Предизвикателство през август - ден двайсет и трети

Един недобре затворен прозорец, силен вятър и джъд, изгорял лаптоп, неуспешен опит за преместване, много неясноти и неизвестности ... може би така мога да обясня внезапното ми изчезване от блога и прекъсването на предизвикателството за цели три месеца!
Да, определено не беше приятен период. Но, разбира се след всяка трудност, човек с нови сили продължава да се бори...

Разбира се, липсата на лаптоп, не попречи да довърша предизвикателството, макар и несподеляйки го с вас. Запазих снимките и рецептите, за момента, когато ще мога да се завърна към блога. И ето го този момент.
И понеже готвенето  винаги ми носи успокоение и ред в обърканите мисли, вечерта на "инцидента" с лаптопа, си правих пица. От край до край. От тестото, до доматения сос, всичко внимателно и с много любов.

За тестото:
200 г брашно
1/2 ч.л. суха мая
1 с.л. кисело мляко
малко топла вода
щипка сол
щипка захар
струйка зехтин

За доматения сос:

2-3 средно големи домата
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
щипка сол
щипка захар
риган
босилек
черен пипер

Тестото за пица винаги меся по един и същи начин. Правя кладенче по средата, добавям киселото мляко, зехтина, солта и захарта. Маята, въпреки че беше суха, пак я разтворих в топла вода и добавих към останалите съставки. Замесих меко тесто и оставих да втаса. През това време се заех с доматения сос.

На дупето на всеки домат направих малко кръстче и пуснах във вряла вода за много кратко. След това веднага шокирах в студена вода. Обелих доматите и ги нарязах на ситни кубчета. В малка тенджерка загрях зехтина. Запържих за кратко, много наситно нарязания лук и чесън. Добавих доматите и овкусих с подправките. Намалих котлона и оставих да покъкри за кратко, докато се получи сос и малко от водата на доматите изври. Не се получи толкова фино, както си го представях, но все пак - много вкусно.

 След като тестото втаса, го разточих на тънък блат, върху хартия за печене. Разнесох отгоре доматения сос. Имах различни продукти за топинг отгоре и дълго се чудих какво да сложа. В крайна сметка реших, че ще  направя едната половина с различни сирена, а другата с шунка.

Изпекох пицата в предварително загрята фурна за около 20 минути. Резултатът - невероятно вкусна домашна пица, а стресът - понижен, от приятното занимание.

Разбира се, че можете да си вземете готова пица от магазина и само да я опечете или да съкратите всяка стъпка по приготовлението, купувайки си нещо полуготово, било то блата или соса. Приготвянето на пицата от началото до края, обаче, е същото, когато искате да се приберете вкъщи, вървейки умишлено пеша, а не вземайки превозно средство, ей така, заради по-дългото време навън, за чистия въздух и за времето, в което можете да помислите.

Пица

 Напоследък се чувствам като в огромна, тъмна, дълбока дупка... с неясно решение как да се измъкна от нея. Някак си тази неизвестност ме побърква и ме прави много нервна и раздразнителна, антипатична и безразлична. Съвсем не в кулинарно настроение и вдъхновение. И все пак, чувството, че поне си сготвил нещо, времето, прекарано в подготовката на ястието, отнемат част от този стрес. В последно време, нямайки абсолютно никакво желание за готвене, ядене, изпробване на рецепти, бях забравила колко лекуващо и облекчаващо е готвенето.
И сега, събрала поне маааалко вдъхновение, решавам, че е време с мравешки стъпки, да се завърна обратно във форма. И то с една от любимите си рецепти. Не знам доколко запленително ще ви опиша този, почти като ритуал за мен, процес, и все пак ще пробвам.
Трябва да си призная, че много отдавна исках да споделя рецептата за домашно приготвената пица. У дома тя е на особена почит. Дори имаме традиция - всяка сряда или четвъртък вечер да приготвяме пица.

