Предизвикателство през август - ден двайсет и трети

Един недобре затворен прозорец, силен вятър и джъд, изгорял лаптоп, неуспешен опит за преместване, много неясноти и неизвестности ... може би така мога да обясня внезапното ми изчезване от блога и прекъсването на предизвикателството за цели три месеца!
Да, определено не беше приятен период. Но, разбира се след всяка трудност, човек с нови сили продължава да се бори...

Разбира се, липсата на лаптоп, не попречи да довърша предизвикателството, макар и несподеляйки го с вас. Запазих снимките и рецептите, за момента, когато ще мога да се завърна към блога. И ето го този момент.
И понеже готвенето  винаги ми носи успокоение и ред в обърканите мисли, вечерта на "инцидента" с лаптопа, си правих пица. От край до край. От тестото, до доматения сос, всичко внимателно и с много любов.

За тестото:
200 г брашно
1/2 ч.л. суха мая
1 с.л. кисело мляко
малко топла вода
щипка сол
щипка захар
струйка зехтин

За доматения сос:

2-3 средно големи домата
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
щипка сол
щипка захар
риган
босилек
черен пипер

Тестото за пица винаги меся по един и същи начин. Правя кладенче по средата, добавям киселото мляко, зехтина, солта и захарта. Маята, въпреки че беше суха, пак я разтворих в топла вода и добавих към останалите съставки. Замесих меко тесто и оставих да втаса. През това време се заех с доматения сос.

На дупето на всеки домат направих малко кръстче и пуснах във вряла вода за много кратко. След това веднага шокирах в студена вода. Обелих доматите и ги нарязах на ситни кубчета. В малка тенджерка загрях зехтина. Запържих за кратко, много наситно нарязания лук и чесън. Добавих доматите и овкусих с подправките. Намалих котлона и оставих да покъкри за кратко, докато се получи сос и малко от водата на доматите изври. Не се получи толкова фино, както си го представях, но все пак - много вкусно.

 След като тестото втаса, го разточих на тънък блат, върху хартия за печене. Разнесох отгоре доматения сос. Имах различни продукти за топинг отгоре и дълго се чудих какво да сложа. В крайна сметка реших, че ще  направя едната половина с различни сирена, а другата с шунка.

Изпекох пицата в предварително загрята фурна за около 20 минути. Резултатът - невероятно вкусна домашна пица, а стресът - понижен, от приятното занимание.

Разбира се, че можете да си вземете готова пица от магазина и само да я опечете или да съкратите всяка стъпка по приготовлението, купувайки си нещо полуготово, било то блата или соса. Приготвянето на пицата от началото до края, обаче, е същото, когато искате да се приберете вкъщи, вървейки умишлено пеша, а не вземайки превозно средство, ей така, заради по-дългото време навън, за чистия въздух и за времето, в което можете да помислите.

Предизвикателство през август - ден деветнайсти

Днешният почивен ден планирах да е мързелив и спокоен, да изпробвам рецепти и най-накрая да направя някакъв боровинков десерт.
В крайна сметка, спонтанно реших да отида до плажа, след като видях какъв хубав слънчев ден е.

Вечерята днес, беше леко с български нотки.
Кюфтенца по рецептата на майка ми, печени картофи и салата.
Кюфтенцата, точно така приготвени, са наша отличителна марка. Бях ги приготвяла за един интернационален ден в Германия и много ги харесаха. Питаха ме за рецептата. Ето сега дойде и времето да разбуля тайните :-)

 Необходими продукти:

300 г кайма
2 филии сух хляб (меката част)
1 яйце
1 глава сух лук
1 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. червен пипер
щипка лют пипер
чубрица на вкус
щипка захар

Лукът се нарязва на много ситно и се добавя към каймата. Добавят се и останалите подправки и каймата хубаво се омесва. Покрива се с фолио и се прибира в хладилника, да поеме от подправките. Можете да направите това и вечерта и на другия ден да е готова.
Хляба се накисва във вода и се отцежда хубаво. Яйцето се чуква при каймата и се добавя хляба. Отново се омесва много добре каймата.
В тиган се загрява 1 пръст олио. С мокри ръце, се оформят кюфтенцата и се пускат в загрятото олио. Обръщат се по време на пърженето внимателно, за да се изпържат хубаво от всички страни. Готовите кюфтенца, изваждаме върху кухненска хартия, за да се отцедят от мазнината.

