Пълнени чушки по мексикански

Chiles rellenos, както е оригиналното име на това ястие е ястие от пълнени чушки със сирене или месо и панирани в яйце и брашно. Да, това на снимката изглежда съвсем различно от това, което ви описах тъй като го приготвих по памет, гледайки как мексиканците го правят, без да съм следвала някаква рецепта. Оказа се, че те са го направили в този вариант за по-лесно, понеже готвиха за едно съзтезание и храната трябваше да стане бързо. Този семестър в интернационалната ни група има много мексиканци (за което съм много доволна :D) та покрай тях се опитвам да се запозная още по-подробно с любимата ми мексиканска кухня.
Всъщност чушките и в този вариант никак не са зле, но задължително ще трябва да опитам и оригинала, който много напомня на нашите пиперки бюрек.
Аз ги пробвах в два варианта - с кайма и гауда + домати.

Това, което ви трябва са няколко чушки и плънка по желание. Този вид чушки, които използвах аз, не ми хареса много, но тук единствено се намират тези, наподобяващи камби, които са много месести и сочни... и малко блудкави. И все пак ето какво използвах аз:

3 бр. чушки
150 г кайма
2 средни глави лук или една голяма
около 100 г сирене Гауда (и кашкавал ще свърши работа)
2 средни домата
сол
черен пипер
зелен лук по желание

Първото, което трябва да направите е да изчистите чушките, да ги разполовите на две и да ги запечете на тиган в много малко мазнина.
За плънката с каймата - запържете една глава лук, а след това и каймата. Овкусете със солта и черния пипер. Накрая добавете  гаудата. След като се разтопи напълно, пълните чушките със сместа.
За плънката с доматите - запържете лука, добавете нарязаните на ситно домати и гответе докато сокът на доматите се изпари. Отново овкусявате. Накрая  добавяте гаудата и изчаквате за кратко  да се разтопи. Пълните чушките и сте готови. :) Пресният лук можете да нарежете на ситно и да поръсите за украса. Разбира се не изключвам вариант,  който можете да смесите и двете плънки и да стане дори още по-вкусно.
Плюсовете на тази рецепта са, че е много лесна, става много бързо и може да се сготви порция и за един човек. Успешно се комбинира със зелена салата и таратор. Така че, следващия път, когато се чудите какво да ядете за обяд или вечеря, нямате извинение :-Р

Гьоза

Толкова са ми омръзнали стандартните храни, познатите ястия, че в някои случаи жадувам за нещо непознато като вкус... В такива моменти се сещам за световната кухня. През главата ми преминават различни идеи за "чужди" ястия, докато най-сетне не отсея точно какво ми се прияжда. Понякога ми се приисква да опитам нещо азиатско. Трудно успявам да измисля какво обаче, тъй като продуктите са трудно откриваеми... Но когато намеря рецепта с познати продукти, не пропускам да я опитам. Така се случи с гьозата. Видя ми се много вкусна, лесна за приготвяне, продуктите са познати, което ще рече, че ще се хареса като вкус и на останалите вкъщи, а не само на моите прищевки за екзотична храна. Единствено трябваше да науча как се прави специфичното сгъване. Поразтърсих се аз из интернет, намерих много добро, точно и ясно описание как да се приготви и най-вече как да се сгъне. Първото, което направих след като се запознах с метода е, да си изрежа кръгче от хартия и да се пробвам да го сгъна, както беше показано. След един-два опита, свикнах с начина и вече бях готова да го приложа и реално с листовете за гьозата. 

Като споменах листове, първият път, когато я правих, замесих тесто, но не бих казала, че беше успешен опит - листовете бяха дебели и трудно се сгъваше гьозата, тъй като тестото беше меко, трябваше да поизсъхне малко. Беше вкусно, наистина, но не ме удовлетвори. Гледайки снимките на гьоза в интернет, много ми наподобяваха нашите кори за баница, пък и предполагах, че не са  нещо по-различно от тях. Затова и след провала си казах, че следващия път ще пробвам или с кори за баница, или ще разточа листовете по-тънки и малко да престоят, за да изсъхнат. Така и направих. И опита определено ми хареса. Хареса се и на останалите. :)

Ако някой се пристраши да опита нещо различно, продуктите са следните:

За около 20-25 гьози:

2-3 листа кори за баница
250-300 г кайма
1 ч. чаша ситно нарязано зеле
1 глава лук
1-2 скилидки чесън
2 с. л. соев сос
сол, черен пипер

