Тиквени палачинки с крем сирене, мед и орехи

С идването на новата година, идва и желанието ми да правя нещата по по-добър начин до колкото е възможно. Това се отнася и за блога, разбира се. Вече го водя близо 4 години, което не е малко, занапред ще гледам да е по-редовен, изпълнен с по-добри рецепти и да носи повече удовлетворение и вдъхновение.
Може би сте забелязали, че от известно време съм в упорита подготовка в променянето на външния му облик. За сега нямам много време, заради изпити, но и това ще се случи. Ето, дори нямах търпение да публикувам първата рецепта за 2015 година в "новия" блог. Какво да правя, не издържах. А и знам, че не е  хубаво да се спира такъв творчески порив.

Та, както винаги ще ви кажа  идеята ми за тази рецепта, която ми дойде изневиделица, чудейки се как да оползотворя голямото количество тиква. Тиква, печена на фурна, с ябълки, с мед, с орехи, на крем супа, пюре, крем-карамел с тиква... всичко вече е познато и не толкова интересно, за да подбуди приключенското готвене. Мислих си, вчера, че отдавна се каня да правя палачинки, имах и готова сварена тиква и някак си събрах двете обстоятелства. Честно казано, не съм търсила рецепти за такива палачинки, просто мислих, че ще добавя сварената тиква към стандартното палачинково тесто и ще се получи. А за плънката, дори аз се изненадах, сама от себе си, как ми хрумна точно тази комбинация. Реших, че ще бъде интересен вкусът между сладката тиква и леко соленото кремообразно сирене.

Необходими продукти:

1 яйце
1 с.л. кисело мляко
1 ч.ч. сварена, пюрирана тиква
100-150 мл. прясно мляко
1/2 ч.л. сода
2 с.л. захар
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. джинджифил
1 ч.л. канела
щипка сол

1 пакетче крем сирене (125 г)
50 г орехи
1-2 с.л. мед

Получават се 5 бр. палачинки

В купа се разбива яйцето. Слага се киселото мляко и содата се гаси в него*. Разбърква се и се прибавя сварената, пюрирана тиква. Отново се разбърква, добавя се прясното мляко, захарта, джинджифила, канелата и солта. Смесва се всичко добре и накрая се добавя брашното. Сместа става малко по-гъста от нормалната смес за палачинки. Това не трябва да ви притеснява.

* По стар метод, вкъщи добавяме и няколко капки оцет върху содата

Тиганът се загрява, намазнява се с масло или олио и се сипва от тиквено-палачинковата смес. Внимателно се обръщат палачинките, защото са малко по-крехки от обикновените. Пекат се до готовност.


След като са готови и леко са се охладили, можете да ги намажете с крем сиренето, да поръсите с орехи и мед, или направо да ги смесите и с готовата смес да намажете палачинките. Разбира се, тиквените палачинки могат да бъдат поднесени и само с мед и орехи или с някакво друго сладко по ваш избор.

Тиквените палачинки с крем сирене, мед и орехи са несъмнено разнообразие в нашето меню. Тиквата притежава много полезни качества, а и е много вкусна. Често се използва в различни десерти, салати и основни ястия. Дава богата основа за вдъхновение и експериментиране. Отдавна е известно, че палачинките могат да не са толкова скучни (ако изобщо палачинката може да бъде скучна :D) и да се добавят към тях различни смеси - спаначени, доматени, какаови, бананови и други. Ако решите да пробвате нещо различно при приготвянето на палачинки, мога да ви посъветвам да пробвате тиквените палачинки. Не се приготвят трудно, не изискват много време, а резултатът е много вкусен и ароматен. :-)

Честита Нова година!

