Великден

Най-насетне се наканих да напиша тази великденска публикация! Откога ми се въртеше из мислите, ама пусто му време... все го нямаме. Разбира се, не искам да се оправдавам, но наистина  седмицата след Великден, беше натоварена. Ето я и публикацията, късно, но все пак я има :).

Обичам много Великден. Винаги спазвам традициите около празника - взимането на благодатния огън, обикалянето на църквата, боядисването на яйцата... С право мога да кажа, че Великден е най-хубавото време през пролетта! Тази година, от рано бях започнала с различни планове как да направя празника още по-интересен и с весело настроение. За този Великден бях много въодушевена и имах много очаквания. Дали се получи както исках ли? Ами в известна степен съм доволна, но за да е по-интересно и да я има тръпката, можеше да е и по-добре. Нищо, догодина, вече. Бях си поставила няколко цели, които ако можех да изпълня, щяха да ме зарадват много. Исках да направя някакъв великденски сладкиш, великденска декорация и да се пробвам да замеся козунак. От трите цели само две бяха постигнати:

До тук виждате великденската ми декорация. Беше огромно удоволствие за мен, да направя нещо красиво, в тон с празника и в същото време толкова лесно и просто. Все пак трапезата изглеждаше по различен начин с пролетните клончета и красивите, висящи яйца. Придават много приятна и празнична атмосфера. :)

Другата цел - великденски сладкиш:

Сигурно се досещате коя е неосъществената цел? Да, не успях да направя козунак. Нищо, догодина вече ще бъде изпробван. За сметка на това, великденските ми  кексчета - гнезда с яйца, се харесаха на всички, бяха достатъчно атрактивни и вкусни, което ме зарадва наистина и допринесе за веселата, празнична обстановка :).

Печен Камембер

Първата ми публикация в студентската квартира!!! Не че е нещо особено, но винаги съм си го представяла... на спокойствие, зарязала всички учебници и икономически глупости, наслаждавайки се изцяло на свободно време, прекарано по моя любим начин. :) И най-хубавото е, че след като си напиша поста, ще се насладя на прясно изпечени мини кишчета, по студентски. Като споменах "по студентски" обмислям една идея, но ми се струва, че скоро ще направя нещо по въпроса. Човърка ме отдавна и ще я осъществя аз, не мога иначе :)))) Таа ако трябва да премина по същество, идеята ми дойде внезапно, разлиствайки един от хубавите кулинарни блогове like Alice in wonderland . Грабна ме моментално! На мен малко ми трябва де. Падам си по такива неща, които не всеки се харесват и не всеки е склонен да ги пробва. Само кулинарните души ще ме разберат (; Тааа... оставаше само Камембер да си намеря. Хапвала съм това сирене в натурален, суров вид, исках да видя сега, като е запечено какъв вкус ще придобие... Имах някакви очаквания да е много богат, плътен и приятен, но все пак елементът на изненадата присъстваше. Известно време в супермаркета, където ходя, не можех да открия Камембер и точно преди рождения ми ден, миналата седмица, видях, че има в наличност. Без капка мисъл, грабнах едно. Остана само да се прибера вкъщи и да го опитаме с приятна компания... И ето я рецептата, която никак, ама никак не е сложна! :)

Камембер
50 мл бяло вино
малко лют червен пипер или сушена чушка

Изваждате сиренето от опаковката, слагате го в картонената кутийка и я завързвате с канап или друг устойчив конец. Поливате сиренето с виното, не се притеснявайте, че отива в кутийката, после, печейки виното завира и става доста хубав ефект. Препечете си една суха чушка на котлона, гарантирам ви неустоим пикантен аромат... Поръсете сиренето с начупената чушка. В предварително загрята фурна на 180 градуса, слагате сиренето и печете 20 минути.

Резултатът е невероятен!!! Взимате бързо... или не, по-добре предварително си подгответе няколко филийки какъвто хляб обичате, чаша бяло вино, за да не губите излишно време, щом сиренето е готово. Мммм едва успях да спася цялостния му вид от брат ми, който упорито напираше, за да направя няколко снимки. Определено това ми е много, много любимо предястие!