Започва се с изрязването на кръгове от корите за баница. Най-лесно става с метален ринг. Но тъй като аз не разполагах с такъв, използвах кръгла чинийка за кафе, като я  очертавах с нож. Малко по-бавно, но все пак става. Смесват се добре  всички съставки в купа. Загребва се с лъжичка и се оформя в центъра на кръга. Пригответе си малка купичка с вода за краищата на листа, за да се залепят. Сгъването е най-сложната част от цялата подготовка. Не знам и как точно да го обясня. Така готовият лист с плънка по средата се сгъва на две, притискат се краищата, залепят се добре. Започва се от средата да се сгъва. После от двата края, стават максимум до две-три сгъвки. След това леко се притиска, за да се получи нещо като полумесец и се притиска към масата, за да има равно дъно. Това се прави, за да може да стои изправено в тигана. Моите гьози също не са сгънати кой знае колко правилно, но това е въпрос на усъвършенстване, просто се приготвят рядко. Ако се правят по-често, няма начин да не се свикне със сгъването и разбира се да се получават по-добри резултати на външен вид.
Важно е да се получи на външен вид автентично и да не се отворят при пърженето.
След като са готови, в голям тиган се загрява олио и се слагат да се запържат за 1-2 минути. Когато станат златисто запържени, се добавя малко вода, покриват се с капак, намалява се температурата или напълно се изключва, задушават се до готовност - стават леко прозрачни, омекват и плънката прозира през корите.

Звучи вероятно сложно или пък недостатъчно апетитно, но който се осмели да разнообрази менюто си с гьоза, ще остане наистина впечатлен. Плънката е невероятно ароматна, когато се разчупи гьозата, леко запържените части са се запазили хрупкави при задушаването, а хапката се топи в устата. Соевият сос за добавка, прави това ястие пълно.

Рататуй с кайма

Рататуй. Всички са чували за известното филмче с такова име. Само по-запознатите знаят обаче, че това е едно класическо френско и невероятно вкусно ястие. Още по-запознатите биха го сравнили с нашия гювеч. А хората, осмелили се да пробват нещо нетрадиционно с традиционното, като мен, и да добавят месо, в рецепта, която по принцип е само от зеленчуци, ще разберат защо съм уточнила за моя Рататуй, че е с кайма. Ако ви е станало изобщо ясно, от това сложно изречение, Рататуй се приготвя само от зеленчуци. Като основните са патладжан, тиквички, пипер. Много обичам да се разкарвам из световните кухни и сметнах, че трябва да се изпробва това ястие. Пък и сега е сезон за всички тези зеленчуци, няма начин да не се изкушиш. Докато претърсвах различни рецепти, попаднах на някакво мнение, че тази френска манджа върви идеално с френско вино, а след вечеря само да си пуснеш един френски филм. Хареса ми като идея, но едва ли мога да организирам такова събитие вкъщи, през лятото.
Знам, че за рататуй се изисква повече време, затова запретнах ръкави, за да стане навреме вечерята, когато всички се съберат около масата. Първото, което трябваше да се свърши, е да се набавят от вкусните зеленчуци.

Ако и на вас ви се ще нещо френско, вкусно и мисля, не чак толкова сложно за приготвяне, ще ви трябват :

За 4+ порции:

350-400 гр кайма
3 средно големи зелени чушки (е, може и червени)
3 малки патладжана, или 2 по-големи
2 средно големи глави лук
2-3 големи домата
1 тиквичка, ако е малка - 2
2-3 скилидки чесън
сол
черен пипер

Това, което отнема време при приготвянето, е почистването и нарязването на продуктите. За Рататуй знам, че трябва да са максимално на едри кубчета, но има разновидности, при които се реже всичко на колелца и се подреждат, редувайки се. Както казват, колкото готвачи има, толкова и варианти съществуват.
Започвате с патладжана или с което ви харесва най-напред. Нарязват се на кубчета всичките продукти - лукът, чесънът, доматите, чушките, патладжана, тиквичката. Трябва, преди да се подредят в тавата за печене, да се задушат по малко, за да не останат сурови или пък готвенето да ви отнеме часове, тъй като тиквичките са богати много на вода. Започвате с лука и чесъна, задушават се за кратко време. Всичко се задушава поотделно, като се посолява съвсем малко в минимално количество мазнина, тъй като накрая всичко се събира в едно ястие. Когато приключите с всички зеленчуци,  взимате една дълбока тава. Нанасяте като първи слой малко от доматите. И след това сипвате задушените зеленчуци, няма значение, кое първо ще подредите в тавата, просто трябва да има от всичко. Овкусявате с черния пипер. Получи се слой от зеленчуци. Сега слагате каймата, разпределяте я върху слоя зеленчуци. Отгоре нея пак слагате слой зеленчуци и завършвате с домати. Тъй като на мен ми се намираше готов приготвен доматен сос, сложих от него. Но няма проблем, ако само задушите нарязните на кубчета домати, получава се пак сос. Загрява се предварително фурната и се слага да се пече. Отнема около 45 мин. до 1 час, но пак е добре да се следи времето.

