Лека и вкусна вечеря

Последните дни си е чиста борба с мързела. Ваканцията все повече ми се услажда, пък взе да свършва. Е, може би малко преувеличавам, все пак не съм си губила времето напразно. Изпробвах куп нови рецепти. В голяма степен, виновникът за това  мързелът ми да се подхранва и да не пиша нищо в блога, е фотоапаратът ми. Понеже чакам да се събере известно количество снимки, та тогава да ги кача на компютъра и така все отлагам, отлагам, докато съвестта ми не ме побутне  да изляза от това състояние. Но пък и друго чувство ме подтикна да запретна ръкави и да попиша малко. Наскоро пробвах един шоколадов мус. Получи се добре и започнаха да ме сърбят пръстите да ви го представя тук. Но тъй, като споменах, че ще сложа няколко лесни и бързи рецепти, ще си изпълня обещанието и веднага след това слагам муса.
Стига толкова увертюри, представям ви възможно най-лесната, полезната, бърза вечеря в целия свят! Пилешка пържола с гарнитура от зеленчуци.

Вероятно много от вас, които имат кулинарно мислене, често забелязват храната във филмите. Е, ако не сте, то на мен почти винаги ми прави впечатление. Забелязала съм, например, в американските филми, като седне да вечеря цялото семейство, вечерята винаги е много обилна, с различни гарнитури и как си подават един на друг от храната. Доста често вечерята им се състои от някакво месо, грах и моркови, или от броколите, които "всички" мразят. Идеята ми дойде от там. Искаше ми се да направя такава вечеря - семпла и бърза. Какво ви е необходимо да хапнете по американски? Четири неща или пет, в зависимост от нуждите. :D

За 2 порции:
2 пилешки филета
300 г замразен грах
2 средни моркова
300 г замразен фасул
лимон
сол
черен пипер

Макар че се досещате как се приготвя, все пак ще разкажа какво направих аз. Овкусих филетата със сол и черен пипер и пратих помощника ми да ги пече на скарата :) През това време нарязах морковите на тънки, не много дълги пръчици. Ако намерите бейби морковчета, ще си направите перфектната гарнитура, но и само пресни да ви се намират, не е проблем. Задуших морковите в малко зехтин. Извадих ги, след това задуших граха в малко зехтин, а накрая и зеления боб. Докато се занимавах с гарнитурата, пържолите вече бяха готови. Съветът, който ще ви дам, е да приготвяте двете неща едновременно, тъй като според мен, студената пържола губи целия си вкус. Ако ще е пържола, да е гореща. Другият вариант е, ако сами приготвяте вечерята, да направите първо гарнитурата, да я запазите топла и след това да изпечете пържолите. По желание можете да сервирате с резен лимон. А подходящо за такава вкусна вечеря ще е или чаша бяло вино или хубава студена бира. :))

Хрупкави пилешки пръчици

Замислила съм кратка поредица от най-лесните и вкусни рецепти. Ястия, които стават бързо, в същото време много вкусни и с достъпни продукти. Това е компромис с една идея, която много отдавна ми се въртеше из главата и така не се наканих да я осъществя. Все още няма да я издавам каква е, за да си оставя вратичка ако скоро се наканя да действам по въпроса. Но това е своеобразен кулинарен трейлър на тази идея... такива сложни кулинарни мисли не са ми идвали скоро... :D
И така, за начало ще ви представя едно бързо, както стана ясно, азиатско, невеорятно вкусно и ароматно ястие. Първоначално идеята си взаимствах от едни азиатски нудълс, но тъй като ми се хапваше ориз, бързо я приспособих.

За ориза: (2 порции)
1 1/2 ч.ч. бланширан ориз
1 глава лук
сол
щипка куркума
1 люта чушка
стрък праз или зелен лук

Много обичам бланширания ориз, заради това, че не залепва, става пръхкав, идеален е за гарнитури и салати. Лукът се нарязва на ситно и се запържва в загрята мазнина. След това добавяте ориза, за да се запържи. Бланшираният ориз се вари 1:3 и половина чаши вода. Слагате куркумата. Така оризът придобива този апетитен аромат и жълт цвят. След като оризът е сварен, го оттегляте от котлона и му слагате капак, за да се запази топъл. През това време можете да приготвите пръчиците. Или пък да вършите двете неща паралелно.
Сервирате ориза в чинии, като оформяте канапе за пръчиците. Поръсвате отгоре с тънки резени люта чушка. По желание можете да украсите и със ситно нарязан праз. Става много свежо и на външен вид, и на вкус.

