Търсене в този блог

понеделник, 27 април 2015 г.

Пица



 Напоследък се чувствам като в огромна, тъмна, дълбока дупка... с неясно решение как да се измъкна от нея. Някак си тази неизвестност ме побърква и ме прави много нервна и раздразнителна, антипатична и безразлична. Съвсем не в кулинарно настроение и вдъхновение. И все пак, чувството, че поне си сготвил нещо, времето, прекарано в подготовката на ястието, отнемат част от този стрес. В последно време, нямайки абсолютно никакво желание за готвене, ядене, изпробване на рецепти, бях забравила колко лекуващо и облекчаващо е готвенето.
И сега, събрала поне маааалко вдъхновение, решавам, че е време с мравешки стъпки, да се завърна обратно във форма. И то с една от любимите си рецепти. Не знам доколко запленително ще ви опиша този, почти като ритуал за мен, процес, и все пак ще пробвам.
Трябва да си призная, че много отдавна исках да споделя рецептата за домашно приготвената пица. У дома тя е на особена почит. Дори имаме традиция - всяка сряда или четвъртък вечер да приготвяме пица.


 Вегетарианска пица със спанак, пипер и сирена

Досега не успях да опиша начина на приготовление, поради една проста причина - липсата на снимки. Ще ви обясня и защо. Приготвяме пицата, печем пицата, пицата е готова, пицата се разрязва, едно-две-три парчета и вече остават само малки трохички. Не можех да сваря да направя хубави снимки, защото винаги й се нахвърляхме докато е топла и нямаше възможност за фотосесии. Този път, обаче явно заради флегматичността ми, успях да отделя малко време и да направя малко повече снимки, а и тази пица е малко необичайна за традиционния вкус.

Винаги сме били любители на домашно приготвените пици, но в един момент реших, че трябва да подобрим начина, по който ги приготвяхме. Така веднъж реших аз да се заема с подготовката от самото начало до самия край. Замесването на тестото, подготовката на продуктите, подредбата и изпичането. Може би, си мислите, че да се приготви пица, не е никак сложно занимание, без никакви тънкости или особености.Аз мисля, че има доста тънкости и особености, при приготвянето, за да получите накрая перфектната пица.

Когато правя пицата вкъщи, аз не използвам никакви мерки. Всичко е до усещане. Бих казала нескромно, че досега не е ставала несполучлива пица. Говорейки за рецепта обаче, се предполага, че все пак трябва да се посочат необходимите продукти и как точно става.

За тестото:

350 г брашно
1 ч.л. сол
1/4 кубче мая
около 1 с.л. олио
1-2 с.л. кисело мляко
щипка захар

Брашното се пресява в купа и се прави кладенче. Маята се разтваря с няколко с.л. топла вода, поръсва се със захарта и щипка брашно и се оставя за малко.
При брашното се слага солта, киселото мляко, олиото и шупналата мая. Замесва се меко тесто. Ако тестото се получи лепкаво или сухо, можете да добавите съответно брашно или малко вода. От майка ми знам, че киселото мляко прави тестото крехко и меко. Оставя се да втаса за около час, хубаво е да го покриете с кърпа или фолио, за да не хваща коричка.



След като тестото е втасало, върху набрашнен плот се разточва с точилка, или ако сте по-талантливи, можете да го премятате от ръка в ръка като майсторите-пицари. Аз все още се усъвършенствам в тази част :-). След като постигнете желаната дебелина, го премествате внимателно в намазнена тава. Тъй като казах, че замесвам тестото на око, всеки път се получава различно по обем тесто. Понякога става за две големи пици, друг път за три, трети за една голяма и една малка... Големините и броя варират, затова и оставям на вас да прецените, коя тава е най-добре, според индивидуалните ви нужди и наличности от тави.
Ние обичаме пицата много тънка и с хрупкава коричка. Твърде тестените пици не са ми по вкуса.

Включете фурната да загрява. Идва най-приятната част - нареждането на плънката. Тук, не бих могла да дам точна рецепта за това какво слагаме, но мога да дам няколко полезни идеи.

