Сладолед

1-ви юни - този така радостен ден за децата! Спомням си, когато бях в детската градина беше голямо тържество за нас. От една страна защото самата детска градина носеше името Първи юни, а от друга, че е празникът на децата. Песни, танци, балони, цветя, лято, череши, ваканция, море, сладолед... все приятни и любими неща от детството. Какъв по-добър повод от това на 1-ви юни да ви покажа едно от любимите лакомства на децата - сладоледът!

Идеята почерпих от един чуден кулинарен блог - Кулинарни фантазии - блогът на Светлето. :)

Никога не съм си представяла, че правенето на домашен сладолед ще е толкова лесно или пък че резултатът ще е невероятен. Рецептата беше ясно и добре показана, доверих се на опита на Светлето и знаех че ще се получи добре. Откраднах си малко време и на спокойствие приготвих чудния домашен сладолед. Веднъж разгадала тайната за правенето му, считам че купеният сладолед ще бъде изместен за дълго от менюто ни.
Ето и рецептата, без никакви промени:

3 яйца
2 пакетчета суха сметана ( 1 пакетче е 60 г)
1 непълна ч.ч захар
400 мл прясно мляко
1-2 ванилии

 Белтъците разбих на сняг, с повечето от захарта. След това разбих жълтъците с останалата захар, а накрая сухата сметана и млякото. Ванилията се прибавя към някоя от останалите съставки. Накрая се смесват всички съставки като се бърка в една посока.
Исках да опитам сладоледа в натурален вид, но и ми се искаше да го обогатя с още някакъв вкус. Исках да е някакъв плодов вкус. В хладилника ми се намираха няколко портокала. Вярно, не им е сезонът сега, но пък са много свежи и подходящи за сладолед и внасят летен вкус. Разделих сладоледа на две части, прибрах в две отделни купи. Настъргах кората на един портокал и прибавих малко ситни парченца от плода. Разбърках добре и прибрах и двата сладоледа в плътно затворени кутии, във фризера. Периодично на няколко пъти го разбърквах, за да не се получат големи парчета лед. И зачаках за резултата. :)
Знаех, че вкъщи ще бъдат много изненадани и нямах търпение да им сервирам от хубавия домашен сладолед.

Портокаловият сладолед стана много ароматен и свеж. Нямам търпение да усъвършенствам рецептата и да добавям нови и различни съставки, за да се получава всеки път уникален сладолед. Такъв, какъвто не можем да открием по магазините. :)

За моя изненада, натуралният вкус - ванилов, се хареса повече и по-бързо свърши. :)
Ваниловият сладолед е по-универсален. Може да се включва в различни други рецепти - в сладоледена торта, в Кафе Гранита, или в известния десерт Аляска, който мисля да пробвам някой път.
Не се колебайте, ако искате да изненадате любимите си хора, пригответе им уникален сладолед, по техен вкус. Няма по-лесно нещо от това да зарадваш другия. :)))

Пай с тиквички

Лятото е вече тук, а с него и летните ангажименти. Къде лятна работа, къде плаж и лятна сесия. В няколкото дни, които ми останаха до първия изпит, се запасих с различни рецепти, които да изпробвам. Разглеждайки сайта на Бон Апети, ме грабна този пай с тиквички. Изглеждаше много вкусен, а и лесен за правене. Тиквичките са ми много любим зеленчук и просто нямаше излишно колебание. Предизвикателството беше, че брат ми не обича тиквички и щом разбра, че ще присъстват във вечерята, веднага сбърчи вежди. Но, пък аз знам, че когато зеленчуците, които хората не обичат, са приготвени добре, и най-върлите им противници се изкушават да ги опитат. А щом присъства и неустоимата моцарела, не виждам как въобще може да се откаже на такова апетитно ястие. Ето и как се приготвя пая:

1 лист бутер тесто
2 средно големи тиквички
3 яйца
1 топка моцарела
150 г сирене
1 глава лук
2-3 стръка пресен лук
3-4 стръка копър
сол
черен пипер
зехтин за намазване

В оригиналната рецепта, тиквичките се настъргват и се оставят за 1 час да се отцедят, за да може по-бързо да се изпече пая и да не стане воднист. Но тъй като тиквичката е много нежен зеленчук, реших при моя пай да ги нарежа на ситни кубчета, защото исках да се усеща по-силно вкусът им. Вместо да ги отцеждам за час, ги задуших в малко мазнина.

