Пълнени чушки

Прекрасни, зелени, свежи, пълни с витамин С! Едно описание съвсем не подходящо за началото на студеното есенно време. Това не са стандартните пълнени чушки, които познавате. Тези са малко по-различни. Преди време ви бях споменала, че ще ви покажа едно страхотно мезе, както за ракия, така и за вино. Представете си нещо като зеленчуков бонбон. Невероятна хрупкава обвивка, която при отхапването разпръсква  всички свежи сокове, чувайки характерното хрупкане на сочен зеленчук, а вътре е меката, кремообразна, ароматна плънка, която допълва и "омекотява" вкусът на чушката. Контрастът между двете е абсолютно удоволствие за небцето! А и се приготвят толкова лесно. Ако съм ви заинтригувала поне малко, продължете да четете по-надолу, ще ви споделя как се приготвят ;-)

Около 10 или повече зелени, нелюти чушки
100-150 г краве сирене
1-2 скилидки чесън
няколко стръка копър
няколко стръка магданоз
струйка зехтин
черен пипер
сол


 Чушките се почистват от дръжките и семките.
 Намачквате чесъна добре, овкусявате с малко сол и черен пипер. Нарязвате на ситно копъра и магданоза и ги прибавяте при чесъна. На мен ми се намираха и няколко стръка прясна чубрица, добавих и тях, за още по-богат аромат. Поливате със зехтина на вкус. Натрошавате сиренето и обърквате цялата смес хубаво. Може да се пробват различни варианти, в които се добавя крема сирене или заквасена сметана, но дори и с обикновеното бяло сирене добрият резултат е гарантиран.
Пълните чушките с малка лъжичка, като натискате хубаво сместа, за да влезе навътре.
В зависимост от това колко чушки ще пълните, направете плънката. Аз почти никога не уцелвам точната мярка, затова и винаги импровизирам, както и този път. Винаги можете да оползотворите останалата плънка - на филийка краставица, филийка домат или на съвсем обикновена филийка хляб. :-)

Пълнени чушки по мексикански

Chiles rellenos, както е оригиналното име на това ястие е ястие от пълнени чушки със сирене или месо и панирани в яйце и брашно. Да, това на снимката изглежда съвсем различно от това, което ви описах тъй като го приготвих по памет, гледайки как мексиканците го правят, без да съм следвала някаква рецепта. Оказа се, че те са го направили в този вариант за по-лесно, понеже готвиха за едно съзтезание и храната трябваше да стане бързо. Този семестър в интернационалната ни група има много мексиканци (за което съм много доволна :D) та покрай тях се опитвам да се запозная още по-подробно с любимата ми мексиканска кухня.
Всъщност чушките и в този вариант никак не са зле, но задължително ще трябва да опитам и оригинала, който много напомня на нашите пиперки бюрек.
Аз ги пробвах в два варианта - с кайма и гауда + домати.

Това, което ви трябва са няколко чушки и плънка по желание. Този вид чушки, които използвах аз, не ми хареса много, но тук единствено се намират тези, наподобяващи камби, които са много месести и сочни... и малко блудкави. И все пак ето какво използвах аз:

3 бр. чушки
150 г кайма
2 средни глави лук или една голяма
около 100 г сирене Гауда (и кашкавал ще свърши работа)
2 средни домата
сол
черен пипер
зелен лук по желание

Първото, което трябва да направите е да изчистите чушките, да ги разполовите на две и да ги запечете на тиган в много малко мазнина.
За плънката с каймата - запържете една глава лук, а след това и каймата. Овкусете със солта и черния пипер. Накрая добавете  гаудата. След като се разтопи напълно, пълните чушките със сместа.
За плънката с доматите - запържете лука, добавете нарязаните на ситно домати и гответе докато сокът на доматите се изпари. Отново овкусявате. Накрая  добавяте гаудата и изчаквате за кратко  да се разтопи. Пълните чушките и сте готови. :) Пресният лук можете да нарежете на ситно и да поръсите за украса. Разбира се не изключвам вариант,  който можете да смесите и двете плънки и да стане дори още по-вкусно.
Плюсовете на тази рецепта са, че е много лесна, става много бързо и може да се сготви порция и за един човек. Успешно се комбинира със зелена салата и таратор. Така че, следващия път, когато се чудите какво да ядете за обяд или вечеря, нямате извинение :-Р

Hola México!

