Печено пилешко със зеленчуци на фурна

Предлагам на вниманието ви едно, невероятно богато на вкусове и цветове, ястие. Идеята за него беше дошла, когато трябваше да приготвя редовното пилешко бяло месо някак. Знаете, то е доста сухо и си е цяло изкуство да се приготви добре. Искаше ми се да е нещо различно, да не е панирано, запечатано или печено на скара. В същото време исках двете неща - месото и гарнитурата да станат по едно и също време. Не беше трудно да се досетя, че това лесно ще стане във фурната. Ще ви покажа моята идея за това, как да приготвим вкусна вечеря със зеленчуци и пилешко месо на фурна.

 Необходими продукти:

 1 бр. пилешки гърди + бонфиленцата
 3 големи картофа
 2 моркова
 2 глави сух лук
 2 скилидки чесън
 2 малки цвекла
 стрък пресен лук
 стрък пресен чесън
 връзка копър
1 чаша бяло вино или бира
1 с.л. червен сладък пипер
щипка червен лют пипер
риган
черен пипер
сол
олио 

Първата важна стъпка е подготовката на пилешкото месо. Оставете гърдите цели, няма нужда да ги разрязвате или изтънявате. Колкото по-дебели са те, толкова по-сочни се получават. Овкусяват се добре със солта и черния пипер. Навсякъде хубаво се натриват с червения сладък и лют пипер. В тиган, с незалепващо покритие, загрявате олиото. Готово е, когато е почти запушило. Поставяте пилешкото месо и пържите около 3 до 4 мин. от всяка страна. Така месото се запечатва и запазва всички вкусни сокове вътре. Покривката от червен пипер, също спомага за доброто запечатване на месото и впоследствие образува апетитна хрупкава коричка.
Докато правите това, можете да си подготвите зеленчуците.

Следващата по важност стъпка, са зеленчуците. Предварително ги почистете и измийте.
Лука нарежете на едро, може на дебели шайби или на четвъртинки, картофите на дебели кръгчета, цвеклото на кубчета, морковите на дебели пръчици или кръгчета,  за да не се стопят прекалено много при печенето. Пресният лук и чесън, нарежете на ситно.
След като месото е готово, го извадете в чиния и оставете настрана. В същия тиган, в който сте запечатали месото, добавете за кратко лука, за да се запържи съвсем леко.* Смачкайте чесъна и го запържете за кратко, само да пусне аромат.
Загрейте фурната.
Пригответе си тавичката за печенето, като я намазните леко с олио или зехтин. Извадете лука и го подредете в тавата, заедно с чесъна. В същия тиган, сложете картофите за кратко. След като поумекнат, ги добавете при лука и чесъна в тавата. Подредете останалите зеленчуци в тавата.

*Първият път, когато приготвях това ястие, сложих всички продукти сурови в тавата, освен картофите, тях малко ги задуших в тигана. Не ми хареса как се получава суровият лук, беше омекнал  и не успя да се запече хубаво, за да разпръсне аромат и вкус. Затова втория път, реших да го запържа леко първо, хем да запази формата си, хем да се усеща по-добре вкуса и аромата му. Картофите, ги задушавам, за да избегна евентуално по-дългото време за печене, а и придобиват златиста коричка.

Следва любимата ми част.

Обирането на всичкия този невероятно ароматен и вкусен сос, който всички продукти оставят в тигана. Или ако трябва да го кажа малко по-професионално - деглазирането на тигана. Какво представлява това точно? Деглазирането е готварска техника, при която се налива кисела течност - оцет, балсамов оцет или бяло вино, като се обират останалите сокове от приготвянето на месото и зеленчуците. Първият път аз направих това с бяло вино и се получи много ароматен сос. Втория път, реших да пробвам с бира, като ефектът беше също доста добър.
Докато е загрят тигана се излива виното или бирата и с дървена бъркалка остъргвате всичко, което е останало по тигана. Добавяте го при зеленчуците. Най-отгоре поставяте и месото. Поръсвате с нарязаните зелен лук, чесън и копър. Финалният щрих - порсъвате с чер пипер, сол и риган. Слагате да се пече за около 20-25 мин.