 Вегетарианска пица със спанак, пипер и сирена

Досега не успях да опиша начина на приготовление, поради една проста причина - липсата на снимки. Ще ви обясня и защо. Приготвяме пицата, печем пицата, пицата е готова, пицата се разрязва, едно-две-три парчета и вече остават само малки трохички. Не можех да сваря да направя хубави снимки, защото винаги й се нахвърляхме докато е топла и нямаше възможност за фотосесии. Този път, обаче явно заради флегматичността ми, успях да отделя малко време и да направя малко повече снимки, а и тази пица е малко необичайна за традиционния вкус.

Винаги сме били любители на домашно приготвените пици, но в един момент реших, че трябва да подобрим начина, по който ги приготвяхме. Така веднъж реших аз да се заема с подготовката от самото начало до самия край. Замесването на тестото, подготовката на продуктите, подредбата и изпичането. Може би, си мислите, че да се приготви пица, не е никак сложно занимание, без никакви тънкости или особености.Аз мисля, че има доста тънкости и особености, при приготвянето, за да получите накрая перфектната пица.

Когато правя пицата вкъщи, аз не използвам никакви мерки. Всичко е до усещане. Бих казала нескромно, че досега не е ставала несполучлива пица. Говорейки за рецепта обаче, се предполага, че все пак трябва да се посочат необходимите продукти и как точно става.

За тестото:

350 г брашно
1 ч.л. сол
1/4 кубче мая
около 1 с.л. олио
1-2 с.л. кисело мляко
щипка захар

Брашното се пресява в купа и се прави кладенче. Маята се разтваря с няколко с.л. топла вода, поръсва се със захарта и щипка брашно и се оставя за малко.
При брашното се слага солта, киселото мляко, олиото и шупналата мая. Замесва се меко тесто. Ако тестото се получи лепкаво или сухо, можете да добавите съответно брашно или малко вода. От майка ми знам, че киселото мляко прави тестото крехко и меко. Оставя се да втаса за около час, хубаво е да го покриете с кърпа или фолио, за да не хваща коричка.

След като тестото е втасало, върху набрашнен плот се разточва с точилка, или ако сте по-талантливи, можете да го премятате от ръка в ръка като майсторите-пицари. Аз все още се усъвършенствам в тази част :-). След като постигнете желаната дебелина, го премествате внимателно в намазнена тава. Тъй като казах, че замесвам тестото на око, всеки път се получава различно по обем тесто. Понякога става за две големи пици, друг път за три, трети за една голяма и една малка... Големините и броя варират, затова и оставям на вас да прецените, коя тава е най-добре, според индивидуалните ви нужди и наличности от тави.
Ние обичаме пицата много тънка и с хрупкава коричка. Твърде тестените пици не са ми по вкуса.

Включете фурната да загрява. Идва най-приятната част - нареждането на плънката. Тук, не бих могла да дам точна рецепта за това какво слагаме, но мога да дам няколко полезни идеи.

1. Аз винаги използвам домашно доматено пюре. Дори и да не ми се намира в момента, сгъстявам доматен сок.
2. Доматеното пюре се разстила хубаво по повърхността на тестото.
3. Следват подправките - риган, черен пипер, малко сол, босилек. Ако ви се намира мелничка с подходящи подправки за пица - направо използвайте нея.
4. Винаги поръсвам малка струйка зехтин.
5. Настъргвам кашкавала. Доста противоречиви мнения има по отношение на тази стъпка, дали кашкавала трябва да е отдолу останалите продукти, или най-отгоре. Трябва да ви кажа, че откакто го слагам най-отдолу, пиците стават сочни и кашкавалът се запазва еластичен, а не прегаря. Когато настъргвате кашкавала отгоре, той става като покривка за другите продукти и ги задушава, те не могат да се запекат, а той изгаря. Разбира се, можете да сложите кашкавал и отдолу и отгоре продуктите, ако обичате много кашкавалените пици.
6. Нареждам салама, луканката, филето, прошутото, шунката или другите меса по ваш избор.
7. Слагам всички останали продукти, които можете да се сетите - пипер, маслини, лук, гъби, топено сирене, краве сирене, спанак, домати...