С идването на жегите няма как да не се сетя за Мексико. И още повече да ми се прииска да усетя мексиканската атмосфера - екзотична храна, напитки, музика... езика дори. Мексико несъмнено носи лятно настроение. Лошата новина е, че в скоро време не се очертава да го посетя, затова следвам принципа на известната поговорка за Мохамед - когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед. Че и мойта такава... щом не мога да отида в Мексико, то тогава то ще дойде при мен :). 
Обичам наистина много мексиканската и испанската кухня, дори от предната публикация още си пролича тази моя любов. Винаги, когато ми хрумне за Мексико, намирам нещо, което поне малко да ми напомня за него - храна, текила, музика... Таа, след като миналата година успешно направих мексикански имен ден, тази година ми се прииска отново да повторим мексиканската вечер. И сякаш като подарък от съдбата, веднъж като се прибирах от лекции, във входа ни бяха оставили от информационните брошури на Лидл. Аз си взимам винаги, ей така, за информация къде какво има. Та, понеже, ние студентите сме много заети, разгледах я едва на следващия ден. Небрежно прелиствайки, попаднах на голяма жълта страница, посветена на Мексиканската кухня - пшенични питки за тортила, тако черупки, бира с вкус на текила, тортила чипс и други изкушения... Веднага взех да обмислям разни схеми как в най-скоро време да отида, защото имах странното предчувствие, че ако се забавя много може и да изпусна този шанс за истинско мексиканско усещане.  Отидох на следващата седмица, и предчувствието ми не ме излъга - повечето продукти вече бяха се изкупили. Успях да взема от бирата, тако черупките, тортила чипс, предлагаха и дип-сосове, които много отдавна исках да опитам, но бяха свършили. Кулинарната ми мисъл веднага проработи и се сетих, че мога да направя домашен дип. Едва дочаках края на седмицата, когато беше планирано да се подготви мексиканската вечер. 


Ето го и резултата :)))) >>>

Ако някой има увлечения, като мен по Мексико, или пък просто му се иска нещо различно и ново,  с най-голяма радост споделям рецептите за екзотичните изкушения :)

Такос


10-12 тако шелс /царевични питки/
300-350 г пилешко месо
2 средно големи глави лук
2 стръка пресен лук
250 г царевица
1 голям пипер/чушка/
2 скилидки чесън
1-2 домата
няколко листа маруля
лимонов сок
сол
черен пипер

Ако не успеете да си намерите готови тако шелс /черупки/, не знам дали е възможно да си ги приготвите в домашни условия. Винаги съм любопитствала, но все още не съм се осмелила да пробвам. Ще бъде добре, ако успеете да си намерите готови. По описанието от опаковката, разбрах, че трябва да се претоплят, преди да се приготвят такосите. 

Та, как се приготвя плънката: 
Нарязвате месото на ленти, овкусявате го със солта, черния пипер и лимоновия сок. Добре е да започнете от него, за да може да престои малко овкусено. През това време пригответе зеленчуците. Лукът се нарязва на полумесеци, пипера на тънки ленти. Скилидките чесън се счукват (един съвет - тъй като в мексиканската кухня се използва солидно количество чесън, пък и ние много го обичаме,  знаех, че за всички ястия, ми трябва чесън) и предварително изчистих една глава чесън. Пресовах го с преса за чесън. И така спестих доста време. И с кеф консумирахме доволно количество от ароматни, пикантни сосове, пък и какво от това... никой нямаше да излиза. Вечерта беше изцяло посветена на вкусна храна, бира и обичайните приказки под лозата... 
Стига отклонения :)
Тъй като исках месото да се запази сочно, не го нарязах настино, а на ленти и го запържих в сгорещено олио. След това го извадих в чиния. Зеленчуците запържих в същия тиган последователно - лук, царевица, пипера, накрая чесъна и пресния лук. След това нарязах/накъсах месото и на изключен котлон, го прибавих към зеленчуците, за да стои топло. 
Процедурата по сглобяването на такосите е следната : слагате едно-две листа маруля, след това от плънката със зеленчуците и месото, накрая нарязвате домата на ситни кубчета и поръсвате отгоре . За да бъде завършено напълно в Мексико стил, сложете и малко сметанов сос :)

Сметанов сос

1-2 лъжици заквасена сметана
1 малка връзка копър
малко магданоз
щипка сол
1 с.л. лимонов сок
1с.л. олио
1-2 скилидки чесън, смачкани
черен пипер

Приготвянето му е лесно. 

