Суши

Най-накрая се пристраших да приготвя и аз суши в домашни условия. След солидна практика, благодарение на едно от момичетата, с които живях миналата година, научих основните техники и придобих увереност, че ще се справя с тази задача. Всъщност приготовлението на суши, не е никак сложна работа. Доста хора вече го приготвят у дома, споделят опит и технологии, показва се стъпка по стъпка приготвянето, така че сушито намира все по-голяма приемственост и се харесва на все повече хора.
У дома имах малки съмнения дали ще се харесат на традиционалисти като нашите по отношение на храната, но в крайна сметка рискувах. Включих любими и познати вкусове, така че да намаля риска от нехаресване. Единствено си мислих, че корите нори няма да им допаднат, поради специфичния им вкус, но за щастие, нямаше проблеми.


Необходими продукти:

6-7 кори нори
1 1/2 ч.ч ориз за суши или объл ориз
100 г пушена сьомга или друг вид риба по ваш вкус
100 г рулца от раци
1 авокадо
половин краставица
4 с.л. оцет*
соев сос

Получават се 7 рула

Сега ще ви обясня стъпка по стъпка как приготвих сушито, както се научих аз.

1. Започва се с ориза.
Измива се добре - няколко пъти под течаща вода, с въртеливи движения, докато не спре да излиза нишесте или водата, която изливате не е мътно бяла, а бистра. След това се поставя в купа и се пълни с вода. Оставя се да се накисне за около час - час и нещо.

2. След като оризът се е накиснал, отцеждате го добре, премествате го в тенджерка и наливате вода, като водата не трябва да е повече от 2 пръста над ориза. Слагате го на котлона, докато заври без да го захлупвате с капак. След като заври, намалявате до най-ниската температура и захлупвате. Оризът ще попие водата. Разбърквайте периодично с дървена бъркалка. На няколко места четох, че оризът за суши по японска традиция, се разбърква с дървена бъркалка, за да не се развали вкусът му. След като се свари, оттегляте от котлона, оставяте да се охлади, можете да го преместите в голяма купа. Тъй като аз не разполагах с оризов оцет, овкусих моя ориз с обикновен оцет, малко захар и сол.

3. Добре е сушито да се навива върху т. нар. бамбукова рогозка, защото е много удобно и се получава хубаво стегнато руло. Виждала съм по магазините дори, че се предлагат цели "суши сетове", които включват необходимите принадлежности. Ако не разполагате с тази рогозка, можете да използвате и само фолио за свежо съхранение. Добре е рогозката да се увие в това фолио, за по-чиста работа, а и за да не се цапа самата рогозка.
Върху рогозката се поставя кора нори с лъскавата страна надолу. Осигурете си купичка с вода, за да не ви залепва оризът по ръцете, докато работите. Оризът се разстила върху кората нори, като се оставя малък празен участък, където се залепват накрая рулата.

4. Оризът хубаво се притиска, като се оформя тънък пласт. В долната част, се поставя плънката, която може да бъде разнообразна. Обикновено това е пушена сьомга, риба тон, рулца от раци, авокадо, краставица, морков, чушка. Аз го приготвих с домашно пушена скумрия и вид сьомга, рулца от раци, авокадо и краставица.

Навива се плътно, като краят, който остава без ориз се намокря леко, за да се залепи добре.
Леко, повдигайки рогозката, притискате плънката на вътре и завивате до края.
Готовите рула може да престоят известно време на хладно място или пък да се нарежат веднага.

С остър нож, върху дъска, се нарязват на тънки или по-дебели парчета. Добре е ножът да се мокри от време на време, за да се режат по-добре и да не се смачкват.

Готовото суши се подрежда в чиния, поднася се със соев сос и остава само да се насладите на интересния нов вкус.