Пъстърва с лимонов ориз

С настроение за утре, споделям и аз една рецепта, която може да послужи за празничната трапеза. А и винаги закъснявам с рецептите си, когато стане въпрос за празници, сега ми се науми да я публикувам на време. Идеята взех от Джейми Оливър, но измених доста от нещата, като започнем от самата риба, до зеленчуците и ориза. В рецептата си той използва скумрия, салатата му беше доматена, а вместо ориз използва киноа. Аз разполагах с пъстърва, нямах разнообразие от домати, а киноата определено представлява интересен продукт, но за момента нямах и реших да използвам ориз Жасмин. Приготовлението е напълно същото, както при Джейми. Резултатът също е много вкусен, лесно се приготвя, а и е нещо различно от стандартните риба с ориз. Пъстървата също има люспи, което е и едно от "условията" за рибата, която трябва да присъства на трапезата ни за празника. Смята се, че люспите на рибата са символ на богатството и благоденствието. Запазете няколко едри люспи от шарана в портмонето си, за да ви върви на късмет и пари.
За утрешния празник, нямаме именник, но пък за сметка на това, си имаме шаран. :-) Планирам да го приготвим по класическа за Никулден рецепта - пълнен с ориз, орехи, гъби. Твърде вероятно е, ако всичко мине добре, да споделя рецептата и как се е получило.
Но за сега да се върнем на моите пъстърви и как се приготвят.

2 порции

2 пъстърви
1 ч.ч. ориз Жасмин
2-3 средно големи домата
1 краставица
1 глава лук
няколко стръкчета магданоз, копър
половин лимон
2 с.л. зехтин
сол
черен пипер

Първото нещо, което трябва да направите, е  да почистите рибата. Нашата беше изчистена от вътрешностите, само люспите доизчистих аз. След това се правят прорези, както е на снимката. Овкусява се със солта и черния пипер - отвътре и от вън. В прорезите може да се сложи тънки резенчета лимон, магадноз или копър. Намазва се със зехтин и си чака реда.

 През това време можете да подготвите ориза. Измивате го добре, слагате вода да заври. На описанието на моя, беше 1 част ориз към 2 части вода, но ми се струваше, че хрупкаше още и се наложи да добавя още една чаша вода. Когато водата заври, посолявате я и слагате ориза. Тук има един интересен момент, в който се добавя цялата половинка лимон, директно във врящия ориз и се вари заедно с ориза. Самият жасминов ориз има специфичен вкус и аромат, който идеално се допълва с лимоновия сок. Жасминовият ориз може би малко ми наподобява на ориз Басмати. Когато оризът се свари, изваждате и сварения лимон, като го отцеждате. По този начин оризът поема целия аромат и вкус на лимона. В последствие обаче се оказа, че оризът маалко нагарчаше, заради бялата част на лимона, която е характерна за всички цитрусови плодове. За мен не беше проблем това, аз си падам по горчиви вкусове, но не всеки го възприема добре. Решение може да бъде да използваме настъргана лимонова кора и да използваме отново лимона, но без бялата част. Накрая аз добавих и струйка зехтин, защото ми изглеждаше малко постен ориза.
Какво се случва с рибата. Загрявате тиган с незалепващо покритие, добавяте 1 с.л. зехтин и я слагате да се пържи. Когато придобие златисто-кафеникав цвят , я обръщате от другата страна.
Салатата се приготвя много просто. Доматите, краставиците и лукът се нарязват. В голяма чиния подреждате зеленчуците в кръг по края на чинията. По средата сипвате от лимоновия ориз и най-отгоре поставяте рибата.
Разбира се, можете да се водите и от инструкциите в сайта на Джейми, или пък да прочетете как се е получило при мен. Във всички случаи рецептата не е сложна, не изисква кой знае какви усилия и се получава много вкусно. Силно препоръчвам за любителите на риба. :-)
Весел празник утре!
:-)

Салата с цвекло, моркови и запечено сирене

Идеята за тази салата дойде съвсем логично като продължение от факта, че ми се намираше цвекло и отдавна исках да го изпробвам, трябваше да се бори настинка, необходими бяха витамини и разбира се, любопитството от нови комбинации и резултати. Като споменах настинка, от някъде бях разбрала, че настърган морков със зехтин и лимонов сок набавя витамини, а и е страшно вкусно и просто за приготвяне. Реших да обогатя с цвеклото, а сиренето беше вкусен бонус към салатата. Вариации на салата с моркови и цвекло има много, аз ви предлагам този вариант, който е много лесен и вкусен.