Ето как изглежда цялото ястие, подредено в тавата.

Хубавото при приготвянето му е, че не отнема толкова много време. Използват се максимално всички вкусове, гарнитурата е богата и всички аромати се сливат хармонично.

От фурната се носи пикантен аромат на чесън и вино.
Както виждате от снимките, лукът е станал перфектен - запазил е формата си и е придобил апетитна златиста коричка. Картофите са меки и сочни, цвеклото добавя приятен земен аромат и  характерния си цвят, морковите са хрупкави, месото е перфектно изпечено - хрупкаво отвън и сочно вътре.
Единствената забележка, която мога да си дам е, че сосът беше в повече. Не, че е лошо да имаш сос, в който да си затопиш, но в този случай зеленчуците, които са на дъното, не успяха да се запекат добре и останаха като варени/задушени. Може би по-добрият вариант е, да се приготви отделно сос, с който да се полеят накрая зеленчуците и месото. Иначе се получава наистина богата и разнообразна вечеря. Получих това, което търсех - нов вкус, много зеленчуци в гарнитурата и сочно месо, а и всичко е готово наведнъж.

Пролетен галет със спанак и сирене

Сезонът на всички прекрасни зеленини е в разгара си. Чудесен свеж спанак, пресен ароматен чесън и лук, крехък копър, лапад, и хрупкава маруля. Всяка гледка като тази се превръща в малък празник за кулинарната душа. Изобилие от маруля и копър цари тази година в нашата градина. Дори рима се получи :-)

Тази пролет доволно се радвам на спанака от градината вкъщи. Очаквах го да порасне с огромно нетърпение и само гледайки тънките, непораснали все още листчета, вече ми се въртяха в главата хиляди идеи как да го сготвя. Изпробвах заплануваните рецепти една след друга, но горкия спанак не може да ми насмогне... А има и още за изпробване, но аз търпеливо ще го изчакам.

Стига съм ви говорила обаче само за спанака, нека да намеся и масленото тесто за рецептата днес. Обичам да работя с маслено тесто и си се чудих защо от толкова много време не бях правила нищо с него. Получава се толкова лесно, става толкова крехко, а ястията с него стават много вкусни. Отдавна исках да направя и някаква рецепта за галет, дали сладка или солена, зависеше от продуктите, които ми се намираха под ръка. Свежият спанак беше добра предпоставка за това.

Необходими продукти за тестото:

Получават се 4 бр.

200 г брашно + още малко за месене
125 г масло или маргарин
1 яйце
щипка сол
1-2 с.л. студена вода

В купа пресейте брашното и добавете солта. Сложете от студеното масло, което предварително сте нарязали на малки кубчета и претрийте брашното с маслото, до получаването на маслени трохи. След това счупете яйцето вътре и прибавяйте водата малко по малко, ако тестото е по-сухо и не се слепва. Ако стане твърде лепкаво, добавете малко брашно. Масленото тесто няма нужда от много месене, необходимо е да го месите само докато се слепят всички съставки и се получи хомогенно тесто. След това го прехвърлете в купа, покрийте с прозрачно фолио и приберете в хладилника. Тестото трябва да се охлади поне за 1 час.

През това време можете да приготвите продуктите за плънката.

Плънка:

300-400 г спанак
1 малка глава сух лук
2 стръка пресен лук
1 стрък пресен чесън
връзка копър
150 г краве сирене
50 г топено сирене
50 г кашкавал
4 яйца
сол, черен пипер на вкус
2 с.л. олио

Измийте хубаво спанака, ако има големи дръжки, почистете ги и го отцедете хубаво от водата.
Нарежете на ситно лука, чесъна, пресния лук и копъра. Загрейте олиото в тигана и запържете сухия лук. След това добавете пресния лук, чесъна и накрая след като са поумекнали, сложете и спанака. Овкусете със сол и пипер. Задушаването на спанака е за много кратко - 2 до 3 мин. Той е много крехък зеленчук и няма нужда да се готви дълго време. Оттеглете от котлона и поръсете с копъра. Оставете да изстине хубаво, важно е плънката да е напълно охладена, иначе тестото се размеква и разпада и не може да се работи с него нормално.