В купичка слагате чесъна, нарязаните подправки, солта, сока от лимон, олиото и разбърквате добре. След това слагате и сметаната. 
Разбира се може и без сметановия сос, но ще лишите вашето тако от невероятно ароматен и апетитен плътен вкус. :)

За тортила чипса, както споменах по-горе, приготвих един лесен, невероятно вкусен дип-сос. 

Дип сос от печен пипер

2-3 едри червени печени пипера/чушки
1 малка глава лук
1 стрък пресен лук
1-2 скилидки счукан чесън
1-2 с.л. олио
1 пак. крема сирене
щипка/ или две :)/ лют червен пипер
сол
черен пипер

Обелените и нарязните пипери, заедно с наситнения лук и подправките, се пасират до гладка консистенция. След това се добавя и крема сиренето и отново пасирате. Получава се кремообразен, пикантен дип. Обичам много думата дип, , звучи ми мноог вкусно и веднага като я видя, правя асоциация с топене в нещо вкусно :))) Вярно чуждица е, но как да кажа, че това  е сос, при положение, че е по-гъсто. Но, ако се дразните от чуждици и сос звучи добре :). Диповете са лесни и бързи ястия, предимно за топене, като разядка, като мезе или като леко предястие. Обикновено са кремообразни и са перфектна комбинация с чипс, тортила чипс или различни крекери. 
Отначало исках да направя гуакамоле, тогава щеше наистина да се пренесем в Мексико, но имайки предвид двата ми неуспешни опита, се отказах и заложих на по-сигурното. Все не мога да уцеля добре узряло авокадо. Този дип се получи също ефектен и с достатъчно мексикански вкус (пикантен) :)))

Всички ястия се получиха точно, както очаквах и исках. Единствено липсваше текилата, но решихме да не сме чак толкова хард-мексиканци :))))) За сметка на това, не по-назад остана и бирата с лимонов и текила вкус. Без нея нямаше да се получи всичко така добре...
:))))))))

Не веднъж съм споменавала, че с брат ми сме големи ценители на бирата, осбено, когато е нестандартна. Още по-специално беше усещането, като знаехме, че тази мексиканска серия е лимитирана и вероятно това няма да се повтори... Но пък, винаги можем да си направим мексиканска вечер, стига да имаме желание, а то при мен много рядко липсва. :)))

Получи се интересна, свежа вечер, след тежкия петъчен ден... Като обобщение :)))) ще кажа само, че винаги, когато мога, ще правя отново мексикански вечери, за да има малко цвят в сивите дни, различен вкус, весели приказки и спомени :))))))))))

Печени Зити ~ Baked Ziti

Печените Зити са едно страшно вкусно италианска ястие! Аз съм особен любител на италианската кухня и на самата Италия като цяло. Смело бих казала, че почти няма италианска храна, която да не ми харесва. А тази рецепта се е доказала като изключително съблазнителна, с невероятния аромат, който се носи из въздуха, докато се пече. Днес за пореден път всички останахме възхитени, въпреки че не ги приготвям за първи път. Разбира се, не се намирам в Италия, затова и измених малко съставките и по-точно сиренето, което в италианския вариант е рикота. Заместих го с нашето саламурено сирене, без италианските сирена, съвсем губим вкуса на Италия, но и този вариант също е вкусен. Не съм сигурна дали и този вид макарони (по-правилно е паста, но това абсолютно не е паста, а някакъв вид макарони) са зити, но поне наподобяват тяхната форма. Така или иначе зитите са вид паста от рода на Пене Ригате, с формата на тръбичка, могат да са по-къси или по-дълги. Но е задължително да са тръбички, тъй като се пълнят със соса и докато се пекат не изсъхват, а остават сочни.