Суши с рулца от раци авокадо и краставица

Суши с пушена скумрия

На мен мааалко не ми достигна ориза, за да се получат 7 нормални рула. Всъщност се получиха 7 рула, но последното, беше доста тънко. От 7 рула можете да видите колко много суши се получава. :-)

В крайна сметка сушито се хареса от всички. Даде се заявка отново да се направи, а аз останах доволна от резултата. И все пак, малко не толкова традиционно, но все пак суши, се хареса сушито с пушена скумрия, авокадо и  краставица. :-)

Ако сте любители кулинари и обичате да готвите, да експериментирате, да се усъвършенствате, да се предизвиквате сами, то правенето на суши е идеален повод за това. Ако обичате новия вкус, непознатото, различното, то отново сушито е за вас. Съберете смелост, вдъхновение и малко търпение и пробвайте! Сигурна съм, че ще откриете вкуса, който най-много ви допада, а и сушито се оказва, е доста полезна храна, заради полезните вещества във водораслите, от които са направени корите нори и рибата.
Ако пък не ви допада вкусът на корите нори, можете да пробвате един вариант, в който те липсват, и става също много вкусен - Фалшиво суши

Пиде

Трябва да призная, че отдавна исках да съживя блога с някоя рецепта, но се оказа, че нямам подходящ снимков материал. Имах хиляди идеи, някои от които успешно осъществени, но или нямах заредени батерии на фотоапарата или снимките не ставаха хубави. Ех, какво да правя, искам нещата да изглеждат добре и вкусно. В края на краищата все пак се сдобих и с добра рецепта, и с що годе сполучливи снимки. Ще ви споделя успешния опит от последното изключително вкусно нещо, което приготвих - Пиде. Пиде е традиционен турски плосък хляб, често с някаква плънка. За нас, българите балканската кухня и в частност турската, не са непознат вкус. Известно е, че доста от ястията, които приготвяме тук, ги има в една или друга вариация в съседите ни. Затова и толкова много ни харесват. Пиде е известно още и като "турска пица".
Вчера, разглеждайки снимки на произволен принцип, попаднах на апетитна снимка на това ястие. Нямаше как да не устоя и да го пробвам веднага. Поразтърсих се все пак из интернет за рецепти, макар и само от външния вид да си личи какво съдържа и как се приготвя. Познайте какво? Можете да сложите всичко, което обичате - от кашкавал, шунка, кайма, до зеленчуци, гъби, различни сирена, яйца и все такива хубави неща. Какво по-хубаво от това?!

Как се приготвя? Веднага бързам да отговоря - много лесно! Ако сте правили някога пица, а се съмнявам, любителите на кулинарията, да не са правили поне веднъж пица, ще ви кажа, че се прави  като пицата.

Необходими продукти:




1 яйце
1/4 кубче мая
2 с.л. кисело мляко
1/2 ч.ч. леко топла вода
2 с. л. олио или зехтин
брашно-колкото поеме
щипка сол
щипка захар

За плънката:

100 г шунка или бекон
150 г кашкавал
1 домат
100 г сирене
черен пипер
риган

Получават се 4 бр. Пиде

Яйцето се разбива. Маята се разтваря във водата, заедно със захарта. В купа слагате брашното и солта. Правите кладенче и наливате разбитото яйце, разтворената мая, киселото мляко и олиото. Замесва се меко тесто и се оставя да втаса, покрито с кърпа или фолио. Аз го оставих да втаса около час.
През това време можете да приготвите плънката за Пиде.
Когато тестото втаса, се разделя на 4 топки и се разточва тънко върху набрашнен плот. Формата, която трябва да придобие е елипсовидна. Плънката се разполага върху тестото. Накрая краищата се завиват навътре към плънката и се защипват в двата края, получава се формата на лодка, както се вижда на снимките.
Поставят се в намазнена тава или върху лист хартия за печене и се пече в силно загрята фурна за около 15-20 мин.

Ако сте любители на пицата (Силно се съмнявам някой да не е любител :D) то непременно пробвайте този турски вариант. Тестото е мекичко и крехко, а плънката неустоимо се разтапя и разтича... Разбира се, можете да сложите плънка изцяло по ваш избор, така че да получите вашия любим вариант на това лесно и вкусно ястие!