Загрейте фурната.
Върху хартия за печене разточете масленото тесто. Изрежете 4 окръжности с нож и  купичка или на око, не е важна толкова формата, така или иначе краищата се завиват навътре, а и колкото по-неперфектна форма придобие, толкова по-вкусно и натурално изглежда. Преместете хартията за печене, заедно с окръжностите маслено тесто в тавичка. Не правете грешката да ги подредите с продуктите директно върху плота. Не че няма да се справите с преместването, но е малко по-стресиращо, а и можете да им развалите формата.
Аз исках да се предпазя от евентуално намокряне на тестото и затова най-отдолу поставих сиренето.
Върху него сложете малко от спаначената смес, като оставите празен малък ръб по края, за да можете след това да завиете галета. Най-отгоре наредете кубченца топено сирене и кашкавал.
Аз много се чудих дали да чукна яйцата върху суровите галети, или  да ги запека малко и след това да сложа яйцата. Направих по втория начин, за да избегна евентуално препеченото яйце и твърде недоопечено тесто.

Завийте краищата на галета навътре, като леко прищипвате, за да се накъдри и да се оформи като гнездо. Полейте със струйка зехтин и сложете да се пекат за около 10-15 мин.
Когато забележите, че тестото е порозовяло и са почти готови, но не напълно, извадете ги, направете малки кладенчета в спаначената плънка и счупете по едно яйце във всеки галет.
Продължете печенето за около още 10 мин.

Забележки:

При подготовката на това толкова лесно ястие, обаче аз допуснах няколко грешки и реших да ви ги споделя, за да не ги допуснете и да получите максимално вкусно и добро ястие.

1. Замесих тестото с маргарин, защото не ми се намираше масло. Другия път бих го направила с масло, ще стане много по-ароматно и крехко. Въпреки това обаче, тестото се получи леко като многолистно, личаха си пластовете, което приятно ме изненада.
2. Следващия път ще разточа тестото още по-тънко, тъй като при сгъването се бяха получили доста дебели участъци, които в последствие бяха доста сухи.
3. Задължително направете кладенче в продуктите, за да не ви се озове яйцето в тавата, както се получи при мен с първия галет.
4. Внимателно наблюдавайте яйцето, минутка повече и става много сухо. Зависи как вие предпочитате яйцата, но ние обикновено ги ядем по-рохкави, а аз ги препекох.

В крайна сметка съм доволна от резултата, плънката беше вкусна, спанакът внася сочност, топеното сирене се размеква и дообогатява вкуса, тестото се изпича и става хрупкаво. Дори и студен, галетът е вкусен и ако случайно ви остане, може да го хапнете и за закуска. :-)

Пица

 Напоследък се чувствам като в огромна, тъмна, дълбока дупка... с неясно решение как да се измъкна от нея. Някак си тази неизвестност ме побърква и ме прави много нервна и раздразнителна, антипатична и безразлична. Съвсем не в кулинарно настроение и вдъхновение. И все пак, чувството, че поне си сготвил нещо, времето, прекарано в подготовката на ястието, отнемат част от този стрес. В последно време, нямайки абсолютно никакво желание за готвене, ядене, изпробване на рецепти, бях забравила колко лекуващо и облекчаващо е готвенето.
И сега, събрала поне маааалко вдъхновение, решавам, че е време с мравешки стъпки, да се завърна обратно във форма. И то с една от любимите си рецепти. Не знам доколко запленително ще ви опиша този, почти като ритуал за мен, процес, и все пак ще пробвам.
Трябва да си призная, че много отдавна исках да споделя рецептата за домашно приготвената пица. У дома тя е на особена почит. Дори имаме традиция - всяка сряда или четвъртък вечер да приготвяме пица.

 Вегетарианска пица със спанак, пипер и сирена

Досега не успях да опиша начина на приготовление, поради една проста причина - липсата на снимки. Ще ви обясня и защо. Приготвяме пицата, печем пицата, пицата е готова, пицата се разрязва, едно-две-три парчета и вече остават само малки трохички. Не можех да сваря да направя хубави снимки, защото винаги й се нахвърляхме докато е топла и нямаше възможност за фотосесии. Този път, обаче явно заради флегматичността ми, успях да отделя малко време и да направя малко повече снимки, а и тази пица е малко необичайна за традиционния вкус.