 Така приготвената пица, слагам в загрятата фурна на средна скара и пека около 10-15 мин., като я следя. Накрая, за да си подсигуря изпичането на тестото отвсякъде, премествам най-отдолу на фурната и изключвам горния реотан, за да не прегори отгоре.

Воала!

Пицата, която виждате на всички снимки до тук, е последният ми експеримент с плънка спанак. Отдавна исках да пробвам, получи се много вкусна вегетарианска пица със спанак, сирене, топено сирене и пипер. При приготвянето й, не съм се отклонила от стъпките, които ви показах. Единствено различно нещо е, поради факта, че спанакът беше замразен и се наложи да го задуша за кратко в тиган с малко мазнина. Иначе с пресен спанак би се получило много по-вкусно.


Тук имаме пица със сръбска наденица, лук, маслини, шунка, пушен кашкавал и яйца.

 Тук се извинявам за лошото качество на снимките, но са правени набързо, с телефон, колкото ей така, да има спомен, че сме яли пица. Иначе пицата е от времето на "Песто-манията ни" , вместо доматен сос, намазана с магданозено песто, кашкавал, домашно филе, гъби и домати. Този вид пица се получава невероятно ароматен, заради пестото с много апетитен вкус. Доматите внасят свежест и правят пицата една идея в по-лек вариант. Важно е да са нарязани на много тънки филийки, за да не разводнят тестото.

 

Ии една стандартна пица с шунка, кашкавал, лук и маслини

 

Това са засега материалните ми запаси от снимки на домашните ни пици. Имам идеи за нови видове и веднага щом се появят на бял свят, ще гледам да ги споделя, за любителите-пицари ;-)

Пиде

Трябва да призная, че отдавна исках да съживя блога с някоя рецепта, но се оказа, че нямам подходящ снимков материал. Имах хиляди идеи, някои от които успешно осъществени, но или нямах заредени батерии на фотоапарата или снимките не ставаха хубави. Ех, какво да правя, искам нещата да изглеждат добре и вкусно. В края на краищата все пак се сдобих и с добра рецепта, и с що годе сполучливи снимки. Ще ви споделя успешния опит от последното изключително вкусно нещо, което приготвих - Пиде. Пиде е традиционен турски плосък хляб, често с някаква плънка. За нас, българите балканската кухня и в частност турската, не са непознат вкус. Известно е, че доста от ястията, които приготвяме тук, ги има в една или друга вариация в съседите ни. Затова и толкова много ни харесват. Пиде е известно още и като "турска пица".
Вчера, разглеждайки снимки на произволен принцип, попаднах на апетитна снимка на това ястие. Нямаше как да не устоя и да го пробвам веднага. Поразтърсих се все пак из интернет за рецепти, макар и само от външния вид да си личи какво съдържа и как се приготвя. Познайте какво? Можете да сложите всичко, което обичате - от кашкавал, шунка, кайма, до зеленчуци, гъби, различни сирена, яйца и все такива хубави неща. Какво по-хубаво от това?!

Как се приготвя? Веднага бързам да отговоря - много лесно! Ако сте правили някога пица, а се съмнявам, любителите на кулинарията, да не са правили поне веднъж пица, ще ви кажа, че се прави  като пицата.

Необходими продукти:




1 яйце
1/4 кубче мая
2 с.л. кисело мляко
1/2 ч.ч. леко топла вода
2 с. л. олио или зехтин
брашно-колкото поеме
щипка сол
щипка захар

За плънката:

100 г шунка или бекон
150 г кашкавал
1 домат
100 г сирене
черен пипер
риган

Получават се 4 бр. Пиде

Яйцето се разбива. Маята се разтваря във водата, заедно със захарта. В купа слагате брашното и солта. Правите кладенче и наливате разбитото яйце, разтворената мая, киселото мляко и олиото. Замесва се меко тесто и се оставя да втаса, покрито с кърпа или фолио. Аз го оставих да втаса около час.
През това време можете да приготвите плънката за Пиде.
Когато тестото втаса, се разделя на 4 топки и се разточва тънко върху набрашнен плот. Формата, която трябва да придобие е елипсовидна. Плънката се разполага върху тестото. Накрая краищата се завиват навътре към плънката и се защипват в двата края, получава се формата на лодка, както се вижда на снимките.
Поставят се в намазнена тава или върху лист хартия за печене и се пече в силно загрята фурна за около 15-20 мин.