За пилешките пръчици (2 порции):

500 г пилешки гърди
2-3 скилидки чесън
сол
черен пипер
соев сос
галета
1/2 ч.ч. олио за пържене

Те се приготвят доста лесно. Стават неустоимо хрупкави и ароматни.
Нарязвате по дължина месото, да се получат тънки лентички. Счуквате скилидките чесън и втривате в месото. Овкусявате със солта, черния пипер и соевия сос. След това една по една внимателно овалвате пръчиците в галетата. Даже не е необходимо яйце. Имайки предвид каква цапаница настава, реших да си спестя хем малко време, хем да станат малко по-леки, като ги оставя панирани само с галета.
Загрява се мазнината в тиган и се пържат до златисто. Изваждат се върху кухненска кърпа да се отцедят от мазнината.
Леко импровизирано, това ястие се нарежда сред успешните. Азиатската кухня определено ми е предизвикателство и внася разнообразие в менюто ни. Ако обичате ориз и нови вкусове, несъмнено ще ви хареса. :)

Кошнички с яйца

Това е една много семпла, вкусна и ефектна рецепта. Може да послужи както за закуска, така и за обяд, предястие или лека вечеря. Идеална е да впечатли изненадващи гости. Не са нужни много продукти и кой знае какви кулинарни умения. Необходимо ви е желание и форма за мъфини. Ето какво ви е необходимо още:

за 6 порции:
2-3 листа кори за баница
6 яйца
100-150 г сирене
шепа сушени доматчета
1 глава лук
1-2 с.л. зехтин
риган
черен пипер
лют пипер

 Всяка кора се намазнява по малко със зехтин и се сгъва на две. Разрязва се на 2 или 3 квадрата.    Формите за мъфини леко се намазват със зехтин. Поставя се квадрат от корите за баница и се оформя като кошничка. На дъното на всяка кошничка се слага сирене и няколко сушени доматчета. Лукът се нарязва на ситно и се разпределя по малко във всяка кошничка. Може да замените сушените доматчета с маслини, а лука с чесън. Възможни са различни вариации.
Овкусявате с ригана, черния пипер и лютия пипер. Счупвате по едно яйце. Печете за около 20 минути (може и по-малко). По желание можете да украсите със ситно нарязани пера от зелен лук или с друга свежа зелена подправка. Става много апетитно и бързо ястие.Може да се експериментира много - да добавите или махнете някой продукт, различни подправки и  получавате различни кошнички всеки път. Дори и вариант като десерт.

Нова година - нови хоризонти и шоколадово-портокалови кексчета

Свършиха празниците отдавна. Мина и досадната сесия, която сякаш край нямаше. Много тежка беше, най-тежката досега. Появиха се отново квартирантски неволи. Нямах търпение всичко да приключи и да се отдам на заслужена почивка и полезен кулинарен труд. За щастие успях всичко да свърша с приемливо добри резултати и ето ме вкъщи отново, с кулинарното нетърпение да се изпробват различни неща.
За да не е съвсем празен пост, без никакви снимки и рецепта, ще ви споделя какво приготвих за новогодишната нощ. Едни ароматни зимни празнични кексчета.

Направих ги по образец на рецептата за шоколоадово-портокалов кекс, за която бях писала вече. Тогава се провалих, но иначе рецептата е много хубава. Затова реших да я пробвам пак , но под различна форма. Все пак ще ви я напиша пак.

1 портокал
125 г масло/маргарин
3 яйца
280 г захар
100 г гъст айрян
25 г какао
250 г брашно
1 и 1/2 ч.л. бакпулвер
щипка сол

Рецептата не е никак сложна за правене. Продуктите просто се разбиват и се смесват. Хареса ми и заради това, че портокаловият вкус се усеща много силно.

Измива се добре портокала. Поставя се на дъното на тенджера и се пълни с вода, докато го покрие. Вари се за около 20-30 мин, до омекване. Изважда се след това, оставя се да се охлади и се нарязва на парчета. Пасира се на гладко пюре.
Яйцата се разбиват, прибавя се към тях и захарта и се разбиват до получаването на пухкав крем. Смесват се брашното, какаото, бакпулвера и солта. Към разбитите яйца прибавяме айряна, разтопеното масло и портокала. Накрая на 2-3 пъти изсипваме сухите съставки и разбъркваме добре. Фурната се загрява на 180 градуса.
По принцип аз използвам силиконови формички за кексчета, но този път реших да им сложа и хартиени кошнички, за по-сигурно, пък и изглеждат по-празнично. Формите не се пълнят до горе, за да не прелее сместа, когато се пекат. Макар че моите кексчета едва се подадоха извън хартиената кошничка.
По желание можете отгоре да сложите някакви ядки. Аз сложих орехи.
Пекат се за около 30 мин, като проверявате за готовност с дървено шишче.
Рецептата е същата, различното е, че пропуснах разтопения шоколад и сместа разпределих във форми за кексчета. Този път не претърпях провал, а напротив - получиха се много ароматни какаови кексчета.