Кексът-провал, който се хареса на всички

Ще кажете сигурно "Къде е този провал, та той си изглежда съвсем наред"... да ама всичко излиза наяве, щом се разреже. С една дума - суров отвътре, примамлив отвън. Таа да започвам все от някъде с обясненията. Харесах си рецептата от блога на Ирина - sunshine's kitchen
Спазвах всичко стриктно, правих го с огромно любопитство, нетърпение и ентусиазъм, но в крайна сметка, претърпях поредния провал в кексовата си кариера :)))) Всеки път си казвах, че повече с кексове няма да се занимавам, упорито се убеждавах, че аз десерти не мога да правя и все пак, вдъхновението надделя! Заех се аз, запретнах ръкави, подготвих продуктите и с най-огромното желание на света започнах да правя поредния кекс!!!
Мдаа, окуражавах се, че този път ще се получи, внимавах много, правих го в спокойна и съсредоточена среда, където няма кой да ти отвори фурната и кекса ти да отиде на вятъра. И все пак получих жизненоважната подкрепа, че каквото и да стане, ще го изядем, а това е най-важното, нали? (:  Ще си спестя описанието на процеса по приготовлението, копирайки рецептата, за да не объркам останалите желаещи да го пробват, защото ще ви издам в аванс, че става абсолютно неповторим! И за да прекратя противоречията и объркването (хем провал, хем харесан) ще ви предложа рецептата:

От sunshine's kitchen

1 портокал
100гр черен шоколад
125гр масло
3 яйца
280гр захар
100гр гъст айран (кисело мляко към вода = 3:1)
25гр какао
250гр брашно
1 и 1/2 чаена лъжаца бакпулвер
щипка сол

Измиваме портокала, слагаме го в дълбока тенджера и наливаме вода, колкото да го покрие. Варим го около 30 минути, или докато омекне. Изваждаме го от водата и го пасираме на гладко пюре, ако има семки ги отстраняваме и го оставяме да се охлади.
Разтопяваме шоколада и маслото на водна баня или в микровълнова и ги оставяме да се охладят леко.
Смесваме брашното, какаото, бакпулвера и солта.
В купа разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем, добавяме айрана, охладеното портокалово пюре и шоколада. На 2-3 пъти прибавяме сухите съставки и внимателно разбъркваме.
Загряваме фурната на 180C и намасляваме форма за кекс (около 23см). Изсипваме тестото и печем около 40-50 минути, като проверяваме за готовност с дървено шишче.
След като кексът е готов, оставяме го да се охлади във формата, след което го прехвърляме върху метална скара.

До тук, всичко вървеше добре, но разочарованието дойде в момента, когато дървеното шишче излезе не сухо, а с недоопечен кекс по него.. :)
Още когато казах на майка ми, че ще слагам в тестото за кекс разтопен шоколад, тя с недоверие ме погледна и ми каза, че няма да се изпече отвътре. Да, ама аз убедена в успеха на рецептата, не се поколебах и свърших всичко стъпка по стъпка, както е описано по-горе. Мислих си, толкова много рецепти има с разтопен шоколад вътре в тестото, защо моя кекс да не стане...? Заех се с приготвянето на ганаша, но него направих по стара рецепта на майка ми - 2 с.л.  какао, 1 с.л захар, половин с.л. брашно, 1 с. л. масло и много малко вода се смесват в съд, оставят да се за кратко на котлона, за да стане хомогенна смес, по необходимост внимателно се добавя вода, ако е много гъсто. Изпечения кекс се намазва с глазурата и се оставя да изстине. :)