Винаги сме били любители на домашно приготвените пици, но в един момент реших, че трябва да подобрим начина, по който ги приготвяхме. Така веднъж реших аз да се заема с подготовката от самото начало до самия край. Замесването на тестото, подготовката на продуктите, подредбата и изпичането. Може би, си мислите, че да се приготви пица, не е никак сложно занимание, без никакви тънкости или особености.Аз мисля, че има доста тънкости и особености, при приготвянето, за да получите накрая перфектната пица.

Когато правя пицата вкъщи, аз не използвам никакви мерки. Всичко е до усещане. Бих казала нескромно, че досега не е ставала несполучлива пица. Говорейки за рецепта обаче, се предполага, че все пак трябва да се посочат необходимите продукти и как точно става.

За тестото:

350 г брашно
1 ч.л. сол
1/4 кубче мая
около 1 с.л. олио
1-2 с.л. кисело мляко
щипка захар

Брашното се пресява в купа и се прави кладенче. Маята се разтваря с няколко с.л. топла вода, поръсва се със захарта и щипка брашно и се оставя за малко.
При брашното се слага солта, киселото мляко, олиото и шупналата мая. Замесва се меко тесто. Ако тестото се получи лепкаво или сухо, можете да добавите съответно брашно или малко вода. От майка ми знам, че киселото мляко прави тестото крехко и меко. Оставя се да втаса за около час, хубаво е да го покриете с кърпа или фолио, за да не хваща коричка.

След като тестото е втасало, върху набрашнен плот се разточва с точилка, или ако сте по-талантливи, можете да го премятате от ръка в ръка като майсторите-пицари. Аз все още се усъвършенствам в тази част :-). След като постигнете желаната дебелина, го премествате внимателно в намазнена тава. Тъй като казах, че замесвам тестото на око, всеки път се получава различно по обем тесто. Понякога става за две големи пици, друг път за три, трети за една голяма и една малка... Големините и броя варират, затова и оставям на вас да прецените, коя тава е най-добре, според индивидуалните ви нужди и наличности от тави.
Ние обичаме пицата много тънка и с хрупкава коричка. Твърде тестените пици не са ми по вкуса.

Включете фурната да загрява. Идва най-приятната част - нареждането на плънката. Тук, не бих могла да дам точна рецепта за това какво слагаме, но мога да дам няколко полезни идеи.

1. Аз винаги използвам домашно доматено пюре. Дори и да не ми се намира в момента, сгъстявам доматен сок.
2. Доматеното пюре се разстила хубаво по повърхността на тестото.
3. Следват подправките - риган, черен пипер, малко сол, босилек. Ако ви се намира мелничка с подходящи подправки за пица - направо използвайте нея.
4. Винаги поръсвам малка струйка зехтин.
5. Настъргвам кашкавала. Доста противоречиви мнения има по отношение на тази стъпка, дали кашкавала трябва да е отдолу останалите продукти, или най-отгоре. Трябва да ви кажа, че откакто го слагам най-отдолу, пиците стават сочни и кашкавалът се запазва еластичен, а не прегаря. Когато настъргвате кашкавала отгоре, той става като покривка за другите продукти и ги задушава, те не могат да се запекат, а той изгаря. Разбира се, можете да сложите кашкавал и отдолу и отгоре продуктите, ако обичате много кашкавалените пици.
6. Нареждам салама, луканката, филето, прошутото, шунката или другите меса по ваш избор.
7. Слагам всички останали продукти, които можете да се сетите - пипер, маслини, лук, гъби, топено сирене, краве сирене, спанак, домати...

 Така приготвената пица, слагам в загрятата фурна на средна скара и пека около 10-15 мин., като я следя. Накрая, за да си подсигуря изпичането на тестото отвсякъде, премествам най-отдолу на фурната и изключвам горния реотан, за да не прегори отгоре.

Воала!