Коледни сладки

Дойде пак най-хубавото време от годината. Навън е все още снежно, камината излъчва уют, вкъщи всички сме заедно и посрещаме и изпращаме празници. Бъдни вечер, Коледа, а сега и Нова година, празниците минават неусетно в трескава подготовка за тях.
Тази година, благодарение на обстоятелствата с лошото време, се случи така, че се прибрах вкъщи по-рано за празниците. Точно в най-голямата снежна виелица. Голям екшън си беше. Понякога се чудя за някои сцени от филмите как ги докарват и ми се струват доста нагласени или много рядко могат да се случат в реалния живот, но напоследък взех да се чувствам като от някои сцени в киното. Но, ние сме свикнали на скептицизъм, докато не ни се случи, не вярваме. Та и сега така. Навалица на гарата, снегът непрестанно валеше, различни препятствия, няма билети, влака претъпкан, аз с големите багажи... няма смисъл да си го припомням. Единствено при филмите малко се разминават нещата с това, че не беше точно на Бъдни вечер а цели 5 дена преди това!
Снабдила се с нови формички за сладки, ароматни коледни подправки и редовните неща, които взимаме за празниците, се прибрах невредима. Доволна съм, че най-накрая успях да приготвя коледни джинджифилови сладки за Коледа! Досега все за Нова година ги правих, защото все не ми стигаше време, но този път се радвахме по Коледа на ароматни домашни сладки.
Рецептата е от старата тетрадка на майка ми, а аз само я допълних с лъжичка джинджифил.

Коледа вече мина, но ако на някой не му е останало време, също като на мен предните години, може да ги приготви за Нова година или за следвашата Коледа. :)
Ето какво е необходимо:

2 1/2 ч.ч. брашно
2 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. смлени орехи
3-4 лъжици мед
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. олио
1 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. канела
1ч.л. джинджифил
щипка сол

За кралска глазура:
2 белтъка
250 г пудра захар
капка лимон
сладкарски бои, по желание

Хубавото на тези сладки, е че стават лесно, много са вкусни и стават доста като количество. Носят Коледно настроение и е страшно добро занимание за артистите в кухнята. :) Може да се експериментира с часове с кралската глазура! :)
Добре е всички продукти да са със стайна температура. Брашното се пресява и се прави кладенче. Счупват се яйцата, добавя се киселото мляко и в него се изгася содата. Следва медът, олиото, захарта, канелата, джинджифила и смлените орехи. Щипка сол и се замесва тестото.
Загрява се фурната на 200 градуса. Разделяте тестото на две топки и разточвате не много дебел лист. Изрязвате си различни формички. Печете върху лист хартия за печене за около 10-15 мин., наглеждайте за по-сигурно. Готовите сладки се охлаждат.

По желание можете да си направите кралска глазура. Но ако не ви се занимава, така приготвените сладки са си достатъчно вкусни. Ако искате все пак да ги украсите, в съвсем чиста и суха купа разбивате двата белтъка на сняг. След това постепенно се прибавя пудрата захар (добре е да я пресеете, за да няма едри частици) и капка лимонов сок. Глазурата се разбива, докато придобие гладка консистенция. Тъй като все съм искала да направя разноцветни сладки, този път оцветих част от глазурата. В различни купички си приготвих зелена, червена, която всъщност стана розова и синя глазура - коледните цветове. Част от сладките украсих с натрошени бонбони - зелени и червени. Те ми послужиха като украса за елхата. Става интересно, пък и по-вкусно. Добре е да имате някой помощник, защото си е дълга работа. :) Накрая се получават красиви и вкусни Коледни сладки с аромат на джинджифил!
Подредих ги в няколко подноса. На всяко минаване през кухнята, сладките постепенно намаляваха, но това е заради характерното им качество като опиташ една, неминуемо се връщаш за още. :)
И така все пак запазихме няколко красиво украсени сладки за посещение на гости.