Предизвикателство през август - ден седемнайсти

Днес сутринта започна с гръмотевици и светкавици, и дъжд. Целият ден беше облачен и преваляваше, иначе пък не беше студено. И още от сутринта си мислих какво ще си правя за вечеря. Искаше ми се да е нещо топло, вкусно, сочно, месно, нещо от така наречените комфортни храни. Работният ден почти беше се стопил и все още не бях решила какво ще вечерям, а трябваше бързо да измисля, за да мина през магазина и да взема необходимите неща преди да се прибера.
Измислих го!
Овчарски пай. От много, много отдавна исках да го пробвам. Идеално съвпада с нуждите ми. :-)

Необходими продукти: 
3 средно големи картофа
60 г масло
1 яйце
сол

За плънката:
250 г кайма смес
2 моркова
1 глава лук
2 скилидки чесън
1/2 чушка/пипер
малко доматено пюре
200 мл бульон
сол, черен пипер
риган

Картофите се обелват, измиват и нарязват на кубчета и се сваряват в подсолена вода.
След като умекнат, се намачкват с вилица. Към тях се добавя маслото и яйцето и хубаво се разбърква.
В тиган се загрява малко мазнина и лукът се запържва. След кратко време, към него се добавя и каймата, морковите, пипера и чесъна. Овкусете със солта, черния пипер и ригана. След 2-3 минути, към тях се добавя доматеното пюре и бульонът. Оставя се да покъкри на слаб огън.

Каймата и зеленчуците се прехвърлят в малка правоъгълна тавичка. Върху тях се разстила картофеното пюре внимателно, за да покрие навсякъде. С вилицата направете връхчета, след като се изпекат, ще придобият вкусен златист цвят и хрупкавост.

Истинският овчарски пай се прави с агнешка кайма, затова е и името му овчарски. Версията със свинско или телешко се нарича Селски пай. Както и да го наречете, на мен малко ми напомни на нашата си мусака, във фин вариант. Получи се страшно вкусно. Загребвате с вилицата и получавате сочна месна плънка, с леко меко картофено пюре в средата, а най-отгоре е хрупкаво и маслото се усеща. Картофената покривка ми беше любимата част. :-)

Хрумна ми, че с малко заквасена сметана, ще се получи хубав контраст, а и изглежда добре с дивия лук, нали? :-)

Предизвикателство през август - ден втори

Ах, неделя! Любимият ми ден, когато съм в Германия... не заради друго, ами защото през неделята обикновено е голям мързел, не харча нищо, защото няма къде да харча, няма и за какво, понеже почти всичко е затворено. Но, ако те завари неподготвен, си принуден да използваш всички налични запаси... или пък да заемеш малко от съквартиранта, както аз направих със сиренето. :-) (Той и без това е някъде из дебрите на Германия, едва ли ще забележи, когато се прибере).
Предизвикателството върви добре - докарах го до ден втори! Юхуу!
Днешната вечеря се получи вкусна. Имах едно голямо броколи, което трябваше да оползотворя някак си и ми се въртеше из главата нещо запечено на фурна, нещо чийзи, нещо с разтягащо се, разтопено сирене. Нещо като огретен. 
Оказа се, обаче, че яйцата ми са капут, а и нямах прясно мляко ( и никой друг от съквартирантите нямаше, за да заема отново от него)... Затова трябваше да измисля решение, за продуктите, които се намираха на моя рафт в хладилника. Супер, обичам предизвикателствата.
Това, с което разполагах беше крема сирене, масло, краве сирене (както те му викат "балканско сирене"), Шманд (няма нищо общо с шматките) по-скоро е някакъв вид заквасена сметана, сирене от тия квадратните за сандвичи и това е. Реших, че ще се получи все някак си.

Уляля, получи се доста вкусно.

Необходими продукти: 

Около 10-12 розички броколи
150 г фусили или друг вид паста
200 г заквасена сметана или готварска
100 г крема сирене
100 г настърган кашкавал
100 г саламурено сирене
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
масло за намазване на тавата
сол, черен пипер на вкус
риган, босилек по желание

Броколите се бланшират за кратко в подсолена вряща вода. Изваждат се и се охлаждат в купа със студена вода, за да запазят свежия си зелен цвят. Отцеждат се и се преместват в намазнената тавичка с масло. Фусилите се сваряват, според указанията.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се запържат в малко масло или зехтин.
Когато фусилите са готови, се изваждат, отцеждат се и се прехвърлят при броколите.
Сиренето се натрошава на едро и се добавя към останалите продукти в тавичката, заедно с лука и чесъна.
В купа се смесват крема сиренето и заквасената сметана. Овкусяват се с подправките и с получената смес заливате продуктите в тавичката. Хубаво обърквате всичко и слагате да се пече. На мен ми отне около час и нещо, заради керамичната тавичка, понеже, няма как да я сложа в предварително загрята фурна.
Малко преди да е готово, изваждате тавичката и поръсвате с настъргания кашкавал.
Получава се невероятно леко, вкусно и засищащо ястие! Тъкмо като за мързеливата неделя.