Пицата, която виждате на всички снимки до тук, е последният ми експеримент с плънка спанак. Отдавна исках да пробвам, получи се много вкусна вегетарианска пица със спанак, сирене, топено сирене и пипер. При приготвянето й, не съм се отклонила от стъпките, които ви показах. Единствено различно нещо е, поради факта, че спанакът беше замразен и се наложи да го задуша за кратко в тиган с малко мазнина. Иначе с пресен спанак би се получило много по-вкусно.


Тук имаме пица със сръбска наденица, лук, маслини, шунка, пушен кашкавал и яйца.

 Тук се извинявам за лошото качество на снимките, но са правени набързо, с телефон, колкото ей така, да има спомен, че сме яли пица. Иначе пицата е от времето на "Песто-манията ни" , вместо доматен сос, намазана с магданозено песто, кашкавал, домашно филе, гъби и домати. Този вид пица се получава невероятно ароматен, заради пестото с много апетитен вкус. Доматите внасят свежест и правят пицата една идея в по-лек вариант. Важно е да са нарязани на много тънки филийки, за да не разводнят тестото.

 

Ии една стандартна пица с шунка, кашкавал, лук и маслини

 

Това са засега материалните ми запаси от снимки на домашните ни пици. Имам идеи за нови видове и веднага щом се появят на бял свят, ще гледам да ги споделя, за любителите-пицари ;-)

Великден!

Христос Воскресе!

Наканих се на третия ден на Великден да се отбия тук и да споделя снимков материал от тазгодишното празнуване.
Смея да кажа, че съм напълно доволна от подготовката за светлия празник - пъстри яйца, домашни козунаци и пролетни ястия на трапезата.

Експерименът ми с козунако-месенето се оказа изненадващо успешен. И като всеки друг експериментатор, на когото са му харесали произведенията, последваха и други опити, докато уцелиш перфектната рецепта и намериш тайната съставка на най-вкусния козунак. Така и при мен последваха още няколко  вида козунак, като тези козуначени кравайчета и козунакът с плънка от домашно ягодово сладко.
И двата вида козунак бяха замесени от основната рецепта за козуначено тесто, която използвах и се оказа сполучлива. При кравайчетата, разликата е в оформлението, иначе замесването и плънката са както в рецептата, която показах. При тях тестото отделих на по-малки фитилчета, за да се получи по-тънка плитка, която да завием в кръг, с дупка по средата - място за яйцето.

За плънка аз използвах всякакви неща, които ми се намираха - течен шоколад, сладко от смокини, локум, стафиди, сладко.

Беше ми странно и все още ми е, как от толкова много плънка в кравайчетата, накрая пак се падаха тук-там по някоя стафидка и малко парченце локум.

От всички опити, сякаш най-много ми допадна Козунакът със сладко от ягоди. Беше много ароматен и сочен. Сладкото изкушително се разливаше по парчетата и правеше козунака завършен десерт.

Обичам Великден от малко дете. Това беше любимото ми време от годината след Коледа. Шаренето на яйцата, боренето, вкусните козунаци, всички традиции по време на Страстната седмица и събирането на семейството... Особено боядисването на яйцата. Вкъщи ставаше истинска работилница с цветни петна. Един от любимите ми моменти като дете (и все още) е, когато майка ми изважда сварените яйца от голямата тенджера и има някое счупено. Обичах да го хапвам топло още! Друг приятен спомен беше, когато първо боядисвахме нашите яйца, а веднага след това дядо ми, лека му пръст, чакаше да отидем да помогнем при боядисването и на неговите яйца. Падаше едно боядисванееее... . :-)

И до ден днешен, със старание крася яйцата. Даже малко ми се дразнят вкъщи, че много ги крася, после да не ни се искало да ги чупим. Че имат право - имат, но пък и красивите яйца внасят още по-празнично настроение, а и винаги е приятно като изненадаш роднините с интересни яйца. :-)

 В нашия край, най-здравото яйце, оцеляло при боренето с яйца, се казва "борак" .
Яйцето, което съвсем случайно избрах и  нарекох за борак, издържа цели два рунда. След това претърпя погром и се присъедини към събратята си, в зелената салата. :-)

***

Различни по калибър, цвят и сила яйца...

Но не съдете по външния вид - тези дребничките се оказаха доста опасен противник.