Гуакамоле

Предупреждавам, че това може би ще бъде една от най-страстните ми публикации. Колкото и странно да звучи, така е! Понеже това, което най-много искаш, най-много ти убягва. Мисълта че този път ще стане лека полека така те разпаля, че в едни момент гориш от желание да успееш.  Та това е моята история за гуакамолето. Минаха два неуспешни опита, докато успея да го приготвя. Стига съм писала излишни неща, да премина по същество. Бях в моя любим супермаркет, подбирах си печурки, тъй като отдавна си бях наумила да хапна топла гъбена крем супа, пък и времето го предполага. Съвсем, съвсем случайно се поогледах и видях, че имат перфектно узрели авокадота! Много рядко се случва, дори никога!!! J За секунда ми се прокрадна мисълта да пробвам пак, но бързо разума (страха) надделя и взех да се оттеглям. Да, ама нали съм си инат, докато не се получи, няма отказ. Върнах се аз, поопипах ги (казах, ви че ще е страстна публикация J) бяха точно толкова узрели, колкото трябва – пръста леко потъва и кожата им е черна. Пробвах едно-две…  пак взех да размислям какво още ми трябва за гуакамолето. И с изненада установих, че имам всичко – един-два домата, домашно производство от последните за сезона, съвсем пресен магданоз, лимон, лук и чесън. Всичко се подреждаше идеално и реших да сложа край на това колебание, което в мислите ми изглеждаше много дълго, но в действителност трая 1-2 минути. На излизане грабнах един тортила  чипс и с най-бързата крачка тръгнах към вкъщи. Едва ли нещо може да се сравни с тази бързина, когато нямаш търпение да се прибереш и да пробваш това, което ти се е наумило, да видиш веднага резултата – без отлагания, без бавене! Чакам на светофара и си мисля ту за гуакамолето, ту за блога и вече половината публикация ми се е оформила в главата. 

Със същата тази бързина приготвих всичко необходимо – обелих една скилидка чесън, малка главичка лук, половин домат, лимон, магданоз. Започвам с авокадото – най-важното за цялото гуакамоле. Правя прорез с ножа, по учебник, а то въобще не ми дава да вложа усилия – само се разпада. Цветът отвътре е перфектен, меко, костилката сама излезе. С лъжичка извадих вътрешността и директно в купичката за мачкане.  Намачквам грубо с вилица, бързо режа домата на ситни, много ситни кубчета. Следва лука – също много на ситно, счуквам една скилидка чесън, посолявам, изстисквам лимона, поръсвам с магданоз, няколко капки олио и… Гуакамолето е неустоимо вече.

Забивам набързо няколко триъгълничета от царевичното изкушение и мисля с какво мога го комбинирам, сещам се, че ме чака една Каменица Фреш .(с лимон) Чудно… към средата на ноември сме вече, хората приготвят  тикви, карфиол, зеле… А аз тотално в лятото се върнах.  Но когато моментът изглежда толкова подходящ, няма как да се пропусне.

Когато стане въпрос за нещата, които вършим или трябва да вършим, винаги съм твърдяла, че трябва да си тотално вглъбен в това, което правиш, за да го правиш добре и да имаш успех.  Трябва да гориш за това нещо, да мислиш за него постоянно, да се пробваш, да се проваляш, отново да пробваш и да не се отказваш. 

Пиша  това и загребвам с последното триъгълниче тортила от попривършилото гуакамоле… ;)

Поредното завръщане

Въпреки, че нямам кой знае какви читатели, даже никакви :D. (Никак не е обезсърчаващо, да.) Та дори и скромните ми посетители вероятно са забелязали голямата пауза от 6 месеца. Това са точно летните месеци и както всеки се досеща, тогава не ти е много до компютър и писане. Това лято посветих в търсене на лятна работа и плаж. Много плаж. Единият месец на лятото прекарах в търсене на работа и ходене на плаж, абсолютно всеки ден. Никакво желание за готвене и писане. Всичките мисли ми бяха насочени в това, че трябва да се работи, да се трупа някакъв опит, а сигурна бях, че покрай тези две сериозни неща има и куп други по-весели. Така и стана следващия месец - почти хванах последния влак и започнах интересна работа в една туристическа агенция. Възможност да общуваш с много туристи. Да се забавляваш и да се ядосваш, от всичко има. Доволна останах, струваше си да се преживее всичко. Научих различни неща и покрай това си прекарвах весело. Държа да отбележа, че това беше първата ми работа в живота :D И всичко ми беше интересно и ново. Тъкмо свикнах и той сезона взе, че свърши и сега чакам с нетърпение следващото лято.
А сега се завръщам отново с моето любимо занимание и се надявам да не го занемарявам пак :)
За сметка на пропуснатите месеци, съм приготвила страхотна силна публикация, която да ме отсрами. :)