След това двата вида лук се нарязват на ситнo  и се прибавят към тиквичките.
Яйцата се разбиват. Към тях се добавя натрошено сиренето и моцарелата, нарязана на ситно. Яйчената смес се изсипва при тиквичките. Поръсва се с черен пипер и нарязания копър. Всичко се разбърква добре. Правоъгълна тавичка се намазва леко със зехтин или олио. Поставя се лист от бутер тестото, така че да стърчат краищата извън тавичката. Сместа се изсипва върху тестото и краищата внимателно се прищипват. Пече се в загрята на 200 градуса фурна - 45 мин. с вентилатор.

Аз останах силно впечатлена от резултата. Получи се страхотна лека вечеря, в комбинация със салата. Със сигурност ще я направя пак. Имах малко притеснения дали тестото ще се изпече добре, но всичко се получи, както трябва. Интересно решение ако искате да поканите гости и да прекарате приятна вечер в компанията на вкусна храна. :)

Салата Капрезе

В последно време се чувствам много гузно. Поизоставила съм блога, и ми е некомфортно. Искам да сложа доста рецепти, ама все се намира нещо "по-важно" и аз все отлагам.
Пък и така съм се заредила с желание. Усещам огромен глад за готвене, изпробване, четене, писане, учене... живеене.
Лятото се е наредило на опашката на случващите се събития и почти му е дошъл реда вече... направо чука на вратата. Макар че на мен ми е все още доста пролетно.
Времето на салатите, свежата храна, пролетните дъждове, обърканите емоции, безпокойствата и ред други пролетни неща.
За да се стимулирам по-добре за трудната курсова работа, реших да пробвам истинската салата "Капрезе". Досега все нещо ми е липсвало - я босилека, я пестото, я моцарелата. Май само доматите са най-сериозни и винаги присъстват.
Взех си готово песто, за да го пробвам най-накрая. Честно казано останах малко изненадана от вкуса му. Но предполагам това е, защото е нов вкус. Сигурна съм, че след втората салата вече ще го заобичам. Пък и е добър повод да пробвам домашно приготвено песто.
Приготвянето на салата Капрезе, както може да предположите, изобщо не е сложно. Тази емблематична салата за италианците, както за нас шопската, е колкото лесна, толкова и вкусна.
Трябват ви един-два домата, топка моцарела, зехтин и босилек. Съществуват различни видове Капрезе. Една с песто Дженовезе, една с листа от босилек, дали ще сложите парчетата моцарела върху доматите, или ще ги редувате, дали ще ги подредите като сандвич - домат, моцарела, домат, моцарела, вкусът винаги ще е италиански и запленяващ. Аз не бих отказала и българския вариант с нашето си саламурено сирене, струйка зехтин и риган. Изобщо комбинацията домат и сирене е възможно най-голямото откритие. Още от сега съм запланувала лятната ми доматено-сирена диета :D Наистина, мога да ги ям до безкрайност. Ако добавим и маслини и една зелена люта чушка, нямам нужда от нищо друго.
И ако все пак трябва да дам обяснение как се приготвя, то бих ви казала, да я направите както ви е на сърце. :)
Нарежете доматите на кръгчета, моцарелата също. Сложете зехтин, поръсете с босилек или риган. Ако моцарелата ви се стори леко безвкусна, можете да си я посолите леко. Ако използвате песто, то ще я овкуси достатъчно. Накратко пестото е смес от босилек, пармезан, зехтин, кедрови ядки, чесън и лимонов сок. Както можете да се сетите, домашно приготвеното песто по нищо не може да се сравни с купешкото. Освен на салата Капрезе, ще го изпробвам на брускети и на още една салата с Фарфале. Изобщо приложимо е в доста рецепти, така че не бива да се страхуваме да експериментираме. :)