Рецептата никак не е сложна:

Продукти за 4 порции:

500 гр паста Зити
200гр сирене
2 големи червени чушки
глава лук
2-3 скилидки чесън
2-3 средно големи домата
сол
черен пипер
риган
босилек

Зитите първо се сваряват, по класическия начин на варене на паста. Внимава се да не се преварят,  знаем за ал-денте, но в този случай, щом ще се и пекат, може би трябва още една степен преди ал-денте да ги извадите в тавичката, в която ще се пекат. След това приготвяте доматения сос. Тъй като не искам доматения сос да надделява над сиренето и чушката, слагам по-малко от него, но ако обичате да има повече сос, увеличете количеството на доматите. Режете лука на ситно, а чесъна се смачква. Нарязвате доматите на кубчета. Запържвате лука и чесъна. Добавяте доматите и овкусявате с черния пипер, ригана и босилека. Къкри на слаб огън около 10 минути. Изсипвате готовия доматен сос върху зитите. Още като приготвите този сос, ще ви дойде апетита, тъй като става много ароматен, благодарение на чесъна и ригана.  Приготвяте пастата от червената чушка и сиренето. Почиствате чушката от семената и я нарязвате на едро, тъй като ще я пасираме. Аз извършвам тази операция на кухнениски робот, като първо смелвам чушката и след това добавям сиренето. Получава се кремообразна консистенция. Добавяме така получената паста от сирене и чушка към зитите и добре объркваме всичко, за да отиде навсякъде от соса и от пастата. Пече се в предварително загрята фурна около 20 минути. Преди да сервирате, поръсвате с настърган кашкавал и връщате да се дозапече.

Добрият резултат е гарантиран, получавате едно неустоимо ястие, с италиански традиции. Остава само да си налеете хубаво италианско вино и да се насладите на чудесата на италианската кухня.

Пълнени тиквички

Поредната лятна рецепта, от която останахме очаровани и която правихме доста често това лято. Тиквичките са много вкусен и полезен зеленчук, с който може да се експериментира много, а не просто да бъдат изпържени. Брат ми например, не обича тиквички, но по този начин приготвени му харесаха много. Чувала съм от много хора, че не харесват даден зеленчук, вероятно защото са им го поднесли неправило приготвен. От значение е как ще бъде нарязан, печен или пържен, какви подправки му отиват. Неправилно е да се слага заключение, след като може да бъде пробвано и нещо друго със зеленчука. И така, тези пълнени тиквички се оказаха идеално ястие за семейна вечеря или пък за посрещане на гости. Отнема малко време, но по никакъв начин не сложно за приготвяне. Ето какво е необходимо:

За 4 порции:
4 малки или средна големина тиквички
1 чаена чаша ориз
500 гр кайма
глава лук
2-3 скилидки чесън
зелена чушка
1-2 малки домата
1 морков
100 гр кашкавал за поръсване
сол
черен пипер
червен пипер
малко чубрица

Първо взимате тиквичките, режете ги на половина, надълго. Издълбавате вътрешността с лъжичка. Тъй като са богати на вода, е необходимо да се обработят преди да се напълнят и да се сложат да се пекат. Слагате вода да заври, посолявате я и слагате половинките тиквички един вид да се бланшират. След това ги изваждате внимателно, за да не се разкъсат, тъй като вече са поумекнали. Нареждате ги в намаслена тава. Приготвяте плънката, като запържвате лука, нарязаните чушка, морков и чесън. След като се позапържат добавяте измития ориз и го запържвате, докато придобие обичайния си кристален вид. Подправяте с черния пипер, червения пипер, чубрицата, разбърквате добре и слагате наситнените доматчета. Наливате необходимите части вода и оставяте ориза да къкри на тих огън. След като оризът изстине, се смесва добре с каймата. Така плънката е готова и може да започнете да пълните тиквичките. Когато са готови, добавяте малко вода в тавата, а може и нарязани домати, за да се получи сос,  слагат се в предварително загрятата фурна и се пекат около 30-35 минути, наблюдавайте печенето, може да има нужда и от повече време. Когато забележите, че са се позапекли, изваждате тавата и поръсвате тиквичките с кашкавала. Връщате за около 10-15 минути. Накрая получавате едно вкусно ястие, подходящо както за студена бира, така и за червено вино :)

П.С. Понякога плънката идва в повече, ако тиквичките са по-малки или просто, защото така сее получило да остане... и можете да напълните няколко домата... Става също много вкусно. Доматите нямат нужда от предварителна подготовка, така че само ги пълните и ги слагате при тиквичките да се пекат. :)

Емпанадас

В контраст с предната публикация, ще ви представя една страхотна лятна латиноамериканска рецепта. Като любител на испанската и мексиканската кухня, все си намирам по нещо, което лесно може да бъде приспособено с нашите вкусове и налични продукти. Разгледах доста варианти за приготвянето на емпанадите и си харесах една лесна рецепта. За съжаление имам ужасния навик да си записвам рецептите на различни листчета, които разбира се, след това губя... И сега трябва да я събирам парче по парче от спомени. Добре, че ги приготвих два пъти и имам богат снимков материал, за да се подсетя какво слагах. Впечатленията ми от тази рецепта са, че тестото за еманадите не се прави по някакъв сложен метод, а  за плънката има много вариации. За първи път, когато ги приготвих, направих плънка от пилешко месо, но може да се сложи и кайма, или накълцано телешко месо. 