1. Аз винаги използвам домашно доматено пюре. Дори и да не ми се намира в момента, сгъстявам доматен сок.
2. Доматеното пюре се разстила хубаво по повърхността на тестото.
3. Следват подправките - риган, черен пипер, малко сол, босилек. Ако ви се намира мелничка с подходящи подправки за пица - направо използвайте нея.
4. Винаги поръсвам малка струйка зехтин.
5. Настъргвам кашкавала. Доста противоречиви мнения има по отношение на тази стъпка, дали кашкавала трябва да е отдолу останалите продукти, или най-отгоре. Трябва да ви кажа, че откакто го слагам най-отдолу, пиците стават сочни и кашкавалът се запазва еластичен, а не прегаря. Когато настъргвате кашкавала отгоре, той става като покривка за другите продукти и ги задушава, те не могат да се запекат, а той изгаря. Разбира се, можете да сложите кашкавал и отдолу и отгоре продуктите, ако обичате много кашкавалените пици.
6. Нареждам салама, луканката, филето, прошутото, шунката или другите меса по ваш избор.
7. Слагам всички останали продукти, които можете да се сетите - пипер, маслини, лук, гъби, топено сирене, краве сирене, спанак, домати...

 Така приготвената пица, слагам в загрятата фурна на средна скара и пека около 10-15 мин., като я следя. Накрая, за да си подсигуря изпичането на тестото отвсякъде, премествам най-отдолу на фурната и изключвам горния реотан, за да не прегори отгоре.

Воала!


Пицата, която виждате на всички снимки до тук, е последният ми експеримент с плънка спанак. Отдавна исках да пробвам, получи се много вкусна вегетарианска пица със спанак, сирене, топено сирене и пипер. При приготвянето й, не съм се отклонила от стъпките, които ви показах. Единствено различно нещо е, поради факта, че спанакът беше замразен и се наложи да го задуша за кратко в тиган с малко мазнина. Иначе с пресен спанак би се получило много по-вкусно.


Тук имаме пица със сръбска наденица, лук, маслини, шунка, пушен кашкавал и яйца.





 Тук се извинявам за лошото качество на снимките, но са правени набързо, с телефон, колкото ей така, да има спомен, че сме яли пица. Иначе пицата е от времето на "Песто-манията ни" , вместо доматен сос, намазана с магданозено песто, кашкавал, домашно филе, гъби и домати. Този вид пица се получава невероятно ароматен, заради пестото с много апетитен вкус. Доматите внасят свежест и правят пицата една идея в по-лек вариант. Важно е да са нарязани на много тънки филийки, за да не разводнят тестото.




Ии една стандартна пица с шунка, кашкавал, лук и маслини

 
Това са засега материалните ми запаси от снимки на домашните ни пици. Имам идеи за нови видове и веднага щом се появят на бял свят, ще гледам да ги споделя, за любителите-пицари ;-)

2 коментара:

  1. Много интересна ми беше публикацията ти, Пети! :) А това за кашкавала за първи път го научавам и не съм сещала, макар че винаги се препича... Затова започнах първо да запичам продуктите като салам, маслини и каквото съм сложила и накрая след това да слагам кашкавала. Но тогава пък става по-пипкаво. Ще приготвя и твоя вариант, задължително. :)
    А относно дупката.... и аз съм в нея, бавно влизам все повече и повече... Пожелавам ти скоро да излезеш от нея и да те засипят само позитивни преживявания, пътувания и кулинарни вдъхновения. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Светле, за окуражаващия коментар. Права си, че печенето на пицата на няколко пъти, определено усложнява процеса. Пробвай така дали ще ти хареса.
      Явно, всички в този период сме малко или много, с единия или и с двата крака, в някаква дупка и силно се надявам, скоро това време да отмине и най-накрая да се порадваме и на светлината отвъд дупката!
      Хубава седмица ти пожелавам и успех в начинанията! :)

      Изтриване