Не мога да ги разбера тия американските деца, какво не им харесват на броколите?!! Та това е един от най-вкусните (и полезни предполагам) зеленчуци!
Определено бих пробвала отново да го приготвя, но! с готварска сметана и някакви други видове сирене. Иначе и тази версия се получи страшно вкусна! 6+!

Най-вкусните спагети Болонезе

Реших да ви споделя как приготвих най-вкусните спагети Болонезе някога правени от мен. Повечето от вас, навярно са ги приготвяли многократно и нямат нужда от рецепта и обяснения. За други, обаче, може да се окаже трудна задача. При всички случаи, тези спагети този път станаха много, ама много вкусни. И друг път бях приготвяла, но все липсваше сякаш нещо, все нещо не беше доизпипано от към вкуса. Докато този път станаха просто перфектни. Мисля, че всяка италианска мама би ги харесала...

Позната или не, всяка рецепта има своите тънкости и колкото и да се стараем понякога, пропускайки нещо дребно на пръв поглед, може да ни коства добрия автентичен вкус. Ето и рецептата и как ги приготвих.

Необходими продукти:

200 г спагети
250 г кайма смес
1 глава лук
2 скилидки чесън
200 мл доматено пюре
1 морков
1 малък домат
малко лют червен пипер
риган
босилек
сол
черен пипер
зехтин

> Сложете да заври вода в голяма тенджера.> Подгответе продуктите за соса Болонезе. Лукът нарежете на ситно, скилидките чесън счукайте, морковът и доматът на кубчета.
> След като водата заври, добавете 2 ч.л. сол във водата. По една лъжица на 100 г спагети. Не слагайте зехтин или олио, те така или иначе не се смесват с водата и е мит, че предотвратяват слепването на пастата. Според мен важен момент, пастата да не стане кашава, е големината на тенджерата и голямото количество вода.
> Сложете спагетите да се варят, като ги разпръснете ветрилообразно. Това най-лесно става като вземете сноп спагети, поставите го в средата на тенджерата и пуснете спагетите изведнъж. Те сами се разпръсват в кръг. Това е също важна стъпка от приготвянето на перфектните спагети.
Оставете ги да се варят според описанието на опаковката.
> През това време пригответе соса. Загрейте дълбок тиган. Налейте малко зехтин и запържете лука. След 2-3 минути, можете да прибавите към него моркова и каймата.
Тук изпробвах за първи път един трик, който научих от Гордън Рамзи, за хубавото изпържване на каймата, той добавя малко вода. Така направих и аз, загребах малко от водата на спагетите и добавих при каймата. Разбърквате хубаво и овкусявате със солта, черния пипер, ригана, босилека, лютия пипер. Запържвате хубаво каймата, след това добавяте нарязания домат и чесъна. Накрая слагате и от доматеното пюре.  Опитайте на вкус, дали солта е достатъчна или има нужда от още нещо.
За това време спагетите трябва вече да са се сварили. Пробвайте. Аз винаги опитвам пастата до колко е готова. Така ще предотвратите преваряването на спагетите или пък да останат прекалено сурови. Излейте внимателно водата от тенджерата със спагетите. Друг трик, който знам  и който прилагам, когато не съм сигурна в качеството на спагетите е, да добавя малко зехтин преди да съм сложила от соса, докато са още горещи. Зехтинът предпазва слепването на спагетите. Обикновено хубавата паста не залепва, но.. кой знае.
Сервирайте от спагетите в чиния и добавете от соса отгоре. Като истински италиански завършек би било да поръсите с пармезан, но и по-леката версия с магданоз или прясно нарязан босилек, би свършила отлична работа.

В добавка с червено вино, спагетите Болонезе така приготвени, се превръщат в истински празник за сетивата. Опитвайте различни начини на приготвяне, докато не откриете този, който най-допада на вкуса ви.

Печени редени зеленчуци

Представям ви още една хубава лятна рецепта, със сезонни зеленчуци. След плодовата вълна, следва ред на зеленчуковата...
Гледайки снимките, малко ми наподобява Рататуй, и все пак може би има малки разлики тук там. Идеята за това ястие, ми дойде, разглеждайки снимки в Пинтерест.  Натъкнах се на снимка, на красиво подредени, зеленчуци, почти перфектно съвпадащи по размери, в тавичка и стъпка по стъпка, как са приготвени. Помислих си, че това е лесно изпълнимо и просто замених някои от зеленчуците с това, което ми се намираше под ръка. Важното при тази рецепта е, зеленчуците да са с еднаква големина и форма. Не че на вкус нямаше да е същото, но нали и естетически трябва да бъде издържано. Първо окото се храни, както бях чувала от някой.
Освен тази малка подробност, нищо друго не може да направи това ястие сложно за изпълнение. Е може би, малко отнема време самата подредба, ноо, затова пък резултатът е впечатляващ. Освен че, получаваме красиво подредени зеленчуци, вкусовете се смесват перфектно и в пълна хармония. Меките зеленчуци като доматите и тиквичките, чудесно се допълват с леко твърдите и хрупкави картофи. Патладжанът внася контраст с характерния си отличителен лееко горчив вкус, а и с интересния си лилав цвят.

