Търсене в този блог
неделя, 22 ноември 2015 г.
Предизвикателство през август - ден двайсет и четвърти
На 24-ти август съм похапвала ето това за вечеря... Сандвичи с пушена сьомга. Елементарно, бързо и страшно вкусно.
Няма и много за разясняване по приготовлението. Просто печен ръжен хляб, масло, сьомга, няколко листа рукола, малко червен лук, лимонов сок, сол и черен пипер. Идеално за хапване, докато гледате някое предаване или филм. Или просто не ви се готви. Да в пълен контраст с предната публикация, където обяснявам как готвенето е терапия, но какво да се прави, има и такива моменти, в които явно нямаме много нужда от терапия. :-)
Етикети:
Август,
вечеря,
лесно,
предизвикателство,
ръжен хляб,
сандвичи,
сьомга,
храна
"И най-бавният човек, ако не губи от поглед целта си, върви по-бързо от този, който блуждае безцелно." Лесинг
събота, 21 ноември 2015 г.
Предизвикателство през август - ден двайсет и трети
Един недобре затворен прозорец, силен вятър и джъд, изгорял лаптоп, неуспешен опит за преместване, много неясноти и неизвестности ... може би така мога да обясня внезапното ми изчезване от блога и прекъсването на предизвикателството за цели три месеца!
Да, определено не беше приятен период. Но, разбира се след всяка трудност, човек с нови сили продължава да се бори...
Разбира се, липсата на лаптоп, не попречи да довърша предизвикателството, макар и несподеляйки го с вас. Запазих снимките и рецептите, за момента, когато ще мога да се завърна към блога. И ето го този момент.
И понеже готвенето винаги ми носи успокоение и ред в обърканите мисли, вечерта на "инцидента" с лаптопа, си правих пица. От край до край. От тестото, до доматения сос, всичко внимателно и с много любов.
За тестото:
200 г брашно
1/2 ч.л. суха мая
1 с.л. кисело мляко
малко топла вода
щипка сол
щипка захар
струйка зехтин
За доматения сос:
2-3 средно големи домата
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
щипка сол
щипка захар
риган
босилек
черен пипер
Тестото за пица винаги меся по един и същи начин. Правя кладенче по средата, добавям киселото мляко, зехтина, солта и захарта. Маята, въпреки че беше суха, пак я разтворих в топла вода и добавих към останалите съставки. Замесих меко тесто и оставих да втаса. През това време се заех с доматения сос.
На дупето на всеки домат направих малко кръстче и пуснах във вряла вода за много кратко. След това веднага шокирах в студена вода. Обелих доматите и ги нарязах на ситни кубчета. В малка тенджерка загрях зехтина. Запържих за кратко, много наситно нарязания лук и чесън. Добавих доматите и овкусих с подправките. Намалих котлона и оставих да покъкри за кратко, докато се получи сос и малко от водата на доматите изври. Не се получи толкова фино, както си го представях, но все пак - много вкусно.
След като тестото втаса, го разточих на тънък блат, върху хартия за печене. Разнесох отгоре доматения сос. Имах различни продукти за топинг отгоре и дълго се чудих какво да сложа. В крайна сметка реших, че ще направя едната половина с различни сирена, а другата с шунка.
Изпекох пицата в предварително загрята фурна за около 20 минути. Резултатът - невероятно вкусна домашна пица, а стресът - понижен, от приятното занимание.
Разбира се, че можете да си вземете готова пица от магазина и само да я опечете или да съкратите всяка стъпка по приготовлението, купувайки си нещо полуготово, било то блата или соса. Приготвянето на пицата от началото до края, обаче, е същото, когато искате да се приберете вкъщи, вървейки умишлено пеша, а не вземайки превозно средство, ей така, заради по-дългото време навън, за чистия въздух и за времето, в което можете да помислите.
Етикети:
вкусно,
готвене,
домашна пица,
пица,
предизвикателство,
тесто
"И най-бавният човек, ако не губи от поглед целта си, върви по-бързо от този, който блуждае безцелно." Лесинг
събота, 22 август 2015 г.
Предизвикателство през август - ден двайсет и втори
Днес отново посетих шведския фест в центъра на града. Беше много приятна разходка и отново вечерях сред тълпите от хора.
Този път доста се колебаех какво да си взема и в крайна сметка се спрях на запечена моцарела, в плосък хляб, с домати, рукола и оцет балсамико.
Нищо особено, но страшно вкусно. Другият вариант беше със запечено овче сирене. Мисля, че щеше да бъде по-вкусно, но понеже не си падам по овчето сирене, реших да заложа на сигурното.