Менюто за великденската трапеза, също заема важна част, ако не и най-важната...

Зелена салата с доматено мезе

Яхния от лапад и коприва 

Пиле на бутилка

Пилето, печено на бутилка, заема винаги място на нашите празнични трапези. Оригинален и много ефективен метод за печено пиле. При този начин, пилето се изпича от всички страни, придобива хрупкава апетитна коричка, като плюс, можем да посочим и гарнитурата, която става едновременно с пилето. Което ме подсеща, че трябва да представя рецептата тук някой път. 

Надявам се всички сте имали един хубав, уютен, слънчев и много вкусен Великден! :-)

Великденски козунак с аромат на портокал и анасон

 Един от най-хубавите празници предстои съвсем скоро - Великден! Трескави празнични подготовки, много традиции, вкусна храна и красиви трапези, пролетно време (или не съвсем), зараждащ се нов живот. Всеки иска да се подготви подобаващо за празника, да внесе весело настроение, домакините да приготвят най-вкусните ястия, най-красиво боядисаните яйца. Като сигурен привърженик на българските традиции, винаги обичам да се включвам в подготовката на почти всичко.
 Най-накрая се наканих и аз да изпека първия си козунак! Толкова време го отлагах, страхувайки се, че няма да мога да го измайсторя. Възпирана от старите разбирания, че е много трудоемко и сложно, много месене и време отива, че стаята трябва да е много топла, дълго време не си и помислях  да опитам. Но тази година реших да докажа и на майка ми, която е майсторка на питките и други печива, но не и привърженик на домашните козунаци, че не е толкова невъзможна мисията "Домашен козунак". Тази година, поради наличието на много свободно време и огромно желание да изпека нещо подходящо за Великден, се осмелих да пробвам и рискувам. Резултатът - идеален! За по-хубав козунак не бях си и  мечтала. Ароматен, мекичък, с разни сладки изкушения отвътре и хрупкава захарна коричка отгоре.  Последните години купешките козунаци се оказват съвсем не задоволяващи вкуса ми и разбиранията ми за празничен козунак. Затова всички тези фактори ме окуражиха. Не мога да не спомена и вдъхновението си от козуначетата на Светлето. Още като ги видях и страшно ми се прииска и аз да направя толкова красиви и вкусни козунаци. От нейното описание намерих и точната рецепта, от която имах нужда, защото не исках да рискувам с голямо количество продукти, а тази рецепта ми се стори доста лесно изпълнима. В комбинация и с подробните описания, с много снимки от Дневникът на Бриджит Джоунс възможността за допускането на грешки  се сведе до минимум. Представям ви успешния си гръцки козунак с аромат на портокал и анасон.

Предлагам ви точната рецепта, която аз спазвах стриктно, а от описанията от блога, който споменах по-горе, следях за стадиите на тестото и дали се получава както трябва. И все пак реших да изменя оригиналната рецепта и да добавя вътре в тестото стафиди, локум и шоколад. Като си представя само как се е размекнал локума или как хапвайки, попадаш на сочна стафида или парченце шоколад... нямаше как да устоя.

Необходими продукти

7 г суха мая*
125 мл прясно мляко
60 г краве масло
1/2 ч. л. сол
60 г захар
375 г брашно
1 ч. л. анасон
1 яйце
1 ч. л. настъргана кора от портокал

За плънката

около 30 г стафиди
4-5 парченца локум
1-2 редчета шоколад

Отгоре

1 разбито яйце
1-2 с.л. захар, намокрена

*Аз използвах прясна мая, около 1/6 от цялото кубче

 Приготвих продуктите по-рано, за да са на стайна температура. Брашното пресях заедно с анасона. Маята се залива с 2 с.л. топла вода и се оставя да се разтвори. Млякото с маслото, захарта, солта и портокаловата кора се загрява, но не много, колкото да се разтопи маслото. Ако много сте го стоплили, е добре да го оставите за кратко да се охлади. Лесно се проверява като потопите пръст и усетите температурата, ако е поносима, значи е готово. Ако е твърде горещо ще свари яйцата.
В брашното се изсипва маята, разбитото яйце и млечната смес. Започвате бавно да замесвате тестото. Това, което аз усетих е, че се получава наистина много лепкаво, а при мен дори доста течно, затова добавих една малка шепа брашно. След това върху добре намаслен плот започва великото месене. По време на месенето, сигурно ще се наложи да добавите още олио, защото лепне много, не се притеснявайте, тестото си го поема. Бях се притеснила, че е много олиото, но се оказа, че не е. И продължавате да месите, месите, месите и така около 10 мин. Накрая ударете тестото 10-20 пъти в плота с всичка сила, знаете тази класическа техника, за да влезе повече въздух в тестото и да стане меко и гладко.