Тиквени палачинки с крем сирене, мед и орехи

С идването на новата година, идва и желанието ми да правя нещата по по-добър начин до колкото е възможно. Това се отнася и за блога, разбира се. Вече го водя близо 4 години, което не е малко, занапред ще гледам да е по-редовен, изпълнен с по-добри рецепти и да носи повече удовлетворение и вдъхновение.
Може би сте забелязали, че от известно време съм в упорита подготовка в променянето на външния му облик. За сега нямам много време, заради изпити, но и това ще се случи. Ето, дори нямах търпение да публикувам първата рецепта за 2015 година в "новия" блог. Какво да правя, не издържах. А и знам, че не е  хубаво да се спира такъв творчески порив.

Та, както винаги ще ви кажа  идеята ми за тази рецепта, която ми дойде изневиделица, чудейки се как да оползотворя голямото количество тиква. Тиква, печена на фурна, с ябълки, с мед, с орехи, на крем супа, пюре, крем-карамел с тиква... всичко вече е познато и не толкова интересно, за да подбуди приключенското готвене. Мислих си, вчера, че отдавна се каня да правя палачинки, имах и готова сварена тиква и някак си събрах двете обстоятелства. Честно казано, не съм търсила рецепти за такива палачинки, просто мислих, че ще добавя сварената тиква към стандартното палачинково тесто и ще се получи. А за плънката, дори аз се изненадах, сама от себе си, как ми хрумна точно тази комбинация. Реших, че ще бъде интересен вкусът между сладката тиква и леко соленото кремообразно сирене.

Необходими продукти:

1 яйце
1 с.л. кисело мляко
1 ч.ч. сварена, пюрирана тиква
100-150 мл. прясно мляко
1/2 ч.л. сода
2 с.л. захар
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. джинджифил
1 ч.л. канела
щипка сол

1 пакетче крем сирене (125 г)
50 г орехи
1-2 с.л. мед

Получават се 5 бр. палачинки

В купа се разбива яйцето. Слага се киселото мляко и содата се гаси в него*. Разбърква се и се прибавя сварената, пюрирана тиква. Отново се разбърква, добавя се прясното мляко, захарта, джинджифила, канелата и солта. Смесва се всичко добре и накрая се добавя брашното. Сместа става малко по-гъста от нормалната смес за палачинки. Това не трябва да ви притеснява.

* По стар метод, вкъщи добавяме и няколко капки оцет върху содата

Тиганът се загрява, намазнява се с масло или олио и се сипва от тиквено-палачинковата смес. Внимателно се обръщат палачинките, защото са малко по-крехки от обикновените. Пекат се до готовност.


След като са готови и леко са се охладили, можете да ги намажете с крем сиренето, да поръсите с орехи и мед, или направо да ги смесите и с готовата смес да намажете палачинките. Разбира се, тиквените палачинки могат да бъдат поднесени и само с мед и орехи или с някакво друго сладко по ваш избор.

Тиквените палачинки с крем сирене, мед и орехи са несъмнено разнообразие в нашето меню. Тиквата притежава много полезни качества, а и е много вкусна. Често се използва в различни десерти, салати и основни ястия. Дава богата основа за вдъхновение и експериментиране. Отдавна е известно, че палачинките могат да не са толкова скучни (ако изобщо палачинката може да бъде скучна :D) и да се добавят към тях различни смеси - спаначени, доматени, какаови, бананови и други. Ако решите да пробвате нещо различно при приготвянето на палачинки, мога да ви посъветвам да пробвате тиквените палачинки. Не се приготвят трудно, не изискват много време, а резултатът е много вкусен и ароматен. :-)

Честита Нова година!

Пъстърва с лимонов ориз

С настроение за утре, споделям и аз една рецепта, която може да послужи за празничната трапеза. А и винаги закъснявам с рецептите си, когато стане въпрос за празници, сега ми се науми да я публикувам на време. Идеята взех от Джейми Оливър, но измених доста от нещата, като започнем от самата риба, до зеленчуците и ориза. В рецептата си той използва скумрия, салатата му беше доматена, а вместо ориз използва киноа. Аз разполагах с пъстърва, нямах разнообразие от домати, а киноата определено представлява интересен продукт, но за момента нямах и реших да използвам ориз Жасмин. Приготовлението е напълно същото, както при Джейми. Резултатът също е много вкусен, лесно се приготвя, а и е нещо различно от стандартните риба с ориз. Пъстървата също има люспи, което е и едно от "условията" за рибата, която трябва да присъства на трапезата ни за празника. Смята се, че люспите на рибата са символ на богатството и благоденствието. Запазете няколко едри люспи от шарана в портмонето си, за да ви върви на късмет и пари.
За утрешния празник, нямаме именник, но пък за сметка на това, си имаме шаран. :-) Планирам да го приготвим по класическа за Никулден рецепта - пълнен с ориз, орехи, гъби. Твърде вероятно е, ако всичко мине добре, да споделя рецептата и как се е получило.
Но за сега да се върнем на моите пъстърви и как се приготвят.