Дип с карамелизиран лук

Напоследък ми липсва малко кулинарното вдъхновение. Април се оказа доста натоварен с различни задължения месец. Пък и дълго време беше мрачен и облачен, по нищо не показващ, че пролетта е тук. Макар че аз откривам известно очарование в мрачните облачни дни. И все пак навън мирише на пролет, а с нея се подсказва и за възраждане.
Поемам дълбоко пролетния въздух и споделям с вас една лесна и вкусна рецепта.
Когато я приготвях се сетих откъде се започна всичко с кулинарните ми увлечения. Като бях малка, прекарвах доста време в кухнята с майка ми. Когато тя готвеше и запържваше лука, толкова на вкусно миришеше и аз все се навъртах около нея. Започнах аз да режа лука, обожавах да го режа. :D После внимателно загрявах олиото в тигана. Плъзвах внимателно с ножа лука от дъската към тигана и с удоволствие слушах как започва да цвърчи, да се носи този апетитен аромат на запържен лук. От тогава досега цялата процедура с лука ми е любима и продължавам да я върша с удоволствие. Може би с изключение на случаите, когато лукът те разплаква от лютивината си. :D
И така основата за тази рецепта е именно лукът. Взех я от Бон Апети, като малко съм променила някои от съставките. Какво ви е нужно:

3 глави червен лук
125 г крема сирене
200 г заквасена сметана
30 мл зехтин
20 мл оцет
1 връзка магданоз
сол и черен пипер на вкус

Лукът се нарязва на полумесеци и се запържва в зехтина. Овкусява се с черния пипер и солта. Оставя се докато се карамелизира или покафенее, след това се деглазира (прибавя се оцета) и след като се изпари течността, се отнема от котлона. В купа се намачква крема сиренето. Към него се прибавя и сметаната. Накрая добавяте и карамелизирания лук. Подправяте с наситнен магданоз. Получавате приятно и леко предястие, което идеално би си партнирало с чаша бяло или червено вино. В комбинация с кракери или препечени филийки, придобива завършен вид. Аз бих го добавила в графата "Перфектно за парти храна". :)

Кроасанчета

Честно да си призная днес ми е "малко" депресарско настроението. Разбира се причини колкото искаш. Най-важната от която е, че не се развиват събитията според очакваното. Или пък точно това очаквах да стане, но до последно се надявах да не съм права. За съжаление винаги съм права. А едната причина като е на лице, последват още и още и още... докато съвсем не се предадеш на песимизма.
В такива ситуации и аз не знам какво да правя, макар да имам богат опит. Все ми се иска да си приказвам с някой, ама сякаш на никого не му се занимава с песимистични хора. Чудно ми е защо, животът не е само радост и смях. Обикновено не намирам никой. Затова се сещам да пиша на разни хора, защото понякога депресията ме вдъхновява много. Не я харесвам хич тази дума депресия, ама си е точно такова състоянието.
Та и този път се чудих на кого да пиша.
Мислих да пиша и на стария ми учител по журналистика, ама след това се отказах. Аз винаги разполагам с размишления върху всякакви теми, може би трябва да си направя блог за емоционални състояния...
И в крайна сметка реших, че най-полезното, което мога да направя, е да си пиша в моя си блог. Поне тук, който иска чете, който иска разглежда, който иска затваря веднага щом му се стори досаден, изобщо всеки е свободен на действия, които иска. И тъй като отдавна се канех да сложа тази лесна и впечатляваща рецепта, която предполагам, не е безизвестна на никой и няма много обяснения за приготвянето, реших да се поотпусна и да напиша нещо странично.
Небходимо ви е бутер тесто и някакъв пълнеж.


1 пакет бутер тесто
 кашкавал, сирене, шоколад или сладко

В зависимост как обичате да си хапвате кроасаните, изберете подходящата плънка. Или направете като мен - от всичко.