Оставяте тестото в намазнена купа, покрито с фолио или кърпа да втаса, трябва да увеличи два пъти обема си. След като вече е втасало, тестото се разделя на три фитила.

Разстилат се и върху тях се поставя плънката - стафиди, локум и парченца шоколад.

Стафидите се накисват предварително в ром, уиски, ликьор или дори ракия, хем да набъбнат, хем да придобият сочност. Подсушават се и така се поръсват върху тестото, локумът се нарязва на парченца, шоколада също. Грешката ми тук беше, че наситних много шоколада, понеже не посмях да е по на едро, заради притеснението ми, че няма да се изпече добре тестото и накрая той почти не се усещаше.

След това всеки фитил се затваря хубаво и се навива, както се завиват на една страна конците за мартениците, за да не се развият. От тази процедура зависят така важните козуначени конци. Накрая се сплитат на плитка. Можете да го оставите така или да свържете двата му края и да придобие кръгла форма. За тази част от приготовлението нямам снимки и се извинявам, че не е нагледно, бях с мазни ръце и нещата се случиха много динамично :-) Поставя се във висока тавичка, с хартия за печене. Намазва се с разбито яйце и се поръсва с намокрена захар. Оставя се да втаса за втори път.

Фурната се загрява на 180 градуса и козунака се слага да се пече. Ако случайно печката ви е Раховец - това означава 3-та степен горе и долу. Пече се за 45-50 минути като най-добре е да се наблюдава. Резултатът след изпичането на празничния козунак е невероятен аромат на портокал, анасон и масло! Оставете да се охлади и съхранявайте,  като го покриете с фолио, запазва се свеж и мекичък. :-)

Не знам доколко са ми се получили конците, но определено от към вкус беше перфектен! Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се похваля с първия си козунак. Резултатът беше следния- отрязах на всеки по едно парче да опита, което последва от рязане на още парчета и така и така до... сещате се какъв е краят. Това положително потвърди, че месенето на домашни козунаци определено е възможно. Освен, че е приятно занимание, чувството на удовлетворение от добре свършената работа и осъзнаването как от купчина продукти се получава толкова прекрасно нещо, ви кара да се усмихнете, а и е много вкусно накрая. Както всички, които обичат да готвят, ще заключа с това, че няма нищо по-хубаво от домашно приготвената храна!

А аз да му мисля... и да запрятам ръкави, защото всички искат да меся козунаците и за Великден. :-)

Кексчета "Червено кадифе" ~ Red Velvet Cupcakes

След последната празнична публикация идва ред на друга такава, преди да дойде време и за Великденска бъдеща празнична публикация... Много празнични рецепти се събраха. Та, "червените кадифени" кексчета реших да изпробвам по повод рождения си ден, който беше в събота. Отдавна червените кадифени кексчета ми правеха впечатление, но в интерес на истината, никога не бях търсила как се приготвят. Струваха ми се сложно изпълними или неподходящи за мен, имайки предвид слабите си сладкарски умения :-).
В крайна сметка полюбопитствах и установих, че съм била в пълна заблуда. Всичко е толкова просто и лесно изпълнимо, но  оставящо впечатление за сложен и изискан десерт. Реших да съвместя опита ми за ред велвет  къпкейкс и рождения ми ден и да изненадам гостите си, не само с визията на интересното кексче, но надявайки се с вкуса също.