2 порции

2 пъстърви
1 ч.ч. ориз Жасмин
2-3 средно големи домата
1 краставица
1 глава лук
няколко стръкчета магданоз, копър
половин лимон
2 с.л. зехтин
сол
черен пипер

Първото нещо, което трябва да направите, е  да почистите рибата. Нашата беше изчистена от вътрешностите, само люспите доизчистих аз. След това се правят прорези, както е на снимката. Овкусява се със солта и черния пипер - отвътре и от вън. В прорезите може да се сложи тънки резенчета лимон, магадноз или копър. Намазва се със зехтин и си чака реда.

 През това време можете да подготвите ориза. Измивате го добре, слагате вода да заври. На описанието на моя, беше 1 част ориз към 2 части вода, но ми се струваше, че хрупкаше още и се наложи да добавя още една чаша вода. Когато водата заври, посолявате я и слагате ориза. Тук има един интересен момент, в който се добавя цялата половинка лимон, директно във врящия ориз и се вари заедно с ориза. Самият жасминов ориз има специфичен вкус и аромат, който идеално се допълва с лимоновия сок. Жасминовият ориз може би малко ми наподобява на ориз Басмати. Когато оризът се свари, изваждате и сварения лимон, като го отцеждате. По този начин оризът поема целия аромат и вкус на лимона. В последствие обаче се оказа, че оризът маалко нагарчаше, заради бялата част на лимона, която е характерна за всички цитрусови плодове. За мен не беше проблем това, аз си падам по горчиви вкусове, но не всеки го възприема добре. Решение може да бъде да използваме настъргана лимонова кора и да използваме отново лимона, но без бялата част. Накрая аз добавих и струйка зехтин, защото ми изглеждаше малко постен ориза.
Какво се случва с рибата. Загрявате тиган с незалепващо покритие, добавяте 1 с.л. зехтин и я слагате да се пържи. Когато придобие златисто-кафеникав цвят , я обръщате от другата страна.
Салатата се приготвя много просто. Доматите, краставиците и лукът се нарязват. В голяма чиния подреждате зеленчуците в кръг по края на чинията. По средата сипвате от лимоновия ориз и най-отгоре поставяте рибата.
Разбира се, можете да се водите и от инструкциите в сайта на Джейми, или пък да прочетете как се е получило при мен. Във всички случаи рецептата не е сложна, не изисква кой знае какви усилия и се получава много вкусно. Силно препоръчвам за любителите на риба. :-)
Весел празник утре!
:-)

Салата с цвекло, моркови и запечено сирене

Идеята за тази салата дойде съвсем логично като продължение от факта, че ми се намираше цвекло и отдавна исках да го изпробвам, трябваше да се бори настинка, необходими бяха витамини и разбира се, любопитството от нови комбинации и резултати. Като споменах настинка, от някъде бях разбрала, че настърган морков със зехтин и лимонов сок набавя витамини, а и е страшно вкусно и просто за приготвяне. Реших да обогатя с цвеклото, а сиренето беше вкусен бонус към салатата. Вариации на салата с моркови и цвекло има много, аз ви предлагам този вариант, който е много лесен и вкусен.