Из кухнята се разнася приятен, апетитен и съблазнителен аромат, който те покорява моментално и да не си гладен, огладняваш. Остава само да си намерите едно червено вино и да сервирате.

Сещате се, когато споменах за мисълта ми за френска вечер, нали?...Оказа се, че съдбата е на моя страна и докато чакахме всички да се съберем за вечеря, баща ми се появява с бутилка Мерло. Ето я френската ми вечер, оставаше и френски филм да намеря, но тъй като не съм веща в издирването на хубави филми, реших да пропусна тази част. Рататуй се хареса на всички, виното също. Късно вечерта, започна втората част на филма "Клетниците", френската продукция с Жерард Депардийо. И ето как без да искам, се получи страхотна френска вечер, без абсолютно никакви планове. Обичам, когато нещата сами се подреждат.

Пълнени тиквички

Поредната лятна рецепта, от която останахме очаровани и която правихме доста често това лято. Тиквичките са много вкусен и полезен зеленчук, с който може да се експериментира много, а не просто да бъдат изпържени. Брат ми например, не обича тиквички, но по този начин приготвени му харесаха много. Чувала съм от много хора, че не харесват даден зеленчук, вероятно защото са им го поднесли неправило приготвен. От значение е как ще бъде нарязан, печен или пържен, какви подправки му отиват. Неправилно е да се слага заключение, след като може да бъде пробвано и нещо друго със зеленчука. И така, тези пълнени тиквички се оказаха идеално ястие за семейна вечеря или пък за посрещане на гости. Отнема малко време, но по никакъв начин не сложно за приготвяне. Ето какво е необходимо:

За 4 порции:
4 малки или средна големина тиквички
1 чаена чаша ориз
500 гр кайма
глава лук
2-3 скилидки чесън
зелена чушка
1-2 малки домата
1 морков
100 гр кашкавал за поръсване
сол
черен пипер
червен пипер
малко чубрица

Първо взимате тиквичките, режете ги на половина, надълго. Издълбавате вътрешността с лъжичка. Тъй като са богати на вода, е необходимо да се обработят преди да се напълнят и да се сложат да се пекат. Слагате вода да заври, посолявате я и слагате половинките тиквички един вид да се бланшират. След това ги изваждате внимателно, за да не се разкъсат, тъй като вече са поумекнали. Нареждате ги в намаслена тава. Приготвяте плънката, като запържвате лука, нарязаните чушка, морков и чесън. След като се позапържат добавяте измития ориз и го запържвате, докато придобие обичайния си кристален вид. Подправяте с черния пипер, червения пипер, чубрицата, разбърквате добре и слагате наситнените доматчета. Наливате необходимите части вода и оставяте ориза да къкри на тих огън. След като оризът изстине, се смесва добре с каймата. Така плънката е готова и може да започнете да пълните тиквичките. Когато са готови, добавяте малко вода в тавата, а може и нарязани домати, за да се получи сос,  слагат се в предварително загрятата фурна и се пекат около 30-35 минути, наблюдавайте печенето, може да има нужда и от повече време. Когато забележите, че са се позапекли, изваждате тавата и поръсвате тиквичките с кашкавала. Връщате за около 10-15 минути. Накрая получавате едно вкусно ястие, подходящо както за студена бира, така и за червено вино :)

П.С. Понякога плънката идва в повече, ако тиквичките са по-малки или просто, защото така сее получило да остане... и можете да напълните няколко домата... Става също много вкусно. Доматите нямат нужда от предварителна подготовка, така че само ги пълните и ги слагате при тиквичките да се пекат. :)

Емпанадас

В контраст с предната публикация, ще ви представя една страхотна лятна латиноамериканска рецепта. Като любител на испанската и мексиканската кухня, все си намирам по нещо, което лесно може да бъде приспособено с нашите вкусове и налични продукти. Разгледах доста варианти за приготвянето на емпанадите и си харесах една лесна рецепта. За съжаление имам ужасния навик да си записвам рецептите на различни листчета, които разбира се, след това губя... И сега трябва да я събирам парче по парче от спомени. Добре, че ги приготвих два пъти и имам богат снимков материал, за да се подсетя какво слагах. Впечатленията ми от тази рецепта са, че тестото за еманадите не се прави по някакъв сложен метод, а  за плънката има много вариации. За първи път, когато ги приготвих, направих плънка от пилешко месо, но може да се сложи и кайма, или накълцано телешко месо. 