Намерих подходяща рецепта, която най-много ми допадна от към начин на изпълнение и съставки. По-скоро смесих две рецепти от - Sunshine's Kitchen и Paula Deen от foodnetwork.com

Съставките като цяло са почти едни и същи, както и метода на приготвяне и все пак аз реших да променя малко класическите кексчета като им сложих и пълнеж. Сториха ми се недостатъчно празнични. :-)

Ето и начина на приготвяне.

За сместа:

170 г брашно
170 г захар
1/2 ч.л. сода
1 ч.л. какао
щипка сол
1 яйце
180 мл мляко + 1/2 ч.л. ябълков оцет
120 мл олио
1 ч.л. червена сладкарска боя
1/2 ч.л. оцет
1 пакетче ванилия

*От тази смес се получиха 10 кексчета, а трябваше да са 12, но както ще прочетете по-надолу, едните се получиха големи, другите - малки.

Фурната се загрява на 180 градуса. Хубаво е продуктите да са на стайна температура преди да започнете с приготовлението. Брашното, пресято, се поставя в купа. Към него се прибавят захарта, содата, какаото, солта и ванилията или всички сухи съставки. Към прясното мляко се слага оцета и се оставят да си взаимодействат около 5-10 мин. Това се използва като заместител на така известната мътеница (Buttermilk), която все още не може да се намери в България. Докато млякото престоява, разбивате яйцето. Към него прибавяте олиото, боята и оцета. Накрая слагате и млякото към яйчената смес и хубаво разбърквате. Смесват се мокрите и сухите съставки и се бърка до получаване на хомогенна смес. Разпределяте от сместа във формичките за мъфини, като предварително сте поставили хартиени кошнички. Не ги пълнете до горе. Пекат се в загрятата фурна около 20 мин., проверяват се с клечка за зъби за готовност. Оставят се за 10 мин. във формите, след това се изваждат и се охлаждат.
 Аз въпреки че пробвах различни нива на пълнене, винаги кексчетата ми или прекалено бухваха и излизаха извън формите, или едвам се подаваха над тях. Подозирам, че за това са виновни силиконовите формички. Струва ми се, че в нормална тавичка с гнезда, биха се изпекли по-равномерно. В крайна сметка не се получиха красиво оформени кексчета, което наложи и след като ги изпекох да ги изрежа и изравня. Докато ги подравнявах, ми дойде идеята и за пълнежа.

За пълнежа използвах от любимото ми черешово сладко. Струваше ми се, че идеално ще подчертае и вкуса и цвета на кексчетата. Представях си, как отхапваш от кексчето и усещаш три различни неща, като вкус и текстура - самото кексче, глазурата и черешовото сладко.

Ако и на вас евентуално не ви се получат добре оформени кексчета - не е фатално. Изрязва се частта, която не ви допада, после това лесно може да се замаскира с глазурата. Ако решите и вие да им сложите пълнеж, просто изчакайте да са добре изстинали и с остър нож издълбайте малки дупки в кексчетата. С лъжичка добавяйте по малко от желания пълнеж и покрийте с изрезките дупките.

Сега идва ред на глазурата, която е и може би най-любимия момент на всички.

Глазура:

2 пакетчета крема сирене
около 100 г краве масло
150 г пудра захар
2 пак. ванилия

Крема сиренето и пресятата пудра захар се разбиват добре. Малко по малко се добавя и леко размекнатото краве масло и ванилията. С шприц, пош или дори с лъжичка се украсяват по ваш вкус.
Тъй като 10 броя не ме устройваха много, реших да забъркам нова смес и да изпека още малко. Но не получих желания цвят, тъй като сладкарската боя свърши, а бях прочела в интернет, че може да бъде заменена с боя за яйца, тъй като е безвредна. Резултатът беше ето този - съвсем нормален цвят на кекс.

Все пак не е кой знае какъв провал - получи се още един вид кексчета. Тях реших да отлича освен по цвета и по вкуса. За пълнеж използвах двуцветен какаов крем, закупен от магазина. Получиха се също много вкусни и се харесаха на всички. Гостите поискаха да опитат и от двата вида. Зарадваха ме!

 Въпреки, че не се получиха перфектни на визия, на вкус бяха добри. Освен, че подхождаха идеално за празничния повод, бяха и първите ми успешни кексчета с глазура и с пълнеж! Наистина достойно лакомство!