За 2 порции:

3  моркова
1 глава средно голямо цвекло
200 г сирене
сока на половин лимон
няколко маслини за украса
стръкчета магданоз
сол
черен пипер
зехтин на вкус

Морковите и цвеклото се почистват, измиват и настъргват на едро ренде. Овкусяват се със солта, лимоновия сок, зехтина, черния пипер. Разбърква се добре, аз използвах ръцете си, за да се смесят съставките по-добре.
Сиренето се нарязва на квадрати или правоъгълници с дебелина около 1 см. Подсушава се върху кърпа. Тиганът се загрява, струйка зехтин и сиренето се запича до златисто. Внимателно го обръщате, защото поумеква от топлината. Когато е готово, поднасяте го със салатата и сте готови.  :-)

Трябва да споделя, че усмивката, без да искам се е получила. :-) Салатата е идеална за зимните вечери, поднесена с чаша бяло вино или ракия, без съмнение ще разнообрази менюто ви, внасяйки полезност и цвят.

Предложение за пърленка

Напоследък ми прави впечатление, че е "на мода" да се похапват пърленки вместо хляб. На няколко заведения хората си поръчваха пърленки и аз винаги бях любопитна да видя каква пърленка ще поднесе заведението. Направи ми впечатление, че всеки ресторант има свои собствени разбирания как трябва да изглежда и каква трябва да бъде на вкус тяхната пърленка.
За познатите вече доста добре пърленки, аз знам от много отдавна, още преди да станат толкова масово известни. Тогава за мен това беше  възможно най-вкусното нещо и просто нещо, което можех да си представя. Разбира се, последва и опит у дома, доста сполучлив, но не същият както когато ги бях опитала за първи път. От запознати хора знам, че за хубавата пърленка, да бъде крехка е необходима силна фурна, с много високи градуси, . Такава, каквато обикновените домакинства няма как да имат.
Това лято имах възможността да наблюдавам отблизо как се приготвя една пърленка в ресторант. Беше ми изключително любопитно и интересно. Приготвя се точно за 5 минути. Разбира се, в ресторанта имат заготовки - готово тесто, настърган кашкавал, натрошено сирене, разтопено масло. На момента просто се сглобява и се пече. Говоря за тези пърленки, които ме бяха спечелили още в самото начало, когато за първи път опитах пърленка. Та, в зависимост каква пърленка сте си поръчали, се добавя пълнежа - сирене, кашкавал или чеснова, може и комбинирана. Пърленката се пече на 400 градуса (може и повече) за 2 до 3 минути. След това се маже с маслото. Аз няма как да приготвя този тип пърленки у дома, но измислих мой вариант, пригоден за домашните фурни. Трябва да ви кажа, че се получава доста добре на стария ни Раховец. :-)
Сега ще ви предложа моя вариант на домашно приготвена пърленка, която маалко се различава от досега познатите ни видове. Мисля, че се получава много интересно. Пърленката става много ароматна, апетитна и идеална добавка към всяка вечеря. 

За тестото:

200-250 г брашно + допълнително брашно за разточване
1/4 кубче мая
2 с.л. кисело мляко
1 с.л. олио
1 ч.л. сол
щипка захар
1/2 ч.ч хладка вода

Тестото не е нещо особено. Същото тесто използвам и за пица. Рецептата знам от майка ми, като съм я комбинирала и с рецептата за Пържена пица .
Слагате брашното в купа. Добавяте солта. В купичка слагате хладката вода, не трябва да бъде гореща, нито студена. Разтваряте маята във водата, като прибавяте захарта при нея. Аз добавям при брашното и солта, киселото мляко и олиото, накрая слагам и разтворената мая. Замесва се меко тесто, като може да се добавя по малко брашно. Аз лично го правя на око. Оставяте така замесеното тесто да втаса за около час, час и половина. След като е удвоило обема си, го разточвате върху набрашнен плот. Аз обичам да е много тънко разточено, максималната тънкост, която може да позволи, затова и се получава доста хрупкаво, но ако обичате да е по-меко, не го разточвайте толкова тънко. В намаслена тава, слагате разточеният лист и с вилица леко го продупчвате.
Пече се в силно загрята фурна за около 5-6 мин., като се наблюдава. Може да се наложи и по-малко или повече време. След като извадя готовата пърленка, аз я намазвам със смес от разтопено масло и 2 ч.л. магданозено песто*. Разрязвам я на парчета и е готова за поднасяне.