1. Вариант 

За тестото:
250-300 г пресято брашно
1 жълтък
100-120 г масло или маргарин
сол на вкус
малко вода

За плънката:
една голяма глава лук
2 скилидки чесън
200 г пилешко месо
1 зелена чушка
1 домат
1 морков
100 г маслини
1 люта чушка
магданоз
черен пипер
сол

Замесва се тестото - брашното, маслото, добавя се жълтъкът, сол и вода. Ако се получи по-твърдо, се добавя малко вода. Оставя се за 30 минути в хладилника. През това време може да се приготви плънката. Нарязва се лука на ситно и се запържва, добавя се накълцаното месо, овкусява се със солта и черния пипер. След това се прибавят нарязаните морков, зелена и люта чушка. Задушават се за кратко. Добавя се чесънът и доматът. Накрая се слагат и маслините с нарязания магданоз. След като е минала кратката почивка за тестото, го разточвате на дебелина около 1 см. Отрязвате с кръгла форма (купичка или по-голяма чаша, или специален ринг...каквото ви се намира, аз използвах купичка). Големината на диаметъра е по желание... Но мисля, че 7-8 см са добре. Слагате плънката в единия край, намокряте краищата и залепвате.

Пече се в предварително загрята фурна около 20 минути, все пак следете печенето. Различно е времето при различните фурни. :)

2. Вариант

Вторият начин се различава единствено в плънката. Вместо пилешко месо, с кайма. Тестото се прави по същия начин. Подробният списък за плънката с кайма:

200 г кайма
глава лук
2-3 скилидки чесън
1 морков
1 зелена чушка
1 люта чушка
1 домат
маслини, около 80-100 гр
магданоз
черен пипер
сол

Запържва се лука, след това каймата. Зелената чушка се реже на тънки ленти, морковът  на кубчета и лютата чушка на ситно. Задушават се за малко. Добавя се чесънът и доматът. Накрая се слагат и маслините с магданоза.

И резултатът:

3. Вариант

Даа, тествах и един трети начин за приготвяне на вкусните емпанадас. Прочетох разни неща из интернет, и разбрах, че в различните страни се приготвят по съвсем различен един от друг начин. Та, попаднах и на сладък вариант, в който за плънка се слагат различни плодови плънки. И ето моят сладък вариант с кайсии:

Получи се като кифлички, но тестото е същото, както при солените, с изключение на това, че добавих захар. За да се получи по-пълна рецепта, ще го напиша отново:

 За тестото:

250-300 г пресято брашно
1 жълтък
100-120 г масло или маргарин
100 гр захар
малко вода

За плънката:

половин кг кайсии
100 гр захар
щипка канела
някакви ядки по желание

Тестото се замесва по същият начин, както по-горе споменах. Оставя се за кратко в хладилника. След това се разточва на кръг, с дебелина около 1,5 см, разрязва се на триъгълници.
Кайсиите се нарязват на тънки резенчета и ги оставяте да покъкрят на слаб огън. Поръсвате ги със захарта и канелата. Бъркате постоянно. Накрая се слагат и ядките. След около 10-15 минути, когато се поизпари малко сокът на кайсиите, сваляте от котлона. На всеки триъгълник от тестото, слагате по малко от сместа, навивате, както се навива кифличка.

Поръсвате ги със захар и се печат в загрята фурна около 20-25 минути.

Впечатленията ми за еманадите са доста добри. Сравнително лесно се приготвят, стават много вкусни, пък и само това, че ги приготвих няколко пъти, потвърждава успехът им. Обичам такива рецепти, които успяват да получат приложение в менюто ни. Споменах на една приятелка за еманадите и нейното внимание беше успешно привлечено, след което тя ми сподели, че е направила успешен опит, даже няколко пъти. Така тези невероятни емпанадас си спечелиха достойно място в списъка с любимите ни чуждестранни ястия.