За 2 порции:

3  моркова
1 глава средно голямо цвекло
200 г сирене
сока на половин лимон
няколко маслини за украса
стръкчета магданоз
сол
черен пипер
зехтин на вкус

Морковите и цвеклото се почистват, измиват и настъргват на едро ренде. Овкусяват се със солта, лимоновия сок, зехтина, черния пипер. Разбърква се добре, аз използвах ръцете си, за да се смесят съставките по-добре.
Сиренето се нарязва на квадрати или правоъгълници с дебелина около 1 см. Подсушава се върху кърпа. Тиганът се загрява, струйка зехтин и сиренето се запича до златисто. Внимателно го обръщате, защото поумеква от топлината. Когато е готово, поднасяте го със салатата и сте готови.  :-)

Трябва да споделя, че усмивката, без да искам се е получила. :-) Салатата е идеална за зимните вечери, поднесена с чаша бяло вино или ракия, без съмнение ще разнообрази менюто ви, внасяйки полезност и цвят.

Предложение за пърленка

Напоследък ми прави впечатление, че е "на мода" да се похапват пърленки вместо хляб. На няколко заведения хората си поръчваха пърленки и аз винаги бях любопитна да видя каква пърленка ще поднесе заведението. Направи ми впечатление, че всеки ресторант има свои собствени разбирания как трябва да изглежда и каква трябва да бъде на вкус тяхната пърленка.
За познатите вече доста добре пърленки, аз знам от много отдавна, още преди да станат толкова масово известни. Тогава за мен това беше  възможно най-вкусното нещо и просто нещо, което можех да си представя. Разбира се, последва и опит у дома, доста сполучлив, но не същият както когато ги бях опитала за първи път. От запознати хора знам, че за хубавата пърленка, да бъде крехка е необходима силна фурна, с много високи градуси, . Такава, каквато обикновените домакинства няма как да имат.
Това лято имах възможността да наблюдавам отблизо как се приготвя една пърленка в ресторант. Беше ми изключително любопитно и интересно. Приготвя се точно за 5 минути. Разбира се, в ресторанта имат заготовки - готово тесто, настърган кашкавал, натрошено сирене, разтопено масло. На момента просто се сглобява и се пече. Говоря за тези пърленки, които ме бяха спечелили още в самото начало, когато за първи път опитах пърленка. Та, в зависимост каква пърленка сте си поръчали, се добавя пълнежа - сирене, кашкавал или чеснова, може и комбинирана. Пърленката се пече на 400 градуса (може и повече) за 2 до 3 минути. След това се маже с маслото. Аз няма как да приготвя този тип пърленки у дома, но измислих мой вариант, пригоден за домашните фурни. Трябва да ви кажа, че се получава доста добре на стария ни Раховец. :-)
Сега ще ви предложа моя вариант на домашно приготвена пърленка, която маалко се различава от досега познатите ни видове. Мисля, че се получава много интересно. Пърленката става много ароматна, апетитна и идеална добавка към всяка вечеря. 

За тестото:

200-250 г брашно + допълнително брашно за разточване
1/4 кубче мая
2 с.л. кисело мляко
1 с.л. олио
1 ч.л. сол
щипка захар
1/2 ч.ч хладка вода

Тестото не е нещо особено. Същото тесто използвам и за пица. Рецептата знам от майка ми, като съм я комбинирала и с рецептата за Пържена пица .
Слагате брашното в купа. Добавяте солта. В купичка слагате хладката вода, не трябва да бъде гореща, нито студена. Разтваряте маята във водата, като прибавяте захарта при нея. Аз добавям при брашното и солта, киселото мляко и олиото, накрая слагам и разтворената мая. Замесва се меко тесто, като може да се добавя по малко брашно. Аз лично го правя на око. Оставяте така замесеното тесто да втаса за около час, час и половина. След като е удвоило обема си, го разточвате върху набрашнен плот. Аз обичам да е много тънко разточено, максималната тънкост, която може да позволи, затова и се получава доста хрупкаво, но ако обичате да е по-меко, не го разточвайте толкова тънко. В намаслена тава, слагате разточеният лист и с вилица леко го продупчвате.
Пече се в силно загрята фурна за около 5-6 мин., като се наблюдава. Може да се наложи и по-малко или повече време. След като извадя готовата пърленка, аз я намазвам със смес от разтопено масло и 2 ч.л. магданозено песто*. Разрязвам я на парчета и е готова за поднасяне.

*Рецептата за магданозено песто можете да намерите тук