Предлагам ви малко снимки от събитието, понеже последните ми постове са доста бедни, но скоро се завръщам с готвенето.
Random шведи на пост
Хората, насядали пред кметството, пият бира и се радват...
Ето и къде стават вкусните, сочни наденички - братвурси, ростбратвурси, шинкенвурси и всякакви други вкуснотии.
Красивите вечерни гледки на Висмар.
Този път доста се колебаех какво да си взема и в крайна сметка се спрях на запечена моцарела, в плосък хляб, с домати, рукола и оцет балсамико.
Нищо особено, но страшно вкусно. Другият вариант беше със запечено овче сирене. Мисля, че щеше да бъде по-вкусно, но понеже не си падам по овчето сирене, реших да заложа на сигурното.
Предлагам ви малко снимки от събитието, понеже последните ми постове са доста бедни, но скоро се завръщам с готвенето.
Random шведи на пост
Хората, насядали пред кметството, пият бира и се радват...
Ето и къде стават вкусните, сочни наденички - братвурси, ростбратвурси, шинкенвурси и всякакви други вкуснотии.
Иии Честита Нова година! Нее...Кулминацията от предната вечер - заря! Кой не обича фоерверките?! :-)
Красивите вечерни гледки на Висмар.
Етикети:
Август,
Висмар,
Германия,
предизвикателство,
Deutschland,
Germany,
Schwedenfest,
Wismar
"И най-бавният човек, ако не губи от поглед целта си, върви по-бързо от този, който блуждае безцелно." Лесинг
петък, 21 август 2015 г.
Предизвикателство през август - ден двайсет и първи
Днес ходих на Шведен фест-а в града, който живея. Или иначе казано, винаги има празненства по това време от август. А защо е шведски, защото, градът е бил известно време под шведско управление. Разбрах, че е голямо събитие тук и реших да отида да видя.
Ходила съм и на други подобни такива и знам, че със сигурност ще има някаква вкусна храна, която се продава на улицата, затова и реших вечерята ми да е направо там.
Ростбратвурст
Обичам вкусните, печени вурстове в хлебче, с горчица! Класика.
За доброто настроение - Пиня Колада. Някак си, има нещо страшно приятно в това да вървиш, да гледаш какво се случва наоколо и да пийваш коктейл...
Кулминацията на вечерта беше зарята.
Утре ще допълня поста, а сега отивам да спя. :-)
Ходила съм и на други подобни такива и знам, че със сигурност ще има някаква вкусна храна, която се продава на улицата, затова и реших вечерята ми да е направо там.
Ростбратвурст
Обичам вкусните, печени вурстове в хлебче, с горчица! Класика.
За доброто настроение - Пиня Колада. Някак си, има нещо страшно приятно в това да вървиш, да гледаш какво се случва наоколо и да пийваш коктейл...
Кулминацията на вечерта беше зарята.
Утре ще допълня поста, а сега отивам да спя. :-)
Етикети:
Висмар,
Германия,
Пиня Колада,
предизвикателство,
Ростбратвурст,
фест
"И най-бавният човек, ако не губи от поглед целта си, върви по-бързо от този, който блуждае безцелно." Лесинг
четвъртък, 20 август 2015 г.
Предизвикателство през август - ден двайсти
Предизвикателството върви вече 20 дни! Чудя се, дали съм изненадана от себе си, или просто тайничко знаех, че ще го изкарам докрая.
И все пак - рано е още да се каже.
Днешната вечеря - лека, изискана, не за всеки вкус, по-скоро вечеря за дамите.
Рецептата е от блога на Гери.
Печени круши със синьо сирене, ядки и мед.
Както често пиша - "отдавна се каних" ...да си приготвя тези чудни круши.
Сега е тъкмо подходящото време, когато готвя само за себе си и се съобразявам само с моя вкус.
А и рецептата е толкова проста и лесна, че идеално се вписва за някоя мързелива вечер, в която искаме да хапнем нещо по-така.
Въпреки, че в оригиналната рецепта, крушите са представени като предястие, аз ги имах за основно, с малко добавка от грозде, синьо сирене и кашу. Винаги съм искала да си устроя такава вечеря. Сирена, грозде, ядки, вино... ех
Необходими продукти:
( по рецептата от Мус от краски и мечти...) с малко промени от мен
1 круша
около 20 г синьо сирене
1 с.л. нарязано кашу (понеже не разполагах с орехи)
2 к.л. мед
щипка риган
Да спомена, че аз използвах някакви дребни круши, собственоръчно набрани, но пак се получи вкусно и интересно.
Крушите се измиват, подсушават и изчистват от семките. Синьото сирене се смесва с нарязаните ядки и ригана и във всяка круша се поставя от сместа.
