градуса, слагате сиренето и печете 20 минути.

Резултатът е невероятен!!! Взимате бързо... или не, по-добре предварително си подгответе няколко филийки какъвто хляб обичате, чаша бяло вино, за да не губите излишно време, щом сиренето е готово. Мммм едва успях да спася цялостния му вид от брат ми, който упорито напираше, за да направя няколко снимки. Определено това ми е много, много любимо предястие!