1. Вариант 

За тестото:
250-300 г пресято брашно
1 жълтък
100-120 г масло или маргарин
сол на вкус
малко вода

За плънката:
една голяма глава лук
2 скилидки чесън
200 г пилешко месо
1 зелена чушка
1 домат
1 морков
100 г маслини
1 люта чушка
магданоз
черен пипер
сол

Замесва се тестото - брашното, маслото, добавя се жълтъкът, сол и вода. Ако се получи по-твърдо, се добавя малко вода. Оставя се за 30 минути в хладилника. През това време може да се приготви плънката. Нарязва се лука на ситно и се запържва, добавя се накълцаното месо, овкусява се със солта и черния пипер. След това се прибавят нарязаните морков, зелена и люта чушка. Задушават се за кратко. Добавя се чесънът и доматът. Накрая се слагат и маслините с нарязания магданоз. След като е минала кратката почивка за тестото, го разточвате на дебелина около 1 см. Отрязвате с кръгла форма (купичка или по-голяма чаша, или специален ринг...каквото ви се намира, аз използвах купичка). Големината на диаметъра е по желание... Но мисля, че 7-8 см са добре. Слагате плънката в единия край, намокряте краищата и залепвате.

Пече се в предварително загрята фурна около 20 минути, все пак следете печенето. Различно е времето при различните фурни. :)

2. Вариант

Вторият начин се различава единствено в плънката. Вместо пилешко месо, с кайма. Тестото се прави по същия начин. Подробният списък за плънката с кайма:

200 г кайма
глава лук
2-3 скилидки чесън
1 морков
1 зелена чушка
1 люта чушка
1 домат
маслини, около 80-100 гр
магданоз
черен пипер
сол

Запържва се лука, след това каймата. Зелената чушка се реже на тънки ленти, морковът  на кубчета и лютата чушка на ситно. Задушават се за малко. Добавя се чесънът и доматът. Накрая се слагат и маслините с магданоза.

И резултатът:

3. Вариант

Даа, тествах и един трети начин за приготвяне на вкусните емпанадас. Прочетох разни неща из интернет, и разбрах, че в различните страни се приготвят по съвсем различен един от друг начин. Та, попаднах и на сладък вариант, в който за плънка се слагат различни плодови плънки. И ето моят сладък вариант с кайсии:

Получи се като кифлички, но тестото е същото, както при солените, с изключение на това, че добавих захар. За да се получи по-пълна рецепта, ще го напиша отново:

 За тестото:

250-300 г пресято брашно
1 жълтък
100-120 г масло или маргарин
100 гр захар
малко вода

За плънката:

половин кг кайсии
100 гр захар
щипка канела
някакви ядки по желание

Тестото се замесва по същият начин, както по-горе споменах. Оставя се за кратко в хладилника. След това се разточва на кръг, с дебелина около 1,5 см, разрязва се на триъгълници.
Кайсиите се нарязват на тънки резенчета и ги оставяте да покъкрят на слаб огън. Поръсвате ги със захарта и канелата. Бъркате постоянно. Накрая се слагат и ядките. След около 10-15 минути, когато се поизпари малко сокът на кайсиите, сваляте от котлона. На всеки триъгълник от тестото, слагате по малко от сместа, навивате, както се навива кифличка.

Поръсвате ги със захар и се печат в загрята фурна около 20-25 минути.

Впечатленията ми за еманадите са доста добри. Сравнително лесно се приготвят, стават много вкусни, пък и само това, че ги приготвих няколко пъти, потвърждава успехът им. Обичам такива рецепти, които успяват да получат приложение в менюто ни. Споменах на една приятелка за еманадите и нейното внимание беше успешно привлечено, след което тя ми сподели, че е направила успешен опит, даже няколко пъти. Така тези невероятни емпанадас си спечелиха достойно място в списъка с любимите ни чуждестранни ястия.