Върху лист хартия за печене, подреждаме крушите и поръсваме всяка круша с меда. Пекат се за около 20 мин на 180 градуса.
Изненадана съм от добрата комбинация! Както казва Гери - истинско пиршество за небцето.
"И най-бавният човек, ако не губи от поглед целта си, върви по-бързо от този, който блуждае безцелно." Лесинг
сряда, 19 август 2015 г.
Предизвикателство през август - ден деветнайсти
Днешният почивен ден планирах да е мързелив и спокоен, да изпробвам рецепти и най-накрая да направя някакъв боровинков десерт.
В крайна сметка, спонтанно реших да отида до плажа, след като видях какъв хубав слънчев ден е.
Вечерята днес, беше леко с български нотки.
Кюфтенца по рецептата на майка ми, печени картофи и салата.
Кюфтенцата, точно така приготвени, са наша отличителна марка. Бях ги приготвяла за един интернационален ден в Германия и много ги харесаха. Питаха ме за рецептата. Ето сега дойде и времето да разбуля тайните :-)
Необходими продукти:
300 г кайма
2 филии сух хляб (меката част)
1 яйце
1 глава сух лук
1 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. червен пипер
щипка лют пипер
чубрица на вкус
щипка захар
Лукът се нарязва на много ситно и се добавя към каймата. Добавят се и останалите подправки и каймата хубаво се омесва. Покрива се с фолио и се прибира в хладилника, да поеме от подправките. Можете да направите това и вечерта и на другия ден да е готова.
Хляба се накисва във вода и се отцежда хубаво. Яйцето се чуква при каймата и се добавя хляба. Отново се омесва много добре каймата.
В тиган се загрява 1 пръст олио. С мокри ръце, се оформят кюфтенцата и се пускат в загрятото олио. Обръщат се по време на пърженето внимателно, за да се изпържат хубаво от всички страни. Готовите кюфтенца, изваждаме върху кухненска хартия, за да се отцедят от мазнината.
В крайна сметка, спонтанно реших да отида до плажа, след като видях какъв хубав слънчев ден е.
Вечерята днес, беше леко с български нотки.
Кюфтенца по рецептата на майка ми, печени картофи и салата.
Кюфтенцата, точно така приготвени, са наша отличителна марка. Бях ги приготвяла за един интернационален ден в Германия и много ги харесаха. Питаха ме за рецептата. Ето сега дойде и времето да разбуля тайните :-)
Необходими продукти:
300 г кайма
2 филии сух хляб (меката част)
1 яйце
1 глава сух лук
1 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. червен пипер
щипка лют пипер
чубрица на вкус
щипка захар
Лукът се нарязва на много ситно и се добавя към каймата. Добавят се и останалите подправки и каймата хубаво се омесва. Покрива се с фолио и се прибира в хладилника, да поеме от подправките. Можете да направите това и вечерта и на другия ден да е готова.
Хляба се накисва във вода и се отцежда хубаво. Яйцето се чуква при каймата и се добавя хляба. Отново се омесва много добре каймата.
В тиган се загрява 1 пръст олио. С мокри ръце, се оформят кюфтенцата и се пускат в загрятото олио. Обръщат се по време на пърженето внимателно, за да се изпържат хубаво от всички страни. Готовите кюфтенца, изваждаме върху кухненска хартия, за да се отцедят от мазнината.
Етикети:
Август,
вкусно,
домашна храна,
кюфтенца,
предизвикателство,
рецептата на мама
"И най-бавният човек, ако не губи от поглед целта си, върви по-бързо от този, който блуждае безцелно." Лесинг
вторник, 18 август 2015 г.
Предизвикателство през август - ден осемнайсти
Днес, пред почивен ден, имах големи планове за вечерята, дори и десерт измислих да правя.
В крайна сметка, се заприказвах първо със съквартирантката, после с майка ми и останах с една салата и малко сирене. А и днес ми е тоооолкова мързеливо...
От една страна е добре, човек да вечеря нещо съвсем малко и леко, от друга - скучно, но съвсем скоро ще разнообразя менюто отново. :-)
В крайна сметка, се заприказвах първо със съквартирантката, после с майка ми и останах с една салата и малко сирене. А и днес ми е тоооолкова мързеливо...
От една страна е добре, човек да вечеря нещо съвсем малко и леко, от друга - скучно, но съвсем скоро ще разнообразя менюто отново. :-)
"И най-бавният човек, ако не губи от поглед целта си, върви по-бързо от този, който блуждае безцелно." Лесинг
Абонамент за:
Публикации (Atom)