След дългото тримесечно отсъствие, най-сетне намерих време за моя блог, за готвенето също. Пък и времето навън благоприятства. Разбира се, редица обстоятелства пречиха досега обновяването на блога. Какво ли не мина?! Три месеца, наситени с много различни преживявания, задължения и какво ли не, различно от любимите ми занимания. Много голяма пауза, която не понасях, а се налагаше. Все не оставаше време, нито за готвене, нито за снимане, нито за писане. Всичко се въртеше около ученето. Цялото време се поглъщаше от университета. Винаги съм се възхищавала на хората, които освен задълженията, които имат, успяват да намерят време и за писане в блогове, и за четене на приятна книга, и за гледане на хубав филм... Сигурна съм, че един ден и аз ще го постигна. :) През това време ме топлеше мисълта и очакването, когато ще се освободя от университетските ми занимания и ще се върна към приятните кулинарни дейности, като търсене на различни рецепти, публикуване в блога на различни ястия, които съм изпробвала, снимки, рекламиране на блога и разни други.
Като споменах за времето, пък и от заглавието си личи, винаги съм харесвала уюта на зимата. А тя тази година изключително се постара за това. Доказателство са минусовите температури, които ни безпокоиха тези дни. Но пък нали е зима, нека да е истинска. Мислих си, тея дни, покрай студа, че поне студа е истински, ако не друго. Не останаха много истински неща. Затова и аз не се вайках колко студено било. Радвах се, че зимата тази година е на ниво, има си и сняг, има си и студ, малко профилактика на природата. Е, аз си гледам студа от вкъщи, може би затова така разсъждавам, може би щях малко да се поколебая, ако трябваше да прекрвам време навън. Не че не го направих. Но просто сега, хората са по-малко калени. повече се оплакват, повече негодуват. Всички все обичат лятото... А аз харесвам всички сезони. Харесвам разнообразието. Та така де, бях почнала да разказвам за уюта на зимата - у дома, камината, горещи напитки, вкусни мезета, спокойствие, любвеобилни котки, сняг. С нетърпение дочаках скромната ми ваканция от 20 дни, за да се насладя на този уют. Преодолях какво ли не, включително и ужаса "сесия". Противно на страховете ми, че това е най-тежката ни сесия, останах доволна от нея. Бих казала дори, че и ми хареса. Не, не наредих само шестици, напротив, имам си почти от всичко, та нали харесвам разнообразието. Може би все пак у мен се е започнало да се изгражда по малко икономическо мислене и затова ще е... Да не смесвам обаче приятното със сериозното, но не се стърпях да споделя възхищението ми. Нека се върнем на мезетата. :))
Няма коментари:
Публикуване на коментар