Необходими продукти:
2 средно големи патладжана
2 средно големи тиквички
4-5 средни домата
2-3 средно големи картофа
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
Чубрица
Черен пипер, сол
Зехтин






Изберете подходяща тава, може и да е с кръгла форма.
Измийте и почистете зеленчуците. Нарежете ги на долу-горе еднакви по дебелина шайби.
Лукът нарежете на ситни кубчета и запържете до златисто. Поставете го на дъното на тавата.
Започваме с подредбата. Няма особено правило при подреждането на зеленчуците, просто се редуват. Започнете с  резен тиквичка, след това домат, картоф, патладжан и отново, докато свършат всички зеленчуци. Накрая поръсете хубаво със сол, черен пипер и риган и полейте със зехтина.
Чесънът нарязах на филийки и пъхах между зеленчуците. Използвах прясна чубрица и поставях по малко стръкче между зеленчуците. Долейте с малко вода. Тиквичките и доматите ще пуснат от своите сокове, но това може да не е достатъчно. Сещам се, че добър ако не и най-добър, вариант ще е, вместо вода да налеете малко бяло вино.
В загрята вурна поставяте зеленчуците и печете около 40-45 мин. Или докато зеленчуците не придобият златист цвят. Проверявайте от време на време картофите, защото те отнемат повече време.
Накрая на мен ми хрумна идеята, че ще стане още по-вкусно ако добавя и малко настъргани сирене и кашкавал. Получи се вкусно, но идеята за цветните зеленчуци малко се изгуби. Така че, оставям това като ваш избор.

Патладжани по италиански

Лятото може би е един от най-благодатните сезони, който ни дарява с всякакви вкусни, разнообразни и полезни зеленчуци. Градините  и пазарите са пълни със сочни червени домати, свежи краставици, крехки тиквички, и вкусни патладжани. Възможностите за експериментиране са безкрайни.
Веднага щом чуя за патладжани, тиквички и домати, в съзнанието ми изниква думата лято, а след него и жега, хранене навън, лека храна, която включва повече зеленчуци, отколкото месо, а и малко време за приготвянето й.
Тази рецепта знам доста отдавна и съм я приготвяла няколко пъти вкъщи. Като последният опит беше най-успешен и пожъна успех. Последва и заветното изречение : „ Пак ще направиш от това, че беше много вкусно”. 
Италианската кухня е богата на всякакви ястия, които малко или много се доближават до нашия вкус или ние сме се нагодили към техния. Както и да е,  това ястие съвсем спокойно може да бъде причислено и към българските ястия, защото включва съвсем традиционни за нашата страна, продукти.
И тъй като го запомних като част от италианската кухня, представям ви го като Патладжани по италиански. 




Необходими продукти:

2 средно големи патладжана
300 г доматено пюре
2 яйца
150 г брашно
180 г галета
100 г кашкавал
2 скилидки чесън
Сол, черен пипер на вкус
Риган




Патладжаните се почистват от дръжките и измиват добре.
Нарязват се на шайби, с дебелина около 1 см. Посоляват се и се овалват  първо в брашното, след това в яйцето и накрая в галетата.
Загрява се дълбок тиган с олио и патладжаните се пържат до златисто. След това се изваждат върху кухненска хартия, за да се отцедят от излишната мазнина.
В тавичка, разнасяте хубаво доматеното пюре, то ще послужи като сос към патладжаните.
Ако не разполагате с доматено пюре, можете да си направите и от пресни домати. Нарязвате ги  на ситно, поставяте ги в тенджерка или касерола, с малко олио, овкусявате ги и ги оставяте да врат, докато голяма част от водата им изври и се сгъстят.
Нарязвате чесъна на филийки или на ситно и го добавяте към доматеното пюре в тавата, за да го ароматизира. Поръсвате със солта, черния пипер и ригана.

 Накрая, подреждате панираните патладжани върху доматеното пюре и върху всяко кръгче патладжан, поставяте резен кашкавал. Тук се сещам, че би било още по-италианско и вкусно, ако сложите парче моцарела.
Печете в предварително загрята фурна за около 20 мин. Колкото кашкавалът да се разтопи и вкусовете да си взаимодействат. 

След като извадите тавата от фурната, ще усетите аромата на Италия… чесънът, който идеално си акомпанира с доматите, ригана, патладжана и кашкавала. Патладжаните са се запазили хрупкави и сосът внася лека киселина и идеално допълва вкуса. Може да бъде поднесено и като самостоятелно или като гарнитура, като вкусен обяд или лека вечеря. :-)