*Рецептата за магданозено песто можете да намерите тук

Пълнени чушки

Прекрасни, зелени, свежи, пълни с витамин С! Едно описание съвсем не подходящо за началото на студеното есенно време. Това не са стандартните пълнени чушки, които познавате. Тези са малко по-различни. Преди време ви бях споменала, че ще ви покажа едно страхотно мезе, както за ракия, така и за вино. Представете си нещо като зеленчуков бонбон. Невероятна хрупкава обвивка, която при отхапването разпръсква  всички свежи сокове, чувайки характерното хрупкане на сочен зеленчук, а вътре е меката, кремообразна, ароматна плънка, която допълва и "омекотява" вкусът на чушката. Контрастът между двете е абсолютно удоволствие за небцето! А и се приготвят толкова лесно. Ако съм ви заинтригувала поне малко, продължете да четете по-надолу, ще ви споделя как се приготвят ;-)

Около 10 или повече зелени, нелюти чушки
100-150 г краве сирене
1-2 скилидки чесън
няколко стръка копър
няколко стръка магданоз
струйка зехтин
черен пипер
сол


 Чушките се почистват от дръжките и семките.
 Намачквате чесъна добре, овкусявате с малко сол и черен пипер. Нарязвате на ситно копъра и магданоза и ги прибавяте при чесъна. На мен ми се намираха и няколко стръка прясна чубрица, добавих и тях, за още по-богат аромат. Поливате със зехтина на вкус. Натрошавате сиренето и обърквате цялата смес хубаво. Може да се пробват различни варианти, в които се добавя крема сирене или заквасена сметана, но дори и с обикновеното бяло сирене добрият резултат е гарантиран.
Пълните чушките с малка лъжичка, като натискате хубаво сместа, за да влезе навътре.
В зависимост от това колко чушки ще пълните, направете плънката. Аз почти никога не уцелвам точната мярка, затова и винаги импровизирам, както и този път. Винаги можете да оползотворите останалата плънка - на филийка краставица, филийка домат или на съвсем обикновена филийка хляб. :-)

Сладолед 2 част: Къпинов и ягодов домашен сладолед

Преди да е завалял снегът и да се е застудило реших да ви покажа втория ми опит за сладолед в домашни условия. Тази година имахме добра реколта къпини и просто нямах търпение да ги изпробвам във всякакви вариации. Къпината е изключително интересен плод - с богат аромат, цвят, вкус и редица полезни качества. Спомням си, когато приготвях първия си чийзкейк, търсих къпини под път и над път, количеството беше ограничено, а сега... изобилие. Големите количества къпини оползотворихме в компоти, сладка и замразени във фризера. Тъй като миналата година успешно приготвих портокалов и ванилов сладолед, бях решена да експериментирам с още вкусове при първа възможност. Изобилието от къпини просто ми подсказа тази добра идея да ги използвам в нов вид сладолед.
Рецептата за приготвянето на къпинов и ягодов сладолед е същата, както и за ваниловия. Разликата е там, че "овкусявате" натуралния вкус с плодове. И все пак предлагам ви рецептата. :-)


3 яйца
2 пакетчета суха сметана
1 непълна ч.ч захар
400 мл прясно мляко
1-2 ванилии
300 г замразени къпини
300 г замразени ягоди

Приготовлението се извършва по същата схема. Първо разбивате белтъците със захарта. След това жълтъците със захарта. Накрая и сметаната с млякото. Смесвате всичко, бъркайки в една посока. Аз смелих в робота къпините и се получи гладка смес. Претрих през цедка, тъй като къпините имат доста големи семки и е неприятно да ви се заклещват между зъбите. Ягодите също смелих. Разделих основната смес в две пластмасови купи. В едната сложих къпините, а в другата ягодите. Разбърках добре. Затворих плътно купите. На всеки час (долу-горе) е необходимо да разбърквате сместа. Аз успях само в първите няколко, тъй като го приготвих късно през деня. В резултат на което се получи разбира се страшно ароматен и хубав сладолед, но на малки ледчета. Така че, за добрата мека, кремообразна форма на сладоледа, е необходимо често бъркане. Къпиновият сладолед, както и очаквах, се получи по-хубав. Къпините пускат страхотен и апетитен цвят, ароматът им е и по-силен. В крайна сметка ми хареса контрастът между двата вида сладолед - и вкусово, и цветово. :-)
При всички положения, домашният сладолед е по-специален, по-вкусен, не толкова труден за приготвяне и задължителен за изпробване от любопитните любители-кулинари. :-)