Важно е тестото да е студено, когато работите с него. Върху намаслен плот  разстилате тестото. С остър нож режете триъгълници, които гледайте да са с по-остри върхове, за да може кроасанчето да заприлича на купените. В основата на триъгълника слагате малко от желаната плънка, правите малък прорез в основата, така че да се разделят леко краищата на тиъгълника и завивате внимателно, докато придобие характерната форма на кроасан. Тъй като бутер тестото няма нужда от мазнина, просто ги нареждате в тава с хартия за печене и задължително ги печете в силно загрята фурна. Температурата трябва да бъде една и съща през цялото време. Аз сбърках и намалих по едно време, което значително забави процеса на печене. Преди да ги изпечете можете да ги намажете с жълтък, за да придобият апетитен блясък. Пекат се приблизително 20 до 25 мин. След като са готови, е необходимо да ги оставите за няколко минути да се поохладят, ефекта е по-добър когато са съвсем леко топли. :)

Банички със спанак

Лека полека пролетта започва да се усеща. Дали от времето ни подсеща, или  календара, а дори и по желанието ни да хапваме вече зеленини и пресни зеленчуци.
Напоследък все по-често забелязвам по щандовете в магазините пресния спанак. Прииска ми се да разнообразя с пролетна лека зелена храна. А любимото ни ястие със спанак са тези невероятно вкусни и лесни банички със спанак.
Знам тази рецепта от една кулинарна игра - Cooking Academy. Самата игра е направена като кулинарна академия, която цели да ни запознае с класическите рецепти от световната кухня. Та тази рецепта я научих от там. Единствено специфичното е в сгъването, но то не е никак трудно. Изключително простичка за приготвяне, тя ми стана любима, защото неведнъж съм казвала, че обичам простите неща, които оставят силно впечатление. Нека да ви я представя :)

Какво е нужно:

3-4 кори за баница
250 г спанак
150 г сирене
1 малка глава лук
сол на вкус
черен пипер

Тъй като аз използвам едни много хубави кори за баница - Одрински, всичко, приготвено с тях става много добре. Понеже те са малко по-плътни от стандартните кори за баница. Лошото е, че не се откриват навсякъде, аз съм ги виждала само  в моя малък град.
Приготвяте корите - необходимо е да ги разрежете по дължина, да се оформят дълги ленти с ширина около 10 см. 
Спанакът се измива добре и се почиства. Можете да го нарежете или пък да го оставите така. Загрявате малко олио в тиган, запържвате лука, а след това задушавате за кратко и спанака. След като се задуши, оттегляте да се охлади. Натрошавате сиренето при спанака и разбърквате добре. Пълненето става по следния начин:

Докато се получи перфектното триъгълниче:

 Нареждат се в тава и се пекат за около двайсетина минути.

Тъй като брат ми е маниак на тема здравословни хранене и не ми дава да превишавам мазнините, ме накара да ги изпека на фурна. Но в класическата рецепта се пържат и мисля, че стават много по-вкусни пържени.

Торта за рождения ден на татко

След месец отсъствие, намерих вдъхновение и реших да напиша някоя и друга рецепта. :)
Вчера баща ми имаше рожден ден и майка ми искаше да направим някаква торта. Разбира се желираните плодове са и слабост и пожела да направим плодова торта, макар и трудно да се получава.
Когато вкъщи правим торти, майка ми дава напътствията, а аз върша цялата работа. Голям екип сме :D.
Самата торта не е никак сложна. Стандартна сметанова торта с плодове. И все пак е по-добре да си направиш домашна торта, отколкото да вземеш готова. На всички ни се прияжда от време на време торта, а тези от сладкарниците, много не се стараят. Трудно се попада на някаква различна и хубава торта. Пък и правенето на торта е приятно, освен трудоемко. :)
Таа, ето как приготвихме ние тортата:

За блатовете:

7 яйца
2 ч.ч. захар
2 ч.ч. брашно
кора от портокал

Майка ми педантично винаги настоява пандишпановия блат за торта да се разбива дълго време. Първо разбивахме яйцата около 15 мин. Добре че роботът сам си ги разбива, че ако беше с миксер... След това добавихме захарта и разбивахме още 10 мин. Получава се наистина невероятен пухкав и въздушен крем. Предполагам това и е останало в главата от едновремешните рецепти за кексове и пандишпан, тъй като не се използва набухвател. Продължителното разбиване вкарва достатъчно въздух. Накрая добавихме внимателно брашното с дървена лъжица, бъркайки само в една посока. Трябваше да се ароматизира с ванилия, но тъй като нямахме, се наложи да импровизираме. Бога ми, никога нямаме ванилия! :D Следващият път ще купя промишлено количество, та чак доставчиците да разберат...
Ако сте забелязали стила ми на писане, не се чудете, в момента чета една интересна книга, а аз когато чета нещо интересно или гледам хубав сериал, се вдъхновявам до такава степен, чее, навсякъде намирам да вмъкна по нещо от тях. :)) Вместо ванилия, настъргахме обилно кора от портокал. Обожаваме аромата на портокал. Така или иначе идеята беше да се украси с плодове, така вкусът на блатовете е в тон с украсата.

Да изпечеш блатовете си е истинско изкуство. Първият малко го загорихме, но иначе стана идеално равен и тънък. Втория пък се изпече добре, но стана доста дебел, но решихме да не го режем, а да го сиропираме обилно.
След като блатовете са готови и охладени, приготвихме сиропа.

2 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч. вода

Карамелизирахме захарта и когато се разтопи напълно, заляхме с водата. Съветвам ви да се отдръпнете, защото този процес е опасен, може да ви опръска с гореща захар. Когато се получи хомогенен сироп, с гъста консистенция, го оттеглихме да се охлади.
Ние сложихме дебелия блат най-отдолу и го сиропирахме от двете страни, като надупчихме с дървен шиш, за да поеме по-добре от сиропа.
Тъй като не ни се правеше сложен крем, разбихме сметана. Върху сиропирания блат, намазах пласт сметана и поставихме на мама от специалните череши. Нещо като сладко от цели череши, само че нейните бяха се получили досущ като коктейлните черешки.  Стараехме се да избегнем суха торта, така че се получи сочна сърцевина. Вие можете да сложите сладко по желание или пък пресни плодове като банани, киви, ягоди, малини. Покрива се с другия блат. Той отново се сиропира. След това със сметаната нанасяте съвсем тънък слой около цялата торта и се прибира за около 20-30 мин. в хладилника. Този номер го гледах на някакво предаване. По този начин тортата се подготвя да бъде украсена и се доовкусява. След това я изваждате и започвате с украсата. Ако искате да рискувате с желе, пробвайте този вариант. Аз лично с желирането не се справям много, затова бих предпочела някаква друга украса.

За украсата:

500 мл сметана
1 ябълка
1 портокал
1 киви
череши
2 пакетчета желатин
300 мл сок от компот


Нарязах плодовете на тънки филийки и ги наредих върху тортата. За желатина уж бях спокойна, че ще се получи и може би малко с пренебрежение подходих, затова и не стана, както трябва.
Използвах две пакетчета от по 10 г. Накиснах ги в няколко с.л. вода, за да набъбне. След това го разтворих на водна баня. Оставих го да се поохлади. Прибавих го към сока на един компот от праскови, прецеден. И там се объркаха нещата. Първоначално се оформи нещо като желе, след това сякаш се разтвори напълно. Взех внимателно да поливам всеки плод с малко от желето. Бях чела преди това, че е по-добре да се полива от желето на няколко пъти, като след всеки път, тортата се прибира в хладилника, за да стегне желатина. Но, уви, при мен протече. Плодовете все пак бяха се покрили с тънък слой желе и изглеждаха гланцирани, което беше важно, за да се запази цвета и вкуса им. Спазих процедурата. Но така и не се получи онзи примамлив желиран слой върху плодовите пити и тарталети.

 

 Все пак рожденикът много хареса тортата! Беше добра изненада. И всички и се радвахме, все пак рядко се наемаме да приготвим този празничен десерт, в което се крие и чарът му... :)))