Ако сте любители на пицата (Силно се съмнявам някой да не е любител :D) то непременно пробвайте този турски вариант. Тестото е мекичко и крехко, а плънката неустоимо се разтапя и разтича... Разбира се, можете да сложите плънка изцяло по ваш избор, така че да получите вашия любим вариант на това лесно и вкусно ястие!

Пържена пица

Няма нищо по-хубаво от това да сготвиш нещо вкусно през неделния ден, да отпочинеш от работната и учебна седмица, а и почивката е още по-уютна ако времето навън е дъждовно и облачно и не предразполагащо за излизане навън. Обикновено неделята хич не я харесвам, защото е прекалено дълга, прекалено отегчителна и дооста мързелива. Но ако има подходящи занимания, положението може да бъде спасено. Като да изпробваш някоя нова рецепта, например. Вчера открих тази за пържената пица от Иван Звездев и тъй като тук не разполагам с фурна, немските пици са скъпи и неудовлетворяващи ме, реших да пробвам този вариант, който можем да наречем калцоне също. Останах приятно изненадана от успешния резултат, затова и решавам да ви го споделя.

Преди да сте си казали, че това не е добра идея, защото пърженото не е полезно, ще ви прекъсна и ще кажа, че всъщност пиците не стават толкова мазни, колкото си мислите. И едва ли са по-вредни от тяхната оригинална версия на фурна. Ако все пак държите на това да се храните внимателно и здравословно, можете да изпечете пиците и във фурна.

Ето и как ги направих аз, а вие можете да погледнете  оригинала тук

4 броя

за тестото:

250 г брашно

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

1/3 кубче мая

малко топла вода

струйка олио

В купа смесвате брашното захарта и солта. Тъй като аз използвах кубче мая, беше необходимо да я разтворя в малко топла вода. След това разтворената мая добавих към брашното, заедно с малко олио и замесих тестото. Оставяте го да си почине за около 10-тина минути. През това време можете да приготвите останалите продукти за пиците.

Разбира се, можете да сложите всичко, което обичате в една пица -  шунка, кашкавал, маслини, лук, гъби, различни видове сирена. Иначе какво сложих аз:

50 г шунка

50 г кашкавал

50 г моцарела

няколко резена шпеков салам

малко червен лук 

кетчуп

подправки

Разточвате тестото на не много тънък пласт. С помощта на купичка и нож, изрязвате кръгове, големината може да варира, но грубо казано с диаметър около 10 см.

 Нарязвате продуктите на малки кубчета и ги слагате в единия край на пицата. Можете да направите различни комбинации от продукти. Вместо кетчуп можете да сложите пресни домати, аз ги пропуснах, защото мислих, че много ще разводнят тестото. Ако пък не обичате лук, можете да го пропуснете.

Подходящи подправки биха били черен пипер, босилек и риган, направете ги изцяло по ваш вкус. Накрая ги затваряте и притискате хубаво краищата им, за да не се разтворят по време на пърженето. 

Загрявате хубаво олиото в дълбок тиган. Пържите пиците до златисто, вадите ги и ги слагате върху кухненска хартия, за да се отцедят от излишната мазнина. Може леко да ви напомнят за нашите мекици, и сте прави за това, разликата е, че са пълни с тези вкусни продукти. Получават се приятно хрупкави отвън, а отвътре неустоимо  разтопената моцарела се е сляла с останалите продукти и заедно правят тези затворени пици в истинско удоволствие. :-)