Когато най-накрая го разрязах, за да видим какво се е получило, останах уплашена. Поватрях си все пак думите на нашите, че ще го изядем, какъвто и да е :) А сега идват положителните отзиви. Кексът беше изумително вкусен, въпреки че е недоопечен, стана с много интересна структура. Отвън беше хрупкав, а отвътре наподобяващ халва. Портокаловият вкус се усешаще много силно, в комбинация с шоколада, се беше превърнал в голямо изкушение. Пък и глазурата допринасяше доста за уникалността. Това беше едно от многото доказателства как, без да искаш, мислейки си, че си се провалил, всъщност си успял. Стана от дефекта - ефект. Всички много го харесаха, нищо че беше доста нестандартен. Останахме силно впечатлени :)

Подарък за 8-ми март

Напоследък ми попаднаха доста лесни и интересни рецепти за домашно приготвени шоколадови бонбони. А и осми март наближаваше, какъв по-добър повод от това да ги изпробвам. Тази година реших да подаря за осми март на мама домашни шоколадови бонбони. Не че не мога да отида и да избера някои много хубави и нестандартни от магазина, но исках да и дам нещо, направено от сърце. И така се появиха бонбонките-сърца! :)

В комбинация с нарисувана от мен картичка с пролетни цветя, кокиченце и любимото и списание, моят подарък за осми март се хареса много от мама. А бонбоните бяха неочаквано вкусни за мен и определено впечатлиха всички вкъщи. Ето как можете да зарадвате някой скъп за вас човек:

За около 10-12 бонбони
6-8 бисквити с вкус на какао
150 г натурален шоколад
50 г масло
1 с.л. ликьор
1 с.л. портокалова кора, настъргана

Всичко става много лесно, чак се изненадах! Тъй като ги правих в студентската квартира, нямах много от полезните уреди и нарязах бисквитите на ръка, но това лесно може да се случи с блендер. Около половината от шоколада се разтопява на водна баня. Добавя се към него и маслото. Сместа се прибавя към натрушените бисквити. Следват ликьора и кората от портокал.  Както казах, нямам в квартирата стандартните домакински принадлежности (ренде :))) и затова кората от портокала не я настъргах на ренде, свърших това с белачката за картофи, като се получиха хубави тънки, и малко по-едри стърготини. Споделих ви това, защото, мисля че може би е по-добре, портокала се усеща повече. Така получината смес се разбърква добре и докато шоколада не е стегнал се оформят топчета. Оставят се на студено или в хладилник за около час, да стегнат.
Много исках моите бонбони да са във формата на сърца. Все още нямам силиконови формички за домашни бонбони, а се бях загледала във формите за лед, с които се сдобих миналото лято. Имам звезди, сърца и цветя. Чудих се как могат да се оформят бонбоните като сърца и след известни изчисления, сместа за бонбони слжих във формата за лед. Прибрах ги в хладилник. Когато се стегнаха, въпросът беше как ще ги извадя... Подържах формата в малко топла вода, след това с почукване в масата, взеха една по една да изкачат от формата. Трудоемко, но пък си заслужаваше. Пък и това все пак беше за първи опит, нататък ще се усъвършенствам. :) След като извадих бонбоните, разтопих останалия шоколад на водна баня и потапях всяка от бонбоните, като ги слагах на метална скаричка, за да изтече излишния шоколад. Съхранявах ги върху хартия за печене, в кутия, в хладилника.

Разбира се, независимо дали са най-обикновени топчета или сърца, домашните шоколадови бонбони стават много хубави и несъмнено ще зарадват всеки! :)

Кашкавалени бисквити

Вдъхновено от sunshine's kitchen

В момента, в който видях прекрасните снимки, преминах покрай рецептата с един поглед и минута по-късно вече беше взето решението да се пробват в скоро време. Ваканцията свършваше, а на мен все така ми липсваше онова чувство за добре свършена работа. Така, че спонтанно направих бърз списък с продуктите, също толкова бързо ги набавих и ето ме с набрашнени ръце! :) Обожавам кашкавал! Как няма да се изкушиш да ги пробваш? Още повече, след като са идеалното мезе за бира... Няма какво да увъртам повече, ето ги и бисквитките:

200г брашно
150г настърган кашкавал
115г студено масло
2 жълтъка
1-2 супени лъжици студена вода
1/2 чаена лъжица черен пипер
морска сол за поръсване
5 супени лъжици бял сусам
5 супени лъжици маково семе и ленено семе ( не съм си и поставяла за задача търсенето на екзотичната нигела)
 2 белтъка

Обяснението за приготвянето им не е по-различно от  sunshine's kitchen 

Кашкавалът се настъргва, смесва се с брашното, солта, черният пипер. Студеното краве масло се нарязва на малки кубчета и се обърква добре със сухите съставки, докато се получат едри трохи. Прибавят се жълтъците, започва да се меси бързичко, заради маслото, прибавят се по необходимост, няколко супени лъжици студена вода. Оформя се гладко тесто. След това тестото се разделя на две топки, които се оформят като салам, не много дебели фитили, с диаметър около 3-4 см. Намазват се с белтъците. Разстила се парче фолио, поръсва се със сусама, маковото семе и лененото семе. Намазаните фитили се овалват в семената от всички страни. След това излишните семенца се отстраняват и фитила се увива стегнато във фолиото. Престоява в хладилник 1 час, така е по упътване, но при мен беше меко все още, затова съветът ми е, да се остави във фризер за известно време, след това се реже по-лесно. Когато е замръзнало леко, с ножа се режат правилни кръгли бисквити, докато при мен се получаваха смачкани, при което, се наложи да ги дооформям на ръка, за по-хубава форма. Режат се колелца с дебелина около 2 см, нареждат се в тава, покрита с хартия за печене. Поръсват се с морска сол и се пекат 10-15 мин., в предварително загрята на 180-200 градуса фурна. Пекат се до златисто. Изваждат се и се охлаждат на метална скара.

Впечатления:
При мен, мисля че маслото дойде в повече или не беше качествено достатъчно, или е трябвало да ги пека повече време, не знам, една от тези всички причини, доведе до резултат, който не ми хареса. Бисквитите станаха леко мазни, и отвътре изглеждаха недоопечени, макар и да спазих времето. Тук се сещам и за още една вероятна причина, бях ги наредила в тавата близко една до друга, може би не са могли да се изпекат добре. Но както и да е, всички ги харесаха, а най-вече ми допаднаха, защото станаха много на брой, и когато ти се похапва нещо дребно и соленичко, се сещаш, че имаш прекрасни домашни кашкавалени бисквитки! :)

Пържоли със сметанов сос

Идеята за тези вкусни пържоли се породи съвсем спонтанно. Макар че винаги съм искала да пробвам сметанов сос. Пържолите не рядко стават сухи, затова понякога идва на помощ сосът.
В повечето случаи хапваме пържоли на скара. Но в такъв случай, трудно се докарват да са сочни и трябва да се ядат веднага, защото бързо изстиват, а аз не понасям студена храна! :) Майсторство е да приготвиш невероятно вкусни и сочни пържоли. Перфектната пържола си е тази, която абсолютно няма нужда от нищо друго, освен нож и вилица! :)
Така се случи, че майка ми приготвяше за брат ми свинска пържола на тиган. Аз гледам много скептично на този метод, не знам и аз защо. Гледала съм много успешни рецепти за пържоли на тиган и все съм искала да пробвам. И ето, че се случи! Останах наистина впечатлена. Често ми се случва първоначално да не харесвам нещо и от после да ми се наложи да го пробвам, веднага след това то обезателно ми харесва! Нещата, които първо не харесвам, после ми стават любими... Да се връщам на пържолките, стига толкова приказки... Та, приготвяме си ние пържолите, ама аз си знам моето, не ми стигат просто едни обикновени пържоли. Веднага измислих и сос за тях. В противоречие с това, което писах по-горе, че сосът помага при сухи пържоли, то този път станаха хубави и сочни. Тъй като нямаше друга гарнитура за тях, спретнах на бързо един семпъл сметанов сос. Ето и рецептата:

За 2 порции:

2 свински пържоли
1-2 големи гъби
1 глава лук
1 с.л. масло
2-3 триъгълничета топено сирене
150 мл. готварска сметана
сол, черен пипер
зелен лук за поръсване


Започваме с пържолите. В малко сгорещена мазнина запечатваме пържолите, похлупваме с капак, задушават се за 2-3 мин от всяка страна. Подправят се със сол и черен пипер. Приготвяме соса. Запържваме в малко масло ситно нарязания лук, посоляваме, добавяме нарязаните на филийки гъби. След като, гъбите омекнат, слагаме и сметаната. На тих огън оставяме да покъкри за кратко, добавя се и топеното сирене. Разбърква се добре. Когато топеното сирене се е разтопило напълно, сосът е готов. Сервират се пържолите в чиния, полива се по малко от соса върху тях или се сипва отстрани. Поръсва се със свежи подправки или с пресен зелен лук. Перфектното зимно ястие, което върви идеално с червено вино! Бон апети!

Приятната страна на зимата

Тази година зимата е повече от очарователна! Не минава ден без да превали малко сняг. Откога исках такава зима! И, за да има равновесие, колкото красива и бяла да е, толкова е мразовита и опасна. Та, тази година зимата си беше наистина истинска, с много студ, много лед, много сняг. От друга страна пък, имаме различни начини, за да я преживеем по-приятно поне. Такива са например многото празници и многото покрай тях лакомства, горещи напитки, мезета и други хубави неща... Тази публикация е посветена на приятните лакомства за зимно време, с които правим деня си поне малко по-сладък. :)

Първото предложение е лесен, бърз кафяв кекс. Вероятно много хора го знаят и рецептите варират според броя на хората, които го приготвят. И не, че е типично зимен десерт, защото може да се приготвя по всяко време в годината, но признайте си, че така поръсен с пудра захар, напомня точно на снежен ден! Докато го правихме, веднага ми дойдоха идеи, как да изглежда по-снежен и по-зимен, като например, да се сложат шаблони на снежинки върху кекса и да го напудрим, като се получават страхотни бели снежинки, контрастиращи върху тъмно-кафевия цвят на кекса. Щеше да стане наистина красива картинка, но тъй като вече наполовина беше поръсен със захарта, оставих за някой друг път. И ако досега не ви е заприличал на зимен десерт, то в комбинация с най-често срещаното изкушение през зимата - негово величество компотът, нещата вече изглеждат по друг начин.

Доста добре върви кексът с компота от къпини. Къпините са много ароматен и сочен плод. Това лято дори успях да ги включа в примамлив летен десерт - Къпинов чийзкейк.

На следващо място, сред зимните изкушения, бих сложила чай с тиквеник. Ароматен черен чай с парче вкусен тиквеник. Тук няма нужда от много думи, самата комбинация говори достатъчно сама за себе си. Само ще добавя, че горещият чай действа освен сгряващо и ободряващо, особено след като си прекарал 2-3 часа навън, в снега. :)

За да стане още по-изкушаващ и по-деликатен черният чай, добавете малко мляко. Ммм...

Така приготвен чаят има много по-плътен и мек вкус. В добавка с мед и канела се превръща в ароматно, топло, несравнимо зимно изкушение...
 Радвам се на всеки зимен повод за топла напитка или пък десерт, който през зимата има просто различен вкус. Вероятно аз съм от малкото хора, възхищаващи се и радващи се на зимата. Старая се да се радвам на всеки зимен и снежен ден, събирам в очите си всички красоти на зимата, всяка снежинка, всяко красиво дърво, покрито със сняг, всяка ледена висулка, всяка зимна картина, защото понякога се случва зимата да отсъства, макар и да я отразяваме в календара.  Тогава идват на помощ спомените от красивите бели зими...Затова и обичам зимата, заради уюта, който носи, заради това, че всички сме вкъщи, заради чистотата на белия сняг, заради вятъра в комина, заради мириса на студа...